Кiara
182 резултата
Аз все още помня
онази странната сълза,
звука от счупено стъкло,
вкуса на минало,
разбитото сърце отдало се изцяло. ...
онази странната сълза,
звука от счупено стъкло,
вкуса на минало,
разбитото сърце отдало се изцяло. ...
653
7
598
6
“Посреща те?”
Посрещах,днес изпращам.
“Е как е?
Изглеждате все едно дошъл е края на света?
Така ли е,или..............” ...
Посрещах,днес изпращам.
“Е как е?
Изглеждате все едно дошъл е края на света?
Така ли е,или..............” ...
687
13
Разтварят криле
и политат,
нетърпеливи да видят света.
Танцуват с вятъра хладен.
Под лъчите на слънцето спят. ...
и политат,
нетърпеливи да видят света.
Танцуват с вятъра хладен.
Под лъчите на слънцето спят. ...
712
11
И спря,отпи от чашата,
а после продължи
с треперещи ръце,
аз чувах куките как тракат.
Делят и бримка,място, ред, ...
а после продължи
с треперещи ръце,
аз чувах куките как тракат.
Делят и бримка,място, ред, ...
559
3
И сега замислям се дали си заслужаваше.
Да се крием като палета
от малко капки истина,
които ни настигнаха.
Да бягаме от него, ...
Да се крием като палета
от малко капки истина,
които ни настигнаха.
Да бягаме от него, ...
753
8
В отчаяна прегръдка
ръцете ми се сблъскват.
И само празнота,
и всичко ми е чуждо.
От въздуха изгаря всяка тръпка. ...
ръцете ми се сблъскват.
И само празнота,
и всичко ми е чуждо.
От въздуха изгаря всяка тръпка. ...
819
6
Със четка от косите си.
Със багрите на юлско утро.
Днес пускам моята душа
и моля я да не се завръща.
За какво ми е?! ...
Със багрите на юлско утро.
Днес пускам моята душа
и моля я да не се завръща.
За какво ми е?! ...
851
6
Завиждам му, защото той не знае
какво е да си сляп и болен.
Защото той ги вижда
и всяка вечер ги ласкае
със песничката на щуреца. ...
какво е да си сляп и болен.
Защото той ги вижда
и всяка вечер ги ласкае
със песничката на щуреца. ...
938
7
Ако днеска те спра и призная
“Деветнайсет минути остават ти,
след това ще е късно,
обичай сега!”
Защо ли те виждам как настървяваш се, ...
“Деветнайсет минути остават ти,
след това ще е късно,
обичай сега!”
Защо ли те виждам как настървяваш се, ...
718
7
Навън вали,
душата ми сънува.
А след дъждът,
дъга ще изрисува безкрайното небе.
И аз ще се събудя, ...
душата ми сънува.
А след дъждът,
дъга ще изрисува безкрайното небе.
И аз ще се събудя, ...
674
9
И ако можех…
Но какво съм аз?!
Нищожна,малка,
в душата Инвалид.
Без воля към какво стремя се!? ...
Но какво съм аз?!
Нищожна,малка,
в душата Инвалид.
Без воля към какво стремя се!? ...
554
5
Не спя.
Часовникът пак бясно се кикоти.
Отдавна нямам сън.
Пейзажи в младо утро
мен да ме спохождат, ...
Часовникът пак бясно се кикоти.
Отдавна нямам сън.
Пейзажи в младо утро
мен да ме спохождат, ...
598
4
Аз нощи нямам.
За мен е чужд покоя.
Душа не ми остана.
И всеки идва
от нея граби. ...
За мен е чужд покоя.
Душа не ми остана.
И всеки идва
от нея граби. ...
554
5
Върви,а няма никаква представа:
коя е,на къде и за какво.
От часове върви,
дори не иска и да знае,
защото всичко е било. ...
коя е,на къде и за какво.
От часове върви,
дори не иска и да знае,
защото всичко е било. ...
881
9
И струната се скъса,
сърцето пръсна се за миг.
Небето му отвърна с тътен,
погълна моя вик.
Земята се разтвори ...
сърцето пръсна се за миг.
Небето му отвърна с тътен,
погълна моя вик.
Земята се разтвори ...
695
10
Отивам си!
И нямам страх.
Боя се само да се върна
във град, в който няма бряг,
по улици, които са безмълвни. ...
И нямам страх.
Боя се само да се върна
във град, в който няма бряг,
по улици, които са безмълвни. ...
980
15
Когато остарея
и всичкото сребро в света
изсипе се в косите,
дали ще ме познаеш от далече?
Когато ослепея, ...
и всичкото сребро в света
изсипе се в косите,
дали ще ме познаеш от далече?
Когато ослепея, ...
712
7
Последен ден,
а все едно е първи.
И сякаш раждам се
отново всеки ден
и в края пак умирам. ...
а все едно е първи.
И сякаш раждам се
отново всеки ден
и в края пак умирам. ...
713
5
Самотни капки дъжд
почукват по мръсния прозорец.
Препълнен пепелник и сив следобед.
Замислям се - вали, май твърде често...
Дори след месец, след ноември ...
почукват по мръсния прозорец.
Препълнен пепелник и сив следобед.
Замислям се - вали, май твърде често...
Дори след месец, след ноември ...
620
2
Не я познах....
Седнала на пода до прозореца.
С цигара за първи път,
пиеща кафе.
Толкова различна, тиха, ...
Седнала на пода до прозореца.
С цигара за първи път,
пиеща кафе.
Толкова различна, тиха, ...
853
7
И раната закривам с длан,
навремето било е там сърцето.
Навремето,когато те обичах
и мислех че ще бъде вечно.
Протягам своята ръка ...
навремето било е там сърцето.
Навремето,когато те обичах
и мислех че ще бъде вечно.
Протягам своята ръка ...
721
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
