Разкази - Проза

Любов

Телефонът звънна както обикновено в 5 часа, имах около 40 минути да се подготвя за работа, хубаво е да си мъж – закуска, малко време в банята и ако няма да се бръснеш, си готов. Малко излежаване за събуждане и въргаляне в кревата, винаги като съм се наспал ми трябва повече време за събуждане, ако съ ...

cmds

Проза » Разкази

2013-06-09T17:53:07+03:00 714 1

Разтоянието между слънцето и розата

Здравей, драги читателю!
Това е историята на моето сърце, което беше в небето от щастие, и което погребах безславно с една раздяла.
Един най-обикновен ден, водейки поредния разговор с приятели в скайп, аз се запознах с едно момиче… тихо, скромно, срамежливо и безкрайно чаровно. Чувах я как се смее н ...

hakos

Проза » Разкази

2013-06-09T17:34:24+03:00 880 1

Истината за г-н Лазарус

Синди Лазарус следеше със съсредоточения поглед на ловец сребристата тойота на мъжа си, която се плъзгаше по мрачните улици на Ванкувър и скачаше от сянка в сянка като голям блестящ хищник. Днес тя тихо се бе изнизала от работа, като бе излъгала мъжа си, че все още е там. Решена да засити изгарящата ...

abysswriter

Проза » Разкази

2013-06-09T11:53:48+03:00 1.4K 10

Избавление

Събуди се, треперейки. Студена пот изби по челото му. Не му достигаше въздух. Върху гърдите му сякаш имаше огромна скала. Беше тъмно и страшно. Звуците, идващи от горе го вледеняваха. Обзе го паника. Опита се да помръдне – напразно. Вдигна едната си ръка и докосна тавана на капака, който го притиска ...

tanelia

Проза » Разкази

2013-06-08T18:35:43+03:00 1.6K 6

Защо не те обичам?

Яна отвори очи и единственото нещо, което видя, беше белота. Белият таван сякаш я беше погълнал и се опитваше да я задуши с безкрайната си чистота. Яна беше оглеждала този таван цели три месеца и никога не беше забелязала дори и една малка черна точка. Тя мразеше белотата, мразеше и бялата булчинска ...

Tifa

Проза » Разкази

2013-06-08T14:06:25+03:00 1.1K 4

Нашата песен

Нашата песен
Ще изчакам да стане неделя следобед. Точно в оня момент, когато хора по улиците няма. Всичко е притихнало, а само нейде се дочува забравения радиоапарат и досадният глас на водещия, който съобщава без емоция, че идната седмица ще е гореща!
Гореща, като кръвта във вените ми.
Точно в оня ...

rhinswind

Проза » Разкази

2013-06-08T13:18:30+03:00 1.7K 6

Подарък за Коледа

ПОДАРЪК ЗА КОЛЕДА
Недялко наблюдаваше съсредоточено зимния залез и неусетно съзнанието му, с измамно спокойствие, моделираше в далечината някаква въображаема усмивка...
Измачканата и оръфана риза се гърчеше от вятъра по костеливото му тяло, но той, без да бърза, повдигаше кърпения си панталон и го д ...

DokosvaneM

Проза » Разкази

2013-06-08T12:00:37+03:00 1.8K 1

Светлинка в гората

Снегът се стелеше на парцали и покриваше пътеката. Той знаеше, че съвсем скоро снегът ще закрие съвсем следите и ще се озове съвсем сам в непознатата ледена пустош. Алпинистът погледна към небето и се замисли за това, което го чакаше в края на пътя му. Спомни си за топлината на огъня и усмивката на ...

minimoni

Проза » Разкази

2013-06-07T19:15:59+03:00 558 1

Роза за мен

Никога не съм гледала сериозно на интернет връзките.
Вярно, контактна съм, обичам да общувам, да се забавлявам и флиртувам, а скайпа дава добри възможности за това, без да е необходимо непременно да се обвързваш със срещи. Нямам нужда от странични връзки, защото от години живея с приятеля си и въпре ...

hristam

Проза » Разкази

2013-06-07T19:01:34+03:00 1.2K 11

Обречени души

Обречени души
- Върви си. Моля те! - Тя безмълвно, с натежали от горест очи, го погали нежно по челото.
Промуши се сякаш видение през полуотворената врата и изчезна като мираж от погледа му.
Превъртя ключа и се облегна съсипана и уморена от вътрешната страна на вратата. Той остана отвън, а тя отвътр ...

svobodey

Проза » Разкази

2013-06-06T10:35:09+03:00 1.3K 5

Утре

Събуди се преди изгрева. Пак не бе могла да спи.
Стана и отиде до кухнята. На хладилника имаше бележка от майка ù. Пишеше ù, че ù се е наложило да тръгне спешно и че вечерта ще закъснее. “Нищо ново под слънцето!“ помисли си тя. Хвърли небрежно бележката на плота и се зае да си прави кафе.
Напоследък ...

Siada

Проза » Разкази

2013-06-05T13:52:34+03:00 1.3K 2

Aвтобусен романс

Андрей нервно се оглеждаше на спирката, допушвайки цигарата си. Днес не му бе ден. Твърде много неща се струпаха тези две седмици. Гневът променяше цялото му излъчване - стойката, лицето. Ето че накрая автобусът се зададе бавно откъм края на булеварда. Той бързо изгаси цигарата и разтри замръзналите ...

Heart-on-fire

Проза » Разкази

2013-06-05T13:47:44+03:00 730 3

Момини сълзи

За първи път я видя, когато се нанасяха в съседната къща. Не му направи особено впечатление - слаба и висока почти колкото него, с хиляди разпилени къдрици, сред които дребното ù личице се губеше и изглеждаше още по-малко. Изглежда бяха на една възраст и той беше на път да изгуби интерес към нея. За ...

hristam

Проза » Разкази

2013-06-04T20:19:27+03:00 1.1K 2 8

В епицентъра

Нося се в градския транспорт с магнитуд около три по скалата на Рихтер (няколко дни след като и блокът ни се поноси по тая скала) и си мисля... Всъщност това занимание (мисленето) не се оказва толкова лесно, колкото изглежда, защото от постоянните подскоци на достолепното возило сивото ми вещество я ...

Tzeck

Проза » Разкази

2013-06-04T19:53:50+03:00 1.9K 4

Истинският мъж...

30.05.2013г.
©shon

shon

Проза » Разкази

2013-06-04T19:49:25+03:00 1.3K 4

Влюбва ли се Купидонът

Казвам се Купидон. Предполагам, вече се сети кой съм... Всеки ме познава, понеже съм известен с работата си, ако изобщо може да се нарече работа. Пълна скука... Всеки ден едно и също - карам всеки и всичко да се влюби... Заради моите любовни стрели се влюбиха вероятно и родителите ти, но няма за как ...

Tifa

Проза » Разкази

2013-06-03T16:19:22+03:00 1K

Рая на татко

Още половин час. Сестра ми спи на рамото ми. Изглежда спокойна, а сърцето ù бие с ритъма на влака. Навън небето е притъмняло, а е следобед. Стара планина и Искър изпълняват тайния си ритуал в дефилето, а ние, пътниците, сме извратените воайори на любовният им акт.
Още 23 минути. Сестра ми се раздвиж ...

radost92love

Проза » Разкази

2013-06-03T16:13:18+03:00 2K 3

В очакване на Ан

Очаквам да ми се обади Ан. Това ще се случи непременно, защото Ан се появява след четвъртата чаша и сяда отсреща. Поради което имам нужда от безветрие и имам нужда от четвърта чаша. Това е една умерена доза, когато тишината придобива вид на паяк и сънищата стават виолетови. Понякога си приказвам с д ...

radi.

Проза » Разкази

2013-06-01T22:54:56+03:00 1.1K 11

Черното коте

Всичките бяха бели и пухкави като новогодишен сняг. Най-сладките и красиви котенца на света. Джери, Марти, Сиси, Томи и Моника – всичките от едно котило. Не се задържаха дълго в магазина за животни. Собственикът предвидливо ги държеше в една голяма стъклена клетка точно зад витрината на магазина. Вс ...

xpired

Проза » Разкази

2013-05-31T15:18:13+03:00 1.5K 1

Дяволът се крие в Интернет

Дяволът се крие в Интернет
Софийският Тарикат и синът му Тотко седяха на една маса; имаха среща след десет минути под един цъфнал кестен в заведението „Под кестените”.
– Хубаво сме седнали и чакаме майка ти – каза той на сина си – но, сега се сетих... вчера като бяхме с теб в новия мол „Парадайз цен ...

sirDIMITRI

Проза » Разкази

2013-05-31T14:54:13+03:00 2.5K 14

Първият земеделец

Първият земеделец
Далеч, далеч, още в прадревни времена, когато предците ни живеели в пещери и ходели на лов, едно младо семейство обитавало малка недълбока пещера, която била близо до огромна джунгла. Те живеели просто и скромно, хранейки се с плодовете от гъстата тропическа гора и от улова, който ...

Orisnicata

Проза » Разкази

2013-05-31T11:04:38+03:00 784

Изненада!

Лежах в стаята си и гледах трофея на стената – японска кусаригама. Имах много такива, навяваха ми спомени от състезанията по бойни изкуства. Моментите, когато се чувствах... доминиращ.
Мирисът на кръв, пот, сълзи... всичко мрачно и разрушително, способно да възникне в човешката природа – излязло ная ...

presian_penchev

Проза » Разкази

2013-05-30T06:48:09+03:00 1.7K 4

Цъфтят ли през юни кокичета?

Валеше като из ведро. Чистачките на колата не успяваха да разтикат стичащите се струйки и да осигурят онова прозорче видимост, през което околния свят да ориентира погледа му в правилната и безопасна посока... Караше бавно, с втренчен в тъмното поглед и постепенно все по–познат ставаше уличният пейз ...

Довереница

Проза » Разкази

2013-05-30T01:43:12+03:00 1.3K 24

За нещата, които не знаем

От птичи поглед градът приличаше на огромна глава кромид лук, разрязан на половина.
От запад слънцето свенливо се покриваше, за да отстъпи небесния дансинг за луната и нейната трупа танцуващи звезди.
Долу се виждаха оранжеви светлинки, които се сливаха със здрача, а след време го прогонваха и по ъгл ...

rhinswind

Проза » Разкази

2013-05-30T01:11:09+03:00 1.2K 2

Концерт сред бурята

Концерт сред бурята
Има спомени, които си струва да пренесеш през времето...
Има преживявания, които граничат с нереалното...
Красиво!
Уникално! ...

dalimira

Проза » Разкази

2013-05-28T23:54:34+03:00 934

Хоспиталиер без доспехи

Всички сме затворници в замъка на живота. С раждането си сме затворени между четири стени и не ни остава друго, освен да чакаме края на присъдата. Някои бягат, други стоят и се борят, докато последната капка кръв не падне на студената земя и не вдигне във въздуха прах.
Причислявам себе си към първит ...

Barbarian

Проза » Разкази

2013-05-28T23:14:14+03:00 583 1

Параходът

Параходът димеше като побъркан, гъсти талази се стелеха над палубата, а пасажерите отегчено присвиваха очи, взирайки се през мъглата в далечината, там, където започваше мечтаният бряг. Пътешествието бе към своя край, картите - свалени и всеки щеше да получи своето - обитателите на острова - глътчица ...

Bardejov

Проза » Разкази

2013-05-28T13:53:55+03:00 1K 2

Момчето, което не можеше да пее

Момчето, което не можеше да пее
Чувствам се така, сякаш с остър предмет някой пробива мембраните в ушите ми. Пискливият, фалшив глас имитираше фалцет отново. С раздразнение станах от бюрото си и затворих прозореца. Навън бе 35 градусова жега, но предпочитах горещия ад пред този невъобразим шум. Изми ...

NikitaYan

Проза » Разкази

2013-05-28T13:50:37+03:00 1.4K 1

Води ме

Стаите... паяжините... хамбарите... хората. Всичко се повтаря, отново и отново, а краят винаги е един и същ.
5 Септември 1957г – с. Амбърли (Англия):
„Страхливец!” – крещяха гласовете в главата ми, докато отварях стария хладилник. Грабнах изсъхналото парче – сушено месо и отхапах със зъби. Преглътна ...

fnosen

Проза » Разкази

2013-05-28T13:17:41+03:00 838 3

Приказка за зрънцето

То беше съвсем малко и едва забележимо. Затова може би нито една птица не го клъвна. От време на време вятърът го понасяше из въздуха и то си мислеше, че лети. После падаше, но всеки път върху тревичка или цвете и не усещаше болка. Радваше се, че е живо, любуваше се на красивия свят и на топлото слъ ...

cvete71vlubeno

Проза » Разкази

2013-05-27T18:19:17+03:00 3.8K 4

Виждаш ли звездите, бабо?

Баба Ангелина наближаваше вече 90-те години. Родена в различен век, отгледана по съвсем непонятни за новите поколения методи, тя носеше знанието от младите години и мъдростта от старите и често разправяше на своите правнуци истории за трудолюбието на българския селянин – как момите пеели и жънели, к ...

Melissa

Проза » Разкази

2013-05-26T16:53:15+03:00 1.7K 8

Надежда в камъните

Разхождах се по улицата, когато ме спря минувач, очевидно турист, и ме заговори. Първоначално не успях да разбера нищо от това, което беше казал и го помолих да повтори. Оказа се, че търси останките от някакво древно светилище, които според картата му трябвало да се намират наблизо. Изненадах се. Жи ...

moody

Проза » Разкази

2013-05-26T11:27:08+03:00 1.1K 5

Чуканчета

Намери ги захвърлени в сайванта.
Беше дошъл да поприбере някои вещи – предимно помътнели черно-бели фотографии и оръфани вестникарски изрезки, които баба му усърдно лепеше върху черната твърда хартия на старите албуми. „То какъвто животът ни, чедо, таквиз и албумите. Чернилката ни е стиснала за гърл ...

марси

Проза » Разкази

2013-05-26T11:18:38+03:00 1.3K 14

Как расте тревата

Автобусът си замина, изкачи стръмнината и мъжът остана сам. Видя счупените пейки на спирката, боклуците след пикник, изоставени съвсем по български в средата на китна поляна, но някак не се възмути. Вятър премяташе листа по канавките, деретата тъмнееха, миришеше на трева и на есенни дъждове, а горе, ...

svdonchev

Проза » Разкази

2013-05-25T22:35:10+03:00 1.6K 9

Боен кон

Докато се препичах на слънце, чакайки сина ми от училище, до мен се доближи самотен старец. От дума на дума, той ми разказа целия си живот - как е служил като ковач в гранична застава. Почти се разплака, докато ми разказваше с треперещ глас за любимият му боен кон, който бил толкова силен, че можел ...

duffmckagan

Проза » Разкази

2013-05-25T20:02:03+03:00 752 2

Когато рисува сърцето

Беше объркана, а напоследък и малко изплашена. Нямаше обяснение за това, което ù се случваше.
Рисуваше вече толкова години и след като завърши Академията, картините ù се радваха на голям успех, имаше и няколко самостоятелни изложби.
В личния ù живот нещата също бяха съвсем нормални – омъжи се почти ...

hristam

Проза » Разкази

2013-05-25T12:59:25+03:00 1.2K 13

Провиждащото дете

Светлината от залязващото слънце проникваше през отворения прозорец и галеше с мекотата си лицето на четиригодишния ми син, който се беше съсредоточил над реденето на шарени мъниста.
Аз и Катя пиехме кафе на дивана, обменяхме клюки за приятели и познати, коментирахме нарастващите цени на тока, пробл ...

NikitaYan

Проза » Разкази

2013-05-25T11:56:54+03:00 1.1K 3

Развитие

Когато го заловиха, той се излежаваше на брега на Брахмапутра. Държеше въдица в едната си ръка, а в другата свита цигара с марихуана. Слънцето придаваше златист отенък на водата, a жуженето на комарите създаваше илюзията за спокойствие. Той беше леко позамислен за красотата на една музика, която щеш ...

rhinswind

Проза » Разкази

2013-05-25T11:53:45+03:00 1.1K 1

Океан от хиляди мечти

Да, той каза нещо. Нещо, което всички имаха нужда да чуят. И какво от това? Свърши ли се с болката отвътре? Изказа ли мъките си? Не сподели онова, което искаше самия ти, а онова, от което те самите имаха нужда? Е, спечели ли в тази празнa битка, която водеше сам със себе си? Чуваш овациите, виждаш к ...

EdwardC

Проза » Разкази

2013-05-25T09:59:21+03:00 952

Да последваш мечтите си

Конрад стоеше на върха на хълма. Взираше се към извивката на реката и малкото селце отвъд нея. Слънцето се беше скрило и дрезгавината на зимната вечер бързо потулваше околността. Снегът засипваше къщите и смръзнатите хълмове забулени от синкави преспи, навяти от слабия, съскащ вятър. Изпод качулката ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2013-05-24T11:29:34+03:00 1.6K 8