Разкази - Проза

Монах

Рада вървеше стремително, загърната в дебелото си палто, което спираше поривите на ледения вятър. Беше кучи студ. Бързаше, защото закъсняваше за смяната си. А го чакаше... него! Да се обади... Винаги звънеше точно в началото на смяната ú... Не искаше да пропусне обаждането му и затова ускори крачка. ...

Jane_d

Проза » Разкази

2008-02-15T16:59:14+02:00 1.9K 14

Ябълката

Нежните пръсти на слънцето докоснаха крехката сладостна плът на ябълката. По кръглото й гладко лице засия усмивка. Лека руменина озари тънката й обвивко и се разля от всичкит й страни. Ябълката сияеше, скрита сред листата, защитена от злобни помисли. Тя бе щастлива – получавйки милувките на слънцето ...

феичка

Проза » Разкази

2008-02-15T08:41:20+02:00 1.6K 3

Болезнена черупка

Навън се беше смрачило, само излизащите на среднощен лов прилепи цвъркаха в яростна игра из покрилата тъма. Той все още усещаше студения вятър, който го удряше в лицето и изпълваше съзнанието му, като караше притокът на свеж въздух да бъде трудно преодолим. Съзнанието му беше толкова ясно този път, ...

strais

Проза » Разкази

2008-02-14T22:18:37+02:00 1.5K 2

Февруарска къща

Усещаше вдовството си най-тягостно след полунощ. Изнурено от полска работа, старото му тяло заспиваше внезапно и също тъй внезапно се събуждаше. Лежеше притихнал в огромния креват и с часове се вслушваше в тайнствените шумове на къщата. По тавана лениво топуркаха мързеливи плъхове. Дървоядите безшум ...

Katriona

Проза » Разкази

2008-02-14T21:56:49+02:00 1.9K 1 20

Спомен от вчера

СПОМЕН ОТ ВЧЕРА
Камелия Мирчева
(разказ)
Гледката беше приказна. Дърветата бяха застинали в някакъв странен покой. Наситено синьото небе пронизваше мислите й. В сърцето й се завръщаха спомени. Мястото беше познато и всъщност далечно.
Мария вървеше като в просъница. Усещаше присъствието на мъжа до се ...

kami10

Проза » Разкази

2008-02-14T16:55:23+02:00 1.4K

Черен свети валентин лъха от хрониките

За лица над 18 год
14.02 - св.Валентин, човекът до мен, като всички останали ми поднася сърчице и цвете в знак на своята обич, а аз слагам маската - оная, усмихнатата и му казвам „наздраве" за трети път в рамките на пет минути.
Той е избрал най-задушевното заведение в града, а около нас всички двойк ...

green_poison

Проза » Разкази

2008-02-14T16:52:25+02:00 1.6K 2

Красиво...

Красиво...
Отварям очи, поглеждам те. Ти спиш. Гледката е страхотна. Прекрасен си и аз стоя и те гледам. Не мога да откъсна очи от теб. Мисля си - какъв късмет, че си тук, до мен. Това е едно вълшебство, една приказка... И ти отваряш очи, усмихваш се и казваш: "Здравей, слънчице. Ще ми направиш ли к ...

Murtva

Проза » Разкази

2008-02-14T14:17:01+02:00 1.4K 1

Кристалната стая.

Ето ме отново в Кристалната стая с Огледалните стени. Тук времето е спряло. Сам съм. Няма никой. Няма и светлина, стените стенат отчаяно в слепите си отражения.
Само един глас...
Ето го:
- Тук ли си?
- Че къде другаде да съм, нали съм заточен в тая адска кутия! ...

меланхолик

Проза » Разкази

2008-02-14T14:14:31+02:00 1.5K 7

Св. Валентин - вечерта на влюбените

Срещнаха се вечерта пред хотела в близост до неговото жилище. Той беше запазил маса в ресторанта „La vita e bella". Целунаха се леко с някакво усещане, че това е началото на едно преживяване, в което ще има много чувства. Хванати за ръка влязоха в цветарския магазин и той купи изящна тъмночервена ро ...

Победител

Проза » Разкази

2008-02-14T10:12:15+02:00 1.4K 9

Обичам те

ОБИЧАМ ТЕ
Сега, когато си с мен ден и нощ, се питам как съм могла да живея толкова много години без теб. Усещам колко самотен, празен и безмислен е бил животът ми. Чувствам се като стара, влажна и тъмна пещера, в която незнайно как е успял да влезе един топъл слънчев лъч. Да, топъл слънчев лъч - точ ...

Murtva

Проза » Разкази

2008-02-13T23:07:04+02:00 2.8K

Красиво е!

Красиво е! Нежно с длани докосвам сутрешната хлад, а зората - в кървав мъх. Докато поемах дълбоко в себе си аромата на горещото кафе, което затопляше приятно ръцете ми, усетих, че това не е сутрин като отминалите. Лютите рани, които оставят слънчевите лъчи в синята пустош, не бяха гневни, дори черни ...

Haunted666

Проза » Разкази

2008-02-13T22:22:47+02:00 1.3K 1

Във всяка история има чудо

Щрак. Звукът от ключалката извести за връщането на Коприна от работа. Тя влезе и закачи ключа със ключодържател-звезда на едно пиронче до вратата. От стаята в дясно по коридорчето излязоха две момичета, на по пет и петнадесет години. Това бяха дъщерите и - Вяра и Надежда. Когато ги кръщаваше, вярваш ...

posh`

Проза » Разкази

2008-02-13T16:37:24+02:00 1.2K 4

Ирония

Сега, като погледна назад, може би не трябваше да избързвам с онзи шамар тогава. Имам се за спокоен, улегнал човек, но май е крайно време да призная, че понякога съм доста импулсивен. Ама и това си беше изпитание, дори за шампиони по спокойствие. Най-напред останах изненадан. Всъщност доброто старо ...

sniv

Проза » Разкази

2008-02-12T18:57:02+02:00 1.4K 4

Любов ли е това?

Любов ли е това?
Помниш ли кога се запознахме?
Бе в онази тиха и спокойна зимна вечер, когато за първи път опитахме вкуса на сладостта от пързалянето с кънки на лед…
С моята приятелка бяхме седнали на една от масичките в средата на входната зала, пиейки топъл чай…
Нещо вътре в мен ме накара да насоч ...

Sidhi

Проза » Разкази

2008-02-12T08:52:38+02:00 1.4K 1

Психея

Бях вървяла дълго. Нозете ми бяха изтръпнали от болка. Пръстите ми пулсираха в гуменките, а от коленете и носа ми се стичаше кръв. Как можах да се подхлъзна баш на тази скала. Мразя жегата и не знам как се навих на това ходене. Пусто, все се надявах да намеря скоро хора и вода, и сянка. Имах странно ...

virginblack

Проза » Разкази

2008-02-12T08:45:53+02:00 1.5K 3

Любовта сладка ли е,или горчи???

Любовта сладка ли е,или горчи???
Срещна го. Бяха колеги, като за начало. Малко по-късно, през почивките, той все сядаше до нея. Усмихваше й се все по-често и споделяше все повече неща с нея. Всичко започна много бавно и полека. Той й се оплакваше от приятелката си. Тя все искала нещо, което той не м ...

Murtva

Проза » Разкази

2008-02-12T08:16:28+02:00 2.3K

Една невъзможна любов

Една невъзможна любов
Защо понякога всичко е толкова трудно? Когато те бяха заедно, светът бе толкова съвършен. Когато се прегръщаха, електричеството минаваше така силно през телата им, че те не можеха да кажат нищо. Устните говореха. Сърцето говореше. Такава силна любов не можеше да остане просто с ...

Lito/Smile_92

Проза » Разкази

2008-02-11T23:35:52+02:00 3K 1

Съвсем нормално изречение

Ходих да пазарувам в „Била”...
Съвсем нормално изречение. Напълно допустимо начало на разговор. Срещате някой познат и той ви пита какво правите и вие отговаряте : „Ами, как да съм, добре съм. Нали знаеш, като всички останали. Нормално. Връщам се от „Била”. Напазарувах някои неща.” В зависимост от т ...

Вестин

Проза » Разкази

2008-02-11T23:30:47+02:00 1.7K

Хоризонталстване

Той не беше от тях! Не, в никакъв случай! Той не беше от хората, които непрестанно се оплакваха, че животът е тежък, че светът е ужасно място, а хората са жестоки и зли. Не беше от тях и не искаше да бъде, дори ги презираше. Но не беше и от онези, които витаеха в розовите облаци на собствените си ид ...

Vintersorg

Проза » Разкази

2008-02-11T16:07:07+02:00 1.8K 3

Внезапно прозрение

Камелия Мирчева
ВНЕЗАПНО ПРОЗРЕНИЕ
(разказ)
Хладната струя вода обливаше тялото й и отмиваше непосилната горещина, болката и умората. Знаеше, че я очаква тежък ден, но в момента се чувстваше добра и чиста. Погледна се в огледалото и през стичащите се капчици вода видя собственото си отражение.
„Нима ...

kami10

Проза » Разкази

2008-02-11T09:30:44+02:00 1.8K 3

Картина

КАРТИНА
Величествената сграда - символ на културата, урасена в бароков стил, светеше в тъмнината, червеният й цвят изпъкваше на места, а на други преливаше в черно. В този познат храм на културата се бяха събрали много на брой хора, за да чуят операта „Сватбата на Фигаро". Да се отдадат на музиката, ...

Alev

Проза » Разкази

2008-02-10T20:38:37+02:00 1.4K 1

Звездата

Беше 26 август, поредният скучен ден за Амели. Навън се изливаше голям дъжд. Амели застана до прозореца и се загледа в небето. Тя обичаше да се взира в небето и да гледа как блестят светкавиците. Винаги, когато гърмеше, тя си мислеше, че Господ наказва някой в момента. А дъждът в мислите й представл ...

gall

Проза » Разкази

2008-02-10T15:43:55+02:00 938

Задръстване

Задръстване
Автобусът отпред направи отчаяна маневра вдясно и изведнъж булевардът блесна с цялото си задръстване пред Стоян. „Не, в този град не може повече да се живее нормално" - помисли си той, съзерцавайки стотиците спрели коли по нанадолнището към Орлов мост. Старото Рено измина още няколко скъ ...

perperikon

Проза » Разкази

2008-02-10T14:08:58+02:00 1.8K 11

На дъното

На дъното
Чета разкази, опитвам се да ги разбера, да намеря мъдрост, която да приложа в собствения си живот. Чета... чета много разкази - за живота, за любовта, за хората, за чувставата им, за взаимоотношенията им... Чета и търся мъдростта, търся смисъла... Чета... търся... мисля...
И сякаш животът ...

psychoreligion

Проза » Разкази

2008-02-10T10:30:49+02:00 2K 2

Приятелството

Приятелството
Колко хиляди пъти през живота ми са ме питали: "Кой ти е най-добрият приятел?" ... А аз всеки път усърдно се опитвам да развивам моятa теория, че за мен това почти не съществува. Имам скъпи за мен хора, които много уважавам и много бих дала за тях. И винаги ще продължавам, колкото и да ...

~zori~

Проза » Разкази

2008-02-08T08:22:27+02:00 7.6K 3

Фотограф

Светът е разтеглив - като майчина утроба, като пристан неочакван, като непреодоляна злоба. Има място за всеки, загубил се и за всеки, намерил се.
И аз така, разтягам се до пръсване, за да побера в съзнанието на моя свят всички образи, съдби, тълпи от емоции, които оставят диря в душата ми.
Колко сме ...

beti

Проза » Разкази

2008-02-08T08:05:15+02:00 1.2K 2

Любовни пътеки

Любовни пътеки
на божието цвете
Седим си с колежките в общинската служба "ЕСГРАОН" в родния ми град Гоце Делчев и си бъбрим. След обед е. Работа никаква. Навън един припек - не е за разправяне. Да си подадеш носа - ще плувнеш в пот. Само в стаята се диша - нали от миналата година имаме климатик. Пет ...

vessela

Проза » Разкази

2008-02-07T16:33:17+02:00 4.1K 3

Закъсняло писмо

Тя стоеше пред монитора с натежали за сън клепачи и пишеше с равномерно и спокойно чаткане по клавишите. Сякаш всичко щеше да започне сега, в този миг.
Изпращаше поздравителни картички на всичките си познати и пациенти. Усмихваше им се с онази успокояваща и слънчева усмивка, сякаш всеки един от тях ...

vanya777

Проза » Разкази

2008-02-07T11:49:27+02:00 2.3K 6

На покрива

Ники примижваше срещу слънцето и сякаш с поглед го теглеше надолу зад хълма.
Допреди малко бе цепил дърва, защото нощем ставаше хладно. Сега отпиваше от кафето си, което междувременно бе приготвил на вече запалената печка и се чудеше кога и защо баща му е изкопал този трап зад къщата.
Съседите бяха ...

sniv

Проза » Разкази

2008-02-06T20:01:32+02:00 1.4K 2

Ревността погубва всичко (Из „Момичето и Скитникът")

Почувства нещо странно. За първи път я виждаше да седи на тяхното място толкова отпусната. Бе вперила безразлични очи във вълните пред нея и отдалеч приличаше на статуя. Едновременно привличаща със своето съвършенство и отблъскващо студена. Тя чу познатите стъпки и извърна глава. Поиска да се изправ ...

ВТ

Проза » Разкази

2008-02-03T07:16:23+02:00 1.8K 7

За жените, принцесите и още нещо

Жените сме ощетени от природата.
Погледнете мъжете: повечето от тях остаряват, запазвайки мъжественото си излъчване. Например Шон Конъри, Мел Гибсън, Ален Делон и др. известни лица над 50 годишна възраст, са не по-малко привлекателни за жените от Том Круз, Леонардо Ди Каприо и следващите ги цяла пле ...

Galina_B

Проза » Разкази

2008-02-02T07:56:48+02:00 3.1K 5

Eine kleine Nachtmusik

Този опит за творчество посвещавам на хората, научили ме какво е любов.
Позволили ми да почувствам обичта на майката, на сестрата, на приятелката. Един ден вярвам, ще се появи човекът, който ще ме научи и как обича жената.
Поклон пред всички вас !
Настроение Tchaikovsky - Swan Lake. Scene
http://sto ...

~iSkRiCa~

Проза » Разкази

2008-01-30T22:21:38+02:00 1.1K 2

Скулптор

Пия смеха ти. На глътки преглъщам безкръвните сондажи в сърцето си. Отдавна разгадах живота, но няма кой да ме чуе. Качулати въжделения прикриват истинската същност на всемира. Като тайнствено братство на горгони.
Прикрий лицето си, за да не вкаменят нетленното в теб! И ръцете, които даряват живот.. ...

beti

Проза » Разкази

2008-01-30T08:46:51+02:00 1.2K 7

Старицата и цветето ( Из „Срещи")

Докато пътуваше към адреса, пред очите му се превърташе споменът на тяхното запознанство. През онзи следобед всички бяха изнервени. За негово учудване, никой не говореше със съседите си на обичайните дребни теми от ежедневието. Знаете за какво говоря - така обикновено се убива времето чрез безсмисле ...

ВТ

Проза » Разкази

2008-01-29T20:47:43+02:00 1.6K 3

Българско лято

Обилно слънце, задух, лепне кожата. Панелният кошер е замрял с широко отворени врати на всички клетки. Стоманата в стените мързеливо се протяга. Задушена от тежкия бетон, диша през тапетите в хола ми.
Сякаш всички са в отпуск.
Съседът ми отгоре псува някакъв "левак" от "скапаните англичани", но ведн ...

sniv

Проза » Разкази

2008-01-29T17:29:21+02:00 1.3K 2

Преоткриване

Из света на Earthrise - част1
Острието попадна право в сърцето. Той никога не пропускаше. В тъмната уличка очите на жертвата, озарени от светлините на градския център, придобиха кристален вид и пречупваха милионите светлинки, изпразнени от съдържание. Джон обичаше този букет от чувства, да гледа как ...

Bheil

Проза » Разкази

2008-01-29T14:25:37+02:00 1.2K 1

The thinker boy и едни кирливи чорапи

"Най-скъпите ти хора..."
Думите й отново и отново отекваха в съзнанието му. Преследваха го, като лоша настинка и отвличаха вниманието му за дълго време, не че по принцип не беше малко отвеян и не прекарваше часове в кой знае какви размишления. Всъщност не това смущаваше Хоши. Когато за първи път тя ...

tsuki-shiro

Проза » Разкази

2008-01-29T00:03:24+02:00 1.6K

Първата крачка

Виелицата блъскаше снега гневно срещу предното стъкло на колата. Чистачките упорито се бориха с вихрушката, но не постигаха никакъв успех. Това, обаче, не правеше впечатление на шофьора на колата. Той бе зает да говори по мобилния си телефон, последен модел.
- Не ме интересува! - гласът му кънтеше и ...

gripping_bosh

Проза » Разкази

2008-01-28T23:58:44+02:00 1.4K 2

Една нощ в Гнездото

Из света на Earthrise - част2
Гражданинът Лойд Рамзи следеше мониторите на камерите. Това бе единственото му задължение като част от Системата. Четирите монитора разкриваха един от многобройните площади в Китайския кватал, обхванат от всички ъгли. Той минаваше за сравнително малък - само с един фонт ...

Bheil

Проза » Разкази

2008-01-28T20:02:24+02:00 1.3K

Само Буковски знаеше как

Поредният ден на разлагащ се мързел и желание за правене на нищо.
Пореден ден на препълнения с цигари пепелник.
Пореден ден в бара с чаша евтин ром.
Просто един пореден ден, изплетен от поредни моменти и завършващ с един и същи пореден въпрос: Дали не сбърках?
Отговорът винаги бе един и същ – не! ...

Amadea

Проза » Разкази

2008-01-28T19:10:23+02:00 2.2K