ender9631
85 резултата
Самотна стара сива къща,
в долината на мечтите,
край брега на буен океан,
без сърце и гордост мъжка,
живееше изгубеният блян. ...
  447 
Зад маската, закриваща лицето ти,
проблесна лъч от бяла светлина,
прободе без да извести сърце ми
и сега стои немирен в моята душа.
Поисках Бог да прати моя зов. ...
  1532 
Яви се в небето пурпурен дъжд.
Засия над земята зора от цветя.
С полет на мисли пресече нощта.
Клада от чувства изписа в дъга.
Сърцето докосна вълшебна ръка. ...
  483 
Пристъпих плахо в църквата,
не се помолих, просто седнах,
бях се молил много, преди това,
исках само да ми отговориш,
на един въпрос - за любовта. ...
  473 
Този ден бяхме само двамата,
без бремето на ежедневния живот.
Разхождахме се тихо по поляната,
времето бе спряло своя бързащ ход.
Ти кичеше косите си с цветя, ...
  432 
Когато ти си отиде в онзи ден,
всичко, което имах, си отиде с теб,
като прощален подарък, даден ти от мен.
Отидоха си дълбоките влажни очи,
потънали в неосъществени мечти, ...
  613 
Чуваш ли?
От прозореца на нечия стая
звучи онази... Нашата песен.
Значи все още не е остаряла
и може да върне огъня вечен. ...
  565 
Вълни в скалистия бряг се разбиваха.
Вода и земя ведно снагите си впиваха,
обвили се в неистова сила и страст.
Къс скала в миг към прибоя политна.
С плясък вряза тялото в бялата паст ...
  481 
Потърсих утеха в чаша ракия,
скрита за помен от някой припрян,
душата си черна с ней да измия,
вкусът и следите от тебе да скрият.
Запалих разпаднал се фас от цигара, ...
  492 
Мигът бе от нас най-желаният гост.
Думите чезнеха. Вече бяха излишни.
Пленени в телата, бяха станали мощ.
Край нас свещи сломени догаряха
заклевайки всяка наша ласка в любов. ...
  604 
Здравей, любов! Събудих се.
Мислите за теб до мене спяха,
приютил ги бях в топлата постеля.
Пръстите във въздуха безпомощно висяха,
без да могат истински да те досегнат. ...
  543 
Приветствах утринното слънце,
на оня пуст, забравен морски бряг,
който бледите вълни прегръщаха
и галеха спокойно с нежния си глас.
Приветствах невидимия образ на бриза, ...
  425 
(продължение на "Ще поискам")
Можех да поискам всичко -
актьорска маска за лицето,
желязна броня за сърцето,
тяло с мускули на Аполон, ...
  435 
Сърцето спря за миг да бие,
унесено във своя грях.
Опитвах мислите му да изтрия,
покрили го със страх.
Ала ти бе там, сред тях стаена, ...
  552 
Приседнал в унеса на скорошна идилия,
сгушен в прегръдката на скъп спомен стар,
завръщах се в мислите на древните поети
през времена на смут, цели в кръв облени,
сред войната на човека срещу греховете ...
  542 
От хаоса на мислите, в греха
редяха се пред пъкления ад
подтиснати душите на страха.
Стенания висяха в полумрака,
за продан те в онзи свят стояха ...
  452 
Беше мрак и тишина.
Помислих – това е адът!
Но тишина! Значи не е той!
Мрак! Не ще да е и раят!
Предверието може би… ...
  400 
Приказка
Разказват птиците на полските цветя
история за далечна приказна страна,
разположена край деветте морета
и за принцеса с неземна красота, ...
  497 
Сега, когато всички над сънят си бдят,
две не спящи, не зрящи самотни тела,
от стон и въздишки на жадни сърца,
превръщаха в огън кръвта на плътта.
Не спиращи лудия танц на страстта, ...
  520 
Ще поискам от звездите
да ми подарят една своя сестра,
за да направлява очите ми.
Ще поискам от слънцето
да ми подари един от своите лъчи, ...
  519 
За жената лицето власт ли е,
или властни са само очите,
стаили в себе си щастие,
или скрили болка в гърдите?
Лицето ли с образ говори, ...
  1139 
Тихо минах през вратата.
Спеше ли? Не исках да те будя!
Само за последно да те видя
и без думи щях да си отида.
Не спеше! Шепнеше! Не чух! ...
  529 
Дали създадох впечатление,
че искам болката да разбереш?
Поисках само разрешение
да бъда част от тебе днес.
Не се надявах на внимание, ...
  423 
Тъгата доведе самотата.
Самотата роди мечтата.
Мечтата даде копнежа.
Копнежът породи желанието.
Желанието поднесе любовта. ...
  428 
Прости ми, че те търся,
че жадувам и копнея аз,
че думи пламенни изричам,
че искам да усетя страст.
Прости, че те намерих, ...
  501 
Обичам те!
Защо?
Не зная!
Но искам!
И те желая! ...
  463 
Красотата дойде на земята
с искряща от чувства душа,
покрита с бяла пелена.
Беше ден без нощ роден
с отблясъци от горящи сърца, ...
  469 
Началото...
Цял живот без дом
сърцето ми се скита,
лута се, залита, пада,
но пак полита ...
  530 
Когато искаш да кажеш - Обичам те!
Не се доверявай на думите преходни,
защото те са децата на вятъра.
Когато искаш да кажеш - Обичам те!
Не се доверавай на ръцете немирни, ...
  552 
Появи се като приказна русалка
от дълбините на безбрежен океан
и, като искрица от жарава малка,
подари ми пламък в образ цял
и в страст избухнаха телата ни. ...
  515 
Не знам коя си,
не знам какво си,
не знам защо си,
но знам, че без въпроси
мога да рисувам ...
  521 
Ти беше там... това видях.
Не крий... не можеше да знаеш.
Преди това не беше тъй, нали?
А можехме безгрижно да мечтаем,
стаили любовта в гърдите си. ...
  501 
Когато утрото изпраща зората си,
светът в светлина да премени,
две пламенни тела в страстта си
сбъднаха идеали и мечти.
В полутъмнината на хотелска стая, ...
  468 
Чуй вика ми в тишината,
аз не мога да го различа,
сърце и огън във едно се сляха
от болката на пареща сълза.
Там, където земята и небето ...
  530 
за теб Angel Angel
В нощта плътта пустощта обгръща,
нежно, с мъката на черните криле.
Долавям звуците ти в тишината,
чисти, в образа на ангелско сърце. ...
  609 
От живота, който си отива,
до мрачните вселенски глъбини,
огънят стихия е игрива
определяща човешките съдби.
От жаравата, която тлее, ...
  552 
Пред пътя господен смирен стоях
и през сълзи очите гледаха към вас –
онези там, от първите редици,
жадните за мъст, изпълнените с гняв,
които искаха да блеснат с ореола на светици ...
  511 
Пустиня - без ехо, без следа.
Прелитаща, нечута пропуснала стрела.
Стоях и чаках да ме викнат дните.
Унесен в самотата на звездите,
плахо годините си питах - ...
  462 
Нежният полъх на вятъра
донася шепота на звездите
в безкрайната тягостна нощ.
А исках за теб да не мисля,
без спомен за тебе роден. ...
  556 
Пролетта дойде мрачна и дъждовна,
понесла мъката на своите криле.
Приближи се, постави я пред мен.
и каза ми: ”Реши сега - накъде.”
Погледнах към небето потъмняло, ...
  504 
Предложения
: ??:??