vega666
1 671 резултата
Над мен отеква синьото небе
забулено от дълго разстояние
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание...
- Живот безсмислен! ...
забулено от дълго разстояние
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание...
- Живот безсмислен! ...
1004
1
29
Ти идваш с топлото ухание на залеза,
с лилави сенки, малка и безпомощна.
Така си крехка сред светлеещата плазма -
светулка между гаснещите спомени.
Докосвам те със пръсти издължени ...
с лилави сенки, малка и безпомощна.
Така си крехка сред светлеещата плазма -
светулка между гаснещите спомени.
Докосвам те със пръсти издължени ...
1044
2
34
Нима съм "Твоето", а ти вълшебна...?
Преплитаме си пръстите за миг.
Чела опрели в тишината звездна,
душите в ехо слушат немия си вик...
Приседнали и гушнали се свято, ...
Преплитаме си пръстите за миг.
Чела опрели в тишината звездна,
душите в ехо слушат немия си вик...
Приседнали и гушнали се свято, ...
1099
2
17
Измислих те, защото се нуждаех
да храня вакуума сред мечтите си.
Надеждата, вталена от очакване,
се молеше да бъдеш нещо истинско.
Повярвах, че животът ми добива ...
да храня вакуума сред мечтите си.
Надеждата, вталена от очакване,
се молеше да бъдеш нещо истинско.
Повярвах, че животът ми добива ...
971
4
19
Но запомни от мен,
любима!
Обичаш призрака
на минал аз.
От тази мнимост ...
любима!
Обичаш призрака
на минал аз.
От тази мнимост ...
1249
3
41
Не мога да повярвам, че те има...!
В коралите от спомени отнесен,
аз гаснех мълчаливо до безименност,
с упойката на бяла смърт унесен...
Над моето дихание цъфтяха ...
В коралите от спомени отнесен,
аз гаснех мълчаливо до безименност,
с упойката на бяла смърт унесен...
Над моето дихание цъфтяха ...
1644
3
31
Крачка над пропаст - това е смелост.
Скок в пропастта - това е полет.
Вик на ужас от падането - това е надежда.
Мисълта, че ще спреш падането - това е вяра.
Размазаното тяло не е доказателство ...
Скок в пропастта - това е полет.
Вик на ужас от падането - това е надежда.
Мисълта, че ще спреш падането - това е вяра.
Размазаното тяло не е доказателство ...
855
2
10
Самият бог ехидно ми се смее:
- Не виждаш ли, че вече не ти вярвам.
Наказах те по-лошо от злодеи,
защото с троицата се изгаври.
Така е, знам и сигурно му вярвам. ...
- Не виждаш ли, че вече не ти вярвам.
Наказах те по-лошо от злодеи,
защото с троицата се изгаври.
Така е, знам и сигурно му вярвам. ...
996
1
20
Красиво е да бъдеш лъч последен,
от залеза с предчувствие отронен,
под златото на есента погребан,
сред корените на дърветата заровен...
Красиво е да си самотна мисъл, ...
от залеза с предчувствие отронен,
под златото на есента погребан,
сред корените на дърветата заровен...
Красиво е да си самотна мисъл, ...
1692
3
37
Мъждее синьото и спуска шала си
над тихите полета.
А златните светулки на праха
безкрайно се изкачват към небето...
И оцветена паметта навлиза пак ...
над тихите полета.
А златните светулки на праха
безкрайно се изкачват към небето...
И оцветена паметта навлиза пак ...
873
3
26
Тя беше годеницата на мрака
с воал от бледи призрачни звезди.
Внезапен миг, от никого нечакан,
ме влюби в нея с порив див.
И в порива стоях загледан ...
с воал от бледи призрачни звезди.
Внезапен миг, от никого нечакан,
ме влюби в нея с порив див.
И в порива стоях загледан ...
2696
3
46
Върхът! - отшелник
в океана на мъглите.
Блуждаещ остров
в тиха белота.
...И паметник на Бог, ...
в океана на мъглите.
Блуждаещ остров
в тиха белота.
...И паметник на Бог, ...
851
1
21
На плажа от илюзии
намерих мида.
Черупки две
и вътре кухина.
Затворен крясък ...
намерих мида.
Черупки две
и вътре кухина.
Затворен крясък ...
1640
1
39
Вървях през слънцето,
през черната му грива.
То нямаше да знае
накъде отивам.
Наоколо бе разпиляна ...
през черната му грива.
То нямаше да знае
накъде отивам.
Наоколо бе разпиляна ...
870
5
24
Последният свидетел на живота
да останеш!
Сам сред тръпката на пълния Апокалипсис.
След всичките човешки същества
(отнесени в небитието) ...
да останеш!
Сам сред тръпката на пълния Апокалипсис.
След всичките човешки същества
(отнесени в небитието) ...
1078
17
На мен ми стигат мъка и надежда
да изживея пътя разпилян,
да търся себе си в едно безбрежие,
макар останал неразбран.
И шепата звезди, които стихнали, ...
да изживея пътя разпилян,
да търся себе си в едно безбрежие,
макар останал неразбран.
И шепата звезди, които стихнали, ...
874
1
19
...И ще помоля вятъра да ми прости,
че си отивам без да го погаля...
че не докоснах нежните треви
и че живях във изневяра.
На себе си изневерил ...
че си отивам без да го погаля...
че не докоснах нежните треви
и че живях във изневяра.
На себе си изневерил ...
1784
5
36
Към своя връх
мъчително напредваш.
В леда забиваш котките
до кръв.
По безконечната отвесност ...
мъчително напредваш.
В леда забиваш котките
до кръв.
По безконечната отвесност ...
1141
4
26
Какъв е смисълът? - Долавям го неясно,
когато съм пред стъпалата.
Невидими и толкова реални,
че няма как да ги докоснат сетивата...
Повява хладният престой в ръцете ...
когато съм пред стъпалата.
Невидими и толкова реални,
че няма как да ги докоснат сетивата...
Повява хладният престой в ръцете ...
795
1
14
Бяхме стигнали до звездите щастливи.
Но ти поиска така:
Да слезем от звездните гриви,
за да потеглим пеша...
Не ти се сърдя - съвсем сама го реши. ...
Но ти поиска така:
Да слезем от звездните гриви,
за да потеглим пеша...
Не ти се сърдя - съвсем сама го реши. ...
1067
1
16
Небитието рисуваш в бяло.
За друг цвят въображение нямаш.
Пространството е измама -
разбираш.
За себе си място не намираш. ...
За друг цвят въображение нямаш.
Пространството е измама -
разбираш.
За себе си място не намираш. ...
892
2
14
В ослепелите букви търся Смисъла.
Слънчасалите мисли прежълтяват.
Умората избива в червени петна от мухоморка.
Накъде вървиш, пътнико? Към гибел ли?
Покръствай се неспирно с Новото... ...
Слънчасалите мисли прежълтяват.
Умората избива в червени петна от мухоморка.
Накъде вървиш, пътнико? Към гибел ли?
Покръствай се неспирно с Новото... ...
1228
1
25
Пада Самотата като ято -
надупчените покриви пищят...
Ето - зеленото море...
Ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе. ...
надупчените покриви пищят...
Ето - зеленото море...
Ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе. ...
976
1
21
Трептиш - нюанс от светлото мълчание,
изпълваш клетките ми с шеметно трептене.
Проникваш през огромно разстояние -
най-тънък лъч вълшебно вдъхновение...
И мисълта към теб неспирно се насочва ...
изпълваш клетките ми с шеметно трептене.
Проникваш през огромно разстояние -
най-тънък лъч вълшебно вдъхновение...
И мисълта към теб неспирно се насочва ...
1336
2
24
Целунахме се. Беше нежност омега
на степен омега.
Ти и аз, аз и ти
се докоснахме вътре в мига,
с гладки омайни стени, ...
на степен омега.
Ти и аз, аз и ти
се докоснахме вътре в мига,
с гладки омайни стени, ...
1064
2
14
В предверието на едно Разпятие
Христос във мен се мъчи да кълни,
духът да се въздигне в Необятното
и с вяра да премества планини...
Една любов отчаяно да следвам ...
Христос във мен се мъчи да кълни,
духът да се въздигне в Необятното
и с вяра да премества планини...
Една любов отчаяно да следвам ...
865
20
Експериментът го бе приближил неистово към кльона на безкрайно голямата сива равнина. До нейната биметрична точка, която всъщност бе Особена окръжност. Отвъд нея започваше царството на Смъртта. Това съответстваше на безкрайната точка на евклидовия модел на проективна геометрия, само че в Реалността. ...
1104
4
5
Беше петък - 12 декември 1986г. Късно вечерта, изчаквайки всички да заспят, той си легна и започна да прави дълбоката савасана. Беше умъртвил /чрез редуване/ пръстите на двата си крака и пълзеше постепенно все по-нагоре по тялото си, умъртвявайки всяка негова част. Неусетно достигна до кръста. Това ...
994
2
7
Гроздоберът на душите е фатален!
Знак е той на мнимата реалност.
Черни гроздове сега прокапват
като тежка черна кръв във мрака.
Страстите ни бързо избуяват. ...
Знак е той на мнимата реалност.
Черни гроздове сега прокапват
като тежка черна кръв във мрака.
Страстите ни бързо избуяват. ...
937
26
Тези математически резултати го върнаха като с машина на времето назад, в годините на гимназията, когато се явяваше на състезания по математика и решаваше задачи за международни олимпиади. Спомни си интересен епизод от онова време. На едно състезание по математика между училищата бяха предложили сле ...
903
2
10
Беше през далечната 1968г. Леля му замина да живее в Париж и остана завинаги там. Но той още не знаеше това. Затова стаята й се пазеше заключена в очакване тя да се завърне. Малка стая с матирана стъклена врата. Той обичаше да излиза през една капандура на покрива на старата къща. Лягаше по гръб и н ...
1253
4
13
Еклистезия
Ла мориа не линто сангла верта
ескандо виа ностроа страта
аскуери темпо креди мора
навито кампиа дела ворта ...
Ла мориа не линто сангла верта
ескандо виа ностроа страта
аскуери темпо креди мора
навито кампиа дела ворта ...
817
1
15
Запалено небето ти догаря -
самотна факла във ума на боговете.
Сънуваш вече сънищата си наяве.
Под тебе адът отразено свети.
Единствен Бог на себе си, издигащ ...
самотна факла във ума на боговете.
Сънуваш вече сънищата си наяве.
Под тебе адът отразено свети.
Единствен Бог на себе си, издигащ ...
879
1
16
Всеки в този живот бе следвало да се стреми да разбере две основни неща, които ще го подпомогнат в определяне на собствените му координати в онова странно образувание, което означаваме като Реалност, но за което никой няма дори и смътна идея какво точно представлява. Защото Реалността се изплъзва от ...
2791
1
21
Над бездната - око на сянка, пак заставам...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.
Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание... ...
скала стърчаща -
полетът на птица с времето окаменял.
Съзерцанието ражда вечност
от клетките на дългото мълчание... ...
1101
1
29
Сега съм само твой. И залезно догарям.
Ще ме приемеш ли разблуден в своя дом?
Ще искам само да ме стоплиш с изневяра.
Забравила съпруг, да ме дариш с подслон.
Една незабравима нощ сред твойта стая, ...
Ще ме приемеш ли разблуден в своя дом?
Ще искам само да ме стоплиш с изневяра.
Забравила съпруг, да ме дариш с подслон.
Една незабравима нощ сред твойта стая, ...
849
2
16
Никой хълм не напомня за стряха.
С вълчи глас пак зави суховеят.
Пожълтели листата изпадаха.
И съсирено слънце сребрее.
Непонятното пладне предаде ме. ...
С вълчи глас пак зави суховеят.
Пожълтели листата изпадаха.
И съсирено слънце сребрее.
Непонятното пладне предаде ме. ...
822
1
23
Искреше слънцето, усмихваше се просто.
Разливаше от светлината си в безкрая.
Вълшебен миг - бях сякаш негов гостенин,
напуснал тъжната си малка стая...
И луда пролет в клоните напъпи, ...
Разливаше от светлината си в безкрая.
Вълшебен миг - бях сякаш негов гостенин,
напуснал тъжната си малка стая...
И луда пролет в клоните напъпи, ...
877
2
26
Знам
ще отмина след пороите
безплодно сбит във участта си,
преди да ме погуби поривът
и ме затвори във кръвта си. ...
ще отмина след пороите
безплодно сбит във участта си,
преди да ме погуби поривът
и ме затвори във кръвта си. ...
840
1
20
На покрив застанал
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.
Нощем ги сънувам.
Разпадам всичко на парчета. ...
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.
Нощем ги сънувам.
Разпадам всичко на парчета. ...
759
17
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
