vega666
1 748 резултата
публикува се със съгласието на Черен Джак 12
Обръщам се -
няма те.
В петдеменсионален модел на Керверн
те търся. ...
  1117  16 
С едно предчувствие останало,
посрещам утрото навъсено.
Пробягват от ъглите хладни
откосите горещи на греха ни...
Ще се завърнеш ли като надежда - ...
  1291  20 
Заслушан във растенето на гъбите,
възсядаш неусетно знака Омега.
Подковата му служи и за бесене
или е порта на превала на живота ти.
Разбираш - течен огън лее словото. ...
  1392  27 
Нямам спомен да съм бил някога жив.
Но след смъртта си навярно ще бъда.
Утрешният ден ще е само ритник
(за да паднат още няколко зъба).
Вчерашният - остана графит ...
  1500  28 
В един тунел от погледи вървя
и виждам някакъв неясен цвят
на продадено безверие.
Животът е захвърлената котва
в Мариански падини. ...
  1035  10 
публикува се със съгласието на Черен Джак 12
Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
танцуват. ...
  1660  26 
със съгласието на Черен Джак 12
Не ме търси. Разминахме се в Тайната.
Ти бе обикновена и невзрачна.
Приписах ти измислените качества
на лъч случайно оцелял във здрача. ...
  1210  14 
В мраморно спокойствие луната
приспива светлината си последна,
пътуват рибите към своя бряг от злато
за щастието траен цвят да вземат...
  1158 
Няма нищо общо между теб и Времето!
И нелеп е моравият залез
като нарисувана измама.
Бие някъде неистово камбаната.
Ала всичко в този свят е страшно бавно... ...
  1297  11 
Причастие си за очите ми...
И пиша те във анапест,
в бездънното око на космоса надникнал.
Затворник в кладенеца му студен.
Треперещ просяк под звездите ...
  1207  19 
На Ралица Ковачева
Гледам небето от кръстове звездни запалено
и Невъзможното, търсещо в него цвета си...
Тъмен, денят е понесъл живота нанякъде
и е оставил стаените, втренчени в себе си къщи. ...
  839 
Над мен отеква синьото небе,
забулено от дълго разстояние...
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание.
... Живот безсмислен! - Няма сън ...
  714 
И всеки миг, във който
обмисляш бъдещето си,
убиваш част от него!
Ще трябва да се случи
Непредвиденото, ...
  830 
А бяхме най-щастливите със тебе някога...
Под Синеморско слънце плувахме с делфините.
Вълните къпеха със пръските телата ни.
Люлееха ни в люлката на дивното.
Към Силистар повеждаха ни пътища. ...
  1764  12 
Последният Поет не се е раждал,
защото Истината идва най-последна!
В небето на Живота липсва залез,
за който красотата е Поема...
Милиарди светила над нас догарят, ...
  955  17 
Защо ти е в моретата да вярваш...?
Кон-Тики ще остане вечен символ
на примитивното, достигнало безкрая.
... Летящи риби ще заместват птици
и в бронзов залез ще отплува салът... ...
  1084  11 
С цвета на месинг
в черни коридори
върви
процесията
на Нощта... ...
  1025  11 
В разбиването на морето
лежи страхотна Тишина.
Ушите на света се вслушват,
но вместо те - ги чува Тя!
Във боен ред се приближават ...
  942  25 
Сънувам се от слънце удушен
и залези от хора...
Живот - случаен поглед
в мрачни катакомби.
След мене сенките на паметта ...
  792  14 
Този ден е безличен и сив.
Монотонен, дори без тревога.
Обещай ми, че утре съм жив,
ти любов, без която не мога.
Вече нямам стремеж да вървя. ...
  1367  21 
Достигнал на превала с форма омега,
навлизам в тъмните поляни на Всевишния.
Край мен с отчаян мах на ято птици
душите на приятелите ми отлитат си...
Жетварката Луна със сърп замахва - ...
  807 
Великден е! И фреските бледнеят.
Тълпите са във френетичен транс.
Но две души мечтаят да се слеят.
Надявам се - това сме ти и аз.
Надявам се Витлеемската комета, ...
  1126  13 
Знам, ще ми кажеш, че често си тичала
към утрото с протегнати ръце.
Но няма да повярвам.
Равнината е покрита с облаци
и техните кълбета са легнали в тревите. ...
  1032  10 
Казват, че Съм в сърцето
или
в душата на тялото.
В мозъка - мрежа разпръсната
из равнината на Цялото. ...
  814  14 
Врагът е враг - когато е жесток!
Брегът е цел - когато е далечен!
Във най-зеленото през пролетта дърво
живее скрита неподкупна есен!
И все едно дали под знамена ...
  1064  14 
Веднъж се раждаме -
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!
Зеленината има своя път ...
  1150  19 
Днес не е време на великите поети.
В зомбираните пейзажи изсветляват
прокълнатите майстори вовеки.
Пелтеците единствено остават!
Жестоко срича огненото слово. ...
  793 
Ти превърна в мастилница с панделка дните ми.
И перото ми трескаво пише те в стихове - пише те.
Запомни, запомни, аз съм твой до последно поискване.
Като лодка до кея ти. Като тъжния гребен заседнал в косите.
И не искам в замяна на моята обич вълшебства и замъци. ...
  1525  29 
Една смълчана пролет те докосва -
с остатъци от есенни листа.
Върти ги вятърът на март - като въпроси.
А старецът на пейка е смъртта.
Вървиш безцелно. Сам по белите алеи - ...
  1173  25 
Любовта ни е несигурна извивка
върху сивия бордюр на ежедневието...
Името ти восъчно се свива
в пламъци на делнични недели.
Яхваме безличните си пътища - ...
  962  12 
Ако ви кажа -
няма никаква вечност!
Ще ме намразите....
Този живот е единствен.
Противен. ...
  1134  21 
Тъмни серпентини върху квадратите на пространството
оставя времето
и бягащото ехо...
цикли -
водовъртежи на тъмните води в каналите ...
  858  12 
Морето пак обръща своя залез
към лодките във плитчината глуха
и вдигат се орляци от комари
кръвта на слънцето отново да изсмучат.
Прибират се последните рибари - ...
  912  14 
Страхувам се от прилива на сладководните реки,
които мъкнат тиня в океана,
които го затрупват страшно бавно...
извън времето,
които изпреварват и подводните вулкани... ...
  859 
Аз имам само самота без покрив.
Безкрайна самота от сива тъкан.
Изплетена от нерви и въпроси.
Обшита с тънката игла на мисълта ми.
... Понякога се лутам без да зная ...
  846 
Изгубих те в керваните на стенещи каруци,
в цигарения дим на безпределно угнетените,
в дъха на вечери смутени от обръча на гъстата гора...
във тичането на движението.
Зад мен е белият саван ...
  945  12 
"... и дух Божий се носеше над voda...", Битие 1:2
Аз идвам Пратеник на чуждата вселена
кордони от галактики преминал.
Летя с крила на ангел или демон,
снишавам се над земната пустиня... ...
  1463  20 
Изригване,
което не е наблюдавано
от никого...!
В неумолимост
изтича Времето ...
  886  14 
Днес те няма,
премятам
тъжната броеница на мислите -
долетялото хладно,
облакът бял до безсмислие... ...
  995  14 
Защо от срещата с красивото
остава чувството за смърт...?
Остава като ударите на камбана
в безкрайна и здрачена степ...
и тези черни ивици в стените - ...
  954  10 
Предложения
: ??:??