SvetoslavVasilev (Svetoslav Vasilev) - Произведения

Големият взрив

Знае ли някой, помни ли точния момент в който той започва да се превръща в своя пародия? В гротеска на самия себе си. Защото това винаги и безотказно се случва с всеки. Не говоря за външния вид, кривия бастун, износения костюм, диоптрите като пепелници и набръчканото чело, а за угасналия поглед. Въп ...

SvetoslavVasilev

Проза

2025-10-26T22:01:46+02:00 374 2 3

Спирка Лозарска

Жена ми е много ревнива, ще знаеш - хвана ме брадатия за слушател.
На всеки месец, два и избива отвътре въпроса - ти мене обичаш ли ме, защо се ожени за мене, никога не е късно да се разделим и т.н.
Явно е семейна черта, защото и майка и беше така, може би и баба и да е била такава, знам ли, че и пр ...

SvetoslavVasilev

Проза

2025-10-21T05:18:49+03:00 257 1 3

Страх от обвързване

Трябва да ви кажа някои неща, които знам. И понеже не ми се криволичи започвам направо.
Тя има много истории. Аз не. Понякога ми се иска да съм тя, но не заради преживените от нея неща, а заради смелостта и. Така погледнато в същност тия две неща са свързани, защото без смелостта да се хвърлиш в едн ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2025-10-19T10:48:03+03:00 237 3 2

До първа капка дъжд

Те седяха в тясната кухня и чакаха да се разхлади. Бяха отворили вратата и прозореца за да става течение, но течение нямаше, а отвън все така влизаше същата жега и топлина, както от вчера. Съвсем същата както от няколко месеца насам.
-Казаха, че ще се разхлади, каза тя, като ритмично си повдигаше ро ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2025-08-31T18:35:55+03:00 244 4 5

Старецът

Мария влезе в кухнята, седна, запали цигара и преметна крак.
Заприлича на буквата Г.
После впери натежалият си поглед в жената пред нея и си разбърка кафето.
-Уморена съм, каза тя.
Взел да чете библията на 80. Сетил се.. ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2025-07-28T07:15:37+03:00 297 5 4

Лежачка

В моята хубава страна има много тъпанари. Това ми звучи като гласът в началото на някой хубав филм, който те въвежда в историята на скрипта и ти става интересно. Обаче няма нищо кой знае колко интересно в моята хубава страна защото тъпанарите развалят цялата тая хубост. Така са устроени.
Но което е ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2025-06-15T12:07:31+03:00 334 1 6

Морето бе черно

От морето се носеше непоносимост.
Идваше на дебели сиви вълни, които се разбиваха в брега, смесваха се с ниските мъгли и нахлуваха в градчето.
Непоносимостта носеше тежест със себе си и караше всичко да изглежда оловно. Това място не беше добро през зимата, особено в такива дни. В такива дни нощта с ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2025-04-15T00:49:15+03:00 381 2 3

Сънуваните хора

Изобщо не помня как се бях озовал там. Как бях влязъл, как се бях качил по стълбите, и влязъл в стаята. Но сега я гледах и ме беше страх да не се събуди. Чувствах се като крадец. Какво щях да и кажа ако се събудеше и ме видеше тук. Очите и бяха игли. Бяха черни и дълбоки. Никъде другаде не бях вижда ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2025-04-11T10:18:50+03:00 412 4 4

Ангелът на Петър

Ангелът на Петър беше много слаб, един такъв мършав, изпосталял, месата му виснали, като го видиш жал да ти стане. Уморен беше ангелът на Петър, разказа му се играта дето се вика цял живот да пази това говедо, и все едни и същи работи да повтаря до прималяване.
Петре, не пий, не пииий, казваше му ан ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2025-04-10T07:52:37+03:00 396 1 1

Хронологията на едно разрушение

Сутринта след кафетата които всеки изпи у дома си се събрахме към осем.
За старите мебели извикахме товарен бус и двама носачи, които щяха да го натоварят, но те трябваше да дойдат към три часа следобед, когато вече бяхме разглобили и изнесли почти всички стари дървении, мебелите и книгите.
Разходих ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2025-04-08T06:35:11+03:00 444 2 7

Корабът

Капитанът стоеше на мостика, подпрян на прозореца на огледалото, и съзерцаваше синьото пред себе си.
Всичко беше синьо: и морето и небето, и само два бели облака внасяха някакво разнообразие в равната картина.
Облаците, кръгли и слепени един до друг му заприличаха на двете полукълба на задните дамск ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2025-03-17T00:07:24+02:00 514 3 11

Тъмно е, и тихо

Тишината го беше хванала за гърлото и не му даваше да каже нищо, защото това щеше да я разруши. Да я убие. Да я прати в нищото.
Нищо няма да кажа, ще мълча, каза и той. И тя го чу, макар и без думи и отпусна хватката.
Той вече можеше да диша. После се зачуди как беше попаднал тук. Тишината стоеше от ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2025-01-21T06:40:26+02:00 502 2 2

По старите улици

Той ходеше и стъпките му отекваха от стените на къщите, връщаха се обратно и извикваха у него чувството за сигурност.
Хубаво е да чуваш стъпките си. Знаеш, че те има.
Сградите бяха стари, малки, направени според боя на човек, не по-високи, мазилките олющени, а уличките тесни, но това не беше грозна ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2025-01-19T15:33:05+02:00 490 1

В един летен следобед

Старецът дойде, поогледа се и седна на масата под козирката. Морското казино беше пълно и само в дъното имаше няколко свободни маси. Никой не му обърна внимание, но аз го видях.
Беше стегнат, жилест старчок, и с кафявите си панталони, отдавна демоде и сакото, гладко изгладено и със запазени ръбове д ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2025-01-12T20:01:44+02:00 527 1 5

Dirty Lover

Човек като си чисти компа попада на какво ли не. Като това забравено демо.

SvetoslavVasilev

Музика » Друга

2024-12-20T08:37:02+02:00 1.1K 1 1

Love me Now

Това чудо, разбирайте "демо" е от времето когато ми се стори, че Брус Спрингстийн нещо взе да издиша, а пък все някой трябваше да поеме знамето, и на-не се стърпях

SvetoslavVasilev

Музика » Друга

2024-12-18T08:39:58+02:00 1.1K

Back to Home

Още един забравен демо запис.

SvetoslavVasilev

Музика » Друга

2024-12-14T08:57:39+02:00 1.1K 1

Wrong Time

Това са стари записи, които преди ми звучаха твърде зле, но наскоро си ги превъртях, и си викам "Ами те не били толкова лоши"...като за един глас и разстроена китара

SvetoslavVasilev

Музика » Друга

2024-12-13T08:54:46+02:00 1K 2 1

Music Time

SvetoslavVasilev

Музика » Друга

2024-12-12T08:50:57+02:00 1.1K 2

Sinner

SvetoslavVasilev

Музика » Друга

2024-12-12T08:50:07+02:00 1.1K 1 3

Пътища

Пътища има всякакви.
Физически и нематериални, дословни и преносни, такива по които ти се върви, и такива, които са ти втръснали от вървене.
Сутрешни пътища, вечерни и нощни такива. Огрени от слънцето пътища, и пътища гонещи сянката.
Има прави пътища, криви пътища, кръгови пътища, хубави, лоши, с ас ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2024-12-11T06:33:23+02:00 482 4 4

Моменти

Основната характеристика на моментите, е че са временни. Звучи толкова тъпо, че чак се доближава до гениалност, като изказване на футболист.
Баща ми смяташе, че всичко в живота е временно, и затова не трябва да му се отдава голямо значение.
Аз също, и мисля, че това обяснява многото неуредици в моят ...

SvetoslavVasilev

Проза

2024-11-27T13:25:41+02:00 621 6 7

Когато ти писне от лятото

Когато ти писне от жегата на това наше слънцестоене.
И от поляни и от магарешки тръни, и от потните гърбове на прашни и млади кончета.
Тогава си спомняш за зимата и колко беше студено.
Как всичко беше сковано от ледовете на тихото време.
Как искаше да се стоплиш, почти прегърнал печката. ...

SvetoslavVasilev

Поезия » Друга

2024-09-04T13:26:03+03:00 569

Танц за двама

Любовта ни беше нещо като кратка почивка, отмора от цялото ни човешко съществуване, изоставяне на цялата ни земна твърдост и скованост, дори вкокаленост, може би беше летеж, може би беше спомен, хубав спомен за неща които не помниш къде точно са се случили, но чувството, съхраненото чувство е важно. ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2024-07-30T08:00:34+03:00 673 3 4

Моите хора

Когато го прегърнах нямаше как да му кажа всичко.
Притиснат до неговото уморено и отпуснато тяло отново почувствах онзи сладникав мирис на засъхнала от работа пот.
Аз щях да стана същия.
Обаче засега все още си бяхме в ролите, той като баща, и аз като син, но ей богу, не ни се отдаваше много.
Така и ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2024-07-14T08:26:37+03:00 739 5 2

В такава нощ

В такова време няма какво да правиш, освен да слушаш щурците.
В такова време няма какво да правиш, освен да отвориш книга, и да четеш нечии стихове.
В такова време без да искам започвам да гледам звездите.
И чувствам как топлината излиза от сърцето на старите мои кокали.
Сред мириса на сено, скрит в ...

SvetoslavVasilev

Поезия » Философска

2024-06-19T20:15:41+03:00 600 2 3

Корпусът

Корпусът е форма. Нищо повече от една куха и празна форма, каза си той и погледна към него.
Нямаше какво друго да се направи.
Благо извади ракията от очукания хладилник и наля във водната чаша до половината. Вдигна чашата и отпи.
Как ли не го беше мислил, но накрая разбра, че друг начин нямаше.
Кога ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2024-06-11T09:05:25+03:00 863 3 6

В живота

На абитуриентската бяхме само момчета. Отидох със старата Шкода. Нямах гадже.
На сутринта хванах първата кометата за Бургас и се качих на м/к „Елена“ за стажантският ми рейс.
Бях на долният канижел, естествено по двама в кабина, аз и един моторист, който беше в нощната вахта. Филистрина половината в ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2024-05-26T10:33:17+03:00 759 4 3

Вечер

Чуваш ли? Някой пее, каза той, и се загърна още по нагоре с одеялото, почти до наболата му бяла брада, така както си седеше на инвалидната количка, и наддаде ухо към улицата.
След ненормалното затопляне през последните дни, сега времето беше твърде свежо, даже студено.
Заслушах се. Наистина някой пе ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2024-05-14T16:24:32+03:00 682 3 2

Ада

Той долови шумът, който му напомняше на нещо, не можа да определи точно на какво, но не беше оня постоянен звук в главата му.
Не бяха камбаните.
Това не беше свиренето в ушите, както казваха докторите, а отзвук от камбаните, които той чуваше и знаеше че те се люлееха там някъде на полусрутените си к ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2024-05-08T11:43:37+03:00 719 3 3

Маноло

Маноло е стар и самотен каубой.
Откакто порасна и излезе от къщата на майка си, кога беше това, отдавна, много отдавна, блатото беше неговият дом.
Имаше две кучета и котка, но пумите я отнесоха, и сега си беше сам на себе си, и по вечерите говореше с Касандра, така се казваше кобилата, която му се н ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2024-04-08T06:49:45+03:00 888 5 5

Пръст червена като залеза

Той слезе на гарата понеже пръстта наоколо беше червена като залез, и това му хареса.
Беше задушно, но нямаше да вали, защото облаци нямаше никакви.
Сега, при случващият се истинският залез всичко беше червено – той, влакът, кондуктора, провесил глава през прозореца, и разтеглил уморена усмивка, стр ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2024-03-17T17:30:46+02:00 622 3 2

Хората от под водата

Тъмно и студено е.
Във вечери като тази няма много какво да правиш, освен да слушаш Караконджула дето търкаля гюлето на тавана от единия до другия му край.
Какво беше това нещо, дето го търкаляше не беше ясно, но приличаше сякаш някой търкаляше гюле, бавно и на пресекулки.
За това как се казваше, ра ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2024-03-15T20:37:11+02:00 621 2

Котка с бадемови очи

Тази вечер той заспа малко след като си легна, и разбра, че беше преминал вододела на времето, в което не можеше да спи.
В безсънните нощи, когато свиваш очите, а те пак се отварят, и щеш, не щеш главата ти става центрофуга в която се въртят всякакви мисли, но най-вече глупави и никому ненужни, той ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2024-03-12T12:25:45+02:00 659 2 1

Мокро куче се чернее.

Черното куче, беше кафяво, но от това разстояние изглеждаше черно, може би защото беше мокро и караше козината му да лъщи в тъмен оттенък.
То гледаше тъжно. Такава си му беше физиономията. Един път не видях да се усмихне.
Около него се носеше миризма на мокро куче.
Миришеше на стара ръждясала ламари ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2024-03-09T11:21:15+02:00 659 2 2

Христос излезе от затвора

Двадесет и първи март 2023 година.
Денят трябва да е сравнително топъл, с преобладаваща облачност, но без особени валежи, или пък ако ги има, то те ще са само на места, и краткотрайни. Влажност 80 процента, каквото и ще да рече това, и ветрове от север, североизток със сила до 10 метра в секунда. Ня ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2024-03-08T11:25:45+02:00 732 1 7

Боб

Сънищата са странна работа.
Снощи например сънувах Боб Дилън.
Първо се целехме със снежни топки на улицата с някакви диванета, които не познавах, а после гледам самият той се задава по една улица, и върви право към мене, в моята посока. Познах го.
Гледам го аз и му викам:
-Здрасти Боб! ...

SvetoslavVasilev

Проза » Разкази

2024-03-02T10:08:49+02:00 989 1

Полет ТК 1759

Летенето със самолет, за разлика от другите хора ме изпълва със самота.
Хората пътешестват, радостни че тръгват на някъде, а пък аз погледна ли летището от горе, това малко парче земя, и ми става самотно.
Може би защото разбирам, че всяко едно място, колкото и хубаво да е, или обратното – лошо, въпр ...

SvetoslavVasilev

Проза

2024-02-20T11:14:30+02:00 651 2 3

Няма време

Да, така е - няма време.
На всички ни е ясно, че няма време
И това е то.
Децата ни растат посред ремонта вечен в тази стара къща.
И виждаш - всяко нещо изживява своя път. ...

SvetoslavVasilev

Поезия » Философска

2024-02-06T11:12:45+02:00 629 2 2

Причини.

Правим добрини, защото знаем че отвътре сме си злобни.
Трупаме богатство, защото знаем че сме бедни.
Говорим много и красиво, защото знаем че нямаме какво да кажем.
И това е всичко.
Както казват, суета на суетите. ...

SvetoslavVasilev

Поезия » Философска

2023-12-20T12:46:30+02:00 721 3 2