vitality2
241 резултата
Индила - Като лодка
Un peu comme un bateau
J'avance face à la mer
Je navigue sur les flots
Un peu comme un bateau ...
  2035 
Вървя и прескачам в ритъмен ред,
крачка след крачка плюс две стъпки
в забавен летеж.
Мисля за куп невъзможни неща.
Подредените планове тръгнаха ...
  414 
Нашата зора
ранобудните лица
бързо усмихва.
хайку, 19.09.2019 г.
  535 
Дали от липсата и глупостта се разболяхме
или умората закри ни с абсурден параван,
че всяка грешка и забежка си простихме?
Дали в движението крачките с надежда
флиртуват с утрешния ясен хоризонт ...
  1230 
Лекувах раните ти като зареден кристал
и вярвах, че взаимни мисли ни скрепяват.
Бродирах блянове като в априлски карнавал
без цветовете и духът да те усъмняват.
Като свидетел ням се вгледах в тебе плахо ...
  624 
Навярно някои ще ликуват
с тръби и викове победни.
Ще пращат огън във небето,
щом с чужд флаг мир наложат.
Историята праща своето „ура“ ...
  1163 
Пред мен е Витоша – стройна, красива.
Пътувам и бегли спомени пролука търсят
и наедно с тях рисувам в облаците на простора.
Кога ще видя как заспиват птиците,
обгрижени от крехки гранки и присвити ...
  670 
Вятърът носи
мирно затишие;
вишните чакат.
хайку, 27.04.2019 г.
  664 
Има много начини човек да изчака да цъфнат пролетните вишневи цветове. Не, този герой не си нито ти, нито аз. Става въпрос за очарованието на природата, вдъхновяваща с ранобудното си розовострано лице критикарите по дух. Самовлюбените самохвалковци парадират, че с брилятнта оптимистична гримаса ще п ...
  908 
Пърхат криле;
слънчева решетка
от вишнев цвят.
хайку, 17.04.2019 г.
  570 
Жълта кошница;
необуздани сакъсчета,
погалени с роса.
хайку, 15.04.2019 г.
  657 
Лекувах раните ти като зареден кристал
и вярвах, че взаимни мисли ни скрепяват.
Бродирах блянове като в априлски карнавал
без цветовете и духът да те усъмняват.
Като свидетел ням се вгледах в тебе плахо ...
  469 
Коледната вест отваря нашите сърца.
С тихи думи тихо ни обгрижва доброта.
Бляскави гирлянди, алени звездици,
пръскат светлина грейнали свещици.
Подаръците чакат послушните деца. ...
  1471 
Излезнал от прахта на времето и историческите скази,
въздига се град Пловдив на върха на днешния си звезден блясък.
Като избримчени от сиво ежедневие се движат човешки нанизи
и по притулени сокаци притихват с утринния звънчев ек.
Спокоен, Филип Втори Македонски дига десница с тържество, ...
  579 
Днес ми подари на длан света,
за който винаги мечтаех.
Звездици пръснаха парчета смях
и още гатанки разкриха.
Животът с доверие ни слиса ...
  1751 
Колко притчи разказани в миг занемяха
и угасна светликът на юнския ден.
Колко бързеи в планината, що шетáха,
не намериха вред ни присой, ни лет.
Само похотливи пернати другарчета ...
  580 
От мъглата над града
спуска се граблива птица.
В тишината на нощта
пърхат черни завеса.
Gute Stimmung zieht mich an. ...
  859 
Ти рисувай, а аз ще напиша
с върха на твоята четка няколко думи...
Дишат и клокочат като стихове в рими
твоите акварелени рисунки сини.
Нюансите и щрихите – нанесени умело и в ред. ...
  576 
Разбира се, отнема още време
да се сътвори значителен детайл.
И може с пръсти да се дооформи,
с трик дефекта да се замъгли,
да се задраска, да се шлифова, ...
  725 
Почти като мен ти живееш и дишаш
и по своя си начин стихове пишеш.
И двамата говорим за днешните дни -
за звездния прах по нозете,
за облачния унес в безветрени води, ...
  642 
До този ден и този час в безмълвие живях,
без радост и уморен от чуждите неволи бях.
Вредом търсих смисъл и в лоши роли бях,
от себе си различен – за себе си копнях.
Но срещнах теб и ти ми даде нова вяра, ...
  1327 
За кича насърчителни неща да кажем,
това е начинът с него да поспорим.
За кича увлекателно да лъжем
или паметно вглъбени да мълчим.
За кича опаката длан се гледа ...
  769 
Ето, еньовденското слънце изгрява
и надига златокъдра глава,
и наднича при нас да събуди
с ранили лъчи закъснелите наши мечти.
С дъх на росни юнски билки ...
  570 
Повика ме брат ми, повика ме вече.
Душата ми гола роди се пред всички,
без плът, без окови, без рамки, без сглобки.
Повика ме брат ми, повика ме вече.
Гласът му отекна в здрача, смирен ...
  515 
Какви са духовните стремления на народа? Какви способности има публиката, за да намери това, от което се нуждае, за да задоволи духовните си потребности? Как ще бъде провокиран всеки от нас да забележи характерните черти на творбата, която бъде предложена на неговото внимание?
Творецът... А кой ще о ...
  1060 
Just imagine a non-statistical girl`s feed
to move rapidly following a drum beat.
She jumps and hops and capers and twirls
and other similar moves or verbs.
Like the best natural driving wheel ...
  1897 
Не търсих и не чаках релевантност,
не се стремях да бъда чута и видяна.
Неспирното трептене на твоята хуманност
извика в мен надволевата ми изява.
Така, към теб, в закрачка без пардонност ...
  627 
Покоят е благоденствие."
Конфуций
Динамика, задъхано време, промяна,
първичност, а не първоначалност.
Движение, вихреност, взаимозамяна, ...
  524 
Дъждът прекосява улици и булеварди.
Върти се в бяг шеметен градът.
Поспрат ли хората по "Гарибалди"
две котешки очи неволно ще заспят.
Процепът в тъмното, видим за малцина, ...
  711 
Приятел верен за теб ми разказа
Питах се кое е началото, кое края.
Ето, хванах те и аз във ръце.
Хайде, говори ми сега с твойто сърце.
  502 
Истината като философско понятие се тълкува по различен начин от всеки от нас. Тя е многолика. Съществува паралелно с нашите емоции, потребности, идеи, мисли, каузи. За всеки от нас е явна само част от истината и само малък дял от мъдростта на дедите и боговете е достъпен дори за малцина. Останалата ...
  1658 
Приятелко, мила калинке,
познавам аз твоята шарка
в зелените листи, когато се мярка.
Поспри, работливке.
Макар да знам аз вече наум да броя, ...
  1600 
I went out this morning,
forgot all the mess and the noise in…
And I thought to myself
You have the sun in your pocket.
At this point you have it.(2)
  1160 
Амурено време, душата ми пляска!
Без молба и без укор се държим за ръце
и доверено гледаме очи във очи.
Амурено време, душата ми пляска!
Деца, не изпускайте своето време ...
  497 
А: Не бях ли с теб?
Не ме ли чу?
Б: И искам пак
до теб да съм.
А: Откакто ти ...
  658 
Солта на живота е да разделиш с другиго.
На двете ми дъщери
Един живот.
Под мишница го взехме.
Че бяхме млади, а жарта да газим не умеехме. ...
  1105 
Добра бъди, недей се противи, ти бяла биволице!
Върви, върви, върви, мълчи,
че жал ми е и за тебе, и за мене!
Нашето небе заслон за белите души и
светлите мечти е. Без колебание бъди, ...
  745 
Няма такава книга, от която човек
да не може да научи нещо.
Гьоте
Да напишеш разказ - иска се усилие.
Но да разкажеш в разказа ...
  471 
Доколкото знам:
ти не си ме загубил;
лесно се спомням.
В отговор хайку на alantuan
15.02.2015 г.
  835 
Имало едно време в една много далечна страна прочут разказвач на приказки. Селцето, в което живеел, винаги било изпълнено с детски глъч, защото макар вече стар и немощен, той все още успявал да привлече вниманието на децата с чудните си истории. Всеки следобед мъдрият старец обичал да сяда на пейкат ...
  1056 
Предложения
: ??:??