Iszaard

62 резултата

Огън

Защо ме будят нощем дъждовете
с все още неизплакани сълзи?
Не знаят ли?! Отвътре ми е светло.
Едно самотно пламъче трепти.
И въпреки, че в сенки се оплита, ...
605 7

Цветове от нежност

Зрънца от притаената надежда
ще засадя през дните на забрава.
За да отгледам цветове от нежност.
Свободно да израстне ще оставя
градина от вълшебства непознати. ...
687 6

Образ и име

Уморих се! Смених доста чифта сандали.
Пропътувах земята. Отглеждах сезони.
Бях и умна и глупава, горда и жалеща.
Но полека от себе си всичко отроних.
Изкачих планината. Видях отвисоко ...
565 9

Попита ме: "Защо?"

Попита ме: "Защо ти е мълчанието?
Какво ти дава точно тишината?"
В житейското бунище тя ухание е.
Хармония, лекуваща душата ми.
Попита ме: "А след това какво?!" ...
591 10

Композиция

Сега сме само трима. Или четири.
Мълчанието, думите и аз,
оглеждаща се в диска на сърцето.
Или пък в позабравен стар компас,
затворен между рафтове от време ...
523 4

Размяна

Дори и на дъжда да му омръзне
да сипе от тъгата си по покривите,
ще си остана все така премръзнала.
Защото се разпаднах до основи.
И сигурно с горчиво безразличие ...
616 7

Пристанище

В сърцето ми - отворено пристанище,
са спрели световете да нощуват.
И свирят ветровете ми по мачтите им
мелодии, все тъй недосънувани.
Оттатък хоризонта на надеждите ...
1.4K 1 3

Навярно

Разбира се, понякога ми липсваш...
Във всеки миг и всяка глътка въздух.
В обърканите спомени и мисли,
предъвквани с коравата недъгавост
на този свят. Напълно безразличен ...
626 3

Аквариус

Товар ли ти е звездната вода
от стомната на твоя брат, Аквариус?
Щом в нея ще откриваш любовта си
и капки от звездите ще разтваряш
във всичките си делнични зори. ...
627 3

Като песен

Да те чакам ли, моя любов?
Като песен на вятър?
Като сив хоризонт,
в който всеки път ражда се слънцето?
Като плаха сълза на сираче, ...
1.3K 4

Океан

Все по-безлика става любовта ми.
Едно след друго скриват се слънца
под хладните води на океана.
Прощавам се с поредната мечта,
поспряла в миг, навярно да напомни ...
596 4

Предусещане за лято

Едно море съвсем различно шепне
под сприхавите стъпала на времето,
избрало днес посоката подветрена.
Без планове за някакви промени.
Едно море ме приласка с покоя си, ...
939 3

Пробен камък

Какво съм аз?! Една мистерия.
Отвътре нищо. Пълен мрак.
И снопчета от огън в него,
които да се случат чакат.
Какво съм аз?! Змия от пламък. ...
516 3

Какво е да си ангел

Родих се тук с надежда или пък с ясна цел
живота земен в приказка да вмъкна.
Но всеки ден съзнавам, че някакъв предел
препятства ме с контурната си жлъчност.
Контура му пунктирен аз всячески разбрах ...
659 4

Зора

Моят път е безпътен. Без дреха и име.
Избледня сред последните нишки от спомен.
Прекатури се в нищото чашата с вино,
споделена единствено с птиците горе.
По небето, удавено в хрипави облаци. ...
733 6

Минутка страх

Загледани в човешкия си свят,
решихме с още нещо да закичим
отсечката дотолкова позната -
минутка страх обратна на обичането.
Отсечката от раждане до смърт - ...
684 6

Опит за порастване

Навън мъгливо свършва се денят,
наметнат с ореоли от сънуване.
Завръщам се през сивкавия път
след опита в мечтите му да плувам...
Поспрях се пред отключена врата. ...
633 9

Форми

В простичката форма на барака,
скрита в най-затънтеното място
на гората, спряла съм и чакам.
Идваш ли? Часовникът тиктака.
Неведнъж дъждът отмива вече ...
597 4

Обетована

Защо ли ми е вече да докосвам
пространствата, в илюзии затворени?!
За кой ли път се чувствам недоносена -
едно дърво със цвят, ала без корени.
Обесена пред прага на небето ...
632 6

В стъпките си мокри

Приплъзва се поредната ми есен
по ръбовете грапави на сградите,
по свитите юмручета на кестените,
по хладните перца на гларусите,
по стъпките ми - глупаво протяжна. ...
574 7

Рисунка

Реки се стичат в стъпките преминати.
От клоните се ронят ледове.
Дъждът, като граничен символ
от теб до мен умислено снове...
И раменете му, все повече увиснали, ...
618 3

Ключе

А пътят е съвсем невъобразим.
Измолени пристанища... Огнища,
които днес разнасят тънък дим
към края, който, казват, че е нищо.
А той е, май че, винаги далеч. ...
642 9