Разкази - Проза

С дъх на горски теменуги - 1 част

Тя стоеше на тревата, опряла гръб на едно дърво и прегърнала коленете си. В гората беше толкова тихо, че тя чуваше собствения си дъх, излизащ на пресекулки от алените й устни. Наоколо беше толкова зелено и чисто, че тя сякаш забравяше името си с всеки поглед, насочен към околната природа. "Виктория, ...

devilkin_f

Проза » Разкази

2008-08-29T21:52:17+03:00 1.1K

Загуба

Сълзите се стичат по мрачното лице. Очите, кръвясали гледат тъжно в нищото. Тялото стои замислено. Душата чувства самота. Вятър подухва леко и разнася из света историята на момиче загубило най-добрата си приятелка. Всички чуват безпомощният й зов. Чува го дори и момичето, което й беше приятелка. Две ...

garfi_94

Проза » Разкази

2008-08-29T21:43:02+03:00 1.1K 2 1

Пътуване към обратната страна на вината

Светлините на гарата се отдръпваха бавно. Влезе в първото празно купе - метна раницата на багажната мрежа и се отпусна... Развиделяваше се, но само навън. Вътре в него тъмното си беше свило гнездо и не го напускаше. Влакът приспивно и монотонно тактуваше по релсите: "тук-там", "тук-там"...
И както в ...

Довереница

Проза » Разкази

2008-08-29T20:40:58+03:00 1.6K 15

Един ден в Париж...

Отново слънцето се опитва да пробие мрачните облаци и както всяка сутрин е трудно да предвидя „какво ще бъде времето днес"... затова слагам дънки, една тениска, взимам си якето и „отивам в центъра".
Докато се блъскам в RER-а с разни „цветнокожи" си задавам въпроса „всъщност... къде съм?". Все още е ...

svetleto

Проза » Разкази

2008-08-29T11:05:48+03:00 3K 2

Писателят

Кой беше този мистериозен мъж? Във входа бабките го наричаха с обидни имена. Казваха, че е болен, че е недъгав. Дори умствено нестабилен. Няколко човека го наричаха Писателят, но никой не знаеше името му. Пощенската кутия на апартамент № 14 не бе отваряна с години. Името беше откъснато от вратичката ...

Rx-Ende

Проза » Разкази

2008-08-29T00:19:24+03:00 1.5K 1

Кафето като измерител за любовта ми

Бях доста малка, когато се научих да пия кафе. В началото, признавам си, не ми допадна много, но го пиех дори на сила, защото за мен това беше нещо, което всеки възрастен човек прави. А никой не трябва да се изненадва, че на възрастта на прехода - 14 години всяко малко момиченце иска да бъде вече же ...

auaila

Проза » Разкази

2008-08-29T00:10:51+03:00 2.6K 5

Сърцето на Санела

Санела беше на двадесет години, когато се запозна с Киро. Една вечер го срещна в дискотеката и от този ден, вече една година бяха заедно. Макар да беше на тридесет и две години, Киро я правеше щастлива. Никога не й показваше явно любовта си, но държеше на нея и правеше всичко възможно тя да го разбе ...

сТеЛчЕ

Проза » Разкази

2008-08-28T20:34:30+03:00 1.5K 1

Втора приказка на Шира

Човекът пусна последния наръч клони на земята, прецени, че е събрал достатъчно и с тежка въздишка се отпусна на земята. Чувстваше се стар и ужасно уморен, а той наистина беше стар - много години натрупа и вече му тежаха. Наричаха го Скиталецът, поне няколко века не беше използвал рожденото си име и ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-08-28T09:19:04+03:00 846 4

Възходът на доктор Ганев

Снощи се натрясках като мотика и легнах да спя в кухнята на дивана, защото жената не ме допусна в спалнята. Дори ме изрита от леглото и ме нарече: "пияна свиня", за което имаше пълно основание.
Поводът за напиването беше в чест на предстоящото ми уволнение от клиниката, за което бях уведомен лично о ...

radi.

Проза » Разкази

2008-08-27T15:34:09+03:00 983 7

Невъзможност

- Била ли си някога влюбена... и да съзнаваш, че тази любов е невъзможна?... Да чувстваш онова особено усещане, а нещо в теб да крещи: Това е безумие! Безумие е! Ннннеее... това не е истина...
Младият мъж насреща ми изглежда смутен от въпроса, който току що ми зададе. Отговарям механично:
- Да. Случ ...

Нел

Проза » Разкази

2008-08-27T13:26:21+03:00 1K 4

За волята и приятелите

Зимната нощ от няколко часа владееше света. Санитарите отдавана бяха изгасили осветлението в болничните стаи и сега единствената светлина идваше бледа и призрачна от лампите в коридора. Но Самуел не спеше. Тази стая и това легло бяха негов дом от вече много време. Единствено вечерните часове прекара ...

Bheil

Проза » Разкази

2008-08-27T13:13:04+03:00 1.2K 2

Първа приказка на Шира

Някога - не знам кога... Някъде - не знам къде... Живяло едно момче. То било добър ловец и често носело в къщи дребен дивеч, за да е в помощ на родителите си.
Един ден в една от примките му се хванало младо глиганче. Момчето много се зарадвало и понесло на гръб улова си към дома, но не щеш ли от неб ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-08-27T09:45:21+03:00 814 3

Гората

„Всеки човек има нужда от църква.
Една църква,
в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.
Една църква, ...

azura_luna

Проза » Разкази

2008-08-26T19:43:27+03:00 1.3K 14

Шира - кратко представяне

Името ми е Шира и съм от котешкия род, макар че тук, където е домът ми, всичко е малко несигурно. Аз съм един от обитателите на това, което наричаме "Границата". Тук, на това уникално място, се допират и преплитат устойчивият реален и вълшебният, вечно променящ се, светове. Тук се раждат митове и ле ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-08-26T15:57:03+03:00 850 4

Боксерите на черепчета

БОКСЕРИТЕ НА ЧЕРЕПЧЕТА
Ами как да Ви ги опиша - бели, обсипани с малки черни пиратски черепчета? И много широки. Винаги съм мразел да нося боксерки и да ми се вее... достойнството. А тези специално бяха същински парашут. Като си с тях, все едно си без тях. Бяха подарък от бившето ми гадже. Избягвах ...

pippo810331

Проза » Разкази

2008-08-26T09:57:32+03:00 2.1K 2

Брътвежи

"Защо клоунът винаги е тъжен? Може би, защото знае цената на истинското щастие..." Спомням си един откъс от един радакцион на едно списание. Човекът, който го беше написъл, се казва Деян Димитров - за мен е един наистина голям българин, човек, който наистина знае как се пише и който след всеки реадк ...

B3n1f10s

Проза » Разкази

2008-08-26T09:00:37+03:00 1.2K 2

Призрак

Беше почти обяд. Антон отвори бавно и мързеливо зелените си очи. Прокара пръстите си през дългата, отдавна неподстригвана коса. Стана бавно, движението му беше изпълнено с ненавист и ленивост. Антон се изправи на крака, зави му се свят, но това не му попречи да излезе от стаята си. Отиде в банята, в ...

Mariyan

Проза » Разкази

2008-08-26T07:34:57+03:00 1.2K 2

Силата на бащината обич

„... а не трябва да съм с него"- тази мисъл я преследваше през цялото време, докато караше... към него.
Минутите, в които трябваше да реши какво да прави, бяха най-мъчителните през целия u живот. Как да постъпи? Кого да предаде - себе си или любовта си? Коя болка ще бъде по-жестока, тази отново да б ...

auaila

Проза » Разкази

2008-08-24T22:38:24+03:00 3K 3

Записки на един млад крадец

Разказът е отличен в конкурса "Всеки си е башка луд" и ще бъде отпечатан в сборника на конкурса "Всеки си е башка луд"
От лъскавия апартамент над мен всяка вечер влизаха и излизаха елитни проститутки. Едни от най-елитните в града. Между тях имаше много манекенки, все запазени девойки, дългокраки, с ...

Бинев

Проза » Разкази

2008-08-24T17:48:05+03:00 1.4K 1

Едно или хиляда

- Всяко нещо във вселената е свързано с всичкото останало. Няма начин да разберем голямото, ако не обърнем внимание на малките неща! Това е сентенцията на днешния урок и искам да я напишеш 1000 пъти до утре - каза Дърт Пън - Има ли въпроси?
- Не, учителю - смънка На Хал Че.
- В такъв случай, до утре ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-08-24T08:32:36+03:00 808

Ще те намеря...

Дъждовните капки се гонеха по прашните улици. Дърветата едва успяваха да се изправят пред страстната прегръдка на вятъра. И някъде там, сред природните стихии се беше изправила тя. Мъничка и сама. Небето днес плачеше вместо нея. Морето се вълнуваше заради нея. Вятъра пищеше вместо нея...
Болеше я. З ...

Mery_Jeane

Проза » Разкази

2008-08-24T03:51:09+03:00 1.6K 2

Котешки шах

Но Щен Вълк се придвижи три крачки в ляво. Ко Та Рак се премести с четири напред. Но го заобиколи с пет стъпки полунадясно, в отговор Ко се завъртя на 90 градуса обратно на часовниковата стрелка и направи три предпазливи пристъпвания наляво. Вълкът се обърна с 60 градуса по часовника и отстъпи с две ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-08-23T10:34:56+03:00 819 2

Живот назаем (няколко черно бели реда)

Събуди се. Огледа се наоколо. Не познаваше добре мястото. Просто решиха, че тук е безопасно да останат за през нощта. Но къде бяха другите? Едва ли ще тръгнат без него. От няколко седмици бяха заедно и всичко беше наред. Чувстваха се сигурни и някак си не усещаха как минава времето.
Стана да се разт ...

KurtiCatA

Проза » Разкази

2008-08-22T20:41:58+03:00 1.3K

10

10
elena63: idvam
alone: kakvo?
elena63: idvam na gosti pri teb.
alone: ne,ne idva6! ...

Chaosmaster

Проза » Разкази

2008-08-22T16:35:45+03:00 2.2K 8

Заедно...

Заедно...
Господи, колко много го обичам. Не мога да си представя какво ще правя, ако го загубя. Той е всичко, което искам, от което се нуждая. И всичко това не е плод на подсъзнанието ми, не е прищявка, не е илюзия.
Стоя, а пред очите ми минават всички спомени заедно с Него. Когато се запознахме, б ...

zlatiti_cheneva

Проза » Разкази

2008-08-22T16:24:10+03:00 1.7K 2

Гайда

Много рано сутринта Кух Че Реп с тихи стъпки излезе от селото и потъна в гората на север от него. Днес е решил да свири на любимия си музикален инструмент - гайда, но за целта ще трябва да се отдалечи доста, за да не пречи на останалите. Точно за това е и това ранно ставане, за да има повече време. ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-08-22T16:20:38+03:00 978

Love in Napoly

Автобусът се виеше по склоновете. Следваше завоите бавно. Двигателят му се задъхваше в жегата, но инатът на шофьора продължаваше да го тегли напред по високото. Туловището му беше изпълнено с весели туристи. Те до един пееха, обхванати от пиянски делириум, окрилени от мисълта, че ваканцията им тепър ...

desi.mandradjieva

Проза » Разкази

2008-08-21T10:40:27+03:00 2.1K 5

Дзен

Дърт Пън се запъти към кръчмата на Вон, защото наближава времето за сутрешната му медитация над кана с вино. На входа на заведението обаче се натъкна на неочаквано препятствие - един вълк, който гледа разсеяно някъде в далечината и едновременно с това още по-разсеяно си върти ушите в различни посоки ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-08-21T07:49:58+03:00 951 3

Раздавам Оскари през свободното си време

Когато „съвсем случайно" попаднах в този сайт, се наслаждавах на творците, които публикуваха тук. По някое време се престраших да публикувам и аз. После надничах да видя дали някой ще ме прочете, пък дали ще ме хареса... как пиша де.
Посрещнаха ме с „добре дошла" и... се отпуснах. Заразих се с otkro ...

svetlanal

Проза » Разкази

2008-08-20T19:52:11+03:00 1.4K 36

Стара, стара приказка

Племето било страхливо. Вождът владеел интригите и умело го манипулирал. Знаел всичко за всеки. Здраво държал юздите - пиле не можело да прехвръкне. Всички се надпреварвали да спечелят благоволението му, а той щедро се отблагодарявал на най-усърдните.
Художникът живеел в малка дървена къщичка. Рисув ...

feia

Проза » Разкази

2008-08-20T11:32:55+03:00 1.7K 24

Звярът в красавицата (Дневникът на една умираща надежда) - Част 3

Звярът в красавицата
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 3 -
http://www.youtube.com/watch?v=SAOxtjcOINA
Как да ти помогна? Знам, че и ти като мен кървиш отвътре... И знаеш ли, хубаво е, че го признаваш. Иначе рискуваш да се задавиш в собствената си кръв и да потънеш преди някой да се усети да ...

Heart_of_Fire

Проза » Разкази

2008-08-20T10:41:34+03:00 1.1K 4

На бегом

Но Щен Вълк се излежава на припек край вира близо до хълма в гората, който той наричаше "Хълма на изгрева". Лениво зяпа слънчевите отблясъци във водата, наслаждава се на полъха на вятъра и се радва на пълното спокойствие около него... което свърши, когато чу в далечината нечии бързи стъпки да идват ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-08-20T10:30:20+03:00 847 1

Английският пуловер

АНГЛИЙСКИЯТ ПУЛОВЕР
- Да помогна?
Вили примирено се обърна към попреминалата лолитка. Починът й беше: "Живей и остави другите да живеят." Не, че минаваше, не и в бутиците. Личният й рекорд беше четири минути, после те си отмъщаваха.
- Не, благодаря - каза твърдо, само, дето твърдото отекна малодушно ...

Evanessa

Проза » Разкази

2008-08-20T08:22:36+03:00 1.6K

Другото лице на емоцията

Позата на моя живот! Да, така е... като да живееш в сянката на самия себе си... или поне на това, за което те мислят другитe...
Сутрин е... всичко е все същото. Изправям се рязко, поемам дълбок дъх, сякаш са ме уболи с игла по петата.
Вината се появява с първото премигване, защото аз не съм добрата ...

littlestranger

Проза » Разкази

2008-08-20T07:40:49+03:00 1.9K 5

В поля от слънчогледи минаха години

Сънува се обляна в кръв. Събуди се и го видя да спи до себе си. Не го познаваше. Нощес бе остарял.
Стана и се облече. Беше точно преди зазоряване. И изведнъж се сети какво й се щеше да направи от толкова години - по това време на годината на това място - ала все забравяше.
Валял бе дъжд и пясъкът ле ...

Фройд

Проза » Разкази

2008-08-19T22:13:14+03:00 1.3K 1

БГ-ъндърграунд

Най-после и в моя двор изгря слънце. Дойде сабахлен жената и ме изрита да ставам; каза, че кучката се окучила, балдъзата избягала с един герентовец, а на комшията му умряло магарето, щото било гладно и изяло един празен найлонов чувал. Щяла да умре за малко и тъщата, понеже от лакомия се задавила с ...

radi.

Проза » Разкази

2008-08-19T21:53:52+03:00 1K

4 GB ЛЮБОВ

Цялата история за Анджела започна преди цели три години, когато тя започна работа в просперираща инвестиционна компания. Още първия ден, когато седна на работно си място го видя. Краката и омекнаха. Той влезе в офиса като мистър вселена. Нарамил сак, с впита тениска, пореше пространството между бюра ...

desi.mandradjieva

Проза » Разкази

2008-08-19T09:51:17+03:00 1.5K 7

Под лъчите на луната

Ко Та Рак сладко спи на своето си място, буди го ярката светлина на пълната луна, която попадна точно върху затворените му клепачи. Ко се протегна и се огледа - селото спи и никъде не се чува нищо различно от обичайните нощни звуци. Обръща вниманието си към близката гора и лениво плъзга погледа си п ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-08-19T09:07:32+03:00 790 1

Засядане

- Момичета, момичетаа... - успявам да привлека вниманието на двете си приятелки - погледнете в дясно, мъжът със светлия костюм, да да, високият с посребрелите слепоочия...
- Видяхме го... и какво за него - това е Бистра. С нея сме съученички и приятелки още от гимназията, а Вилма познавам от универс ...

Нел

Проза » Разкази

2008-08-19T08:59:50+03:00 1.6K

Мастилено петно

... Той седи на пейката и чака нещо да се случи. Паркът е пуст. Хора няма, защото е вечер. Мракът разлива мастило по всички алеи. Мастилени дървета, треви, пейки. И той самият е мастилено петно, разлято в долния ъгъл на листа.
Огнен пламък огрява кожената му маска/лице и изгасва. Хладен дим/мастило. ...

snowdrop

Проза » Разкази

2008-08-17T22:47:51+03:00 2.1K 3