Кiara

182 резултата

Все още........

Аз все още помня
онази странната сълза,
звука от счупено стъкло,
вкуса на минало,
разбитото сърце отдало се изцяло. ...
821 7

Художник

Рисуваше ги винаги различни.
Ту смешни,
ту плачещи,
превзети,
лаконични, ...
759 6

СПОМЕН

“Посреща те?”
Посрещах,днес изпращам.
“Е как е?
Изглеждате все едно дошъл е края на света?
Така ли е,или..............” ...
843 13

лятото на пеперудите

Разтварят криле
и политат,
нетърпеливи да видят света.
Танцуват с вятъра хладен.
Под лъчите на слънцето спят. ...
874 11

Мълчанието на цветовете

И спря,отпи от чашата,
а после продължи
с треперещи ръце,
аз чувах куките как тракат.
Делят и бримка,място, ред, ...
741 3

Дали си заслужаваше

И сега замислям се дали си заслужаваше.
Да се крием като палета
от малко капки истина,
които ни настигнаха.
Да бягаме от него, ...
921 8

Есенни цветя

В отчаяна прегръдка
ръцете ми се сблъскват.
И само празнота,
и всичко ми е чуждо.
От въздуха изгаря всяка тръпка. ...
1K 6

Вечно лято

Със четка от косите си.
Със багрите на юлско утро.
Днес пускам моята душа
и моля я да не се завръща.
За какво ми е?! ...
1.1K 6

рояк цветя и пеперуди

Завиждам му, защото той не знае
какво е да си сляп и болен.
Защото той ги вижда
и всяка вечер ги ласкае
със песничката на щуреца. ...
1.1K 7

19 истини

Ако днеска те спра и призная
“Деветнайсет минути остават ти,
след това ще е късно,
обичай сега!”
Защо ли те виждам как настървяваш се, ...
898 7

След дъжда

Навън вали,
душата ми сънува.
А след дъждът,
дъга ще изрисува безкрайното небе.
И аз ще се събудя, ...
880 9

* * *

И ако можех…
Но какво съм аз?!
Нищожна,малка,
в душата Инвалид.
Без воля към какво стремя се!? ...
732 5

Животът ми

Не спя.
Часовникът пак бясно се кикоти.
Отдавна нямам сън.
Пейзажи в младо утро
мен да ме спохождат, ...
773 4

Непозната

Аз нощи нямам.
За мен е чужд покоя.
Душа не ми остана.
И всеки идва
от нея граби. ...
728 5

ПРАЗЕН ПОГЛЕД И ПЪЛНА ШЕПИЧКА МЕЧТИ

Върви,а няма никаква представа:
коя е,на къде и за какво.
От часове върви,
дори не иска и да знае,
защото всичко е било. ...
1.1K 9

Болка

И струната се скъса,
сърцето пръсна се за миг.
Небето му отвърна с тътен,
погълна моя вик.
Земята се разтвори ...
866 10

Цирка на живота

Отивам си!
И нямам страх.
Боя се само да се върна
във град, в който няма бряг,
по улици, които са безмълвни. ...
1.2K 15

И пак ще бъда твоя

Когато остарея
и всичкото сребро в света
изсипе се в косите,
дали ще ме познаеш от далече?
Когато ослепея, ...
886 7

Последният ми ден

Последен ден,
а все едно е първи.
И сякаш раждам се
отново всеки ден
и в края пак умирам. ...
908 5

Ноември в София

Самотни капки дъжд
почукват по мръсния прозорец.
Препълнен пепелник и сив следобед.
Замислям се - вали, май твърде често...
Дори след месец, след ноември ...
783 2

На майка ми

Не я познах....
Седнала на пода до прозореца.
С цигара за първи път,
пиеща кафе.
Толкова различна, тиха, ...
1K 7

Без сърце

И раната закривам с длан,
навремето било е там сърцето.
Навремето,когато те обичах
и мислех че ще бъде вечно.
Протягам своята ръка ...
891 4