Разкази - Проза

Карма 2

Катерина
Вилнееше фъртуната. Бясно връхлиташе селото и го затискаше. Мъждивите светлини на къщите
чезнеха.
Превита, Катерина затъваше в преспите. С вкочанени пръсти придърпваше забрадката и бършеше лице от налитащите едри парцали сняг. Чу вълците. Дъхът ѝ секна. Примря. Изтекоха силиците. Огъна я ст ...

zelena

Проза » Разкази

2016-06-06T18:01:50+03:00 1.3K 5

Музикалната кутия

Нощта настъпи грациозно и украси цялото небе със звезди. Сложи ореол около луната, която да се усмихва от високо. Уви си шал от летен вятър, с който да охлади земята, попила жарта от парещото слънце. Приспа птиците в гнездата им и помилва със спокойната си ласка всички дървета. С въздушна целувка из ...

Boyan

Проза » Разкази

2016-06-06T17:41:43+03:00 1K 4

Жените

"Разбира се, че краката не са единственото нещо в една жена. Но са най-важното"
- Чарлс Буковски
В края на 90'те живеехме още във Варна. Баща ми ме водеше на плаж и в морската градина. Пиеше студена бира, докато аз се опитвах да карам електрическите колички до езерцето. Не ми се отдаваше. На 24 съм ...

charliemlad

Проза » Разкази

2016-06-05T00:15:18+03:00 2K 7

Изгубената... птичка

Свободен
човек съм,
за да усетя
другото
робство - ...

Eia

Проза » Разкази

2016-06-05T00:07:04+03:00 1.6K 12

Каквото писано

Каквото писано..
Колата спря до старата сграда - бившата фабрика за детски играчки. Беше БМВ –стар модел на около 20 години. Трима души слязоха от колата. Единият беше с една глава по - висок от другите и поне с двадесет кила по - тежък. Викаха му Шефа. Бяха далеч от любопитните погледи. Освен тук т ...

albertik123

Проза » Разкази

2016-06-03T22:36:04+03:00 608 1

Златната рибка на мис Уотсън

Селото осъмна в паника. Хората редяха молитви към небесата, веднага щом се развидели. Бяха благодарни, че са останали живи след тази безмилостна буря. Дъждът не бе спрял през цялата нощ да се лее като из ведро и да налива улиците с вода, сякаш бяха стомни. Безмилостен вятър блъскаше по вратите и про ...

Boyan

Проза » Разкази

2016-06-03T22:35:17+03:00 842 7

”Митичната Мистика”

3. 47 години бяха необходими на Марио, за да стигне до този ден! 47 години и твърдото му Убеждение, което винаги го съпътстваше: че половите органи на хората са живи същества, при това всеки орган е със свой Облик и Характер, дори с независим от господаря им, свой си Живот. Беше твърдо убеден, че ак ...

Преводачката

Проза » Разкази, Еротична

2016-06-03T22:15:55+03:00 1.1K

Липа за зимата

ЛИПА ЗА ЗИМАТА
Ставам рано. Бодър съм, спах добре. През нощта е валяло. Браво. Свежо е навсякъде, пролет, в сетна фаза, но още е пролет. Пия кафе и дишам. Гонят се птичките. Излизам на балкона. Децата спят, жена ми е в банята. Колко е хубаво!
Днес ще направя нещо добро. Задължен се чувствам. Времето ...

exuded

Проза » Разкази

2016-06-03T22:14:47+03:00 799 2

Джобът

Тази сутрин се събудих в стар и износен джоб. Направо се ужасих от малката дупка, през която ако не се бях залепила за дъвката, можех да падна всеки момент.
Представях си как падам надолу, отчаяно опитвайки се да се хвана за космите на крака и накрая пропадам в чорапа. А ако ходи бос? Направо ще ме ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-06-03T08:05:59+03:00 947 11

Невена

Беше началото на септември. Селото бе затиснато от маранята и непосилната жега на проточилото се лято. Хората дремеха по къщите си, на никого не му се работеше. Дори уличните кучета се бяха изпокрили. По прашния път към църквата се клатушкаше набитата фигура на млада жена. Невена. Тя бе от малцината ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2016-06-02T18:19:19+03:00 701 5

Пиши

Четвърти ден ушите ми пищят и единственото, което чувам, са думите на среднощния ми посетител. Бих се заклел, че е някой велик писател, класик, ако не беше аргото и лошите обноски. Нахълтва призори, когато сънят е най-крехък и чувствителен, и крещи: „Ако буквите са пулс, а думите сърце, дали разказъ ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-06-02T12:39:27+03:00 1.2K 4

Лято

Идваше лято.
Стоях на същия прозорец, пред същата гледка, а голите ми глезени се подаваха от вече окъсялата пижама, търсещи капчица прохлада. И те като мен. Старият стенен часовник показваше 6;05 в сумрака, а денят едва започваше. Любимият ми ден. Ден като всички други, но точно за това любим. Гледк ...

katerinaaa

Проза » Разкази

2016-06-02T12:34:51+03:00 1.1K

Отрова за плъхове

Отровата не горчеше. Нямаше никакъв вкус. Черна отрова за плъхове. Купувана кой знае преди колко години и скрита на тайно място, „Да не я намерят децата“, в мазето между две тухли.
Ухиленият череп сякаш и се присмиваше насреща. А кръстосаните кости под него бяха деформирани и поизтрити от времето. З ...

maiaan

Проза » Разкази

2016-06-02T12:29:59+03:00 2.4K 4

Последен спектакъл

Вечерта се спускаше над града и обвиваше сградите със своята тъмна мантия. Улицата опустя и само от време на време разлялата се тишина биваше прорязвана от стъпките на закъснял минувач. Младото момиче потрепери от вечерния хлад и се сви в одеялото, наметнато върху крехките рамене. Погледът и жадно о ...

tankatanka79

Проза » Разкази

2016-06-01T20:52:46+03:00 955 1 11

Ръждашкото куче

Работех като шивач в поделение на границата. Когато бях млад, беше много модерно да разиграваме ситуация „диверсант”. Така пробвахме кое куче надушва следите добре и кое не. Проверявахме и реакцията на обикновените хора в района, как ще се отнасят към чужденци. Често ме пускаха като диверсант да оби ...

inakrein

Проза » Разкази

2016-05-31T20:38:52+03:00 1.3K 6

Тя

Събуди се, отвори очи и примижа. Един палав слънчев лъч си играеше с една непокорна, руса къдрица. Сложи ръка на пътя му, отвори широко очи и мигом усети острото главоболие. Леглото се завъртя, което разбунтува корема му. Надигна се на лакти с надежда да спре леглото. Огледа безпорядъка в стаята и т ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-05-31T20:30:01+03:00 732 3

Четирите бора

Могат да се видят само от брега на реката в долния край на селото.
Някога реката правела много бели при силни дъждове и при топенето на снега. После селяните изградили няколко бента, за да намалят силата на водата и издълбали в района на къщите дълбоко и широко корито. Сега реката е рекичка през по- ...

Ida-L

Проза » Разкази

2016-05-31T15:52:13+03:00 1.1K

Чисто хипотетично

Чисто хипотетично вятърът довя бележка изписана с тъга, в нея се молеше за помощ. Ягодите на съседката били обрани. Чисто хипотетично отидох да разследвам кой го е направил. Чисто хипотетично се оказа малко сираче, което освен супа, хляб и боб, никога не бе яло такива интересни неща, които растат от ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2016-05-31T10:46:53+03:00 814 5

Южна одисея

Южна одисея
Момичето поднесе с елегантно движение поръчаните плодови фрешове през тясното прозорче на магазинчето и с ведра усмивка им пожела приятен ден. Слънцето весело обсипваше главната улица с жълто – оранжевите си лъчи и скривайки се от време на време зад редките облаци сякаш играеше на криени ...

parvanski

Проза » Разкази

2016-05-31T07:53:30+03:00 1K

Селската музика

СЕЛСКАТА МУЗИКА
Носят го!
Тук всички влизат пребледнели!
И тоя!
Я има, я няма трийсетина години. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2016-05-29T21:37:54+03:00 874 2

Приказка за родители

ПРИКАЗКА ЗА РОДИТЕЛИ
Моето име е Ани. Родих се преди две години в малко градче. Живея в голяма къща с мама и тати. Сутрин, когато се събудяq татко вече е станал от леглото си и е отишъл на работа. Там е само мама. Винаги чакам с нетърпение тя да отвори очи, защото искам да ми говори, но мама винаги ...

Silvia.1

Проза » Разкази

2016-05-29T21:18:06+03:00 1.2K 2 3

Как живеят готвачите?

В един майски ден се скитах по "Пиротска" без един лев в джоба. Мърморех си, че нямам пари дори за една студена бира. Беше над двайсет градуса. Някакъв бездомник, облечен с дебели зимни дрехи, по-скоро парцалища, се наведе пред мен, вдигна един фас (който клошарите наричат "капитански"), изправи се ...

charliemlad

Проза » Разкази

2016-05-29T09:44:19+03:00 1.2K

Любов с аромат на лавандула

Беше петък. Късният следобед бе времето, когато градът се изпълваше с оживление. Небето се обличаше в пурпурните си одежди и придаваше магически нюанси на сградите под него. Свеж ветрец се разхождаше по улиците и сякаш подканваше хората да излязат, да се поразходят, да се видят с приятели. Почивните ...

Boyan

Проза » Разкази

2016-05-29T09:42:35+03:00 996 6

Без право на обжалване

БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ
Внесоха го!
Кльощав, сбръчкан, пребледнял, има-няма шейсет!
Припаднал на улицата!
Бързат! ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2016-05-27T15:22:58+03:00 753 3

Мелезът и откачалката

Живеех заобиколен от дебели решетки и ръждиви пирони. Дебелите решетки на усещането, че не съм желан никъде и ръждивите пирони на многото ми комплекси.
Цял живот си мислех, че никой не ме приема,защото съм мелез. Именно мелез, не дете от смесен брак, не дете, носещо две култури в себе си, а скапан м ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2016-05-27T15:19:22+03:00 1K 10

Не съм за вас

Повечето си мислят, че са готови за мен и се опитват да ме убедят в това. Истината е, че някои от мъжете в живота ми, са били страхливци, сещам се за още доста лоши, идеално описващи думи, но ще ги спестя! Мислят си, че ме обичат. Казват ми, че ме обичат. И почти ме обичат наистина. Лъжат се. Лъжат ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-05-27T15:07:16+03:00 964 1 1

Изповедта на Ева

Всички грешим. Няма човек, който да не е допускал да извърши грях в своя живот. Това е част от нашата природа. Дори и ние, свещениците, сме влизали в прегрешения. По-важното е да осъзнаеш това, което си направил, да се покаеш и да поискаш опрощение. Но нашият най-голям грях е този, че пазим всичките ...

Boyan

Проза » Разкази

2016-05-26T17:24:38+03:00 1.1K 12

Път за никъде

От дълго време пътуваше по магистрала. Беше му скучно, заради еднообразните гледки, които предлагаше равнината. Ниви, тук- там някоя и друга селскостопанска постройка, крайпътни заведения с почти еднаква архитектура, гъмжащи от автомобили бензиностанции.
Толкова му бе скучно, че в един момент си пом ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2016-05-26T16:33:32+03:00 1.1K 5

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк - 3

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Тайната.
Част 3 – Предпоследна
Продължение
– Под отрязаната гърда ѝ са били втъкнати две розови рози, всъщност почти разцъфнали пъпки от рози една след друга, някак много странно насочени по периферията на отреза – така ми разказа моят баща, когато навъ ...

Bezzhichen

Проза » Разкази

2016-05-25T20:52:23+03:00 1.4K 1 12

Странникът

Видяха го да стои там в следобедната мараня, изправен в сянката на дъба, който растеше над гробовете в задния двор на църквата. Целият бе в черно, а дрехите му бяха повече от необичайни – дълго палто падаше до прасците му, а кожените му ботуши стигаха до коленете. Около врата му се точеше тежка брое ...

Cryptkeeper

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други

2016-05-25T20:18:50+03:00 1.1K 2 2

Малкият принц

Виждате ли онзи голям телевизор? Да онзи, който прилича на щайга. Той е без екран и вътре е празен. Нарочно е такъв, защото аз живея в него. Мъничък съм и лесно се побирам. Там спя, ям и играя. Мама и татко често се карат и повечето време седя вътре.
Понякога правя смешни физиономии, за да ме видят. ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-05-25T20:16:05+03:00 1.6K 9

История от гробището

История от гробището
Навярно всеки пази в сърцето си някоя луда, красива и невинна любов от детството си. Едно увлечение по детски чисто, което колкото и времето да хвърля прах върху него, то винаги остава непокътнато в отреденото му кътче в душата.
Е, и Коко също го преживя. Но нещата не се получих ...

parvanski

Проза » Разкази

2016-05-24T09:56:37+03:00 1.3K 1

Очите

Виждали ли сте розови очи? Пепелнорозови, светли, много светли. Не, не беше отражение от дрехите. И трите пъти, когато видях жената, тя беше облечена в бяло. Очите бяха топли, но за мен бяха необичайни и това ме смущаваше.
Не съм очен лекар, не съм и художник, но човешките очи винаги са ме привличал ...

Ida-L

Проза » Разкази

2016-05-22T22:05:36+03:00 1.1K 6

Плик

ПЛИК
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да пр ...

exuded

Проза » Разкази

2016-05-21T17:28:14+03:00 801 5

Неправилно шофиране

Старшина Петров вдигна палката, когато видя, че задаващото се по пътя пежо криволичи. Неведнъж се бе сблъсквал с пияни шофьори и знаеше, че ако не внимава, може да пострада. Отдръпна се на банкета и зачака колата да спре. И тя спря сред вой на спирачки. Не му се наложи да отскача.
Зад волана седеше ...

Heel

Проза » Разкази

2016-05-20T20:26:28+03:00 734 1

Изтървахме момента

Вчера изгубих часовника си. Малко преди това спря внезапно. Секундарника хълца, хълца и реши, че му е достатъчно. Всичко това се случи, докато се молех времето да мине по-бързо, тъй като бях на най-скучната среща в живота си. Дамата ми опъваше с вилица спагетите, сякаш наново ще ги приготвя, а винот ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2016-05-20T20:23:57+03:00 961 12

И вълкът сит, и агнето цяло, държавата плаща!

Серафим Тодоров, по-известен като бат Сали, се излежаваше вече десети месец в затворническата килия. Ако по-рано му бяха казали, че в затвора не се живее зле, хич нямаше да повярва. Ето на, зимата мина, а той студ не усети. Корема му не курка от сутрин до вечер от глад, а получава топло ядене три пъ ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-05-20T07:59:07+03:00 1.1K 10

Затова я убих

Всички извърнаха глави, за да огледат подсъдимата, когато тя бе въведена в съдебната зала от полицай. Мнозина се изненадаха, това ясно пролича по израженията на лицата им.
Детеубийцата Тина Бъроуз изглеждаше съвсем млада, на не повече от двайсет и пет години, но същевременно с това изглеждаше и грох ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2016-05-20T07:58:00+03:00 919 2

Ненавременна среща

Силвия усърдно разтри лявото си рамо. Нещо я стягаше, беше уморена и се задъхваше. Не трябваше снощи да остава до толкова късно. А какво трябваше да направи? Да си легне? Как ли пък не! Всички казваха, че четирийсетият рожден ден не се празнувал, носело лош късмет. Но тя пък реши напук да го отпразн ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-05-18T21:51:54+03:00 1.1K 9

Къщата на Йоана

Пристигнаха в градчето дълго след като се бе стъмнило. Преминаха покрай изоставени складове с наковани дъски вместо прозорци, после Бранко вяло разгледа главната улицата, къщите от двете страни на пътя, боядисани в различни цветове, мрачни, но еднакви на височина. Много години след това щеше да си с ...

svdonchev

Проза » Разкази

2016-05-18T21:50:35+03:00 4.1K 1 5