yotovava
2 631 резултата
Напих ли се с безпаметна вода,
та в мислите ми е безкрайно бяло?
В зеления кипеж на утринта
не помня даже да ме е боляло.
Изпрах зората в мътен вишнев сок, ...
  599  12 
  888 
  855 
Спестила съм усмивки – милион.
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.
Да стоплят друг – макар и непознат, ...
  769  13 
  1023  10 
  868 
Щом залезът – тафта от злато,
разстели меките си дипли,
и листопадното богатство
въздигнат есенните вихри,
и щом къртичинки поникнат, ...
  442 
  822 
ПОРОЙ С ЛИПОВ АРОМАТ
Когато чайникът кипи
и в стаята ми се разнася
уханието на липи,
с мълвеж по дървената маса, ...
  749  11  13 
  895 
Покоят се опи от тишина
и с тежкото предчувствие за зима
разчепка листопадни повесма,
а вятърът засвири Паганини.
Наежиха се първите мъгли, ...
  585 
  991 
Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...
  2513  15  43 
Наивно още вярвам в чудеса
и съм в очакване да ми се случат.
Безкрила литнала бих – начаса
към остров в океана – непроучен.
Броила бих звезди и тишина, ...
  882  18 
  1014  11 
Бездънна есенна гора.
Мъглата сякаш е замряла
след дълга шеметна игра.
Брезите плачат на раздяла.
И безтегловни като сън, ...
  447 
Животът бързо взе да се изнизва –
омокрена връвчица от кесия.
Защо ли не уших греховна риза
на младини за някой луд гидия?
И смелост не събрах да се преборя ...
  364 
Аз съм твоята тайна обител –
неспокойна, дъждовна вселена.
Приюти се у мен и не питай
накъде през света ще поема.
Как да знаеш, че дълго те чаках, ...
  485  10 
  1585 
Когато съм замлъкнала, не значи,
че в мен царува блага тишина.
Сто гарвана в ума ми грозно грачат
и сякаш се намирам на война.
С пълчища образи и смътни чувства ...
  473 
Сега пчелите ще заспят,
а въздухът е с вкус на касис.
Приклекна зимната мъгла
на пост зад бирените каси.
Нагарча слънчевият смях, ...
  1320  11  18 
  1328  10 
ПОСЕСТРИМА НА БОЛКАТА
Все още ли сънувам върхове
и търся смисъла да ги катеря?
По стъпките ми бурята снове
и я сподиря вълчата потеря. ...
  741  10 
  1122 
Ефирни, сякаш са перца,
накъсани на много дребно,
парченца снимки и лица
летят край мене – непотребни.
Кого ли го е домързяло ...
  557 
ВЪГЛЕН ЗА РАЗДЯЛА
Кория в залеза гори,
Жар-птица кротко ме опърли.
Върху смълчаните гори
да слиза есента ли зърнах? ...
  1201  11 
  897 
  818  11 
  931  12 
Нетраен сняг е навалял
и по следите на врабчето,
издраскали перваза бял,
стихотворение прочетох.
С три крачки и едно перо ...
  1348  10 
  973  10 
  863  14 
  804  16 
– Вреден си ти, Любомире, вреден си. Да ти се вържа аз на думите ти за мацките.
– Що бе, приятелю, какво се е случило?
– Аман заман, Любо, както ми разправяше за ония девойчета и напращели кобилки от поетичните сайтове, реших и аз да се пробвам. То наистина, като влязох, колко му е – слонче - конче ...
  992  33 
– Аууу, здравей муцка. Къде гиваш, бе парцал. Отдавна не съм те чувала, кифлооооууу. Е и аз къде, по света и у нас, по света и у нас. Да видиш оня ден, муцка, получавам писмо на лични. Някакъв доктор, муцка, доцент ли, пише ми, че ми чел стиховете и бил възхитен, ма, парцал. Ти да видиш. Направо щях ...
  812  10 
  857 
Мили Дядо Коледа,
Някога много вярвах в теб. Нищо че по едно време те бяха прекръстили на Дядо Мраз. Както и да е. Когато отново започнахме да те наричаме Дядо Коледа, прочетох в едно от новородените астрологически и не знам какви си нумерологични и прочее шашмологични списания, че ако на 13 петък п ...
  974  10 
– Времената текат, приятелю, но не се променят – въздъхна Любомир и отпи от уискито. – Нищо не се е променило – постоянно те връхлитат напращели момиченца, жадни да слава и склонни да те дарят с ласки, само и само да им речеш – Дааааа, има нещо у теб.
– Стар коцкар си беше и си остана – подсмихна се ...
  896  12 
  1087 
ШЕПОТ ПРЕЗ ЧЕРКОВНАТА АПСИДА
Какво ли всъщност е добро?
Любов ли е – да я забравя?
Навярно твоето ребро
избрал е Бог – да ме направи. ...
  376 
Предложения
: ??:??