tanyavd
122 резултата
На моя духовен Учител
с дълбока признателност.
Дългият път към целта
не е толкова стръмен
и невъзможен, ...
  729 
Не казвай, че животът ти
е лишен съвсем от смисъл,
че непотребна си и ничия,
че нямаш своя осъзната мисия,
защото: ...
  3552 
Ти си пристан
за кораба на моя объркан ум.
Ти си пристан
за кораба на моя емоционален витал.
Ти си пристан ...
  1069 
Такава странна, волна, непонятна,
неповторима, искрено усмихната загадка,
в която вятър спомени далечни гони,
в която глас на ангел
нежни звуци рони, ...
  872  10 
Как искам само искрица
от твоята истина безкрайна
да зърна
и да притихна
пред нейното величие и простота. ...
  858 
Пред Твоята Вечност аз падам
и с преклонение свеждам чело.
Към Безкрая Ти жадно ръце аз протягам
и дъхът ми търси Твоето Око.
Към Безсмъртието Ти велико ...
  669 
До кога в омагьосани кръгове
с теб ще се лутаме?
До кога ще се връщаме
и объркани пак ще си тръгваме?
Не разбрали въпроса - ...
  703 
Когато Светлината напусне
уморената дреха на тялото,
в танц от екстаз и наслада
тя прегръща възторжено цялото.
И разпръсва се клетката ...
  636 
Затуй, че си ми дъщеря,
на Бог и теб благодаря,
че твоя майка съм сега,
на Бог изцяло го дължа,
но, мило мое същество, ...
  1629 
Въпросът вечен
непрестанно в мен кръжи -
коя съм аз
и, всъщност, кой си Ти -
загадка, неизвестност, ...
  629 
Когато във здрача
уморено затварям очи,
заспивам и искам
да Те сънувам.
Когато във тихото утро ...
  717 
С Теб се познаваме
от началота на самата Вечност,
но после плътното було на Майа
съвсем Те скрива от погледа ми.
И започвам да се лутам. ...
  578 
Аз съм четките, аз съм боите,
аз съм рамката и платното.
Ти си художникът, Ти си творецът.
Нарисувай от мен картина,
танцувай със мен, сътвори ме...
  587 
Натежали сме
от тъмни мисли и глупави съмнения,
от непрестанни грижи и притеснения.
Тежим от прекалена гордост,
от чувство за вина, от болка, ...
  668 
  1152 
Ако искаш да плача и страдам,
ще страдам.
Ако искаш във пропаст да падам,
ще падам.
Ако искаш от мен да летя, ...
  844 
Невежеството, още преди хиляди лета,
в онези мрачни, тежки времена
с жестокост и желание за мъст
разпъна Съвършенството на кръст
и стори най-големия човешки грях, ...
  864 
Загрижено слагаш вечер
умореното тяло да спи,
след всичките страхове и
изпълнени с грижи житейски игри.
Изтощен и измъчен, ...
  665 
Не зная къде си,
но към Теб
бързам, тичам.
Не зная дори кой си,
а не спирам да Ти се вричам. ...
  724 
От царството на Покоя и Светлината
надолу, надолу се спуска душата,
тотална забрава изпълва ума,
в забвение тъне, превръща се в роб,
покорен слуга на невежеството и на света. ...
  758 
Години наред се мъчех
да отворя вратата-стена,
зад която си Ти.
Години наред се опитвах
да вдигна завесата, ...
  710 
  1011 
О, спри ума ми,
моля те,
за миг поне го спри
и нека се изгубя
в безбрежното море, ...
  727 
Плаче прозорецът
на небето със сълзите,
бърше надежди
и празни илюзии
върху стъклото, ...
  555 
Ако във мен се отразява
безкраят на една вселена,
ако сърцето ми в едно пулсира
с хармонията на Всемира,
ако във мен горят като на клада ...
  692 
Заключила съм със сто ключа
така дълбоко същността си,
че ще са малко сто живота
обратно пътя да науча,
но ако с много хъс успея ...
  714 
  1078 
Уморена съм от брътвежи и суета,
жадувам за покой и дълбока тишина.
Бавно ослепявам в
непрогледната сивота,
копнея за истински бяла светлина. ...
  695 
Господи,
Ти си облак забързан във синьо небе,
Ти си усмивка сияйна на малко дете,
Ти си грохотът страшен на бурно море,
Ти си полъхът нежен над утринното поле, ...
  818 
Ако една любов не дава
простор и полет на душата,
ако със ревност те ограничава
и иска да те притежава,
ако не може грешки да прощава ...
  803 
  1220 
Господи,
Ти, който твориш, движиш
и съхраняваш всички неща,
Ти, който после привидно рушиш,
наместваш и променяш света, ...
  652 
Какво е смъртта?
Откакто на този свят сме дошли,
все същият страшен въпрос
ума ни вълнува.
Какво е смъртта? ...
  677 
  990 
Аз съм капката,
аз съм вълната,
аз съм грохотът
и тишината,
аз съм началото, ...
  634 
В един миг сякаш всичко опустя,
изчезнаха словата, мисли, чувства
и нещо в мене тихо закрещя;
това е, свърши, всичко свърши...
Безкраят сякаш сгушил се бе в мен ...
  792 
  1124 
  7182 
Къде е краят?
За началото не питам - то е в мен.
Страхът е страх от края.
А ако краят просто е начало
и после все така до края... ...
  752 
Изгубих се, потъвах сякаш
във дълбините на страха,
а после доста дълго лутах се
във лабиринта на ума.
Сега се връщам там, където ...
  660 
Предложения
: ??:??