yotovava
2 502 резултата
588
4
Накъсано догаря
притихващият залез.
Дълбоката му рана
нощта притиска с палец.
Облизва го южнякът, ...
притихващият залез.
Дълбоката му рана
нощта притиска с палец.
Облизва го южнякът, ...
410
9
1045
2
12
1282
1
827
3
641
1075
6
776
5
1411
2
2863
7
24
1330
1
1387
5
1201
10
1057
5
1005
11
911
6
945
5
1094
1
5
546
5
336
2
1014
3
483
3
1324
2
11
Да гледаме с добри очи,
когато утрото прокапва,
а съненият град е чист,
като видение сред мрака.
И слънцето е само свещ, ...
когато утрото прокапва,
а съненият град е чист,
като видение сред мрака.
И слънцето е само свещ, ...
527
1
10
1146
4
10
775
3
932
5
Понякога сънувам, че съм птица
и ме прегръща теменужен здрач.
А приливите звездни на щурците
пресича подранилият косач.
На хоризонта с тънък златен косъм ...
и ме прегръща теменужен здрач.
А приливите звездни на щурците
пресича подранилият косач.
На хоризонта с тънък златен косъм ...
774
2
25
834
1
3
962
1
5
1023
1
1066
5
1060
6
486
2
1193
10
Старата ни котка се окоти,
а юли кърпеше кълчищна риза.
В меката прегръдка на сеното
тя тринките си рожбички облиза.
Кучето съседско я подгони, ...
а юли кърпеше кълчищна риза.
В меката прегръдка на сеното
тя тринките си рожбички облиза.
Кучето съседско я подгони, ...
464
3
... но казах аз, че самотата
е стих, издишан на раздяла,
че сянка на топола пада
като бразда в небесната морава,
и тръните на всяка драка – ...
е стих, издишан на раздяла,
че сянка на топола пада
като бразда в небесната морава,
и тръните на всяка драка – ...
502
6
835
4
1070
4
Натрупах вече петдесет лета.
Но този свят остана си загадка
Тъй мъничко от него проумях.
А времето ми беше твърде кратко.
Ругаха ме на майка и баща, ...
Но този свят остана си загадка
Тъй мъничко от него проумях.
А времето ми беше твърде кратко.
Ругаха ме на майка и баща, ...
539
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
