Разкази - Проза

Всеки си има своя реалност

Имало едно време една ларвичка. Казваше се Тимелко. Беше ларва като всички останали: хапваше си зелеви листца, играеше на футбол с останалите ларви. Като поотрасна Тимелко се изучи и на някои не толкова благочестиви дела. Започна да играе карти, белот, дори покер. Старите ларви, стоито скоро щяха да ...

nossferatu

Проза » Разкази

2008-07-06T09:37:30+03:00 1.3K

Каменното сърце

Тя го чакаше всеки ден, всеки час, всеки миг. Търпеливо побутваше времето, предхождащо неговото завръщане. Минаваше тихо и безшумно през живота като сянка, но с усмивката на очакването, на вярата и надеждата. Сутрин миеше лицето си с вода от кладенеца на издръжливостта и понасяше леко самотата на де ...

sorceress_of_dreams

Проза » Разкази

2008-07-06T08:01:49+03:00 1.3K 1

първата целувка

Мислех си, че и тази година ще е същата като всички останали. Мислех си, че ще са поредните ми омразни и скучни празници, през които ще се чувствам по-самотна от всякога, но не беше така.
Случи се нещо доста странно и необичайно. Една съученичка, на която винаги ще бъда благодарна, ме помоли да отид ...

elena_90

Проза » Разкази

2008-07-06T06:49:59+03:00 1.1K 1

Историята на едно дърво

Настъпи зима, студена, мрачна и зла. Снегът затрупа цялото село, всичко потъна под бялата покривка. И този път зимата започна, за всички беше нормална, студена зима, но не и за едно дърво. Дърво, което беше преживяло десетки зими, което до сега очакваше след всяка зима пролетта с надежда за нов живо ...

neni89

Проза » Разкази

2008-07-05T21:28:19+03:00 2.5K 3

Мрак

Продадох душата си, за да скрия светлината. Сега служа на мрака, онова, що виждаш, когато затвориш очи, съм аз. Тъмнината те обгръща и потъваш надълбоко, няма изход от сладкото, бездънно забвение.
Заспиваш. Отначало виждаш само мрак - виждаш мен и нищо друго, преди да започнеш да сънуваш. Сетне нищо ...

Dragon^Child

Проза » Разкази

2008-07-05T16:18:23+03:00 1.5K

Бисер

БИСЕР
Зимата беше особено студена тази година. На ъгъла на една задънена улица, в една изоставена полусрутена барака, живееше скитникът. Той беше добър човек. Винаги, когато намираше сили, се усмихваше на минувачите, които, залисани в собствените си животи, не го забелязваха. Тези негови усмивки бле ...

pureblack

Проза » Разкази

2008-07-05T16:13:04+03:00 926 3

Изповед на едно тъпо ченге

Не успях да го заловя това копеле. Има кучешки нюх и малко преди да му щракна белезниците, той вече бе изчезнал. От много време го дебна край училищата и дискотеките, където подава дрога на децата, но все ми се изплъзва. Хитър е като лисица и бяга като заек, сякаш потъва в дън земя. Миналата година ...

radi.

Проза » Разкази

2008-07-05T01:14:35+03:00 1.5K 3

Живата фантазия

Ръката й потрепна и тя застина замислена. Не знаеше как да продължи. Героят й отново се намираше в опасна ситуация, но на Галина й бе омръзнало да го спасява.
Тя беше писателка. Фантазията й, дива и необуздана, рисуваше картина след картина, а тя от своя страна използваше езика на думите. Първият й ...

sorceress_of_dreams

Проза » Разкази

2008-07-04T15:34:54+03:00 1.6K 3

Надя

Тази нощ звездите светеха по-усърдно от обикновено. Сякаш искаха с малките си силици да бъдат достойни помощници на голямото Слънце, което през деня попиваше лъчите си в сумрачното сърце на младия мъж. Той често идваше на тази поляна, където поглъщаше последните за деня капки залезен сок и сменяше к ...

pureblack

Проза » Разкази

2008-07-04T15:29:16+03:00 974 1

Завръщането на Кристофър Робин

На всички, които имат свое
вълшебно място
“Деца, измислицата е истината в лъжата,
а истината в тази измислица е съвсем проста:
магията съществува.” ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2008-07-04T08:54:54+03:00 1.7K 3

Синя Маргарита

Синя Маргарита
Неудобството на морските курорти от затворен тип с разпродадени апартаменти е фактът, че те всъщност са си едни малки селца! С всичките произтичащи от това последици. Провинциалният дух, еднообразието, клюките, до болка познатите навици на обитателите. А когато си барман на коктейл-ба ...

perperikon

Проза » Разкази

2008-07-04T08:39:21+03:00 1.9K 1 6

Ничий

Ничий
Тишината убива, тя руши... до болка. Спирам там отново. И отново само тя. И търся теб, а тя те крие... тя знае всички тайни, тя затваря всички врати, но тя е сляпа, тя е слаба, тя иска да превземе и душата. Няма сила. Няма власт да те изтрие, твоите ръце, очите... слаба е да ме убие, сляпа е з ...

lauryn_

Проза » Разкази

2008-07-04T00:01:12+03:00 1.6K 2

Тя искаше да спи с баща си (към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите)

И още един много стар разказ... Започнах го с идеята да е поредната ми ИЗВРАТЕНА простотия, дето да кача в блога си (пиша ги тия гадости, когато ми е много гадно и искам да залея и другите хора с помия - съвсем измислени са), но се получи нещо... друго. Аз лично намирам историйката за красива. И мно ...

меланхолик

Проза » Разкази

2008-07-03T21:24:27+03:00 5.6K 15

Обикновено чудо

Всичко започна през едно обикновено, горещо и поредно лято. Нищо не предвещаваше развитията, които следваха. Обичайността на нещата през периода преди лятото не позволяваха дори за съмнения.
Градът беше жив, шумен и с много туристи (такъв той е винаги в летните месеци). Морето му беше едната стена, ...

prob

Проза » Разкази

2008-07-03T18:01:34+03:00 909 1

Спомени

Свита в ъгъла едва си поемаше дъх, докато сълзите се стичаха по очите й, а спомените нахлуваха болезнено в главата й. Толкова много време беше минало откакто се бяха разделили, но тя все още го обичаше.
Беше наистина невероятен. Беше влюбена в него от 3 години. Той най-накрая я забеляза, заобича я, ...

mj2006

Проза » Разкази

2008-07-03T09:22:04+03:00 1.4K 2

Два различни свята - една любов

Кери вървеше по пустите улици в един от крайните квартали на града, в който живееше – Ню Йорк. Минаваше до бездушните, сиви и мрачни сгради, надвесени над малките тесни улички. Вървеше с бавна крачка и наведена надолу глава. Ръцете й, както обикновено бяха в джобовете на широките й дънки. Със старит ...

JustSmile

Проза » Разкази

2008-07-02T14:18:41+03:00 1.9K

Свенливият

Дейвид Морис беше безкрайно свенлив. Никога не би заговорил някоя по-привлекателна жена; общуването с хора изобщо не му се отдаваше. Беше скромен, сив и безличен човечец, с посивяла, оредяваща коса, носещ измачкан тъмносин костюм и захабена вратовръзка - такива като него имаше из цяла Америка.
Споре ...

michael

Проза » Разкази

2008-07-02T07:54:54+03:00 1.7K 3

Писмо до Истанбул ( из "Писма от един пътешественик")

Там, където две слънца се срещат, едното винаги умира.
От малкия параклис се чуваше тихата молитва на местния свещеник. Софи, с вече леко прошарена коса и постепенно залязваща красота, стоеше свита пред Божия образ и се молеше за спасението на съпруга си. Алфред не искаше да се молят пред него, не ж ...

Amadea

Проза » Разкази

2008-07-02T07:28:02+03:00 2.5K 1

Поклонник на Донна "Любов"

ПОКЛОННИК НА ДОННА "ЛЮБОВ"
Дали е за последно?
Дали да не избягам?
Спомням си за хилядите пъти “Край”. -Тържество и кончина!
Хиляди венчавки за последно. ...

pureblack

Проза » Разкази

2008-07-01T16:39:20+03:00 944 3

Любов и омраза

ЛЮБОВ И ОМРАЗА
Разказ
Помните ли приказката за Пепеляшка? Мнозина си мислят, че това е история за това как и най-обикновените, най-бедните и най-ощетените от съдбата могат да се доберат до щастието, но не е така... Лъвът не мрази антилопата, когато я изяжда, но баба Иванка Каличката, която в нашето ...

еделвайс

Проза » Разкази

2008-07-01T15:39:52+03:00 3.1K 1

При ангелите

Сара - слънцето в очите на хората, красивата принцеса от приказките, добродушката, която винаги подаваше ръка. Всеки се чувстваше погален от съдбата около нея. Но тук идва въпросът - как се чувстваше самата Сара? Да, беше заобиколена от толкова много хора, но и се чувстваше толкова самотна. Но никой ...

MoNs0oN

Проза » Разкази

2008-07-01T12:32:25+03:00 1.3K 2

Марио

Първите дни от лятната ваканция вече минаваха. Еми подреждаше старите си учебници в един шкаф. Преглеждаше тетрадките си от цялата година и с облекчение въздишаше, че вече е ваканция. Вдигна и последния куп с тетрадки, слагайки ги на един от рафтовете. Една от тетрадките изпадна на земята. След като ...

JustSmile

Проза » Разкази

2008-07-01T12:24:48+03:00 1.2K

Oчи на кошута

- По-бързо! - изстена тя, забивайки лакираните си нокти в гърба му. - По-бързо!
Стенанията й предизвикваха странен шум в ушите му. Шум, който не се лекуваше с лекарства. Шум, от който не можеше да избяга вече 25 години. Всяка цигара след секса с нея се забиваше като нажежен пирон в мозъка му. Болеше ...

anubhis

Проза » Разкази

2008-07-01T08:03:57+03:00 1.6K 3

Блуждаеща светлина

Привечер вятърът стихна и стана топло, но някак съвсем пусто. С падането на мрака градът сякаш бавно онемяваше. Високо в нощното небе, спрели своя бяг, черни и неподвижни се диплеха дрипавите силуети на облаците. Съвсем нарядко между тях се откриваха тъмни прозорчета и там като от бездънни кладенци ...

radi.

Проза » Разкази

2008-07-01T01:05:57+03:00 1.2K 2

Всички ме питаха защо... А аз така и не успях да им отговоря...

- Госпожице, моля отговорете на въпроса!
- Всички ме питаха защо... А аз така и не успях да им отговоря...
...
Всичко започна лятото на 2005 година. Бях едно сравнително щастливо момиче – учех втора година право, имах си приятел, излизах често, веселях се... Животът ми беше хубав. Честно казано, ник ...

JustSmile

Проза » Разкази

2008-06-29T14:20:18+03:00 1.5K 4

Невестин грях

Излезе на чардака и погледна към небето. Време беше. Наметна си жилетката, нахлузи галошите и с куцукане тръгна към пътната врата. Бавничко я отвори и притвори и се отпусна на пейката. Загледа как слънцето се затъркаля откъм Кольов баир надолу, надолу, после се скри за малко зад Черната кория, после ...

Довереница

Проза » Разкази

2008-06-29T00:47:37+03:00 1.5K 19

Натали (към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите")

И още един много стар разказ... И той ме връща ей-таааам... :)
НАТАЛИ
Главата ми е пандиз. Прозорците на стаята са решетки, с изглед към тъжния град. Опрял лице на решетките, стоя и гледам към сивите улици, към забързаните хора, мотаещи се отдолу с еднакви изражения на лицата. И съм леко пиян.
А кол ...

меланхолик

Проза » Разкази

2008-06-28T19:40:47+03:00 1.8K 28

Любовта отново си отиде

Запознахме се през една зимна и студена вечер. Намерихме се сякаш винаги сме се търсили и не сме се откривали. Бяхме толкова различни. Толкова, сякаш не се понасяхме. Началото беше странно и различно. Празни думи, без никакви чувства... С всеки изминал ден тези безчувствени думи се превръщаха в най- ...

Лораиванова

Проза » Разкази

2008-06-28T16:40:05+03:00 1.4K 4

Любовна история на екзистенцията

По цялото турбулентно небе се редяха медени питки, синхронно плуващи в изнасилените си аури. Не, не са звезди; те са на звезден бал с кринолини, латерни и полилеи от опушен кристал. Между медените небесни питки имаше само лабиринти от въздушни коридори, но в тях не се блъскаха птици. Само незабележи ...

gerrda

Проза » Разкази

2008-06-28T13:02:17+03:00 1.2K 5

Как си купих... татко

Беше късната пролет на 1964 година.
Едно малко момиченце вървеше хванато здраво за ръката на млада, красива жена. В сумрака сякаш от тях струеше светлина – толкова обич и безпределно доверие излъчваха двете крехки фигурки. Детето непрекъснато говореше нещо и писукащото му гласче огласяше заспалата у ...

izli4ko

Проза » Разкази

2008-06-28T11:38:50+03:00 2K 10

Каменна роза

Прекрасен летен ден. Живот. Сияние. Топлота. И в същия този ден миловидно малко създание се разхождаше сам-само близо до тихия парк, където почти винаги нямаше никого. Това прекрасно място е дарено с красиви цветя - всяко от всяко по-нежно, по-живо. Заедно те танцуваха с вятъра, вплетени и омаяни. М ...

MoNs0oN

Проза » Разкази

2008-06-28T11:35:56+03:00 2.2K 4

Мост

Беше пладне. Слънцето пробиваше очите й. И кожата. Гореше.
Мостът беше изгнил, висок, олюляваше се под нозете й. Реши да тръгне бавно и да се държи за въжетата, но ръцете й бяха прежулени. Обърна се назад. Нямаше никой, нямаше нищо. Няколко драки прегорели от лятната суша. Погледна напред. Той стоеш ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-06-28T10:03:43+03:00 1.8K 1

Гробът на жена ми...

Три през нощта. Леки стъпки в пръстта пречупваха лигавата тишина. От време на време, несъгласувано със стъпките се чуваше сякаш мотика. Хлопането беше така приглушено от бурята, че едвам - едвам се изнизваше и стигаше на два-три метра от гробището. Мъж в черно, чакаше своя приятел и му правеше знаци ...

crazymonster

Проза » Разкази

2008-06-27T23:21:55+03:00 1.6K 3

Невъзможната любов!

Всичко започна, когато те срещнах на онзи етаж в нашето училище. Да, помня го, принцесо, сякаш беше вчера. Тогава ти караше час на третия етаж, където и аз имам. Тогава общата ни приятелка ни бе запознала. И при нашето запознанство ти ми подаде своето нежно пръстче.
С времето ти и аз станахме много ...

Art_devil

Проза » Разкази

2008-06-27T23:01:43+03:00 943

Минало несвършило

продължение на "Следва продължение..."
Отварям очите си.
Белите перденца на прозореца надничат любопитно навън. Чуват се чамове, ухае на току-що окосена трева, на кафе и на... любов. Протягам се доволно. Сама съм в широкото легло. Ръката ми неволно се плъзга по мястото, където допреди малко е било м ...

Нел

Проза » Разкази

2008-06-27T15:17:15+03:00 1.1K 3

Аз и ти (В мечтите ми)

Близо бяхме. Аз се приближих към нея, за да я гушна за довиждане, но вместо това я хванах през кръста, а с другата ръка хванах нейната и я завъртях. Тя започна да се смее: "Не знаех, че можеш да танцуваш!"Гледах я право в очите.
Засвири музика. Изключително лирична. Проникваше право в сърцето и сяка ...

Rx-Ende

Проза » Разкази

2008-06-27T11:51:44+03:00 1.8K 3

"Психоактивни вещества" - към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите"

Един много стар мой разказ, който ми хрумна да публикувам. Връща ме някъде много отдавна, връща ме ей-таааам... :(
ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА
Лили и Мими правят купон в общежитието. Те са студентки първокурснички.
Извикали са на купона Петранчо, Драганчо, Маринчо, Ники, Петранка, Драганка и Маринка. Те с ...

меланхолик

Проза » Разкази

2008-06-27T08:59:12+03:00 2.2K 23

Натрапникът

Мъжът спря предпазливо и внимателно се ослуша, за да разбере дали собствениците на къщата действително спят - да не би някой да го дебнеше в мрака. Остана така дълго, дълго време.
Абсолютен мрак цареше в малкото помещение. Между гредите на покрива се процеждаше слаба лунна светлина. Нищо не помръдва ...

michael

Проза » Разкази

2008-06-26T23:34:32+03:00 1.1K 1

Изповедта на един наркоман

Изповедта на един наркоман
Всичко започна... всъщност няма значение кога, то просто започна. Какво беше усещането първият път ли?! То беше странно - нито хубаво, нито гадно, просто странно. Спомням си, че опитах, за да не остана по-назад. Бяхме се събрали много хора и аз исках да се изфукам пред дру ...

gall

Проза » Разкази

2008-06-26T23:02:06+03:00 13.9K 11

Откровението на една тинейджърка

Тя го харесваше от девет месеца, но той дори не знаеше, че тя съществува. Като го виждаше всеки ден, сърцето и започваше да пее песента на опиянението, но въпреки чувствата си, тя знаеше, че никога няма да почувства неговите устни, да погледне пряко в неговите очи, да усети парфюма му. Заради него, ...

ili_95

Проза » Разкази

2008-06-26T22:55:35+03:00 1.5K 3