Разкази - Проза

Среща

Обикновено не се заглеждам в лицата на хората по улицата. Но това лице... изглеждаше някак гротескно... множеството вертикални бръчки, силния грим и тъмно-червеното червило, излязло много извън очертанията на устните... Спряхме се едновременно. Заговори ми бързо, някак нервно:
- Ама ти изобщо не си ...

Нел

Проза » Разкази

2007-11-15T15:37:29+02:00 1.3K 6

Моята майка работи „ кучка”

Всеки ден, когато се връщах от работа, пътят ми минаваше покрай една детска площадка в междублоковите пространства. Обикновенна, само с една люлка и пясъчник. Направи ми впечатление, че всеки път там виждах да седи самотно, на люлката, едно и също момиченце. Независимо дали е слънце, дъжд или вятър. ...

Романтик

Проза » Разкази

2007-11-15T08:41:56+02:00 2.5K 50

Висящата градина

Всички спят във висящата градина, така, че не говори. Спят с въжета около вратовете, спомените вече са изстинали върху бялата им кожа, студена като смъртта. Сънуват под оголените корони на дърветата, за първи път свалили маските си, а пръстите им едва докосват върховете на тревата. Безформени и неми ...

VeniVidiVicioUs

Проза » Разкази

2007-11-15T07:45:07+02:00 1K 1

Както си стояхме там...

Както си стояхме там, помня, ти искаше да се върнеш обратно. А мен ме беше страх да ти кажа,че нямаше път назад. Но изведнъж ти се спря. Дори не продума. И тогава знаех, че си разбрал. Знаех, че е трудно.
Ти стисна ръката ми и изтърва цветето. То падна долу, под скалата. Гледах го как пада и осъзнах ...

princess_havok

Проза » Разкази

2007-11-14T16:40:11+02:00 1.4K 3

...

Напомни ми нещо... Не, не е точно същото, но...
Един телефонен звън, който прекъсна агонията. Агонията на една любов, голяма любов, силна любов, вече отровна любов.
Беше неговият телефон. Иззвъня точно когато...
Разговорът беше тежък. Не вървеше. Като всичко, което се случваше в последните две годин ...

Нел

Проза » Разкази

2007-11-14T09:44:41+02:00 1.1K 1 7

Стихията

Наталия (или Нати както я наричаха приятелите И) приключваше с приготвянето на масата. Днес щеше да е големият ден. Очакваше го с нетърпение. От известно време излизаше с новия лекар от окръжната болница – Радомир Иванов. Срещите им не бяха много чести и се ограничаваха в кратки вечерни излизания, к ...

Романтик

Проза » Разкази

2007-11-14T09:27:20+02:00 1.5K 31

Празници няма, празници има

ПРАЗНИЦИ НЯМА, ПРАЗНИЦИ ИМА
Мелодичният джаз се лееше от радиоапарата и по някакъв странен начин се смесваше с пелената от тютюнев дим, която обгръщаше стаята и й придаваше приятна атмосфера, въпреки липсата на отопление и оскъдната мебелировка.Той седеше на изтърбушеното кресло с цигара в уста и ба ...

DarkSideOfTheMoon

Проза » Разкази

2007-11-13T16:29:02+02:00 949 1

Подаръкът на мама (2 част)

Днес остана да работи пред компютъра. По едно време чу тихичко отваряне на вратата и след малко едно коте се покатери по нейните крака. Едновременно с това някой запъхтян придърпа стол зад нея и две познати ръчички закриха очите й. Младата жена се усмихна и зачака. След няколко секунди чу скъпо за н ...

ВТ

Проза » Разкази

2007-11-13T08:45:34+02:00 4K 13

Аз и ти

Аз и ти
Как продължаваме напред, след като пътят зад нас се срути? Има ли начин да не се игубим, ако не знаем откъде сме дошли? Понякога е добре да се обръщаме назад, за да знаем откъде сме минали. Фактът, че има обратен път назад, сам по себе си е достатъчен, за да се чувстваме сигурни, за да знаем ...

jeannedarc

Проза » Разкази

2007-11-13T08:13:31+02:00 1.5K 1

Бледи утринни лъчи

Бледи утринни лъчи проблясваха в стаята. Тя лежеше спокойно,
с едва притворени очи. Снощните събития бяха разбунтували съзнанието
й до толкова, че не можеше да заспи.
Преди по-малко от шест часа, тя бе излязла с приятеля си. Бяха
решили да се отделят от всичко друго и да обърнат внимание на себе си. ...

stormy

Проза » Разкази

2007-11-13T07:47:54+02:00 1.5K 1

"Любовта идва като гръм от ясно небе."

"Любовта идва като гръм от ясно небе" - разказ с продължение...
... Публикувана действителна история в един вестник, чиято задача, поставена за читателите беше да я довършат... Историята накратко... Мартин е влюбен в Ани, но тя има приятел - Борис. Когато настоящият приятел отсъства от града, Ани си ...

XpuCuTyy

Проза » Разкази

2007-11-12T19:09:53+02:00 1.3K

Историята на един старец

Всеки ден дядо Генчо седеше на улицата върху едно пънче и пушеше нервно цигара. Очите му, влажни и тъжни, болно се взираха в простора и сякаш гонеха една недостижима мечта.
Винаги го поздравявах. Колкото и странен да беше, старецът излъчваше някаква нежност, въпреки грубите му ръце и набръчканото ли ...

byboJle4e`f

Проза » Разкази

2007-11-12T16:42:35+02:00 1.5K 10

Истории с пръстен

Днешният разказ не е мой. На приятелка е. Казва се Биляна. Тя ми го прати с молба по него да напиша нещо... но, както сами ще се убедите, няма нужда да се пипа или да се пренаписва. Надявам се да го оцените, както аз го оцених, т. е. с абсолютната шестица! :-)
Истории с пръстен
Или
Вълшебният пръсте ...

Нел

Проза » Разкази

2007-11-12T14:27:27+02:00 2.9K 7

Любовниците

Кокалчетата на пръстите й бяха побелели от стискане. Ръцете й здраво хванали тръбата на таблата на леглото. Тялото й се извиваше в сладостни извивки. Да се люби с този мъж винаги беше удоволствие. Всеки път я караше да бъде на гребена на вълната. Идваше в къщата му с голямо желание. Не й правеше впе ...

Романтик

Проза » Разкази

2007-11-12T08:43:53+02:00 1.7K 24

Без сърце

На леглото, завито с оръфана завивка, лежеше младо момиче. До него тихо плачеше майка му. Двете жени бяха постоянно заедно. Особено сега, като момичето го сполетя болест.
Нямаха си мъж в къщата и трудно изкарваха прехраната си. Бащата на момичето бе починал много отдавна и то никога не го бе зървало ...

MIla_f

Проза » Разкази

2007-11-12T08:39:40+02:00 1.5K 3

Къде си, Ботев?!

„Баба Илийца е умряла отдавна. Но полуумрялото дете оживя и сега е здрав левент и се нарича майор П. Покойната му баба, като му е разказвала тия събития, говорила му, че вярва, че дължи оздравяването му не толкова на небрежната молитва на сърдития калугер, колкото на добрината, която не могла да нап ...

кремик

Проза » Разкази

2007-11-11T11:04:02+02:00 1.7K

Черният принц

Някога, много отдавна, когато ангелите господстваха и правеха всичко, което поискат, Черният принц още беше ангел. Горе се деляха на два вида, въпреки че нямаше твърде голяма разлика. Единият вид бяха онези, които правеха добрини и закриляха. Другите, не че правеха зло, но те бяха сякаш безразлични ...

Myxomorka

Проза » Разкази

2007-11-10T18:46:26+02:00 1.9K 1

Срещата

Беше изминало доста дълго време от първата им среща. Тя беше кратка, непринудена и интересна. Времето летеше и ги променяше – почти до неузнаваемост. Но животът е такъв – радост, усмивки, понякога тъга и сълзи – но все пак - живот. Разменяха мисли и идеи, чуваха се по телефона, понякога си пишеха. Е ...

Lingerie

Проза » Разкази

2007-11-10T17:31:11+02:00 1.2K 2

Я камилата, я камиларя

Я КАМИЛАТА, Я КАМИЛАРЯ
Тази привечер, както се случваше понякога, баща ми и неговия приятел Кольо се черпеха на терасата на хола и обсъждаха нещо. Макар че бях с тях на малката масичка, почти не вземах участие в техния разговор. Пък и какво разбирах аз от коли, защото те двамата, всъщност, говореха ...

кремик

Проза » Разкази

2007-11-10T17:02:02+02:00 5.5K 2

Сезонът на Мълчанието

Разобличавам целта на жестовете.
Аз знам.
Иска да се предпази... от мен.
Аз знам.
На никого не са достатъчни погледите и усмивките ми, за да ми повярва, че съм истински. ...

cheshire_cat

Проза » Разкази

2007-11-09T19:36:45+02:00 1.2K 2

Любовта е всичко

Това са Те - нашите лудо влюбени герои !Отново усамотени, за да олицетворят своето време, като се отдадат единствено на пламенната си и чиста любов...
... Искаше им се да избягат и да забравят за всичко и всички. Проблеми имаше безкрайно много, създавани от някои, които им се пишеха за добри приятел ...

RickarD

Проза » Разкази

2007-11-09T13:53:52+02:00 1.4K 2

Следва продължение...

Последно поклащане и автобусът спира. Чува се нещо като въздишка на човек, на уморен човек или... Знам ли. Няма значение. Изчаквам няколкото други пътници. Не бързам за никъде. Дори и не знам защо отивам. Всъщност знам, но... не знам как ще бъда приета. Подчиних се на импулса и желанието си, а сега ...

Нел

Проза » Разкази

2007-11-09T12:16:19+02:00 1.6K 6

Измаменият брадатко или любовните приключения на дядо Торбалан

Докато новоизлюпеното еврейче слушаше тъжната приказка за Вълшебният долар, в офиса се развиваше първата част от балета "Измаменият брадатко". Ролята на Отело изпълняваше дядо Торбалан, а ролята на Дездемона - красивата аржентинка Франческа де Силва.
- Обииичааам теееее! - пееше Отело и подскачаше к ...

siromah

Проза » Разкази

2007-11-09T09:28:37+02:00 2.8K 2

Влюбено

Влюбена съм.
Видях го при едно пътуване до Бачковския манастир. Отначало не го забелязах, а после, когато погледът ми падна върху него...
Омагьоса ме!
Не можех да откъсна очи от красотата му. Всъщност, не беше толкова красив, малко поостаряващ, но с благородно излъчване и много топло изражение. Стоя ...

PLACEBO

Проза » Разкази

2007-11-08T21:38:45+02:00 1.6K 10

Целувка за сбогом

Помахах му за сбогом и си отидох. Той стоя там дълго, взирайки се след мен, без да има някаква причина да си тръгне. На мен също ми беше трудно.
Той пъхна ръце в джобовете си, както правят истинските мъже, но дългата му вълниста коса, прилепналите му тъмни дрехи и черния молив на очите му можеха ясн ...

princess_havok

Проза » Разкази

2007-11-08T15:06:11+02:00 1.6K 4

Да обичаш истински

Движенията му бяха резки, но сигурни. Почти отвесната скала не представляваше особена пречка за него. Копието и щитът на гърба му сякаш бяха част от тялото му и следваха всеки негов отскок, всяко едно движение, докато тъмночервеното му наметало, развяващо се свободно на брулещия вятър, сякаш бе отра ...

Charlie

Проза » Разкази

2007-11-08T14:04:06+02:00 3.4K 4

Две изгубени души

Огромният селски стадион "Великият болярин" се простираше в левия край на селото. Преди около 20-30 години той процъфтяваше и селският отбор беше във "В" футболна група, на границата между професионалисти и аматьори. Футболистите работеха в близката мина по три часа на ден, после се връщаха и тренир ...

siromah

Проза » Разкази

2007-11-08T08:58:10+02:00 1.8K 2

Ния

Не беше късно, но се чувстваше уморена. Очите й пареха. Май трябваше и да поспи малко. Не се поколеба - излезе от банята, и си легна. Затвори очи и реши да помечтае, ей така, докато... сънят й я завладее, цяла... Отдавна не беше мечтала. Но... съзнанието й се замъгли, мислите й бяха разпокъсани и ра ...

Nella_gold

Проза » Разкази

2007-11-08T01:01:09+02:00 1.3K 12

Призраци в (без)действие

- Бързо, бе копеле! Не мога да те чакам още сто години. - изсумтя някой в тъмното.
- Какви сто години, бе! Това ще го говориш на Спящата красавица. - Аз не съм спящ.
- Ма и жив не си! Като стана дума... какво прави тая кучка Спящата красавица? Тоя принц треа да е некой некрофил. И докато спи ли, бе ...

РоРо

Проза » Разкази

2007-11-07T19:43:50+02:00 1.6K 1

Диамантени сълзи

С този разказ не визирам никой конкретен професионален слой от обществото. Той изобразява само отделни типове хора, поддали се на властта на парите!
Пред лекарския кабинет стояха трима души... Нищо не ги свързваше. Може би само потребността от лекарска помощ.
Една от тези трима, беше 75 годишната да ...

azura_luna

Проза » Разкази

2007-11-07T00:45:37+02:00 1.7K 4

Отмъщението на нехранимайкото

Това е 6 разказ от поредицата "Първите години след войната"
Те следват както:
1. Първите дни на новия живот.
2. Кулакът.
3. Крадецът на кокошки. ...

siromah

Проза » Разкази

2007-11-06T09:59:25+02:00 2.3K 7

Какво му пречеше снимката

Ще ме довърши тоя моя. Помолих го да ми оправи простора. Нарочно ли го прави? За втори път го моля да забие един пирон и за втори път е със счупен палец на лявата ръка.
Първият път беше след сватбата. Помолих го да забие пирон над леглото в спалнята, за да закача сватбената ни снимка. На нея сме с м ...

svetlanal

Проза » Разкази

2007-11-06T00:07:16+02:00 3K 50

Портрет на една...жена

Ема беше един от най-добрите фотографи в града. Това освен, че и беше любимото занимание, беше и начина й на живот, и работата й. Както писателите пишеха и по този начин изразяваха себе си, така и Ема, чрез своите снимки изразяваше възгледите си. Работата й, позволяваше да пътува много и да се запоз ...

Myxomorka

Проза » Разкази

2007-11-05T19:44:03+02:00 1.5K 2

Влюбване

Беше влюбена в него още като дете. Не помнеше точно от кога, само някакви моменти, в които е подскачало сърцето и заради него. Например, когато в малкото квартално училище тя се качваше по стълбите, а той се плъзгаше по парапета и профуча покрай нея викайки. Тя беше четвърти клас, а той може би седм ...

полет

Проза » Разкази

2007-11-04T23:41:54+02:00 1.7K 1

Размисъл върху една приказка

Размисъл върху една приказка
Величествено и семпло, вдъхващо респект, но и често презирано, познаваемо и необяснимо, времето е провокирало не един мислител да се впусне в безкрайни и противоречиви размисли в желанието си да го натъпче в рамките на собствените си човешки възприятия. Дългата стрелка о ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2007-11-04T23:39:58+02:00 3.7K 1

Силни думи

"Силни думи"
- Обичаш ли ме?
- Разбира се, скъпи.
Джесика Парис погледна годеника си с онзи типичен за нея омайващ поглед, който караше всеки мъж да повярва на думите й. Вече във възрастта на завяхващата младост, тя имаше зад гърба си един провален брак и още двайсет по толкова разтрогнати връзки. В ...

blumi

Проза » Разкази

2007-11-04T23:03:27+02:00 3.9K

Затворът

Съдията обходи със сърдит поглед залата. Намести дебелите очила на носа си. Изкашля се и каза високо:
- Адела Маркес, осъждам ви на пет години! След първата имате право да настоявате за помилване.
Младата мексиканка не вярваше на ушите си. Пет години? За какво? Че беше си позволи да обича не когото ...

Романтик

Проза » Разкази

2007-11-04T19:21:31+02:00 1.6K 22

На самотната гара

Толкова бързо минаха дните, след като той й каза, че ще заминава.
Първоначално тя не взе на сериозно думите му, мислеше, че е поредната приумица, на болния му мозък... но въпреки това плака цяла нощ, само при мисълта за това.
Не можеше да си го представи дори.
Да се събужда без този човек, който е с ...

Miska_Kumaliska

Проза » Разкази

2007-11-04T16:13:04+02:00 1.4K

Отмъщението на Горгоната

Тежко е когато след дълго отсъствие се завърнеш в родния град. Така, както стана с мен... Всъщност, нека първо ви се представя - казвам се Нели, а историята която ще ви разкажа се случи преди десетина години, когато нямаше все още нито мобилни, нито компютри, и когато най-често срещаните коли по път ...

Mili4ka

Проза » Разкази

2007-11-04T11:54:13+02:00 1.4K 3

Архангелова Задушница

Архангелова Задушница
- Диий! - Гено замахна леко с камшика към воловете. Те ускориха крачка по буренясалия коларски път. Товарната талига заскрибуца малко по-учестено.
- Хайде, батювите, че и връщане ни чака! А още не знаем къде сме... - мъжът започваше да се тревожи. Уж беше минавал от тук, а мест ...

perperikon

Проза » Разкази

2007-11-04T11:42:02+02:00 2.6K 1 8