esenna (Нина Стоянова) - Произведения

Сънят

30-те години на миналия век…
Стоянка беше най- малкото, пето дете в семейството си. Нисичка, но стройна и много работлива. Когато завърши шивашкото училище се отправи с родителите си към град, прочут с добрия си въздух и минерални извори, защото баща ѝ страдаше от задух. Натовариха в каруцата малко ...

esenna

Проза » Разкази

2025-11-25T20:39:04+02:00 129

Теа

„Ако душата веднъж изсвири една мелодия, тя не я забравя – само чака време да я повтори.“
— открито в бележника на непозната клавесинистка, 17 век
Една ноемврийска мъглива седмица се наложи да работим с Теодор почти денонощно. Преводачи сме. Той се беше захванал с един учебник за съвременни технолог ...

esenna

Проза » Разкази

2025-08-10T15:55:41+03:00 284 1 5

1612 г.

Корабът „Крал Филип” гордо и красиво се носеше по спокойната морска шир огряван от ясното слънце. Повече от месец той следваше своя път навигиран от опитния лоцман Алехандро. За жалост капитанът на кораба - Родригес, се разболя тежко и всичко остана в ръцете на Алехандро, той пое отговорностите и на ...

esenna

Проза » Разкази

2025-01-19T13:12:42+02:00 664 1 6

Невярната любов

Изпекох аз пухкава, дъхава пита
за моя любим – на сърцето ми крал,
който тъй нежно гали душата ми свита,
с такава голяма любов той не е живял.
Уверено, смело, на любовта ще заложа ...

esenna

Поезия » Друга

2024-06-01T14:20:50+03:00 810 1 5

Черната обувка

След като Станислав най-позорно ме изостави с думите, че съм била силно момиче и ще го изчакам някакви си четири години да се върне от Единбург, аз легнах болна. Нито ядях, нито пиех, нито лекари приемах – за мен животът беше свършил.
Тогава баща ми се намеси и каза един ден:
– Ставай! Отиваме при д ...

esenna

Проза » Разкази

2024-05-30T15:29:48+03:00 1K 11 11

Диалог със съдбата

Съдбата нахално затропа и нагло ме пита:
„Аз знам, че си бил на върха – истински крал,
макар и за малко, с предателска свита,
но с твоята истина всъщност как си живял?”
Неистово питам се в отговор – на какво да заложа? ...

esenna

Поезия » Философска

2024-05-29T16:42:55+03:00 867 3 4

Гласът

Вера Атанасова прекара целият си живот в дома на родителите си. В него се роди, порасна, изучи, в него роди дъщеря си и в него се пенсионира. Беше учителка по литература, изцяло отдадена на работата си и изобщо не разбра как един ден ѝ връчиха известие за предстоящо пенсиониране. Не се натъжи много. ...

esenna

Проза » Разкази

2023-12-20T11:09:37+02:00 750 2 7

Изневяра

Въло,
Това е последното, което ти пиша през общият ни трийсетгодишен живот. Когато четеш това, ние с Радина ще сме много далеко от тук. Винаги съм била честна с теб, никога не съм те лъгала, обещавам ти, че тя, ако пожелае ще те потърси някога – кога – не знам, тя ще си реши, вече е млада жена. Въло ...

esenna

Проза » Разкази

2023-02-19T23:09:52+02:00 1.5K 3 7

Синьо

Боряна беше седнала на леглото - диван в кухнята и си полюшваше краченцата с лека досада. Беше облечена с шотландска поличка и червена блузка. В пшеничните дълги, свободно пуснати къдрици имаше вплетена синя панделка с цвета на очите ѝ. Обувчиците – в нежно бежово, с елегантна тънка каишка красяха ф ...

esenna

Проза » Разкази

2022-06-26T17:46:02+03:00 1.1K 2 5

Реалности

Когато видях Радо да се задава срещу мен в онова облещено августовско утро, усетих как ми прималява и краката ми омекват. Ако бях сама щях да се втурна тичешком да пресека улицата, но Радинчето блажено спеше с вдигнати ръчички свити на юмручета, изтегната в количката и аз нямах никакъв изход. Казах ...

esenna

Проза » Разкази

2022-02-03T23:30:46+02:00 1.6K 3 7

Тайните

Когато завърших трети клас, баща ми взе важното решение, че е време вече да прекарвам ваканциите при баба и дядо на село сам. Още първият ден когато излязох на пейката пред къщата, дойде едно момче – беше малко по-високо от мен. Заприказвахме се. Митака, както ми се представи той, също беше от града ...

esenna

Проза » Разкази

2021-08-14T17:55:59+03:00 2.2K 6 36

Изплакани разкази

esenna

Книги

12,00 лв.

2021-07-10T10:43:04+03:00 2K 1 1

Среща

В някакъв объркан съботен следобед стисках ръчичката на Криси и криейки досадата си вървях бавно из МОЛ-а. Много мразех тия новоизлюпени убежища на човешкия снобизъм във всичките му форми. Но бях обещала на Криси, че ще отидем, защото всички деца от детската градина ходели всяка събота в МОЛ и там о ...

esenna

Проза » Разкази

2021-07-09T14:22:56+03:00 1.8K 5 7

Старшината

11.
След година къщата светна като нова. Всичко – дървета, ограда, покрив, знаме, всичко беше ремонтирано и подновено. Вътре жените от селото я изчистиха и подредиха.. Гледах я и се радвах, мислех си: „За теб, Крас, за теб и синът ти, когото отгледах с много обич!”
Януари къщата беше готова и вътре ...

esenna

Проза » Други

2020-09-09T16:58:15+03:00 1.4K 4 15

Старшината

10.
Заживях при дядо Марко. Даде ми една стаичка в къщата си – наблизо имаше складове за машинни части – назначиха ме началник - склад, работех, вечер му помагах за работа по двора. Не се обаждах на Мичона, тя също мълчеше. С децата се чувахме често, разбрах, че не им е казала за раздялата ни. На дя ...

esenna

Проза » Други

2020-09-08T13:22:17+03:00 1.5K 3 7

Старшината

9.
Слушах поразен историята за трагичния край на старшината и ми се доплака. Нищо не можех да кажа, устата ми пресъхна, отпих малко вода – не минава. Дядо Марко се размърда:
– Хайде да те водя у нас, ще си ми гостенин тази вечер, какво ще кажеш, а?
Пренощувах, питах сутринта къщата на старшината сег ...

esenna

Проза » Други

2020-09-07T23:18:38+03:00 1.4K 2 5

Старшината

8.
Пристигнах в селото към обед. Беше тихо и безлюдно. Започнах да се оглеждам за къща с българското знаме. Видях я – беше наистина в края на селото, като птица отправила се на своя последен полет. Изкачих се до върха. Портата не се отваряше – почуках, обиколих двуетажната къща, нямаше жива душа. Се ...

esenna

Проза » Други

2020-09-06T15:19:14+03:00 1.5K 3 5

Старшината

7.
Три години след онази прословута вечеря се осмелих да предложа на Мичона да се оженим. Бяхме на разходка край морето, малкия Крас тичаше напред, а аз изпотен от притеснение ѝ поднесох едно рапанче и с пресекнал глас казах:
– Искам да станеш моя жена, обичам те!
Тя ме погледна малко озадачено, пос ...

esenna

Проза

2020-09-05T17:18:58+03:00 2.1K 2 5

Старшината

6.
От два часа вече пътувам към Смолян и от там към селото на Крас. Все ще намеря хора, които знаят нещо за него, искам да видя къщата му с българското знаме. Пътувам и мисля – как попаднах в Сладун, от единия край на България на другия, току – що завършил, целият випуск ни изпратиха на българо-турс ...

esenna

Проза » Други

2020-09-03T23:37:04+03:00 1.6K 3 5

Старшината

5.
Жена ми ме разбуди:
– Симо, лекарката, да те преслуша, надигни се бавничко.
Бях толкова послушен, плувах си във високата температура и в младежките си спомени и не усетих как са минали два дена. Когато Мичона отиде да купи антибиотика аз заспах изтощен от дългото :
„Дишай дълбоко, спри да дишаш, ...

esenna

Проза » Други

2020-09-02T16:25:13+03:00 1.5K 2 2

Старшината

4.
Започнах да идвам често и да я наблюдавам – живееше сама с това дете, което носеше името на старшината. „Съвпадение” – казах си и очите ми все в нея. Летните вечери я слушах как пее на сина си приспивни песни, а когато той заспеше, тя пускаше завесите и отиваше в друга стая – сипваше си чаша вино ...

esenna

Проза » Други

2020-09-01T16:33:14+03:00 1.5K 3 2

Старшината 3

3.
Дълго предъвквах тази история, наистина не можех да разбера Крас, но знам ли , ако ми дойде до главата как ще се чувствам аз.
Когато се уволних си взех сбогом с него – беше пиян. Сутринта на портала викахме с пълно гърло:
–У-вол – не – ни – еее! – хвърляхме кепета, прегръщахме се . Голяма радост ...

esenna

Проза » Други

2020-08-31T14:47:35+03:00 1.5K 3 3

Старшината 2

2.
От този ден Крас се промени. Стана мълчалив и замислен. Пропи се. Обичаше да ни пита :
–Как е, пише ли момичето, пише ли?
Ако имаш писмо, широка усмивка огряваше лицето му, ако гледаш празно, дори не питаше – слагаше ръка на рамото и казваше някак разсеяно тъжно:
–Еееех… и ти по моя път – и отмин ...

esenna

Проза » Други

2020-08-30T12:23:56+03:00 1.5K 3 10

Старшината 1

Дай време на времето
1.
– Симооо ! От кога не сме се виждали! Какво става с теб, бе човек, как сте с Мичоната, що сте, едно телефонче не връткаш, може ли такова нещо? – Цецо жестикулираше насред пазара, усмихваше се, потупваше ме по рамото и говореше все по-възбудено. Радвах му се, но аз съм прибран ...

esenna

Проза » Други

2020-08-29T16:27:09+03:00 2.1K 1 6

Общ разказ – част 3

Стоеше като закован, слушаше странната звънлива тишина, възцарила се след грубия мъжки глас, затвори очи и ги стисна силно.
„Не, това не може да е истина, нещо ми става, що за глупости са това?” – така си говореше окуражително наум. Седна бавно на тревата със стиснати очи, извади от раницата си вода ...

esenna

Проза » Разкази

2020-07-14T17:24:34+03:00 2.8K 1 15

Необяснимо

Мартин влезе в самолета бавно, вдигна очилата си на челото, отправи се към първа класа, погледна номера на мястото си и седна. Дясната му буза и окото потрепваха едва забележимо. Той ги разтърка със зле прикривана досада. Извади от чантата си две шишенца, извади по една таблетка на дланта си и ги гл ...

esenna

Проза » Разкази

2020-05-17T19:24:41+03:00 2K 4 18

Обрати

Изпъшках тежко докато се надигах от стола. Затворих си очите когато минах край огледалото – не исках да виждам отражението си. И без това тоя ден беше крив колкото си искаш – вече бях убедена, че някаква свирепа, неведома сила ме е преместила в някакъв паралелен свят на злото. Със своите все още нен ...

esenna

Проза » Разкази

2020-04-20T22:50:53+03:00 1.7K 1 2

1.

Месец след странната история на госпожа Хаджипетрова градчето се беше успокоило. Тук – там все още се прошушваше някоя малка, пикантна подробност, но това беше като последни капки изцеждащ се летен дъжд. Неда се опитваше да успокои сърцето си с четене на книги и пиене на чай. Не излизаше никъде по ц ...

esenna

Проза » Разкази

2019-04-29T15:24:34+03:00 1.9K 3 7

Чо Чо Сан от Враца

Из цикъла "На турне"
Момера беше хубава още като момиче, а сега и като млада жена – гъсти черни коси, черни очи, малко носле , изписани устни. Малко по-висока от общоприетата хубост за висока жена, тя компенсираше тази си несъвършеност с кръшна талия и дълги крака. Момера – или Мими, както я наричах ...

esenna

Проза » Разкази

2019-04-11T12:14:45+03:00 1.2K 4 3

Сватба

Из цикъла "На турне"
Жана беше силна и смела жена. Пореше живота с широки и решителни крачки. И бързаше, и не бързаше. По-важното беше, че никога не спираше. Никога, на никаква цена! Това беше нейната цел в живота – постоянно движение.Едни се бореха да летят като орлите – високо и вечно, други се бо ...

esenna

Проза » Разкази

2019-04-11T12:12:18+03:00 1.5K 5

Монолог на фа диез

Из цикъла "На турне"
Аз съм най-красивият тон на вселената – фа диез! Чуйте само как звучи името ми – фа - ди - ез, като ангелска музика, гали ухото, истински балсам за душата. Аз съм Божествен тон – светя със златиста светлина, разпръсквам прелест, съвършенство и благодат! Ако надникнете на пианото ...

esenna

Проза » Разкази

2019-04-08T14:34:41+03:00 1.8K 1 7

"Малка нощна музика" в живота на Нестор

Из цикъла "На турне"
Краварят на село Добряково – Нестор – ходеше винаги мълчалив, намусен, със свъсени вежди и рунтави мустаци. Чeшит си беше Нестор, бамбашка човек, както казваха по тези места. Ако някой го попиташе нещо, той винаги отговаряше с мълчаливо поклащане на глава – „да” или „не”.
По-въз ...

esenna

Проза » Разкази

2019-04-08T14:31:06+03:00 1.5K 2 6

Зад завесата

Чавдар Шиков беше на една ръка разстояние от олимпийския медал, но скъса менискус и се прости с мечтата си. Остана европейски първенец за младежи и потъна в повяхналата си младост и алкохолно опиянение. Започна работа като учител по физическо макар, че не търпеше врякащи, скачащи и невъзпитани дечур ...

esenna

Проза » Разкази

2019-01-19T19:40:15+02:00 3K 6 11

За принципите, пътя и любовта

Да тръгнеш от Крапец за село Бъдеще през горещия август си е чиста авантюра, но нямах избор – оставаха ми само три дни в България, трябваше да се видя със сестра си. Подкарах рано сутринта „Деси” – чернокосата мерцедес хубавица и лениви мисли от миналото започнаха сънена разходка из главата ми. Защо ...

esenna

Проза » Разкази

2019-01-13T23:55:53+02:00 2.8K 7 28

Петък вечер

„Излизам” – викна той от вратата и потъна в петъчния вечерен мрак. Не се върна. Изчезна. Тя плака безпаметно много. Потъна в униние и затътри живота си напоен с безнадеждно примирение. Една вечер намери картичка в пощенската кутия:
„Пристигам петък вечерта!”
Замръзна! Той?! В петък изчезна, в петък ...

esenna

Проза » Разкази

2019-01-10T16:31:07+02:00 2.2K 4 13

Молитва за обич

Казвам се Теофил. Сирак съм. Майка ми издъхнала в мига, в който съм изплакал на белия свят. Отгледа ме баща ми Минко. Никой друг на света си нямах. Само НЕГО – Минко. Той ми беше и майка, и баща, и брат, и сестра, и леля, и свако. Сигурно това му тежеше много, защото постоянно ме биеше. Първите ми с ...

esenna

Проза » Разкази

2018-05-23T16:55:16+03:00 2.6K 5 7

Доверие с дъх на карамел

Тази ноемврийска привечер едва движа краката си по кишавата улица. Преуморена съм до смърт след тежкото денонощно дежурство. Влача две препълнени пазарски торби, за дръжката на едната се е хванала Алис. Нямам сили да слушам какво бърбори. Наострям ухо когато чувам „таткото – глас”.
– Какво?
– Ами ка ...

esenna

Проза » Разкази

2018-03-31T16:41:38+03:00 2.3K 5 4

Петното

Капка ми беше най-скъпата и обична приятелка, от малки ни знаеха - Роси и Капка. Шегуваха се с нас – дъждовни капки ли прехвърчали или росица заросила. Капчето обичаше стихове – все някакви строфи шептеше и книги четеше, редеше красиви думи с мелодичен глас като звънче. Тя често се замечтаваше как в ...

esenna

Проза » Разкази

2018-02-15T14:29:33+02:00 1.7K 2 7

Странната история на Иван от село Добряково

Един вятър се бе извил оная декемврийска вечер в село Добряково – не ти е работа! Сякаш свиреха сто каба гайди! Търкаляше тръни, камъни, клони, кършеше дървета, полудял беше. Мъжете на селото се бяха разположили в селската кръчма, викаха един през друг, а Цецо Тутманика гледаше объркано.
–Хайде бе! ...

esenna

Проза » Разкази

2017-10-17T23:46:52+03:00 3.4K 10 19

Из записките на следователя

НОХД/02, 2000г.
Ева
Майката
– Добро утро! Трите имена, адрес и всичко за дъщеря Ви – беше адска жега, ни вентилатор, ни климатик можеше да ни спаси. Гледах тази пълна възрастна жена и се чудех как може да я сполети всичко това и то от дъщеря ѝ. Не разбирах как може да се случи такова нещо.
– Таня се ...

esenna

Проза » Разкази

2017-08-09T00:35:39+03:00 1.7K 1 1