Ревов
149 резултата
Дори когато всичко прецъфти
и залезът си пръсне козирката.
Земята – пак ще се върти.
И гълъбче ще гука в небесата.
Ще цвилят край тепето и коне, ...
  219 
Есен е –
Вятърът си настройва
цигулката
между босите пети
на Хоризонта ...
  212 
Боли ме от неказаните думи.
От всяка дума казана боли,
когато лятото започне да умира.
И въздухът от спомени горчи.
Край мен отекват удари на брадва. ...
  185 
Слънцето окичено с пендари
като млад нагизден годежар,
нейде над смълчаните дувари
бавно се превръща на пендар.
И запретнал вятърът ръкави, ...
  224 
В началото
на есенното равноденствие
когато – градът е още изморен
от летните турнета на авлигите
И всяка втора уличка ...
  349 
Българийо за теб ще пея
додето дишам и съм жив!
А може би, додето мога –
да бъда искрен и щастлив!
За теб ще пея от Балкана ...
  275 
Едно момиче тича
сред хиляди листа.
И сякаш се съблича
пред него есента.
И сякаш край Марица ...
  194 
Докажи ми, че има пътеки,
даже там, дето няма звезди.
Докажи ми, че дните са леки
между толкова много мечти.
Докажи ми, със думички прости, ...
  265 
Обич моя, невъзможна,
цъфнала - като зора.
Искам пак да те прегърна.
И щастлив да си умра.
Искам пак да те целуна ...
  230 
Вече двадесет века те чакам
като лодка в открито море
Ала двадесет века те няма
И дъждът мойта риза пере
Зимен вятър косите ми брули ...
  213 
Дори когато зимен вятър
обрули твоите мечти –
Кажи на глас че ме обичаш
И пролет в теб ще разцъфти
Земята цялата ще стане ...
  216 
Ако имаше – гара за двама
нейде там край заспалия град
Щях със теб да играя на дама
И да стана разбира се млад
Щях да гоня по релсите слънцето ...
  220 
В един нищо и никакъв сън ще се видим
побелели от спомени и суета
И ще светят косите ти като светулки
между два булеварда
и двеста слънца ...
  184 
В годините ми кратки като седмици
пристигаше за малко ти добра
но аз мечтаех за безсмъртие
За подвизи в желязната гора
Живеех сякаш в центъра на здрача ...
  273 
Виновни ли са очите ми
че те запомниха млада
Виновно ли е сърцето ми
че по тебе си пада
Между изветрели делници ...
  247 
До следващото лято
До следващия миг
До облакът в косите
До чакания плик
Земята ще повдигна ...
  360 
От ерата на стъпките ни боси
и кротките въздишки на тревите
до споменът за нашто кратко лято
притихнало безгрижно под върбите
Изпивам с поглед твоята усмивка ...
  282 
Ако някога решиш да си отидеш
направи го без да се замисляш
Просто се хвани за перката
на някой самолет
И докато прелиташ ...
  212 
Дъждът във клоните гърми
и мисълта ни се панира,
преди да тръгнем с теб сами
от Бунарджика до баира.
Дъждът си пръска гордостта, ...
  375 
Извикай ме по име
Извикай ме на глас
И аз при теб ще дойда
дори и в късен час
Вратата ще отключа ...
  184 
Безумно щастлива и толкова млада,
тя боса пристига, но не знае пощада.
Пробожда сърцето ми с хиляди ножа.
И често заспива под моята кожа…
Притихнала, нежна, но винаги горда, ...
  368 
Да бяхме хванали експреса
преди да стигнем в Гибралтар.
За тебе всичко бих направил
от Конго чак до Занзибар!
Преплувал бих на малка лодка ...
  200 
Застреляй ме от упор с дума тежка!
Хвърли ме жив на вълците дори,
преди да се разкъса Хоризонта.
И Залезът – небето овъгли…
Сърцето ми от болката ще млъкне, ...
  207 
Какво като сме скъсали отдавна
на корабчето си зелените платна?
Не виждаш ли как всичко се повтаря
от зимата – почти до есента?
В небето слънцето танцува на кокили! ...
  203 
Знаеш ли, че в моя хол,
дето зимата слънчаса –
масата е вече стол,
а пък столът стана маса.
Може би, защото тук, ...
  263 
Очите ти –
пристанища от слънце,
посрещат ме
тъй нежни и добри.
И спуска котва ...
  236 
На чувствата през булеварда
от светофар до светофар,
със тебе крачи под звездите
един страхотен леопард!
Живее той във твоят поглед ...
  212 
Звъни дъждът във клоните над мене
и сякаш рони – своя Благослов,
пред който като рицар без доспехи
да бъда с теб отново съм готов!
Готов съм аз, да тръгна през Марица ...
  236 
Каква безкрайна нощ в очите ти откривам,
сред лунните пътеки на всичките звезди.
Ела отново тук!... Не си отивай още,
щом Утрото сега – Нощта ще победи!
Тръгни отново с мен край цъфналите вишни. ...
  215 
От времето на старите романи
със тежки порти, замъци, коне –
аз идвам пак при тебе като спомен
от ария на Жул Масне…
Какво като перонът равнодушен ...
  204 
В очите ти
морето се оглежда,
задъхано
като сърна.
И ляга Слънцето ...
  218 
Докато дъждът си точи гилотината
и по реката плуват само платноходки.
На едно далечно и диво пристанище
ще се радваме на котараци и котки!
Термостатът на Утрото ще отчита ...
  389 
Напиши ми писмо, ала дълго писмо,
със флумастера от сълзата си истинска,
за да усетя, че дишам и че още съм жив,
не като песен, а като приказка!
Искам да видя с очите си Утрото, ...
  205 
Между хиляди думи.
Между болка и смях.
Между слепи куршуми.
Между радост и грях.
Между зима и лято. ...
  562 
Очаквам те да дойдеш под звездите
в самия край на Лунната дъга.
Там, дето се събират Планините.
И пее още – Старата река!
Аз виждам да се пръска Хоризонта ...
  240 
Ръцете ти ухаят пак на люляк!
И става люляк – цялото Небе!
И няма ден… И няма нощ…
А само цветове се ронят
додето и самата ти ...
  272 
Пие ми се –
ала не от изветрялото
самочувствие на Облаците
Пие ми се –
от пенливото шампанско ...
  188 
Не търсиш вече повод за разплата
откакто гледаш само да мълчиш.
С мълчание подкупваш тишината
преди да я взривиш…
Косите ти – ухаят на пачули ...
  185 
Не помня точно как се запознахме,
но помня още топлия ти глас,
край клоните на старата черница,
по пътя между Варна и Бургас.
Усещах как земята се разтваря ...
  210 
Помниш ли, ония дюли
със напукани пети,
дето някой взе да брули.
И тепето да кънти…
Колко време от тогава, ...
  215 
Предложения
: ??:??