Разкази - Проза

Крадецът

Августовската нощ прикриваше двете фигури, които явно бяха забравили морал и задръжки, и впити един в друг стояха по средата на улицата. Нямаше никакво значение дали ще пречат на някого, дали ще липсват на някого.
Светът за тях се поместваше в този миг. Непредвиден. Жадуван.
Устните не изричаха нито ...

satanas

Проза » Разкази

2014-09-01T12:59:37+03:00 1K

Мадам Попофф

Обичаше да разказва за дъщеря си. Сигурно защото я виждаше само веднъж в годината. На обяд, в къщата на бившата си жена. На път за Гърция, ако беше през лятото, или на път за Боровец, ако беше през зимата. Единствената възможност да види внуците си. Големи сладури! - както мислят повечето дядовци за ...

670301

Проза » Разкази

2014-08-31T20:26:29+03:00 736

Изгубената четирилистна детелина

Срещнах го отново след девет години в снобски нощен бар. Седеше на близка маса, заобиколен от колеги и марков алкохол, леко приведен в калъпа на скъпия си черен костюм. Годините изобщо не го бяха докоснали - същата слаба младежка фигура, същата гъвкава но плаха походка на двадесет и няколко годишно ...

VenusofUrbino

Проза » Разкази

2014-08-31T18:39:53+03:00 1.5K 4

Доктор за милиони

В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, внукът на дядо Георги, бе завършил медицината и си идваше доктор в тяхното село. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучетата се отъркаляха в пес ...

inakrein

Проза » Разкази

2014-08-31T17:58:53+03:00 2.3K 18

То хора няма, ние орехи търсим...

Дядо Галин беше на осемдесет и девет години. Бабата му се беше споминала отдавна. Има няма двадесет години вече. И оттогава дядо Галин седеше все сам на дървената пейка от сутрин до вечер, потропваше равномерно с бастунчето, отначало, защото нямаше какво друго да прави, а после, защото ръката му веч ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2014-08-31T17:26:23+03:00 2.4K 10

Буря

Лежеше на една страна. Почти не усещаше болка, само лека студенина бавно се прокрадваше нагоре и нещо мокро и хлъзгаво оплиташе козината край хълбоците й. От време на време в очите й изригваха яростни оранжеви слънчогледи и я караха да вие тихо, пресекливо, протяжно. Не болеше много. Простреляха я п ...

марси

Проза » Разкази

2014-08-31T17:23:35+03:00 1.5K 2 4

Вибрации 2

Втората причина
(Теодора)
Начинът, по-който ме покани... коренно различен от това, което бих очаквала на базата на петгодишното ни познанство от гимназията. Тази беше първата причина да те изслушам... Във всеки случай, предварителното ми намерение да не говоря, не е свързано с теб - ще разбереш защо ...

veselinv

Проза » Разкази

2014-08-31T17:10:11+03:00 1.4K 1 9

Стела

Наблюдавали ли сте как расте дърво?
Първата година израства само стеблото. Клоните са два, най-много три и остават същите. На следващата година, ако е плодно, дървото цъфти за пръв път, но цветът пада и не вързва. Два- три клона щръкват като уродливи пръсти над другите. На третата година четири-пет ...

sani-ti

Проза » Разкази

2014-08-31T15:01:24+03:00 1.3K 6

Грешка... много честа грешка

Малката Лия беше хубаво момиченце... порасна в красива млада жена. В косата ù блясък задържаха звездите, в усмивката й дишаше чистота.
Но какво стана, какво се случи?
Малката Лия в музиката си сгреши нотите, всичко започна да звучи фалшиво, хармонията се изгуби. В очите ù повехнаха поляни от цветя, ...

danidimitrov

Проза » Разкази

2014-08-31T14:43:43+03:00 1.5K 4

Буря (2)

Тръгна да я търси. Мама. Рошава, шарена, като дъга след буря, с аромат на росни треви, лавандула и дива мента по меката лъскава козина, и очи, потъмнели от вторачване в тъмното, оттатък Балкана. Понякога я сънуваше нощем, понякога за миг имаше усещане, че миризмата й на тънички нишки нежност се търк ...

марси

Проза » Разкази

2014-08-30T20:41:43+03:00 1.2K

Просто да се обичаме...

Можем ли да обичаме? И знаем ли как да изразяваме любовта си? Защо, вместо да пишем любовни писма, идващи право от сърцето, цитираме банални балади в скайпа си? Защо ни е по-лесно да напишем в някой форум "Обичам те, мило!", отколкото да докажем това?
Че мрежата отдавна е станала най-(без)полезната ...

zayoo93

Проза » Разкази

2014-08-29T20:42:41+03:00 848 1

Вибрации

Изненадана си, че те поканих? Не повече от мен. Срещата на аерогарата преди седмица след петнайсетгодишна пауза, дойде от небето. Минути, след като се разделихме знаех, че искам да говорим..., да говоря. Поколебах се - нетипично за мен - но и случаят е шантав. Да става каквото ще. Както и да приключ ...

veselinv

Проза » Разкази

2014-08-28T22:05:18+03:00 1.4K 13

Обеците

ОБЕЦИТЕ
Откакто забраниха цигарите, секнаха и завзеклъците в кафенето. Та кой ще се зевзечи на сухо, а пък мастиката без цигарка, не върви. По тази причина, а и зарад туй че по е завет и има пейка, се изместихме на отсрещния тротоар, пред заложната къща.
То, преди това не беше заложна къща, а книжар ...

lordly

Проза » Разкази

2014-08-28T21:44:46+03:00 769 9

Една разходка из спомените

Ранена душа. Тъга. Сълза. Самота. Да, това е поредната любовна история. Поредните счупени сърца и още една тъжна съдба. Дали всеки няма да разпознае в нея част от своя собствен живот? Може би... не зная.
Вървя по улицата приведена, замислена. Разминаваме се с някакъв човек. Спира ме: "Извинете, колк ...

zayoo93

Проза » Разкази

2014-08-28T21:40:18+03:00 635 1

Не се страхувам от теб

Евангелие според Матей 5:38-39: „Чули сте, че е било казано око за око, зъб за зъб”. А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.”
В ресторант „Реката“ обедното меню беше изсред най-приемливите в града и затова, Давид Михайлов избра ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2014-08-28T20:58:55+03:00 695

Валс

И последната капка легна тежко върху плочиците на пътеката. Паркът, тъй красиво озвучен от марша на дъжда, замлъкна, за да даде свобода на някой друг. Клоните на върбите се докосваха плахо и свенливо под допира на напева на славеите, а те изпълняваха нейния валс. Вятърът протягаше хладката си длан к ...

sivotovrabche

Проза » Разкази

2014-08-28T20:57:15+03:00 876 1

Записки от Синята луна

Записки от Синята луна
Синята луна е едно от тези неща-планета,спътник, звезда, комета, астероид или нещо друго. Тя е паралелна на Земята, но и идва от самото и ядро. На Синята луна животът не е естествен, а свръхестествен,физиката е метафизика, а химията-алхимия. На Синята луна живее Великият дух. ...

satine

Проза » Разкази

2014-08-27T22:00:27+03:00 1.2K 1

Случайност

СЛУЧАЙНОСТ
Йоана привършваше работа в градината малко преди обяд на топлия септемврийски ден. Слънцето беше се вдигнало високо и вече прежуряше силно. Не беше за работа в градината вече, трябваше да се прибере на сянка под широката асма пред къщата, където можеше да се стои по цял ден, дори и в най- ...

dancheto65

Проза » Разкази

2014-08-26T20:40:35+03:00 1.1K 3

Аз, той и материалното

Съвременна история.
Всички говорят за материалното. И аз осъзнавам, че то започва да ме влече. Да, мен, която казвах, че не е най-важното. И все още мисля така. До някъде. И тогава ти идваш, падаш на колене и ми предлагаш брак. Аз отказвам. Красив си, но не и финансово. А аз имам мечти и желания, ко ...

explose-girl

Проза » Разкази

2014-08-26T20:36:30+03:00 1.2K 2

Заключени спомени

Анелия си поръча поредната отвертка* и се загледа в чашата пълна с портокалов сок и водка. Това беше петата поредна за вечерта и тя се чудеше дали на другия ден ще си спомня за този момент или не. Тя винаги досега беше слушала с недоверие пиянските истории на нейни познати, които твърдяха, че толков ...

Rois

Проза » Разкази

2014-08-26T20:35:59+03:00 709 2

Ами

Подариха ù го, когато беше на седем. Тя искаше сестричка, в краен случай братче, но родителите ù предпочетоха този вариант.
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот - тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият й приятел и ...

hristam

Проза » Разкази

2014-08-26T20:15:00+03:00 848 5

Благодаря за всичко...

Лудост. Не знам защо всеки ми го повтаря постоянно. Бил съм луд и ненормален, но пък го казват с усмивка. Да, обичам да тичам с всичка сила, да подскачам и да си играя. Все чувам „ти си типично хъски”, и после всичко ми прощават. Спомням си колко много бели съм правил и как бягах да гоня кравите, а ...

svetlencenceto

Проза » Разкази

2014-08-26T09:47:39+03:00 1.4K 8

Пепел и лешници

(част първа)
Осем и петнадесет. Аромата на нейния 'Бърбъри', преплитащ се с цигарен дим. . . да, можех да го усетя. Тя стоеше там, пред голямото огледало и къдреше разкошната си аленочервена коса. Черната очна линия, прецизно подчертаваща лешниковите ù очи и флуоресцентната светлина предаваха на пог ...

Dannia

Проза » Разкази

2014-08-23T22:04:04+03:00 813 5

Размисли след едно дълго, дълго отсъствие

Животът ми тази година тръгна в необичайна за мен посока. Строим къща и всичко се подреди не така, както е било преди. Но за това, как се изливат основи ще ви разказвам друг път. Споменавам къщата, за да обясня защо нямам време да се появявам в дълбоко уважавания от мен сайт. Хората казват: ”Само ко ...

snevra

Проза » Разкази

2014-08-23T21:52:06+03:00 1.4K 10

Различно съзнателен

Наближаваше полунощ, а от стаята в края на коридора се чуваха само писъците на жена, придружени от умореният тон на окуражаващата акушерка. Върху мъничък черен диван седеше мъж на не повече от двадесет и седем години, строен и не много висок, косата му къса и тъмна, лицето слабо и бледо. Лактите му ...

divin3

Проза » Разкази

2014-08-23T21:48:50+03:00 686 2

Вечер, като много други

Седим и си поркаме в кварталното кръчме биричка. Обсъждаме горно нанадолнище с тайфата, разделени на русофили и русофоби. Аха, аха да се хванем за гушите - Русия дали ще мачка Украйна и Путин дали ще покаже среден пръст на Обама, когато ухилен до уши приседна на масата ни Кичо Бика и запъхтяно рече: ...

kasius

Проза » Разкази

2014-08-23T16:48:09+03:00 1.6K 9

Графомани на море

ГРАФОМАНИ НА МОРЕ
Още не разопаковали багажа, моичките се шмугнаха в банските, награбиха дюшеци, топки и чадъри и за мое най-голямо удоволствие се изнесаха на плажа. Заменил маратонките с прохладни чехли, тесните дънки с бухнали бермуди, ризата с тениска без ръкав, моя милост си турна лап-топчето по ...

lordly

Проза » Разкази

2014-08-22T23:42:02+03:00 816 7

Изгубената Вяра

Изгубената Вяра
Преполовихме лятото. Задъвкахме и Август без апетит. Големият град изпосталя, стопиха се пришълците под горещото слънце и ги отмиха дъждовете. Останахме само грешници.
Мара ми е приятелка стара. Мария-Магдалена - Мара, Марчето, Маца, Магда, Мими, Маги... все бе тя и все ми беше чогла ...

svobodey

Проза » Разкази

2014-08-22T23:16:16+03:00 1.9K 7

От изключителна важност

Давах си сметка, че предстоящото интервю е най-важното нещо за мен в момента. Откак завърших, си мечтаех за работа като тази, през какви ли работни места не бях минал, но този шанс не беше за изпускане.
Мястото беше точно за човек с моята специалност - достатъчно млад, за да е все още амбициозен, но ...

hristam

Проза » Разкази

2014-08-21T18:03:34+03:00 962 3

Босото стъпало

Отношенията на Венци със съседката от апартамент № 9 бяха доста странни, меко казано. Той я харесваше, по принцип, но имаше някои задръжки, които му пречеха да осъществи интимен контакт с нея. Проблемът определено бе в него, защото тя няколко пъти му бе правила тънки сексуални намеци, явно го харесв ...

Heel

Проза » Разкази

2014-08-20T21:24:37+03:00 1.4K 3

Отплата

ОТПЛАТА
В болничната стая жените бяха четири. Разговорите тук започваха в ранни зори и се въртяха все около децата - синове, дъщери, снахи, внуци... Две от тях бяха вдовици, та за мъже се говореше рядко. Всяка искаше да се похвали със своите, с успехите им; трудно някоя се решаваше да сподели някоя ...

dancheto65

Проза » Разкази

2014-08-20T15:21:24+03:00 919 1

Царят

Имало от едно време един цар. Той не бил обикновен, средностатистически цар, а напротив, бил необичаен цар.Първо този цар имал подчинени царе. После той нямал царски палат, където можеш да го откриеш колчем звъннеш на звънеца, или потропаш на портата. При него нещата били точно наопаки. Ако някой ис ...

Lebovski

Проза » Разкази

2014-08-19T19:06:21+03:00 1.3K 1

От бункера

Магда държеше между зъбите си таблетка цианид. За да я сдъвче и трябваше само причина или случайност. Лежеше на леглото и се опитваше да си спомни колко бяха стъпалата до спалнята и на втория етаж. Нямаше значение, но това я разсейваше от другите и мисли. И пак се върна на първото стъпало. Едно, две ...

satine

Проза » Разкази

2014-08-17T20:20:11+03:00 1.3K 3

Относно ползата от испанския у нас

ОТНОСНО ПОЛЗАТА ОТ ИСПАНСКИЯ У НАС
- Кво си са ухили, кат да се спечелил рекордния джакпот – пита ме оня любопитния, от съседния вход.
Друг път го подминавам, но сега:
- Ега ти кефа, да натупаш някой смрадливец, особено, ако ти се е правил на голям!
- Ти ли бе комшу – влиза ми в тона онзи. ...

lordly

Проза » Разкази

2014-08-17T19:58:17+03:00 1K 25

Сънища

Сънища
Стаята беше тъмна и притихнала. Един-единствен лъч светлина успяваше да си пробие път през тъмата, сякаш плахо и неволно. Той попадна на лицето на момиче, на възраст не по-голямо от 18, което се отдаваше на сън – единственото ѝ спасение от страданието. Празните шишета приспивателно до нейното ...

HellFirebg

Проза » Разкази

2014-08-14T10:46:30+03:00 719 1

Що тъй, бе Венче

Венетка беше хубаво момиче. Малко дребничка, но с осанка на наперена мома от Ямболско. С любопитни златисти очи, кестенява тънка косица, хубави крачета и красива фигура. Венетка остана още на гарата в Ямбол, от влака слезе Вени.
Като дойде във Варна да учи, беше малко уплашена, още повече, че в Икон ...

sani-ti

Проза » Разкази

2014-08-13T20:57:42+03:00 1.7K 27

Джинджър

Гледам я право в очите и не мога да ù се нагледам. Десет години вече откакто завършихме института, а Джинджър все така си е хубава, че дори още по-хубава е станала. Има жени, които от господа ли, от дявола ли мая са взели, но колкото повече вървят срещу пороя на времето, толкова повече се разхубавяв ...

VladislavPlaninski

Проза » Разкази

2014-08-13T15:25:56+03:00 782 2

Самооценка

Живот ли бе да го опишеш,
Живот ли бе да го разкажеш ....
Тя остави химикалката и се замисли. Какво е тръгнала да прави? Да описва живота си? Какъв живот? То нейното живот ли беше…. Откакто Ото я напусна тя беше изпаднала в депресия и тиха истерия, които учудващо добре се съчетаваха в нея. Знаеше, ч ...

Mouse-Rat

Проза » Разкази

2014-08-13T08:57:43+03:00 1K 11

Ледени сенки

Ледени сенки
Беше студен декемврийски ден. Голите клони на дърветата шептяха своите истории под поривите на смразяващия вятър. Момчето-сянка се разхождаше - както винаги сам, както винаги умислен. Имаше много като него – незабележими лица в тълпата, съществуващи по-скоро във въображението от колкото ...

HellFirebg

Проза » Разкази

2014-08-12T20:59:24+03:00 870 2

Възмездието

Навън виеше суровият зимен вятър. Въздушната струя се промъкваше между процепа на вратата и воят допълнително се усилваше. Пламъкът на огнището едва-едва крееше и въглените проблясваха в тъмнината на стаята. Двете тела лежаха отпуснати на покритите с кожа дъски. Неравномерното дишане и честото покаш ...

странница

Проза » Разкази

2014-08-12T16:07:11+03:00 1.4K 12