vega666
1 726 резултата
Експериментът го бе приближил неистово към кльона на безкрайно голямата сива равнина. До нейната биметрична точка, която всъщност бе Особена окръжност. Отвъд нея започваше царството на Смъртта. Това съответстваше на безкрайната точка на евклидовия модел на проективна геометрия, само че в Реалността. ...
1181
4
5
Беше петък - 12 декември 1986г. Късно вечерта, изчаквайки всички да заспят, той си легна и започна да прави дълбоката савасана. Беше умъртвил /чрез редуване/ пръстите на двата си крака и пълзеше постепенно все по-нагоре по тялото си, умъртвявайки всяка негова част. Неусетно достигна до кръста. Това ...
1099
2
7
Гроздоберът на душите е фатален!
Знак е той на мнимата реалност.
Черни гроздове сега прокапват
като тежка черна кръв във мрака.
Страстите ни бързо избуяват. ...
Знак е той на мнимата реалност.
Черни гроздове сега прокапват
като тежка черна кръв във мрака.
Страстите ни бързо избуяват. ...
1049
26
Тези математически резултати го върнаха като с машина на времето назад, в годините на гимназията, когато се явяваше на състезания по математика и решаваше задачи за международни олимпиади. Спомни си интересен епизод от онова време. На едно състезание по математика между училищата бяха предложили сле ...
939
2
10
Беше през далечната 1968г. Леля му замина да живее в Париж и остана завинаги там. Но той още не знаеше това. Затова стаята й се пазеше заключена в очакване тя да се завърне. Малка стая с матирана стъклена врата. Той обичаше да излиза през една капандура на покрива на старата къща. Лягаше по гръб и н ...
1311
4
13
Еклистезия
Ла мориа не линто сангла верта
ескандо виа ностроа страта
аскуери темпо креди мора
навито кампиа дела ворта ...
Ла мориа не линто сангла верта
ескандо виа ностроа страта
аскуери темпо креди мора
навито кампиа дела ворта ...
896
1
15
Запалено небето ти догаря -
самотна факла във ума на боговете.
Сънуваш вече сънищата си наяве.
Под тебе адът отразено свети.
Единствен Бог на себе си, издигащ ...
самотна факла във ума на боговете.
Сънуваш вече сънищата си наяве.
Под тебе адът отразено свети.
Единствен Бог на себе си, издигащ ...
962
1
16
Всеки в този живот бе следвало да се стреми да разбере две основни неща, които ще го подпомогнат в определяне на собствените му координати в онова странно образувание, което означаваме като Реалност, но за което никой няма дори и смътна идея какво точно представлява. Защото Реалността се изплъзва от ...
2907
1
21
Над бездната - око на сянка, пак заставам...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.
Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание... ...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.
Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание... ...
1174
1
29
Сега съм само твой. И залезно догарям.
Ще ме приемеш ли разблуден в своя дом?
Ще искам само да ме стоплиш с изневяра.
Забравила съпруг, да ме дариш с подслон.
Една незабравима нощ сред твойта стая, ...
Ще ме приемеш ли разблуден в своя дом?
Ще искам само да ме стоплиш с изневяра.
Забравила съпруг, да ме дариш с подслон.
Една незабравима нощ сред твойта стая, ...
870
2
16
Никой хълм не напомня за стряха.
С вълчи глас пак зави суховеят.
Пожълтели листата изпадаха.
И съсирено слънце сребрее.
Непонятното пладне предаде ме. ...
С вълчи глас пак зави суховеят.
Пожълтели листата изпадаха.
И съсирено слънце сребрее.
Непонятното пладне предаде ме. ...
850
1
23
Искреше слънцето, усмихваше се просто.
Разливаше от светлината си в безкрая.
Вълшебен миг - бях сякаш негов гостенин,
напуснал тъжната си малка стая...
И луда пролет в клоните напъпи, ...
Разливаше от светлината си в безкрая.
Вълшебен миг - бях сякаш негов гостенин,
напуснал тъжната си малка стая...
И луда пролет в клоните напъпи, ...
984
2
26
Знам
ще отмина след пороите
безплодно сбит във участта си,
преди да ме погуби поривът
и ме затвори във кръвта си. ...
ще отмина след пороите
безплодно сбит във участта си,
преди да ме погуби поривът
и ме затвори във кръвта си. ...
933
1
20
На покрив застанал
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.
Нощем ги сънувам.
Разпадам всичко на парчета. ...
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.
Нощем ги сънувам.
Разпадам всичко на парчета. ...
788
17
В една страхотно стръмна тишина
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,
просветваща в следите на ятата...
Животът се съсирва всеки миг ...
минавам сам по моста на тъгата,
да търся глухата далечина,
просветваща в следите на ятата...
Животът се съсирва всеки миг ...
894
3
22
Не вярвам в живота.
В хората не вярвам.
Не мисля за него.
Не мисля за тях.
Всяка мисъл е грях, ...
В хората не вярвам.
Не мисля за него.
Не мисля за тях.
Всяка мисъл е грях, ...
762
21
Ще забравим за какво сме родени
...някога...
Ще искаме повторността да спре
край нас,
когато от очите ни останат само ...
...някога...
Ще искаме повторността да спре
край нас,
когато от очите ни останат само ...
661
16
Щом те има
значи ще изчезнеш
някъде в смъртта
на ветровете.
Хоризонтът пак те приближава ...
значи ще изчезнеш
някъде в смъртта
на ветровете.
Хоризонтът пак те приближава ...
1064
2
12
Бъди с цвета на цъфналата вишна.
Най-омагьосващият цвят за мен.
Омайна си, а всичко друго е излишно.
Открихме се в съвсем случаен ден.
Със погледа на чистотата и тъгата ...
Най-омагьосващият цвят за мен.
Омайна си, а всичко друго е излишно.
Открихме се в съвсем случаен ден.
Със погледа на чистотата и тъгата ...
1257
2
33
Животът
ще остане сън далечен
и ехо върху пустото небе.
За миг отложената ...
и стаена вечност ...
ще остане сън далечен
и ехо върху пустото небе.
За миг отложената ...
и стаена вечност ...
716
16
Завихрен в пръските на битието,
душата си погубваш всекидневно.
Гладът за красотата е безкраен,
но тленното ще си остане тленно.
Мечтите спускат розови воали, ...
душата си погубваш всекидневно.
Гладът за красотата е безкраен,
но тленното ще си остане тленно.
Мечтите спускат розови воали, ...
1141
21
(на една безпощадна алпинистка)
Ти беше мила,
невъзможно млада.
И ето, че се влюбих в тебе аз.
Тъй просто е - за миг и става. ...
Ти беше мила,
невъзможно млада.
И ето, че се влюбих в тебе аз.
Тъй просто е - за миг и става. ...
856
1
11
Ти бродиш, странница в запалени гори.
От векове те търся в не едно прераждане.
С разкъсани нозе към мене все вървиш -
неземен образ в земното разграждане...
Разминахме се на случайния завой - ...
От векове те търся в не едно прераждане.
С разкъсани нозе към мене все вървиш -
неземен образ в земното разграждане...
Разминахме се на случайния завой - ...
1464
3
32
Ще те запомня с тъмната къдрица,
докосната от жадните ръце.
Поляга хладно между нас осмица -
разделя твоето от моето сърце.
И златото на много скъпи есени ...
докосната от жадните ръце.
Поляга хладно между нас осмица -
разделя твоето от моето сърце.
И златото на много скъпи есени ...
2429
2
27
Стъпваш по тръни.
Изтръпват краката.
Клошар преминава -
сянка на котка
върху контейнер. ...
Изтръпват краката.
Клошар преминава -
сянка на котка
върху контейнер. ...
847
3
1
Оставяш спомени на детската пътека -
с лица мъгляви, махат ти нестройно.
В сърцето глухо и безсмилостно отекват
тимпаните на бъдеще пробойно...
Студена вечер. И самотно крачиш ...
с лица мъгляви, махат ти нестройно.
В сърцето глухо и безсмилостно отекват
тимпаните на бъдеще пробойно...
Студена вечер. И самотно крачиш ...
1799
2
20
На мъртви плажове в тела-черупки
пълзим към своя връх-мечта.
В оголеното дъно зеят дупки
от шуплите на вечността...
Ехти над глухите реликтов звън. ...
пълзим към своя връх-мечта.
В оголеното дъно зеят дупки
от шуплите на вечността...
Ехти над глухите реликтов звън. ...
1273
24
Този ден ще измине...
Когато проскърцат звездите
и ни отворят по някой капак към небето,
от него остава
безкрайният сив полумесец на изморената истина. ...
Когато проскърцат звездите
и ни отворят по някой капак към небето,
от него остава
безкрайният сив полумесец на изморената истина. ...
1401
23
Настъпи твоят звезден час, Блякджак!
Ще кажеш ли най-сетне нещо ново,
или под сянка чужда ще кълниш -
отровен двойник, дребен недорасляк...?
Вселената - гигантска гъба пак расте. ...
Ще кажеш ли най-сетне нещо ново,
или под сянка чужда ще кълниш -
отровен двойник, дребен недорасляк...?
Вселената - гигантска гъба пак расте. ...
1065
2
17
Самотен плаж и лунната пътека
е пистата последна към звездите.
Издигай се. Безшумно ехо ще отеква
и сенките ще заличат следите.
Издигай се нагоре и не искай ...
е пистата последна към звездите.
Издигай се. Безшумно ехо ще отеква
и сенките ще заличат следите.
Издигай се нагоре и не искай ...
1166
1
27
Очаквах те в предградията на живота си.
Последна си. Със сянката на вечността надвисваш
над устните ми молещи забрава.
Над устните с инерцията на мечтите ми проклинащи
несбъдналата се частица слава. ...
Последна си. Със сянката на вечността надвисваш
над устните ми молещи забрава.
Над устните с инерцията на мечтите ми проклинащи
несбъдналата се частица слава. ...
1159
5
26
Светът угасва.
В бледите следи
очите впиват крехкото си рало
над непожънатия кратък миг,
където сивото неспирно е валяло... ...
В бледите следи
очите впиват крехкото си рало
над непожънатия кратък миг,
където сивото неспирно е валяло... ...
1479
5
42
Затворен между двата тротоара
сега си сянка падаща отвесно.
Вървиш залепнал в палещото тяло
на улица поела за небето.
Към тебе като участ се насочват ...
сега си сянка падаща отвесно.
Вървиш залепнал в палещото тяло
на улица поела за небето.
Към тебе като участ се насочват ...
1387
4
18
Ще надживея себе си, защото съм разбрал,
че всяка истина се изоставя!
Не казвай: - празен си -
бездънно същността ми отговаря!
И мисълта понякога не стига да разкажа, ...
че всяка истина се изоставя!
Не казвай: - празен си -
бездънно същността ми отговаря!
И мисълта понякога не стига да разкажа, ...
909
1
21
Затворен съм във нищото.
В последните му свитъци.
Ненужен знак в небитието.
Бутилка хвърлена на халос в океана
с надеждата да стигне до пристанище. ...
В последните му свитъци.
Ненужен знак в небитието.
Бутилка хвърлена на халос в океана
с надеждата да стигне до пристанище. ...
992
17
Погалих цветето на мимолетна свежест,
докосвайки го с поглед полужив.
Загнездил се в частица вечност,
замръкна залезът сред чуждите очи...
Светът се сви в самотна черна точка - ...
докосвайки го с поглед полужив.
Загнездил се в частица вечност,
замръкна залезът сред чуждите очи...
Светът се сви в самотна черна точка - ...
800
2
12
С благодарност към blackjack12
I. Практика на бавното
Бавните сигнали стигат по-надълбоко в мозъка и предизвикват трайни промени. Същото е и с бавните движения. Затова истинската йога е бавна и спокойна, величествена и тиха. Тя стига неусетно до девата на всяко движение, на всяка субстанция.
Следова ...
I. Практика на бавното
Бавните сигнали стигат по-надълбоко в мозъка и предизвикват трайни промени. Същото е и с бавните движения. Затова истинската йога е бавна и спокойна, величествена и тиха. Тя стига неусетно до девата на всяко движение, на всяка субстанция.
Следова ...
1708
2
7
1175
6
18
Захвърлено и страшно разпилян,
един Живот не стигнал върховете.
От потни дни неистово събран,
докато има светли силуети.
През праговете Ти не се завръщам пак. ...
един Живот не стигнал върховете.
От потни дни неистово събран,
докато има светли силуети.
През праговете Ти не се завръщам пак. ...
863
2
16
Прокълната любов,
не те проклинам -
безпомощен съм вкопчен пак във теб,
прегръщам тялото на твойта младост,
не съществува времето за мен... ...
не те проклинам -
безпомощен съм вкопчен пак във теб,
прегръщам тялото на твойта младост,
не съществува времето за мен... ...
1918
1
21
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
