Разкази - Проза

Понякога оставам без зъби

Понякога оставам без зъби, докато ям натрошени, жлъчни камъни. Езикът ми няма как да си остане зад тях. Събирам си ги в шепи, за да целя всички, на които някога съм имал зъб. Ям каши, течни, миризливи, но полезни каши. От тях здравето ми се пооправя. Намалява ми холестерола, сърцето бие в норми, кръ ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2016-06-24T20:42:48+03:00 857 4

Точка на кипене на кръвта - Част 5-та

(Вътре сме)
Пред вратите на терминала, от който щяха да пристигнат Яна, Симеон и Транс, чакаха три фигури, които определено добавяха ‘писъка’ към модата. Ноа Сидни – с кодово име ‘Килауеа’. Облечен в традиционно японско кимоно и върху него бе наметнал черно сако, с черна късо подстригана коса, гелос ...

Stransky

Проза » Разкази

2016-06-24T20:41:42+03:00 822 1 1

Пърпави облаци

Пърпави облаци
Сърди се Господ цяла неделя.
Сърди ли се, плака ли, той си знае, но се изля дъжд, дето от години не сме виждали. Кълбяха се оловни облаци. Влязоха в къщата и сякаш в душата ми изливаха оловото си.
Жечо цял месец не беше си идвал от града. Вместо да ме гледат черните му очи, сега ме гл ...

лъвче

Проза » Разкази

2016-06-24T20:38:44+03:00 1.6K 6

Точка на кипене на кръвта - Част 4-та

(Пред Бърлогата)
- Съжалявам, Транс, но ще трябва да отложим закуската. Може би ще се наложи да скочим директно върху вечерята! –каза Релик с превъзбуден тон.
- Тя защо те нарече така? Какъв е този прякор? –попита младежът.
Симеон Релик изведнъж загуби насъбралият се ентусиазъм, погледна в краката с ...

Stransky

Проза » Разкази

2016-06-23T13:24:00+03:00 1.3K 1

В добро и зло…

- Здравей, Елена! Как си днес?
- Господине?!- погледна го с теменужените си очи и леко се отмести към края на пейката- Нима се познаваме?
- Почти цял един живот. Виж, имаш листо в косите- протегна нежно ръка и отстрани пожълтелия лист от прибраната на кок коса.
- Благодаря, галантен сте. А вашето им ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-06-23T13:21:24+03:00 1.2K 1 4

Страст

Едва доловимо усещане за бедствие, плюс наситен импулс за бягство. Мимолетна инфантилна сетивност, стана с избледнял рисунък на поезия. Деликатността потъна в размишления, а опитът подшушна на съзнанието ,,тихо,,
Тишина от която се учуди. Мисълта услужливо подаваше различни асоциации и нито една не ...

greenjane

Проза » Разкази

2016-06-23T13:10:54+03:00 781 1

Блянове

Обикновен дом. Някога уютен и приветлив, сега изгубил блясък под праха на времето, дългата употреба и забравата…остарял и овехтял. Дом. Най-живата и приветлива негова част в момента е слънчевата му и зелена тераса. И тя е стара, като всичко тук, но светлината, топлината и зеленината я одухотворяват ...

Слънчева_усмивка

Проза » Разкази

2016-06-22T21:00:29+03:00 1.1K 1

Сложни думи, сладък живот

Той се появи в живота й като абсолютна абревиатура.
Переше трите си пръста със самочувствие на машинист с 45 годишен стаж и произнасяше името, което му бяха дали местните лентяи, с такава гордост, че майки се просълзяваха, само като го чуваха.
-Аз съм ПИЧ, само това трябва да знаеш за мен, друго не ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2016-06-22T20:56:05+03:00 1.1K 5

Точка на кипене на кръвта - Част 3-та

(Телеграма от Миналото)
Релик крачеше смело напред, а Транс го следваше с малко по-бавен ход. Единствено стъпките им нарушаваха гробната тишина. Наситения аромат на изгнило дърво се носеше навсякъде с двамата. За Симеон Релик това беше поредната разходка, но върху лицето на младото момче се оформи н ...

Stransky

Проза » Разкази

2016-06-22T20:53:03+03:00 1.4K 1

Сън за Патагония

Знаеш ли, аз често сънувам. Сънувам, че съм птица. Но не някое малко колибри с изумрудено коремче и пърхащи крилца. Аз съм един от ония горди, царствени орли, реещи се около скалите на Торес дел Пайне. Ах, как обичам да усещам вятъра между кафявите си пера, докато прелитам за пореден път над южнопат ...

AnTiHrIsTa

Проза » Разкази

2016-06-21T15:49:06+03:00 1K

Точка на кипене на кръвта - Част 2-ра

(РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ ДУЕТ)
Едвам си поемаше дъх. Половината от гигантската купчина вече бе надробен.
-А твоето име? –попита Транс.
-Симеон Релик, на вашите услуги. –отговори като се засмя изпод мустак.
Релик стоеше отстрани и просто го наблюдаваше. Всяко вдишване, всеки замах. Нещо в това момче го ка ...

Stransky

Проза » Разкази

2016-06-21T09:40:27+03:00 817 1

Дяволът и аз

С дяволa отдавна си хортувахме. Пийвахме, хапвахме, чувствахме се еднакво добре. Една вечер, предизвикани от бурните овации на алкохола, той предложи да купи душата ми. „Беден си, нещастен и самотен, за какво ти е таз душа?“ – ми каза той.
Позамислих се над битието си, пък си рекох, ми тъй де, защо ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2016-06-21T08:05:17+03:00 815 1 4

Когато поезията започне да убива

Кога съдбата го срещна за първи път с поезията? Може би когато беше болен като малък и майка му му четеше римувани приказки от една книжка - „Приключенията на джуджето Белошапко”
Това бяха най-приятните му детски спомени.
Когато боледуваше майка му си позволяваше да се усмихва, а баща му не си позво ...

Довереница

Проза » Разкази

2016-06-21T02:05:20+03:00 1K 5

Точка на кипене на кръвта - Част 1-ва

(Спасение и Запознанства)
„Кадърно момче като теб не бива да остава в калта.”
Думите ехтяха в главата му. Чувстваше се, сякаш някой бе поставил главата му върху чисто ново тяло. Беше изтръпнал и трепереше. Отвори очи и над него се бялна варосан таван.
-Значи той ме е довлякъл тук. – мислеше си.
Огле ...

Stransky

Проза » Разкази

2016-06-20T17:44:11+03:00 1.2K 1

Мазе

МАЗЕ
Не се намирам. Това говореше непрекъснато. Говореше го наум, само устните му нашепваха нещо.
Преди обед в мазето влизаше хубава светлина. Като паяжина беше – светлинките си играеха с прашинки, тук-таме комар, муха. Тихо. А той шумеше.
- Тук трябва да е! – убеди се, като видя най-сетне онзи стар ...

exuded

Проза » Разкази

2016-06-19T12:19:32+03:00 1.1K 1

Under the Purple Sun 🇬🇧

Above vast pastures of blue grass the purple sun shone with the overwhelming brightness of a million suns of a more appropriate for a star colour.
The slug blinked a couple of times, its vision blurry and its mind foggy. Many half-formed questions flooded its mind as the slug’s consciousness finally ...

DisorientedOwl

Проза » Разкази

2016-06-19T12:13:30+03:00 3.1K 1 2

Сервитьорката

Униформата все още ѝ ставаше, макар че я получи преди 10 години. Миришеше на карамел, кафе и пури. Харесваше ѝ съчетанието на синьо и бяло. Това я караше да се чувства чиста, въпреки че вечер я сваляше с отвращение.
Ходеше с радост на работа, облечена в уханната си униформа, за да може по цял ден да ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2016-06-18T18:17:38+03:00 937 7

Венера от планетата Любов

Венера от планетата Любов
Мартин натисна несигурно топчестата дръжка на входната врата, леко я завъртя и след охтичавото изскърцване на пантите се озова в тесния партер. Зашари с поглед по надписите на пощенските кутии и съзирайки красиво изписаното с калиграфски почерк “ Агенция за сбъдване на мечт ...

parvanski

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-06-18T18:07:33+03:00 1.3K 1

Елефтерия /за конкурса/

В онова далечно, тоталитарно време такива неща не се случваха. Не прилягаха на широко регламентирания дух на съзнателност, на взаимопомощ и вътрешно осъзнато чувство за ред и справедливост.
Такива неща се случваха единствено там - зад желязната завеса обусловени от ред разбираеми идеологически предп ...

Довереница

Проза » Разкази

2016-06-18T17:58:11+03:00 1.5K 1 5

Петнадесет минути до края (за конкурса)

Петнадесет минути до края
Навярно е ген. От майка си съм чувал за вуйчо ми Фирмин. Никога не съм го виждал. Но от нея знам, че и той като мен е обожавал книгите. Живял е в книжарница. И е изчитал всичко, преминало през нея. Аз го давам по на едро. Живея в книгохранилище. Огромен склад, в който се па ...

perperikon

Проза » Разкази

2016-06-18T17:52:33+03:00 1.3K 2 11

Ерлан джигит

В някое си царство, в някое си государство, живели мъж с жена. Дълги години нямали деца, но като по чудо на преклонна възраст се сдобили със здрав и силен син. Кръстили го те: Ерлан.
Времето минавало и Ерлан расъл снажен и напет, но ни една девойка в селото не хващала окото му, докато един ден не пр ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-06-17T11:34:46+03:00 1.3K 1

Тсалайдон

Първото ми посещение в Окования град беше преди три години, и от тогава кракът ми не е стъпвал там. И макар да съм посещавал много прокълнати и забравени от Златното око градове, този беше най-ужасяващия и непонятен за мен.
Попаднах там в година 778-ма от Третия цикъл на Златното око. Потова време с ...

Cryptkeeper

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-06-16T18:25:21+03:00 897 1

Кукли!

Небето, грозно, простираше непраното си бельо. Парцаливите облаци покриваха сивите блокове. Черни гарвани се изнасяха на ята, избягвайки веещите се парцали. Дърветата клатеха сухи, оголени клони. Едвам дишах. Напоследък всичко ме задушаваше.
Застанах на ръба на покрива, мястото на което самоубийците ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2016-06-15T14:03:00+03:00 859 4

Чудовище

Тригодишното момченце се е свило под завивката и трепери, впило трескав поглед в тънката ивица светлина под вратата. Мъждивата нощна лампа свети, но не може да разпръсне сенките, застилащи ъглите. Хладен ветрец полъхва откъм прозореца до леглото. Момченцето се надява, че този път чудовището няма да ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2016-06-14T15:24:03+03:00 824 5

Комшарът на една бивша кифла в Тетевен - Гергана

Не бързах да отварям очите си, защото знаех че ако го направя отново ще се сблъскам с познатият свят. За мен това беше също толкова мъчително, колкото и кошмарите, измъчващи ме всяка нощ.
Изминалата нощ не беше изключение, но аз не бързах да се върна в реалният свят. Харесваше ми да седя така – межд ...

Little-Lion

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

2016-06-14T08:30:13+03:00 2.1K 1 3

Блокада (за конкурса)

Чух сирената…
Оставих сатъра настрана и се загледах през прозореца. Слънцето бавно и сънливо се прибираше под водата, уморено от тежкия ден. Скоро щях да го последвам. Може би постъпвах като страхливец, но си е мое право.
За да не ме съдите предварително, нека се опитам да обясня.
Татко работеше кат ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-06-14T08:17:30+03:00 1.4K 2 8

Човешкото лице на климатичните промени

Йоанна седи на перваза. Натрупаните около й възглавници неистово се борят с изкуствената си природа в опит да й създадат уют. Една дори се старае да наподоби късче от горска ливада, но така модерната й геометрична щампа безмилостно я затваря зад решетка, забранявайки й безусловно дързостта да бъде н ...

just-inlove

Проза » Разкази

2016-06-14T08:11:37+03:00 1.4K 3 3

Първа среща

Първа среща
"България не ме обича, но аз съм ебати пича" - на фона на джип с тъмни стъкла, юнак с камуфлажни дрипала размахва ловната пушка на зетя, утепала не едно и две прасета. Така примамваше жертви в нета не твърде младият Сотир, един същински богатир, вдигаше 100 кила от лежанка, готов да обру ...

Василико

Проза » Разкази, Хумористична

2016-06-12T12:10:14+03:00 1.7K

Сватба

Дойде време и аз сватба да вдигам. От две години искам да се оженя, но, уви, няма булка. Жени – какво да ги правиш? Искат нежност – давам им я. Искат романтика – давам им я. Искат закрила – давам им я. Но поискам ли сватба – бягат! Бягат още щом падна на колене, без да изчакат предложението ми. Ведн ...

NikoVat

Проза » Разкази, Хумористична

2016-06-12T12:06:02+03:00 1.3K 7

Негоден нещастник

НЕГОДЕН НЕЩАСТНИК
Подраних днеска. Не мога винаги да зная кога ще дойде влакът на метрото. Имам цели петнайсет минути до началото на работния ден. Какво да правя в офиса? Там всички са доволни. Само аз не съм. Нормално, имам най-много стаж, най-стар съм и затова е естествено да бъда най-накрая в таб ...

exuded

Проза » Разкази

2016-06-11T20:05:21+03:00 575

Лента от спомени

Отиде си и след себе си остави студена януарска температура в душата ми. Болката се пропи във вените като отрова, убивайки всеки сантиметър надежда, че някога всичко ще се оправи. В съзнанието ми заседнаха всички онези красиви спомени, които обилно поливам със сълзи напоследък и за неопределен перио ...

Ничия-Долче

Проза » Разкази, Други

2016-06-11T20:04:36+03:00 747

И ето той дочака със своите очи да види

И ето той дочака със своите очи да види
Дъждът се изливаше на гъсти струи и мощни тласъци. От индигово черното небе се стрелкаха ослепяващи светкавици последвани от далечния тътен на гръмотевиците. По неравния булевард се стичаха силни водни потоци, които увличайки опадалите клонки и листа се смесва ...

parvanski

Проза » Разкази

2016-06-10T07:47:04+03:00 1.2K 1

Раздялата

Раздялата е прекрасно нещо! Особено, когато приключиш връзка, в която не си бил особено щастлив. Но колко по-щастлив можеш да бъдеш сам? За какъв се определяш - за сам или за самотен? Защото да бъдеш необвързан е еднакво трудно, колкото и да си във връзка.
Една от тайните на добрата връзка са компро ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази

2016-06-09T18:28:41+03:00 922 2

Приятелска шега

Самочувствието ми е ниско 1,85. Ходи със скъсани обувки дори и през лятото. Не обича да се бръсне и къпе.
Най-често може да бъде видяно да пие бира на някоя пейка и да се чуди, ако гъбичките на краката се излекуват, ще може ли най-после лятото, да носи джапанки.
Евтини са!
По 5 лв. се намират.
Изтър ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2016-06-09T18:18:11+03:00 980 13

Е, да те запозная ли

Тя ли? Тя е от онези – безплатно красивите. Без нужда от грим или старание. Красотата й идва някак естествено – отвътре. Но пък това е само повърхността. И далеч не е най-интересното.
Тя обича приключенията. Не ги търси. Те сами я намират. Едно е сигурно обаче – с нея никога няма да ти е скучно.
Съз ...

deepimpact

Проза » Разкази

2016-06-09T18:15:58+03:00 1.2K

Дивият Рай

„Събуди се, въздигни се, или падни завинаги.“
Сър Джон Милтън, „Изгубеният рай“
В една задушна юлска нощ, обзет от скука, Бог се замислил колко е досадно да си сам. И изведнъж му дошло на ум да се развесели с някой от своите „божествени“ анекдоти. Най- доброто, измисляно някога - да „изобрети“ същес ...

ema-bovary

Проза » Разкази

2016-06-09T18:14:07+03:00 1.8K 2 5

Завръщане

Някога връщал ли си се на място, на което си бил с любим човек?!
И искало ли ти се е да върнеш времето назад и да го спреш точно в този момент?
Още с пристигането да се заглеждаш в случайните минувачи и да търсиш познатите очи.
Да дочуваш телефонен звън и познати думи" Погледни напред, почти до теб ...

Serendepity

Проза » Разкази

2016-06-08T22:39:43+03:00 1K 1

За първата любов........ с любов

За първата любов....
...с любов.
Онзи странен първи трепет. Всеки го е изпитал, но по различен начин. Някои е отказал от любовта, други е направил безнадеждни романтици. Моята истина е някъде по средата. Тя промени мирогледа ми и ме инжектира с надежда, че няма невъзможни неща. Тогава всичко беше на ...

RumyanaMomchilova

Проза » Разкази, Повести и романи

2016-06-07T20:55:03+03:00 1.1K

Детско сърце

Туп, туп, туп, помислих, че някаква топка се търкаля по стълбите, но .....
Отново туп, туп, туп, излязох в коридора, за да видя кой си играе с и без това обтегнатите ми нерви.
Отворих дървената врата, която изкрещя в сумрака.
Туп, туп, туп. Запалих мъглявия поглед на лампата, която едвам пускаше све ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2016-06-07T20:47:07+03:00 984 8

Предсказанието на големият асансьор

Как искам да ме носи в тъмнината
Самолета на крилете си огромни
Да срещна пак над Англия зората
И да се рея над Балканите вековни
В далечината Витоша да зърна ...

B

Проза » Разкази, Други

2016-06-06T21:35:26+03:00 1.8K 1 3