yotovava
2 704 резултата
МЪЛЧАНИ БЕЗСЪНИЦИ
Спестявай ми красивите си думи,
защото аз не съм дошла за тях.
Притворства и мълви не ме вълнуват
и знам, че любовта ми не е грях. ...
  2330  10  24 
  1034 
  1148 
  1015 
  868 
Ще бъде дълъг този юли,
детенце, колко ще е дълъг!
- Ти дишай само, дишай, чу ли!
Щурци разпяват се край пътя.
Вечерните тромпети са надули ...
  3684 
  917 
Отдавна се опитвам да издраскам
финалните наброски връз платното.
Но моливът се чупи, непохватен
докрая да изобрази живота.
Изплъзват ми се миговете кратки, ...
  540 
  635 
  1595  10 
  960 
  950 
  679 
  908 
  862 
Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...
  2998 
  915 
  3378 
Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...
  3682 
Това е сън. Из нощното небе
се гонят полудели Персеиди.
Не ме буди във утрешния ден,
защото вече знам, че ще си идеш.
И знам – щом съска есента у мен – ...
  2912 
БОЙНО ПОЛЕ ЗА ДУШАТА МИ
Какво се случи? Сякаш e война...
А дори и пушка не е гръмнала.
Седим с прибраните си знамена
от свечеряване – докато съмне. ...
  954 
Това е първото стихотворение, коeто написах след 16 години мълчание, през далечната 2009 година, есента.
  3016 
Студено ми е, мамо... Мръква ли?
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската – ...
  3318 
Щом заразата е в мен,
мога ли да се опълча
със човешкия си ген
на характера ѝ вълчи?
В мен воюват две среди – ...
  834 
ШЕПОТ В ЪГЪЛА НА ХРАМА
Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята. ...
  2680 
Понякога сънувам пролетта
с едва наболи стръкчета иглика
Забравил съм на колко съм лета.
Не чувам вече. Ти ли ме извика?
Сега съм уморен и ми се спи. ...
  2620 
Треви, в които цветовете
вибрират с есенните трели.
Нима е слязло в тях небето
с дъждовните си акварели?
По изгрев, пламнала, гората ...
  1974 
ОГЪН ЗА СБОГУВАНЕ
Не ме люби, преди да си отвърнал
на всички непоискани въпроси.
Аз мога да почакам в някой ъгъл,
дордето тишината се износи. ...
  2628 
По хълма Бог се спусна с колело,
прискърцваха ръждясалите спици.
И надвечер поспря в селце едно,
непрелетяно – даже и от птица.
А къщиците с хлътнали врати – ...
  2563 
  934 
  1220  11 
  874 
Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата. ...
  3045 
Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли.
Отвътре – пепеляк и въглен.
Не чу ли снощи как рида ...
  2248 
  2225 
ПРОШКА ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Защото не е време за лъжа
и става малка земната обител,
аз днес намирам шанс да потъжа
за мравката, пребродила лехите, ...
  928  10 
  1760 
  1738 
  832 
ЛЮБОВНА КАРАНТИНА
Макар че ще ми липсват твойте ласки,
животът и без тебе продължава.
Със клечица кибрит на входа драснах,
че трудно от любов се изтрезнява. ...
  597 
Предложения
: ??:??