Разкази - Проза

Черньо

Белият ван на семейство Тодорови се носеше по пътя, обграден от вековната дъбова гора. През отворените прозорци влизаше кристално чистият, хладен въздух на планината. Единственият шум, който достигаше до пътниците, беше шумоленето на листата, песента на птиците и свистенето на вятъра. Бяха напуснали ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-07-10T16:41:03+03:00 1.1K 7

Бенката

Из цикъла" Тя, другата"
Велин пристигна привечер. Настани се в хотела и излезе да хапне нещо. Беше сам на масата и така остана до края на вечерта. Не му се говореше с никого. Раздразнението го ядеше отвътре. И досадата. Тази командировка си беше на Ангел. Точно когато трябваше да замине на море, жен ...

esenna

Проза » Разкази

2016-07-10T08:09:35+03:00 1.3K 1 11

Самонараняване

Преди няколко месеца хванах гаджето си да върши странни неща. Трябва първо да уточня, че връзката ни е малко хлабава. Не живеем заедно, виждаме се два-три пъти седмично, а понякога и по-рядко, като не правим секс особено често. Така се стекоха обстоятелствата заради техните, които са… хора с не особ ...

Heel

Проза » Разкази

2016-07-09T19:25:22+03:00 690

Бизнесгрешка

Росен влезе в приятния, добре подреден офис на шефа си. Още във фоайето го лъхна приятен аромат на ванилия и мека топлина. Свали палтото си, отърси натрупалия се сняг, разтри зачервените си ръце и се отправи към бюрото на служителката в приемната.
- Здравей, как си днес?- усмихна се на чаровната дам ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-07-09T19:21:43+03:00 991 8

Хазарт - За Конкурса

Спомням си, когато го видях за пръв път. На вратата плахо се почука. Аз казах „Да“ и през открехнатата врата влезе добре облечен, започнал да напълнява господин, с широко славянско лице, прошарена къдрава коса, дебели вежди и плаха усмивка на новак.
„Добре дошли на срещата на анонимните хазартохолиц ...

B

Проза » Разкази

2016-07-08T21:42:42+03:00 1.4K 6

Краткият полет на Чайката

„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо.”
Джонатан Лививингстън Чайката
Моят плаж е малък, скрит от многото шумни компании, с няколко реда чадъри, които всяка сутрин се подравняват от един човек на неопределена възраст, със загорели крака и рамен ...

lubara

Проза » Разкази

2016-07-08T07:42:08+03:00 1.4K 1 14

Любов

ЛЮБОВ
- Стойкооо… Стойо бе! – провикна се Иван, гледайки към втория
етаж на новостроящият се жилищен блок. Никой не се показа.
Иван доближи двете длани до устата си и пак извика. Този път зад тухлената зидария се подаде една глава, покрита с шапка от вестник.
- Кажи бе началство?! К’во има? ...

emo2

Проза » Разкази

2016-07-07T21:33:50+03:00 817 2

Хвърчилото и пилота

Когато бях малко момче, дядо ми подари едно хвърчило. Чудно хвърчило! Беше синьо, а по него сиви гълъби с малки хартиени свитъчета, които висяха на въженца от десните крачета на птиците. Попитах го, когато ми го подари, какви за тези хартийки, висящи от гълъбите.
- Това са пощенски гълъби – каза ми ...

your-love-96

Проза » Разкази

2016-07-07T17:57:36+03:00 878 3

Някои го пият по-бързо

Пепи беше на гости на Ники - да си играят. Момчето домакин, седнало на леглото, държеше в ръцете си таблет, цъкаше настървено по него и издаваше възторжени звуци, докато убиваше противници и минаваше на следващото ниво. Пепи гледаше съсредоточено към екрана на устройството и се вълнуваше не по-малко ...

IGeorgieva

Проза » Разкази

2016-07-07T15:46:32+03:00 1.6K 4

Пиле с ориз

ПИЛЕ С ОРИЗ
Тя седеше с гръб към всекидневната. Калъфката с очилата стоеше до нея и кой знаеше защо не ги използваше – очите ù мижаха, тя бърчеше челото си и така цялото лице ставаше още по-напрегнато, смачкано и набраздено. Жената беше доста над седемдесетте и чистеше ориз.
- Сега оризът е много чи ...

exuded

Проза » Разкази

2016-07-06T17:07:04+03:00 1.2K 9

Изключителен урок

Ако в жената няма поне малко кич, не мога да я възприема. Трябва да има малко фънк, джънк, дринк и дрън.
Многото дрън понякога ми идва в повече, но аз съм търпелив по природа и много добре възпитан, толкова добре, че мога да пратя някого на майната му, а той да се зарадва, че отива там.
Харесвам вин ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2016-07-06T16:54:27+03:00 1K 8

Ще го видя ли някога

Детството му бе скучно и еднообразно, лишено от каквито и да е забавления. Всъщност имаше едно нещо, което обичаше да прави в свободното си време – да чете книги – като това бе по-скоро страст, граничеща с вманиачаване. Четенето му даваше възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „ ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2016-07-06T11:11:09+03:00 925 3

Самотата e мръсница

Самотата e мръсница. Самотата е скука. Не чувствам ръката си, не чувствам сърцето си. Самотaта е курва. Тишината е приятел. А защо ми е мъчно и болно?
Плачи и гледай. Бяла рокля. Пиано - черни и бели клавиши.
Просто здравей, просто - как си?
Засега само гледам, а очите ми не са насълзени от вятъра. ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2016-07-05T20:01:22+03:00 947 1 11

Набори

Набори
"А сега накъде?"
Много пъти си беше задавал този въпрос и въпросителната се блъскаше в съзнанието му, като многократно повтаряно ехо от далечен тътен. Сега прогърмял отново, заедно с неравномерното и бързо изтрополяване на колелетата на влака по стария железопътен мост сякаш го стресна и нака ...

parvanski

Проза » Разкази

2016-07-05T19:55:28+03:00 1K

Приказка за възрастни

Имало едно време, а може би още го има, в една, за нам близка, за други далечна страна, един мъж - за едни странен, за други още по, но за себе си нормален. Роди се в град на малцина познат, но за него център на света. Добре образован, ерудиран, интелигентен, разбираше от литература, музика, кино, ф ...

aleksandra79

Проза » Разкази

2016-07-05T15:54:07+03:00 1.7K 9

В очите на Звяра.

Обичам разходките в гората до късно. Сам, заобиколен от неизвестното, от дивотата, от живота. Има нещо, което ме кара да потръпвам, когато навлизам в гората, докато слънцето се скрива зад мен. И не, това не е някой див звяр, който ме дебне зад някой храст; чувството, което ме обзема, е носталгия. Вс ...

itsholymolly

Проза » Разкази

2016-07-05T15:47:42+03:00 1.3K 1 1

Доброволка

Автомобилът беше малък, но изглеждаше впечатляващо заради футуристичните си форми и ефектната боя – богата палитра от нюанси на зеленото. Жана застана до него и се заслуша в костюмирания мъж на средна възраст, който подробно ù разясняваше техническите и софтуерни параметри на машината. Макар че влад ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2016-07-05T15:37:36+03:00 1K 2

Комарът на боговете (за конкурса)

— Тихо, проклетии! Днес съм в настроение и ще ви разкажа приказка:
Някога, много отдавна, страшният Хадес се влюбил. С хитрост подмамил младата и стройна Персефона, отворил земята под краката ѝ, а в подземното царство я взел за жена. Деметра, демек новата му тъща и богиня на плодородието, потънала в ...

cattiva2511

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2016-07-05T15:29:32+03:00 1.5K 4

На море с дете

Лято. Юли. Жега.
Море. Плаж. Слънце. Семейства. Деца. Викове. Игри.
Майка. Отмора. Унес. Тревога.
- Яни! Яни!
- Тук съм, мамо. Тук съм. ...

Ida-L

Проза » Разкази

2016-07-04T11:33:24+03:00 3K 6 21

Изкушение

Всичко изглежда толкова далечно и нереално. Целият ми живот е странна илюзия. Отражение на скрита действителност. Жалко подобие на загадка, която пуска корените си толкова дълбоко, но е толкова повърхностна, че докарва на другите само главоболие. Безкрайно лутане из лабиринта на моята енигма. Предла ...

Ancho0

Проза » Разкази

2016-07-03T15:38:43+03:00 738

Талончето от лотарията (за конкурса)

- Един хляб, две кисели млека и едно талонче от лотарията.
- Още шейсет стотинки, бабо!
- Ох, чедо, нямам повече... До пенсията три дни има. Я вземи махни едното мляко!..."
- Дали пък да не махна талончето от лотарията? Помисли си, бабо? Как ще изкараш до пенсия само с хляб и едно млекце?
- А бе кол ...

Eia

Проза » Разкази

2016-07-03T15:34:09+03:00 1.6K 1 22

Малката патерицопродавачка

В последния ден от годината зимата ненадейно се разлюти. Цяла седмица времето бе меко, с валежи от дъжд, но ето на, навръх Нова година застудя зверски. Мокрите улици бързо се заледиха и се превърнаха в същински пързалки. Хората предпочитаха да си стоят вкъщи и да се готвят за празника.
Дребно момиче ...

Heel

Проза » Разкази

2016-07-02T19:15:04+03:00 654 1

Ослепявам

Ослепявам. От очите ми са останaли малки цепки, а някога с тях виждах цветове, претворявах светове, говорех.
Постоянно ме преследва детско лице. Виждам го в икони, виждам го в картини, виждам го в картички, но никога по улиците. То е мило, с буйни коси, големи несъразмерни очи и ме гледа. Винаги си ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2016-07-01T11:48:37+03:00 852 6

Тотошанс в наследство /за конкурса/

Ако разчитах на тотото, сега да съм най-големият милионер. Така си мисля. Не играя отдавна. Скоро ще станат 40 години, откакто спрях. Да, да, играех! И то не сама, а с моята половинка, съпруга ми, де - сещате се. Редовно и всяка седмица. Не пропускахме… Тогава цената на фиша беше две стотинки от они ...

RaiaVid

Проза » Разкази

2016-06-30T23:11:58+03:00 1.3K 1 13

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления пaрк. Край

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Тъмнината! – Финал.
Рим.
Ударите бяха шокиращи, неочаквани, безмилостни, безкрайни… в един вечен и цивилизован град! В центъра, над първия мост над Тибър, от който се виждаше базиликата “Свети Петър и Павел”, в обеда на юнски ден, 29 юни – денят на Свети ...

Bezzhichen

Проза » Разкази

2016-06-30T17:42:33+03:00 1.6K 3 14

Нека да е лято

НЕКА ДА Е ЛЯТО
На път за Варна отби във Велико Търново. Не обичаше да бърза, самото пътуване е удоволствие, трябва да му се наслади. Времето е чудесно, лято е, жегата пъпли по асфалта и го разтопява на петрол направо, по прозорците искри като шампанско, момичетата са полуголи, а бирата е съвършена. ...

exuded

Проза » Разкази

2016-06-30T13:31:03+03:00 763 2

Как Жеко Ракитата си смени името

Живко Петлето бе излязъл рано-рано на двора, подпрял едно напукано огледало на старата круша кривачка и се бръснеше самичък. Не ходеше при Милан Берберина, защото, наместо да излезе с ухания и самочувствие, ще кажеш, че къпини е брал в тандем с някоя мечка. Гол до кръста, обут с памучен панталон, на ...

кolobok

Проза » Разкази, Хумористична

2016-06-30T10:25:04+03:00 1.1K 2

Прецизния

ПРЕЦИЗНИЯ
Беше прецизен, вманиачен човек: търсеше детайла във всичко. Не обичаше, когато някакво решение е взето без да се обмислят и най-малките подробности, възможните варианти на поведение, потенциален изход от всяка ситуация; резервни планове и компенсационни механизми трябваше да бъдат налице в ...

exuded

Проза » Разкази

2016-06-29T22:18:04+03:00 688 1

Дядовата приказка

- Дядо, ще ми разкажеш ли приказка?
- Че кога, дядовото, не съм ти разказвал? Ще ти разкажа и още как. Ти си на дядо любимото внуче. Ех, да беше жива и баба ти и тя да ти се порадва!. Ама съдба! Пустата болест я умори! Не можа да поживее, да се порадва на цветенцата, на песните на пиленцата, ех…
- С ...

maiaan

Проза » Разкази

2016-06-29T22:16:58+03:00 1.3K 2

Острието на Девлин - Част 1: Търсени.

Той седеше на леглото си облегнат на стената, на земята му бе любимата тениска, леко разкъсана от вчерашния бой, в който участваше; по тази причина той просто избра да спи без нея, в едната ръка държеше малка химикалка, която постоянно цъкаше в ритъм, погледът му бе фокусиран върху стара снимка, сед ...

ParagonSparc0

Проза » Разкази

2016-06-29T16:49:18+03:00 598

Ненормалник

Ставам сутринта от дълго, протяжно и нахално звънене. Няколко крачки ме делят от убийство. Представям си как отварям вратата, хващам нещото, кацнало на звънеца и му извивам така главата, че след това, освен на жираф, на нищо друго няма да прилича.
Отварям и, как да ви кажа, тук определението бесен е ...

OlesyaNikolova

Проза » Разкази

2016-06-29T11:43:04+03:00 1.1K 1 4

Съперничество

Първите слънчеви лъчи опариха клепачите на Мира и тя се размърда нервно в леглото си. През нощта бе взела приспивателни, така че хватката на съня се отпускаше доста трудно. Десет минути по-късно все пак успя да отвори очи. Веднага забеляза, че си има компания. На съседното легло лежеше симпатична ру ...

Heel

Проза » Разкази

2016-06-29T10:22:23+03:00 858 2

В Пощата с ретро „Р“

Част 1 – установяване на атмосферата в Пощата с ретро „Р“
Висока, ретро сграда. Така му викат вече – ретро, не стара, защото „стар“ е отживелица, а „ретро“ е съвременното порутено. Големи жълти букви най-отгоре, граничещи с небесата – БЪЛГА_СКИ ПОЩИ. Р-ъто вече не беше жълто. И то беше ретро.
Жорж ч ...

PlamenaKirova

Проза » Разкази, Хумористична

2016-06-29T07:57:56+03:00 872 1

Рашко късметлията

Рашко късметлията
Винаги когато се появеше на прага на вратата, както сме се събрали да играем карти в хола у Наката, караше усмивките ни да разцъфнат като плодни дръвчета през април. Жива карикатура и душата на компанията, с малко неугледен външен вид, но много добродушен, с кротък и благ характер ...

parvanski

Проза » Разкази, Хумористична

2016-06-26T18:50:02+03:00 1.4K 1

Част от Ася

ЧАСТ ОТ АСЯ
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лято ...

exuded

Проза » Разкази

2016-06-25T19:21:34+03:00 742 1 2

Да си я виждал? (По темата на конкурса, но късно)

За изгубената свобода ли? Ееех, то аз да я намеря пък после... После няма начин да я изгубя отново. Няма начин казвам ти!
Че може ли да си изгубиш свободата бе човек? То е най-сладкото нещо на този свят... Или не е. Най-сладкото май е захарта. Или меда. Направо от кацата.
Тази голямата нали я знаеш. ...

B

Проза » Разкази, Други

2016-06-25T18:03:22+03:00 2K 1 5

С море в сърцето

Слънцето поемаше своето пътешествие от изток. Небето се обагряше в топли пастелни цветове, оглеждайки се в спокойното море. Птиците започваха да кръжат над водата, търсейки риба за закуска. В този няколко минутен преход между нощта и деня имаше нещо вълшебно. Сякаш светът се зараждаше отново, изпълв ...

Boyan

Проза » Разкази

2016-06-25T13:26:57+03:00 1.1K 2

Къщата на демона

Къщата на демона
- Какво си се втренчила в този компютър? Откакто си дойдох от работа не си ми обърнала никакво внимание. Зяпнала си в монитора все едно оглеждаш някоя гривна на витрина в мола. Виж кое време стана? Няма ли да вечеряме? – гласът на Петър, плътен и басов избоботи откъм канапето.
- Сти ...

parvanski

Проза » Разкази

2016-06-25T13:21:21+03:00 1.2K 2

Aна

Из цикъла „Тя, другата”
„ По дяволите!” – изруга Ана наум. „Вече час закъснение, безобразие!”. Размърда се неспокойно на седалката. Погледна през малкото прозорче на самолета. Навън сипеше гъст сняг. Пистите не се виждаха, хората в самолета бяха малко. Изморена, неспала повече от седмица, Ана затвор ...

esenna

Проза » Разкази

2016-06-24T20:46:47+03:00 1.3K 7

Ежедневие

Всяка вечер обличаше най-хубавата си рокля, слагаше перука, силен грим, обувки с висок ток и задължителните тъмни очила. На улицата беше известна с името Очите. Никога не си сваляше очилата защото имаше вроден дефект – едното беше черно, а другото синьо. Драстична разлика. Пробва да носи лещи, но оч ...

maiaan

Проза » Разкази

2016-06-24T20:43:59+03:00 1.2K 6