Разкази - Проза

Вятърът разказва как...

Вятърът разказва как...
Стоях пред него и го гледах с широко отворени очи. Просто го гледах, а сърцето разбиваше дъха в гърдите ми на части. Гледах го с толкова обич и жажда, вярвайки, че е част от мен. Поглъщах всички негови движения, сякаш исках да ги запазя в съзнанието си завинаги. Господи, не з ...

lotos

Проза » Разкази

2008-06-26T14:17:10+03:00 1.1K 5

Изповед

Изведнъж той я напръска с вода и стана много весело. Тя подскочи и започнаха да се гонят. Сега тя на свой ред го напръска. Гониха се докато се изморят и продължаваха да се смеят. Бяха целите мокри. Под мократа и блузата бяха набъбнали зърната на моминските и гърди. Накрая той я хвана, прекара ръка п ...

iovka_petkova

Проза » Разкази

2008-06-25T11:13:48+03:00 2.1K

Сутрешен душ

Още не можеше да се събуди от толкова дълбокия сън. Лежеше на леглото и слушаше музика, която я караше да мечтае и да се чувства спокойна. Спомените и се връщаха като филмова лента… и отново преживяваше всичко… беше и хубаво… всяка част от живота й, всеки преминат период беше нещо важно и същевремен ...

Myxomorka

Проза » Разкази

2008-06-24T21:12:58+03:00 1.4K

Прилив

Бутилираше сънища и морска вода, продаваше концентрирани мечти, чужди мисли и спомени със солен привкус, търсеше своята русалка в океан от протрити страници, зад борда на поредната книга, давеше се в предположения и потъваше в съмнения. Ноам беше писател - от вечно неразбраните, и като такъв често т ...

VeniVidiVicioUs

Проза » Разкази

2008-06-24T14:41:27+03:00 822

Полет над себе си

Полет над себе си
Никой не знаеше коя е. Никой не знаеше през какви повратности я прехвърли живота й. Колко време мина оттогава? Има ли значение, те така или иначе нямаше да научат... Нямаше кой да им каже. Най-малкото тя смяташе да го стори. Защо ли? Има ли смисъл? Всеки е потънал в своето собствен ...

klemenTINA

Проза » Разкази

2008-06-24T14:37:41+03:00 1.8K

Идеалната романтична вечер!

Беше късно вечер, когато дойдох до твоя пристан, за да те отведа надалеко, където ти и аз щяхме да бъдем сами. Появих се пред твоята врата, с роза в ръка. Подадох ти я, а после ти казах:
- Заповядай, принцесо! Тази роза е символ на моята изпепеляваща и неугасима любов към теб. Знам, че тази роза за ...

Art_devil

Проза » Разкази

2008-06-24T07:30:25+03:00 4.5K 2

Сън в дома на вещицата

Къщата издигаше снага високо на хълма, островръхите й кули сякаш се готвеха да разпорят надвисналите небеса. Някога огромната сграда била притежание на Софи Лукас - богата и красива, известна с безпрекословната си обич към децата - може би защото самата тя нямала деца и дарявала с обич чуждите. След ...

michael

Проза » Разкази

2008-06-23T14:28:31+03:00 1.3K 7

Глед Слънчо

Глед Слънчо
Тя седеше на ръба на метеорита и си клатеше краката. Носеше се скоростно из пространството. Навсякъде около нея беше тъмно, но това не я плашеше. Лилюлия обичаше да пътува. Затова си седеше спокойно и си тананикаше полугласно неизвестна мелодийка. От време на време, когато минаваше край ...

Мишелина

Проза » Разкази

2008-06-22T13:39:14+03:00 1.6K

Исках да й откъсна цвете

Исках да й откъсна цвете
Беше дъждовен майски следобед, макар че дъжд вече не валеше, облaците като пелена бяха покрили небето. Аз се разхождах из мокрите пътечки на любимия ми парк. Обичах да усещам уханието на въздуха след дъжд, толкова е различен, сякаш измит и по-хубав, а и сега бе смесен с прия ...

radoslava29

Проза » Разкази

2008-06-21T19:59:59+03:00 1.3K 5

Подлудяваш ме!

Подлудяваш ме! Кажи какво направих, че така ме наказваш... влюбих се точно в теб... точно в най-неподходящия.
Хората биха нарекли всичко това „несподелена любов"... а аз го наричам просто тъга...
Видя ли те с нея, полудявам. Изглеждате толкова... толкова щастливи... за разлика от мен... сега сърцето ...

abvgdejz

Проза » Разкази

2008-06-21T12:30:53+03:00 2.4K 4

Няма да те пусна

Тя излезе от къщи сама. Беше тъмно. Почти не усети приближаващия се камион. И той не я видя. При сблъсъка видя само фаровете му... като нечии очи.
Събуди се някъде. В началото не разбра къде. Не можеше нито да се помръдне, нито да отвори очи. Можеше само да чува. Гласовете идваха като спомен от дале ...

сТеЛчЕ

Проза » Разкази

2008-06-18T14:44:59+03:00 1.4K 2

За Словострелеца - Стивън Кинг

На Стивън Кинг,
и на всички членове на нашия ка-тет,
които са познали Кулата
и наричат себе си Стрелци.
“А сега, край на рекламата. ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2008-06-18T06:48:52+03:00 3.1K 4

Една... любов

Те бяха заедно от малки. Животът им бе преплетен още от деца, когато отначало играеха на улицата с топка, учеха се да четат вкъщи книжки и до вървенето по училищните коридори с хванати ръце. Обичаха се много. Когато бяха заедно, се чувстваха щастливи, изпълнени с радост. Учеха, излизаха навън заедно ...

*~Little_Princess~*

Проза » Разкази

2008-06-17T21:13:35+03:00 1.5K 2

Да усетиш Маргарита

От първия миг, в който се докосна до мъж, усети, че желанието й към мъжете минаваше през отвращението, което изпитваше към тях.
В началото за нея мъжът беше просто едно усещане. Нещо отдавна познато, но като че ли наскоро забравено. Беше като слепец, който откриваше света около себе си само с върхов ...

Фройд

Проза » Разкази

2008-06-17T20:23:48+03:00 1.3K 3

Изгубена усмивка

Навън брулеше студеният вятър и сякаш стържеше по душите на хората. Но не и моята. Сякаш бях недосегаем. Какво ли имах, дарба ли имах? Но аз вътрешно бях щастлив. Нещо от дълбините на душата ми ме подтикваше да се усмихвам. И напук на мен, всички ме гледаха злобно, сякаш искаха да ме изпият, да ме и ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2008-06-17T13:39:45+03:00 989 3

Ангелите на Забравата

> Ангелите на забравата
>
> "Късно е вече,
> а тя не дойде.
> Аз - глупакът, я чаках ...

Яким

Проза » Разкази

2008-06-17T12:57:19+03:00 975 2

Стаята

Стаята
Не знам как съм дошла тук. Нито пък помня живота си отвъд това място. Не знам дали има нещо отвъд тези стени или може би наистина това е целият свят. Или поне моя свят.
Седях на земята в един от ъглите и гледах към сивите стени – гладки и студени. Светлина имаше, но тя идваше от една единстве ...

шанара

Проза » Разкази

2008-06-17T06:08:58+03:00 886

Камъкът

Камъкът
Лазар Глишевски стоеше разкрачен пред побития гранитен камък насред селското гробище и го гледаше с омраза. В едната ръка стискаше тежкия стоманен лом, а в другата преполовената бутилка ракия. В краката му се търкаляше торбата с чука и длетата. Час по час надигаше шишето и отпиваше големи гл ...

perperikon

Проза » Разкази

2008-06-17T05:46:32+03:00 2.2K 1 4

Естагон - Какво става, когато не слушаш? Наказват те!

Естагон - Какво става, когато не слушаш? Наказват те!
Разказът не се препоръчва за лица под 18-годишна възраст!
Какво става, когато не слушаш? Наказват те! Това би отговорил всеки нормален малък човек. Но не винаги е така и това всеки възрастен човек го вижда всеки ден и отдавна го е разбрал. Разбир ...

kovak

Проза » Разкази

2008-06-16T09:00:26+03:00 2.6K 4

Диалози с Писателката IV

Лежах си на почти моето канапе в дома на Писателката. Бяхме се разбрали, че ще стане мое, когато й събера десет хиляди любовни изречения. Когато се уточнявахме, си мислех, че ще ги събера изключително бързо. Но после тя постави няколко условия, които усложниха неимоверно задачата ми – изреченията тр ...

Рима

Проза » Разкази

2008-06-16T06:54:33+03:00 1.5K 8

Разговор във виртуала

Разговор във виртуала
Седях пред компа и пишех една весела история за първият китайски астролог или космонавт, който с помощта на 48 ракети, направени от бамбукови пръчки, напълнени с барут и добре привързани към стола му-трон, се опитвал да излети в космоса. Така говори митът от онези времена. Казв ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-06-15T23:49:05+03:00 1.4K 4

Една тънка червена линия

Една тънка червена линия
Обикновено се срещаха преди началото на уикенда, да се почерпят, да побъбрят, особено за женската част от обществото.
Отдалеко си помахаха.
- Хей, приятелю! Къде си? Какво правиш?
- Добре съм. А ти? ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-06-15T15:58:36+03:00 1.4K 3

Търсено и намерено

Дали ще намерим това, което търсим или може би то ще ни намери. Всеки от нас иска да открие причината за толкова много неща и събития в живота си. Аз обаче искам да разгадая само онези мистерии, които аз пожелая. И дали наистина всичко в този живот има смисъл, и дали на нас обикновените хора ни е от ...

Лесли

Проза » Разкази

2008-06-15T15:07:29+03:00 841

Горещо и... гуакамоле

Гуакамолето цъфти веднъж в годината. Тогава, когато земята се спича тъжно от жегата, а дърветата надигат тежко глави, за да проверят дали има облаци. Дали има надежда за дъжд. Гуакамолето дава плод веднъж в годината. Тогава, когато топлите дъждове са лиснали в лицето на земята, измили са праха по ул ...

desi.mandradjieva

Проза » Разкази

2008-06-15T13:23:57+03:00 1.2K 4

Етюд със сянката на Казанова

“ Звезда - зелено заблестяла.
Зъзнеща…”
Д-р Кирилов (Zen)
Всъщност, отложих умирането си за по- благоприятни времена. Най- напред- преди да започне последното действие си измислих една Еос*, което беше много важно, предвид настъпващите събития. Това се наложи поради обстоятелството, че измислената Е ...

radi.

Проза » Разкази

2008-06-15T12:58:03+03:00 1.1K 1

Душата на поета

Всички имаме души. Но тези на поетите са по-нежни, по-мили. За жалост никой не ги разбира... Почти никой. Малко хора могат да гледат през душите на хората. Да усещат какво се крие вътре в тях, да разбират какво точно ги боли... Всички страдат малко или много, но нараненото сърце на поета много повеч ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2008-06-12T21:31:02+03:00 938 4

Мама

Мама
- Хайде, рожбо, ставай от леглото вече, ще закъснееш за училище!
Aх, това е милата ми майчица! Надвесила се над леглото ми, тя оправяше с топлата си ръка разрошената от съня ми коса и ме милваше по лицето.
Усетих, че мама отвори прозореца и през него влезе чист въздух и слънчеви лъчи. Очите и г ...

*~Little_Princess~*

Проза » Разкази

2008-06-12T17:28:24+03:00 2.1K 3

Сватбата

Сватбата
Войн Петков Баятурски продължаваше да обработва с ожесточено усърдие земята си, като не се мешаше много-много в политиката.
Ристода Клингов, който му бе комшия по парцел в Черниче и само една улица ги делеше, му бе рекъл в деня, когато бе тръгнал за Брежани и бе арестуван в Ракитна, заради ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-06-12T07:06:20+03:00 2.7K 3

Чалга е!

Чалга е - по улицата, на работа, в училище, в къщи. Навсякъде. Звучи. Розови дрешки, бретончета, изрусени коси, силикони, 5 пласта грим - това са днешните хора. Младите. Началото на 21 век - ера на водолазните очила, връзките от тоалетно казанче и синдромът "пилешки анус".
Роби на еднаквостта и на т ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2008-06-11T19:55:22+03:00 2K 29

Просяк

П Р О С Я К
Пети ден Лазар седеше на плочника пред общината и вяло поглеждаше към преминаващите, вглъбени дълбоко в себе си хора.
Някой ще се спре за миг, ще порови в полупразните си джобове или изтънялото си портмоне и ще хвърли скромна двулевка в кашона, поставен пред краката му.
Сега вече, след т ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-06-11T09:41:29+03:00 1.2K 2

Да срещнеш ангел

Да срещнеш ангел
Всички мисли, които минаваха през главата и, я накараха да заплаче. Сълзите потекоха по лицето и и изгаряха кожата и. Не искаше да плаче. Не сега. Стана и отиде в банята. Пусна студената вода и наплиска лицето си. Искаше да спре сълзите. Но тя продължи да усеща соления им вкус върху ...

GothicLolita

Проза » Разкази

2008-06-11T09:38:14+03:00 1.6K 3

Някой пред вратата

- Благодаря ви, господин Марков, за изключителното удоволствие да сте гост в пилотното ни предаване "В Петък вечер". Време е да се разделим, но преди това искам да ви задам един последен въпрос. Винаги съм искала да ви питам каква всъщност е тайната на вашата огромна работоспособност ... - водещата ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2008-06-11T08:58:53+03:00 1.4K

Той стори това

И с всеки изминал миг на нея и ставаше все по-ясно, че той няма да се обади. Пулсираше в нея една душа, която беше толкова объркана и бистра, толкова разбита и щастлива. Един абсурд беше белязал всичко до сега, дори и настоящия момент. Като че ли всичко, което бе желала - да свърши този ад - сега бе ...

Dally_B

Проза » Разкази

2008-06-11T02:18:17+03:00 1.1K

Търсещия

ТЪРСЕЩИЯ
"Постави, Господи, стража на устата ми"
Пс. 140 : 3
"Защото ако нашето сърце ни осъжда, колко повече Бог, понеже Той е по-голям..."
Йоана, I Посл. 3 : 20 ...

kokokamila

Проза » Разкази

2008-06-11T02:12:59+03:00 1.3K 2

Пътят на една капка вода

Сега ще ви разкажа една история. Историята на една капка вода. Не си мислете, че този разказ е като другите - не! По-различен е, защото тази капка съм аз.
Преди много, много време аз и сестра ми тръгнахме от сладководните води на една река. Не си спомням къде сме били преди това, защото ние, капките ...

Minna_In_Love

Проза » Разкази

2008-06-11T01:42:41+03:00 2.7K 1

Солунската Митница

Солунската митница
Виктор се изкачи по стълбата опряна до сградата на митницата.
Прехвърли на плоския покрив куфарчето с инструментите, кутията с дюбелите и болтовете за закрепването на прожекторите.
Слезе да вземе и осветителните тела, но реши да изчака колегата си и през това време да се напие вод ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-06-10T08:29:52+03:00 2.2K 1

Буря

Буря
Бурята е метеорологично явление, свързано със силно раздвижване на атмосферата, засягащо земната повърхност. То може да включва силен вятър, гръмотевици и светкавици (гръмотевична буря), силни валежи или различни материали, носени от вятъра (пясъчна буря, снежна буря и други).
Или сънува, или ц ...

Alice

Проза » Разкази

2008-06-08T23:46:03+03:00 2.9K 10

призрачната кула

Там, горе на хълма, тя се издигаше над полето като гигатска вятърна мелница. Смилаше всички чувства на хората, видоизменяше ги и ги правеше подвластни на своята господарка. За владетелката на тази призрачна кула се носеха различни слухове, но най-интересен от тях бе, че тя е неспособна да изпитва лю ...

siriusblek

Проза » Разкази

2008-06-08T08:39:11+03:00 1.3K 1

Красотата на нощта

Красотата на нощта
„Не пей ми песни за деня,
Слънцето е враг на любовта.
Попей за сенки, за тъма,
За спомени от полунощ” ...

Лесли

Проза » Разкази

2008-06-08T08:20:20+03:00 2.2K 2

Христина (Грешница)

Х р и с т и н а
( Грешница )
Христина вървеше по стръмната павирана уличка в миньорската част на селището, разделено на две от бързата малка рекичка. Зави покрай първия блок след детската площадка, поогледа се вляво и вдясно, и бързешком прекоси площадката пред входа. Там вече не бе толкова страшно. ...

Войнов

Проза » Разкази

2008-06-07T10:18:52+03:00 2.1K 4