Разкази - Проза

Прокълнат на самота

"Нещастник, Нещастник" - крещи един глас вътре в
мен. Затова, че съм отново сам, че за мен отново
няма надежда. Имам чуството, че ще съм винаги
сам. Защо ли? Защото изгубих нещо истиско - моята
истиска любов. Убих я, аз я убих с моята ужасна ...

ihavenofear

Проза » Разкази

2008-03-30T09:11:29+03:00 2.1K 3

Криле

Хората гледали слабото момче със смешни криле, направени от кокоши пера и дърво. Момчето стояло близо до ръба на скалата и гледало надолу към синьото езеро.
- Няма ли да скачаш вече? - казал един нетърпелив зрител. Другите се засмели. Момчето нямало да скочи от скалата. Такъв бил планът му в началот ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2008-03-30T08:54:21+03:00 3K 1 3

Той---

V - та Глава
- Здравей!
Не говореше с никого. Просто му се прииска да каже "Здравей!". Спомни си колко пъти се е усмихвал на едва познати хора и им е казвал "Здравей!". Сега нямаше нито един от тези хора. Дори не помнеше повечето. Замисли се. Не, не ги помнеше. Замисли се за тези, които на него са к ...

bydy

Проза » Разкази

2008-03-29T20:27:17+02:00 1.3K 1 1

Не ми говорете за любов, моля

Имам нужда от емоция, която
Да
Прероди
Душата
Ми. ...

Рима

Проза » Разкази

2008-03-29T20:22:52+02:00 2.7K 14

Театър

Той стоеше близо до прозореца, стаил дъх, сякаш за да запази момента, и тръпнещ от вълнение. Нещо изпука отатък и го събуди от размислите му. Обърна се и я видя. Красива и жизнерадостна, точно както я помнеше. Той протегна ръка, за да я улови, за да я задържи. Тя му се усмихна тъжно, потрепера за ми ...

delta_f

Проза » Разкази

2008-03-29T20:19:14+02:00 1.3K

Експеримент

- Стой там! - извика му тя и той се подчини.
Отстрани сигурно изглеждаше смешно каква огромна власт имаше това дребно къдрокосо същество над такъв як исполин като него. Само че на него никак не му бе до смях. На лицето му бе изписан ужас от това, което осъзнаваше. Ситуацията бе следната: намираше се ...

LightOne

Проза » Разкази

2008-03-29T12:39:28+02:00 1.3K 3

Една прекрасна вечер

Светкавичният рефлеск на Митко, придобит в следствие на двете години като резервен вратар на юношенския отбор на “Марица” се задеиства. С котешка ловкост отмести главата си, но дори и завидната му пъргавина бе недостатъчна да го избави от неизбежното. Дали в това имаха пръст 5-те големи сливови или ...

Stivanoff

Проза » Разкази

2008-03-29T09:39:56+02:00 1.6K

Цар на...?

Не им вярвам.
Понякога, колкото и да опитвам (всъщност през повечето време въобще не се опитвам), не успявам да им повярвам...
На тях...
Хората по улиците...
Бюстиетата, ...

cheshire_cat

Проза » Разкази

2008-03-28T23:45:20+02:00 1.9K 6

Изповед на едно вечно Камъче

Здравейте, аз съм Камъче! И съм вечно...
По принцип съм си много мързеливо, бях си намерило едно местенце между две големи скали до морето, не ме достигаше вода и човешки крак трудно се озоваваше там - убежище мечта! Имах сменящи се съседи - интересно е как живите същества не обичат спокойствието, а ...

Меллисса

Проза » Разкази

2008-03-28T18:11:32+02:00 1.7K 5

За едни сватба, за други брадва...

Написах разказ. Не какъв да е, а хумористичен. И не за какво да е, а за конкурс. Писах го, четох го, смях си се. Сама на себе си. Като го завърших се замислих. “Ами сега? На мен, че ми е смешен, смешен ми е, но дали ще е такъв и за другите?” Изпратих го на всичките си приятели. Някои ми се хилиха по ...

Mili4ka

Проза » Разкази

2008-03-28T13:00:21+02:00 4.6K 11

Труден джаз

ТРУДЕН ДЖАЗ
- Джазирай, Пенка! - се изтръгна от гърлото на Матей. Черната тениска, прилепнала по него, се открояваше на зачервеното му превъзбудено и започващо да се предава тяло. Пено "тромпеда" повдигна инструмента си и жалните вопли изведнъж се заизвиваха в ритъм с привкус на евтин Ню Орлеандски ...

йеромонах

Проза » Разкази

2008-03-28T12:33:49+02:00 1.1K 4

Приказка на сенките: Мъртви деца

На всички, които са останали живи...
Страшно ли е или тъжно?
Две мъртви деца вървят по пътя към училището. След тях още две и още две. Вървят по напукания път, под голите клони на дърветата. Нито една тревичка не украсява сухата пръст, нито едно цвете не нарушава безжизнената пустинна сивота. Само и ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2008-03-28T08:13:52+02:00 1.8K 4

мисли

Мисли
Прибирах се с влака от Пловдив. Навън ужасната зимна вечер търкаляше парчета сняг към огнената паст на преизподнята. Вятърът лакомо облизваше прозорците и се опитваше да ме докопа със замръзналите си зъби. Оплезих му се и се опънах блажено на седалката. Бях сам в купето. Песента на колелетата ...

пинда.св

Проза » Разкази

2008-03-28T08:04:02+02:00 1.9K 9

Диалог с Писателката

Седях излегнат на едно тапицирано канапе в дома на Писателката. Много удобно канапе, всеки път, когато й ходя на гости, се излягам на него. Подреждах зелени квадрати в кръг. Бях меланхоличен, тъжен дори. Изгубих една от любовите си. Вярно че имам шест други, но с тази си отиде едно късче от сърцето ...

Рима

Проза » Разкази

2008-03-27T17:02:24+02:00 1.4K 7

Извор на надежда

Колко бързо падаме от нищото обратно в нищото - древен надгробен надпис
Ако някога сте сънували навалял сняг, опитвали ли сте се да му измерите дебелината? Аз не бях опитвал. Дори подобна идея не ми беше хрумвала и по време на сън до онази сутрин, когато се събудих с ясно запазения образ в паметта м ...

Раймонд

Проза » Разкази

2008-03-27T12:22:42+02:00 1.4K

Рокля за двама

Рокля за двама
Аз бях на 40, а моите родители почти на 80. Все още бяха живи и здрави и двамата и живееха като младо семейство в голямата спалня на стария ни апартамент в центъра на София.
Аз обитавах северното крило с една малка стаичка и кухненски бокс до нея, съвсем достатъчно за един човек. И ма ...

Раш

Проза » Разкази

2008-03-27T11:42:35+02:00 1.5K 5

Ти си отиде

Навън е мрачно и студено. Все още е зима. Снегът се топи малко по малко и улиците стават чисти. Вървят хората с някаква цел напред. Между тях се лута една изгубена душа. Това съм аз! Душа, която не знае как да продължи напред, да гледа в бъдещето. Хората около не са много, но ето, че липсва един чов ...

maneto

Проза » Разкази

2008-03-26T08:44:38+02:00 1.4K

Снежна буря - 2 - продължение

Снежна буря-2
Абдулрахман Акра
Баща й настоя да пият по една ракия за добре дошли. Седнаха двамата, докато тя с майка си приготвяха вечерята. Бащата говореше бавно и изразяваше своите виждания за живота, а той хитро се опиташе да се доближи до неговите възгледи, за да спечели одобрението му като бъд ...

dr_abdul

Проза » Разкази

2008-03-26T08:12:30+02:00 1.4K 4

Златната круша

Златната круша седяла отстрани на пътя, под табелата сочеща Блестящия Град и плачела. Всички останали плодове минавали покрай нея и състрадателно я поглеждали. По пътя се задал един банан. Той също погледнал крушата и си помислил: “Колко красива златна круша. Трябва да е щастлива. Аз бих бил щастлив ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2008-03-25T16:17:13+02:00 1.7K 2

Валя

Валя
Валя беше с големи гърди и голяма душа. Ей точно от тези гърди и от тази душа идваха всичките й неприятности. Мъжете, с които се събираше, си мислеха, че могат да мачкат душата й така, както й мачкаха гърдите. Не, че на Валя й беше лошо от това. В началото дори й беше хубаво. Но след някоя и др ...

Раш

Проза » Разкази

2008-03-25T15:50:55+02:00 2.1K 5

Аз съм по-щастлива от теб

- Млъкни! Върви си в стаята!
- Повече не ми говори.
Чу се хлопане на врата. Едно дете застана на прозореца и се загледа към звездите. Една сълза падна от очите му върху лицето на спящата под прозореца малка скитница. Тя се изправи и погледна ревящото момиче.
- Здравей, как си? - попита скитницата, и ...

f_soul

Проза » Разкази

2008-03-25T09:49:59+02:00 1.7K 2

Фея на Мрака

Беше пролет. Дърветата бяха разцъфнали. Слънцето срамежливо се бе подало над белите и пухкави облачета. Прибирах се от работа и отново я срещнах - девойката, която всеки ден срещах по моста. Облечена беше в черно, бе тъжна както винаги и сълзички пробясваха в красивите и топли очи. Беше толкова тъжн ...

QueenOfTheDeath

Проза » Разкази

2008-03-24T12:24:23+02:00 1.3K 4

Детската любов

И ето, вървяха двамата влюбени, весели и доволни в този красив слънчев ден. Те толкова много се обичаха, че им беше достатъчно само да се гледат. Разбираха се единствено с поглед и не беше нужно да изричат нищо. Бяха толкова щастливи и толкова влюбени, че не можеха да спрат да се гледат и да се насл ...

earth^angel^

Проза » Разкази

2008-03-24T12:11:09+02:00 2K 2

Старото дърво въздъхна тежко...

Табелата се умори.
„Застрашен район! Не сечете дърветата!”
Да не я слушат.
Старото Дърво въздъхна тежко. Наоколо нямаше никой.
„Днес Слънцето е по-голямо - констатира То. -И повече пари.” ...

Natural_blue

Проза » Разкази

2008-03-24T08:42:15+02:00 1.4K 1

Мотелът

Мотелът
Фаровете осветяваха мокрото платно. Тунелът над Ихтиман беше останал зад гърба ми и нанадолнището в посока София караше пъргавото VW да лети. Умората от дългия и напрегнат ден си казваше думата, усещах, че клепачите ми натежават. В среднощния час нямаше почти никакво движение. Добре че бодри ...

perperikon

Проза » Разкази

2008-03-24T08:34:01+02:00 1.8K 4

Гробарят - човек без мечти и малкото момченце

Далеч от града имаше едно място. Място, което всички избягваха. Посещаваха го само два-три дни в годината. Това бе гробището. Мрачно, нали? Само гробарят и нощ, и ден стоеше там. Всяка минутка, всеки час.
Настъпваше полунощ. Само луната осветяваше това забравено от Бога място. И ето, той както всяка ...

bubenceto199

Проза » Разкази

2008-03-23T21:19:57+02:00 1.3K 2

Децата на утрото

Посвещавам на всички,
които са чули,
ще чуят
или поне ще опитат…
Утрото е най-любимата част от денонощието за мен. Питали ли сте се някога, защо част от земята винаги е осветена? Защо нощта не обгръща цялата планета? Не, не говоря за глупавото обяснение, че земята се върти около слънцето. Това е за ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2008-03-23T21:09:33+02:00 2.6K 4

Клуб “Февруарска Дева”

Последните научни публикации се постараха да докажат, че най-силната, най-дълбока и безпричинна депресия обхваща хората към средата на януари. След еуфорията на коледните празници, след стотиците безсмислени покупки и подаръци, които най-често не изненадват никого, дори и децата, които вярват в дядо ...

Mili4ka

Проза » Разкази

2008-03-23T11:07:10+02:00 1.8K 3

Как две човечета спасиха зората

Посветено на другото човече…
Имало някога едно човече, което вървяло в безкрайната нощ, по дългият и ветровит път към Пурпурния Град. Силните ветрове го изпращали ту в единия, ту в другия край на пътя и човечето много се страхувало да не се озове сред дърветата от двете страни, където се разхождали ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2008-03-22T23:22:18+02:00 2K 5

Душата на един извор

Там, горе в планината, има един извор, за него се носеха легенди, че имал лечебна сила, лекувал разбити сърца...
Още по време на турското робство на това място една мома намерила смъртта си, защитавайки любимия. Оттогава хората разправят, че духът й се е вселил в извора и помага на търсещите утеха д ...

vili_tr

Проза » Разкази

2008-03-22T20:21:33+02:00 1.5K 1

Когато телефонът звънна

„Категорично не!"- помисли си тя, когато чу от телефона онези думи, които искаше да чуе от месеци. Но защо точно сега? Защо когато всичко беше започнало да се нарежда.
- Е, искаш ли да излезем? - попита човекът от отсрещната страна на линията.
- Естествено, че да!
Не, тя ли го каза? Но нали нямаше? ...

Shade

Проза » Разкази

2008-03-22T09:11:25+02:00 2.5K 5

Снежната Буря

Снежната Буря
Абдулрахман Акра
-Ти си луд... Това бяха последните й думи, които погалиха ушите му през телефонната слушалка.
-Знам... Луд съм по теб. Идвам, да знаеш само.
Той свиреше щастливо на автогарата, на която имаше само единствен микробус в очакване на други любители на приключенията. И те л ...

dr_abdul

Проза » Разкази

2008-03-22T00:40:42+02:00 1.4K 1

Завесата

Пръстите му сръчно се вмъкнаха под тънката й лятна блузка. Точно бяха намерили верния си път и почти бяха стигнали заветната си цел, когато гласът й прокънтя:
- Дан! Забрави! Не тук. Прекалено близо до къщата сме.
Сякаш, за да докаже истинността на думите й, от къщата се чу залп кикот. След малко пр ...

gripping_bosh

Проза » Разкази

2008-03-22T00:32:31+02:00 1.3K

Пролетно

Вдъхновено от едноименната поредица на shumkd (Кадир Демир) : Пролетно - 1, 2, 3, 4, 5...
***
Дремещо себеотричане разгулва състрадателните импулси на пролетта. Волята за живот твори себе си в обрзите на природата. Властно налага гените си в жадните недра на Земята, за да се завърне претворено наесе ...

beti

Проза » Разкази

2008-03-21T21:44:42+02:00 2.6K 2

В търсене на знамето

В ТЪРСЕНЕ НА ЗНАМЕТО
Тик-так, тик-так, тик-так...
Часовникът тихо отброява времето. Сутрин е. Прашинките лениво се гонят в слънчевия лъч, промъкнал се между завесите. За никъде не бързаш. А и да искаш, не можеш. Годинките са те затрупали като юргана, под който си се свил. Тежички са. Ставаш бавно. Н ...

anna_bella

Проза » Разкази

2008-03-21T21:34:22+02:00 1.6K

Без край

БЕЗ КРАЙ
Мъжът, който ме чакаше на пропуски в службата, още отдалеч ми вдъхна странно предчуствие. Имаше познато лице и черни, живи очи.
- Мария? Здравейте! Аз съм Ясен Пламенов, адвокатът на...
(Дявола или по-точно на един паднал Ангел в живота ми...)
- Нещо се е случило с Виктор? ...

сиа

Проза » Разкази

2008-03-21T13:53:38+02:00 1.6K 1

Забранено за предани съпрузи

Забранено за предани съпрузи
Скоро моята съпруга ще има рожден ден. Става на... няколко години и аз трябва да й подаря някакъв подарък, но никаква идея нямам какъв да бъде той.
Някога преди беше по-лесно, но тогава аз самият не бях такъв "никаквец" - така ме обижда жената, когато все някак, но ми е ...

iasmina

Проза » Разкази

2008-03-20T18:48:00+02:00 1.2K 1

Изгубен пламък

"Баща ти е крадец, знаеш ли?
Откраднал е звездите и ги е сложил
в очите ти!"
Да, никога няма да забравя тези думи! Как се разтапях, щом ги чуех, като шоколад, напечен от слънчевите лъчи... Обичах този човек повече от всичко. Поднесох сърцето си на него, на дявола! Той бе моят дявол. Така го наричах ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2008-03-20T18:09:14+02:00 924 1

По лунната пътека

Камелия Мирчева
ПО ЛУННАТА ПЪТЕКА
(разказ)
Седяха на терасата и пиеха кафе.
Мъж и жена на средна възраст. Изглеждаха толкова погълнати в разговора, че не забелязваха нищо извън себе си. ...

kami10

Проза » Разкази

2008-03-20T08:40:40+02:00 2.3K

Неочакван Край vol. 2

Шумовете от тракането на тъмничаря ме изтръгнаха от уютната прегръдка на съня. Отворих само леко очи, за да се огледам, без да правя много резки движения, защото не исках той да види, че съм станал. Останалите в клетката с мен правеха същото. Но знаех, че на него тези номера не минаваха. Трябваше да ...

uriel_blanchard

Проза » Разкази

2008-03-18T23:54:11+02:00 1.2K