Разкази - Проза

Балада за кучето Сарю

То се оказа някаква неизвестна порода - вероятно „улична превъзходна". Митата го купи още като малко кутре от някакви вагабонти в града, които го препоръчаха за гонче и той, поради блажената си простота, повярва и хвърли сума пари на вятъра. Още като го видяха „старите пушки" му се присмяха: „Будала ...

radi.

Проза » Разкази

2008-07-18T19:01:16+03:00 2K 4

Светът през погледа на малкия човек - 2

Светът през погледа на малкия човек
... продължение...
- 2 -
Светът през погледа на едногодишното дете
Вече съм голям. Мога да погледна света не само от легнало и седнало положение. Изправен стоя. Мога и да ходя. Не съм много стабилен и често падам, за ужас на големите. Всичко ми е интересно. Искам ...

pavli

Проза » Разкази

2008-07-18T17:27:10+03:00 1.9K 7

Пеперудата

Пеперудата
- Откъде идваш? – попитах пеперудата. Беше кацнала на клонче с разцъфнал пролетен цвят и ме гледаше с лъскавите си черни очички. Не чаках отговор – нали насекомите са същества без разум, лишени от дар слово.
- Откъде ли? – стресна ме с тъничкото си гласче пеперудата. Продължаваше да ме ра ...

Heart_of_Fire

Проза » Разкази

2008-07-18T12:12:13+03:00 1.6K 8

Защо?

Защо?
Защо винаги на мен?
Повтарям си това всеки ден.
Рефрен след рефрен...
Защо нямам това, което истински желая, ...

amidala

Проза » Разкази

2008-07-18T12:11:31+03:00 1.3K 2

Една глътка въздух - както тогава

Не знаеше тайната до оня черен ден.
Гумите изсвистяха пронизително. Облак прах я обгърна...
... Още на светофарите поршето я притисна, изскочи иззад отдясно в платното, но вместо да завие, я последва. Взряна в светофара, не загледа водача. Помисли си, леко изнервена, че на някои им дават книжките ей ...

Румена

Проза » Разкази

2008-07-18T11:05:30+03:00 1.3K 1

Вълшебството на театъра

„Да твориш, значи да убиваш смъртта."
Ромен Ролан
Беше средата на ноември. Вторник, 13:30. Те седяха на пясъка и наблюдаваха морето. От време на време се усмихваха леко встрани, за да не види другият, и продължаваха да гледат втренчено към вълните. 14:10. Той беше събрал смелост. Много тихо прошепна ...

Flame

Проза » Разкази

2008-07-17T14:21:41+03:00 2.1K 4

Три поколения жени...

Слънчевите лъчи се заиграваха с трепкащите от ветреца нежни листенца на брезичката, извила тънка снага до красивата двуетажна къща. До ствола й, усмихнато сгушена до рехавата й сянка, разпръскваше благоухание кадифеночервената роза. Едно лястовиче се стрелна толкова близо, че едва не закачи с крилце ...

ПРИМАВЕРА

Проза » Разкази

2008-07-17T10:17:36+03:00 1.2K 5

* * *

Беше началото на лятото... липите цъфтяха и Деница нетърпеливо чакаше едно момче на име Деан. Беше много топло и аромата, който се разнасяше от дърветата, беше много силен и опияняващ... тя никога нямаше да забрави този ден. Беше си харесала това момче от много време и сърцето и се изпълни със щасти ...

Artains

Проза » Разкази

2008-07-16T21:49:08+03:00 902 2

Анастасия (продължение)

Няколко седмици след първата ми среща с Анастасия, в онзи бар, буйните страсти и ревността ми се уталожиха. Вярвах на съпруга си, който толкова много обичах, и не мислех, че би ми изневерил, дори със този ангел. Тази сряда мъжът ми пак беше в офиса. Напоследък работеше много - проблеми във фирмата, ...

unknown_lady

Проза » Разкази

2008-07-16T14:26:54+03:00 1.1K

Ти и Той

ТИ И ТОЙ
Има ли съдба или просто е черта,
определяща нашите грешки и състояния?...
Никога няма дя узнаем, освен точно преди смъртта...
Събуждам се днес, ...

amidala

Проза » Разкази

2008-07-16T10:23:51+03:00 1.4K 2

А ние с Боби двамата пием кафе (край)

3. Не е ли любов?
- Кога ще се видим?
- Боби...! Не са минали и два дена! Ще се видим както обикновено, в събота на нашето кафене!
- Искам да те видя! Веднага! Днес! Искам те! Полудявам, разбираш ли?!- усещам в гласа му лека, но натрапчива истерия, която започва да ме плаши.
- Боби! Успокой се! Нима ...

Mili4ka

Проза » Разкази

2008-07-16T07:41:45+03:00 2.5K 9

болка

Болката... Едно изпепеляващо чувство, което те кара да ти е супер гадно...
... всичко започна с това, че си вървях по една уличка - уличката срещу болницата. Та вървях си аз и гледах празно и с отегчение Реалността около мен. Бях в отвратителна депресия. Обикновено си крача със слушалки на ушите и с ...

меланхолик

Проза » Разкази

2008-07-16T07:09:08+03:00 1.2K 4

Убийството

Бай Добри седеше в полицейската кола на път за участъка и не можеше да осъзнае напълно всичко, което беше направил. Беше изпразнил пушката в гърдите на сина си, седна на един стол и го гледа с невиждащ поглед, докато не спря да мърда. После отиде до телефона и се обади в полицията и болницата.
Учуди ...

Романтик

Проза » Разкази

2008-07-15T23:48:59+03:00 2.1K 1 25

А ние с Боби двамата пием кафе (продължение)

2. Офисът
- Ще закъснееш ли?
- Както винаги - усмихвам се нервно - Защо?
- Изникна работа в офиса, трябва да я свърша. Този път аз може да закъснея малко.
- Каква работа, Боби, събота е! ...

Mili4ka

Проза » Разкази

2008-07-15T10:11:12+03:00 2.1K 8

Мама и татко... Не живеят заедно

Подпрял нежно силната си, красиво оформена брадичка, с едва набол тъмен мъх над горната устна, красив тъмнокос, младеж седеше на ствола на поваления бор, вперил замъглен от спомена поглед в извиващото се между дърветата, като колан от диаманти, тъничко поточе, понамаляло от летните горещини, но все ...

ПРИМАВЕРА

Проза » Разкази

2008-07-15T06:07:20+03:00 12.7K 8

Подслушани телефонни разговори 4

Подслушани телефонни разговори 4
- Да, моля!... На телефона. Ало... Раче, ти?!... За Бога, Раче... Това си ти! След толкова години!... Чакай малко, чакай само да се ощипя! Чакай само за секунда!... Иванова, следващите десет минути не ме свързвай с никого! Казах „с никого"! Няма ме!... Ало!... Раче, ...

perperikon

Проза » Разкази

2008-07-15T05:37:24+03:00 1.4K 2

А ние с Боби двамата пием кафе

1. Целувката
- Как си, Бобче? Чакаш ме? Поръчвай кафето, на път съм!
Боби винаги е точен. Притежава английска точност и хладнокръвие. Пристига с 5 минути по-рано за всяка среща. За разлика от мен. Разхвърляна и разпиляна, колкото и да се старая винаги закъснявам. Боби казва, че ако не закъснея поне ...

Mili4ka

Проза » Разкази

2008-07-13T20:51:38+03:00 3.2K 8

Никотин, катрани и малко живот

Стъпила съм в локвичка или по-скоро тя се е приплъзнала под мен - не помня какво точно се случи, но знам че сега съм неделима част от следобедният порой. Във въздуха пред мен, над мен и най-вече в мен се разлива свежият аромат на чист, неподправен озон.
Нямаше смисъл да тръгвам - живея далеч и така ...

sweet_leaf

Проза » Разкази

2008-07-13T17:16:40+03:00 1.6K 6

Стерилитет

Вълничките на голямата река гальовно докосваха зелените клонки на брезичката, която тежкият зимен сняг наклони леко наляво тази година. Младата жена подхвърляше и въртеше във въздуха синчето си, отметнала назад красивата си черна коса, разпиляна на гъсти вълни върху крехките й рамене и звънкият им с ...

ПРИМАВЕРА

Проза » Разкази

2008-07-13T15:55:02+03:00 1K 3

Анастасия

През вратата в задимената стая влезе Тя. Беше облечена в дълга червена рокля, която извиква в съзнанието мисли за грях и порок. Когато направи крачка, за да пристъпи напред, финият плат очерта нежните, женствени извивки на бедрата и, загатнати под булото на предразсъдъците. Очите и... Какви очи имаш ...

unknown_lady

Проза » Разкази

2008-07-13T00:42:03+03:00 916

Призрачна магия

Приглушена светлина.
Опиянение.
Танц.
Призрачна целувка... в полунощ.
Желание. ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2008-07-12T17:49:46+03:00 904 1

Рейчъл

Повече от всичко Рейчъл най-много обичаше да се разхожда сред природата. И този ден не правеше изключение.
Макар и задушно, имайки предвид големите жеги навън, Рейчъл се запъти към един от парковете в града.
Беше сама. Нямаше никой с нея – нито момичета, нито момчета. Младото момиче нямаше никакви п ...

f_e_l_i_n

Проза » Разкази

2008-07-12T17:48:16+03:00 962 4

Парад на суетата

Пак сме аз и ти, този вечен парад на суетата. Слънчевите лъчи преминават през прозореца, пречупени през призма и сякаш изписват малка дъга над смутените ни лица. Красив пролетен ден, птичките пеят над току-що раззеленилите се дървета. Отново седим един срещу друг, както си казахме - за последно. Циг ...

unknown_lady

Проза » Разкази

2008-07-12T10:35:08+03:00 1.1K 1

Влюбената цигара

Цигара догаря в пепелника ми. Последната от кутията.
Една догаряща душа.
Нима не чувства тя болка или радост?
Нима не е способна да обича?
Тя влюби се вече. Фатална любов. ...

Constantine

Проза » Разкази

2008-07-11T13:51:47+03:00 1.6K 2

Спасение

Аз бях жената. Жената на звяра. Тази жена, обиждана и проклинана от много праведни християни. Онази със нечистотиите и пиеща от виното на дявола. Неговото вино - опияняващо, омайно и въздействащо, превръщайки те в негов покорен роб. И аз бях с него, бях до него и го обикнах. Тъй както момиче обиква ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2008-07-11T11:36:04+03:00 839 2

Дневник с повтарящи се многоточия

„... Рече Бог: да бъде светлина! И биде светлина."
Първа книга - Мойсеева
Малко преди разсъмването в стаята някой се движеше и наоколо премина шепот, което ми подсказваше, че нещо се случва. На първо време не можех да проумея кое е то това, което се случва, но не се и опитвах. Проясняването се получ ...

radi.

Проза » Разкази

2008-07-11T11:22:34+03:00 1.1K 1

Прощална сълза

Ако беше сълза в очите ми, нямаше да плача никога повече, за да не те изгубя.
Нали съм силна жена, ще се оправя.
Когато се запознахме... Ти се появи така внезапно в моя живот. Вече бях престанала да чакам любовта. Тази, за която бях мечтала, за която бях чела и изведнъж...
Ти ме покани на... Не, не ...

svetlanal

Проза » Разкази

2008-07-10T21:13:37+03:00 1.9K 39

Божие наказание

И така тя се научи да плаче...
Беше странно, непознато усещане... „Почти като ужилване...” – помисли си тя и се надсмя над сравнението си. По дяволите, никога нищо не я беше ужилвало... И въпреки това някъде в съзнанието й се беше изградил някакъв смътен образ за пробождане, зачервяване и растяща бо ...

irindaa

Проза » Разкази

2008-07-10T16:47:08+03:00 1.2K 1

"А."

Едрите капки дъжд се прегръщаха по покрива и съвсем единодушно се стичаха по пролуката между две счупени керемиди. Шумно и някак си напевно като църковен хор падаха и се разделяха по перваза на малкия прозорец на задната стая. В стаята беше полу-тъмно.
Прегъната на две от жал старица провираше погле ...

pureblack

Проза » Разкази

2008-07-10T16:24:01+03:00 1.1K 4

Депресията (към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите")

И още един доста старичък разказ. Вече не си спомням кога го написах. И какво ме накара да го сторя...
(ЗАБЕЛЕЖКА: Всички правописни, смислови, стилови и граматични грешки в текста са допуснати умишлено.)
(ПЪРВА СТРАНИЦА )
Господи, виждам твоето лице, но то мълчи, ужасна тъмнина е то и плаче... как ...

меланхолик

Проза » Разкази

2008-07-10T07:56:29+03:00 1.3K 9

Кама (пълни с нежност думи...)

Кама
Бе най-обикновена юлска събота. Както всяка друга такава, той дойде в 11 часа у тях. Двамата изпиха по кафе и започнаха да обсъждат плановете си за деня. Искаха нещо по-интересно, искаха да бъдат само двамата, сами. Единодушно решиха да тръгнат нанякъде без посока и да се настанят в първата гор ...

stefitopz

Проза » Разкази

2008-07-09T08:50:15+03:00 1K 4

Довършете си питието

Довършете си питието
"Животът не е път. Той е театър."
С тази мисъл се прибра Ани вкъщи и се тръшна на удобното кресло. Естествено, беше изкарала още един дълъг и напрегнат ден. Като цяло, от една-две седмици, не бе имала спокоен. Всеки има някакъв период, в който иска да си пусне въжето от прозорец ...

ianira

Проза » Разкази

2008-07-09T08:39:16+03:00 1.2K 1

Случвания.

Втурна се като луд! Какво ли се е случило, та той никога не се прибира по това време?!
Тъкмо се отпуснах с любимия Стайнбек и воала - изненада. Не съм недоволна, наблюдавам го с удоволствие - устремен, винаги леко разрошен, с големи кафяви очи. Нещо не е наред - погледа му... сякаш не е при мен. И д ...

Шопче

Проза » Разкази

2008-07-09T00:36:08+03:00 908 1

Любовницата от бар Евмолпия

Много си падах по това гадже. Беше хем готино, хем баща и бил - разправят -"важна птица". В бара всички я познаваха - когото и да питаш за Тони куклата, веднага ще ти даде подробни обяснения; те се фраскат, че едва ли не всички са спали с нея, но според мен повечето от тях са лаладжии. Преди това тя ...

radi.

Проза » Разкази

2008-07-08T23:09:50+03:00 1.8K 2

Съдба

Жена.
С окъсани дрехи.
Потънала в самота...
Там на брега. На брега на морето.
Вълните мият уморените й от бяг крака. ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2008-07-08T10:21:12+03:00 877 1

Рожден ден

Рожден ден
22.06.2008 година. Прибирам се от работа. Вървя по Витошка, не, почти летя. В слушалката ми звучи чудесна музика по любимото ми радио Мelody. Искам да извикам: «Ей, аз съм на четиридесет и няколко години!» Защото утре ще навърша за първи път петдесет години и ако ме питат на колко съм, ще ...

svetlanal

Проза » Разкази

2008-07-08T07:36:29+03:00 3.6K 32

Отражения

„Всеки човек е стопанин на собствената си смърт и единственото, което можем да направим, е да му помогнем да умре."
Габриел Гарсия Маркес, „Любов по време на холера"
Едрите като смокинови листа дъждовни капки се стичаха уморени по гладките стени на стъклените прозорци. Смъртта му я беше споходила по ...

Фройд

Проза » Разкази

2008-07-07T06:18:18+03:00 1.3K 2

Странното писмо

СТРАННО ПИСМО
И в оня ден си преглеждах пощата като всеки ден. Очакваше ме странно писмо от сайта, където понякога публикувах. От непознато момиче на петнадесет години. Изпращаше ми свое стихотворение и нищо повече. Естествено пишеше за любов. Момичетата на петнайсет рядко пишат за друго. За любим, ...

Юлия

Проза » Разкази

2008-07-06T20:38:12+03:00 1.5K 2

Аз бях... и искам пак да бъда...

Аз бях едно весело и вечно усмихнато момиче,
момиче без грижи и тревоги...
Животът ми беше по-простичък, обичах и получавах обич...
Но това беше много отдавна... Аз БЯХ такава...
Всеки се чуди защо усмивката ми никога не слиза от лицето ми, ...

u3kyCu7eLHa

Проза » Разкази

2008-07-06T15:17:26+03:00 1.4K 2

Заради мен

Стоя в тихата стая, пълна със самота, хванала чашата червено вино - отпивам глътка, а тя горчи. Горчи, защото спомних си за теб, горчи, защото моят ден пак е празен и пак за теб стене всяка моя секунда. Как да ти кажа, че те искам отново, но... не бива - аз ужасно те раних, аз нож в сърцето ти забих ...

vitakris.

Проза » Разкази

2008-07-06T14:09:43+03:00 1.4K 2