Разкази - Проза

Мързеливият българин. България в няколко реда

Тулупщайн, или мързеливият българин. България в няколко реда
Хайде, няма ли вече да започваш шофьорски курсове?
Не. Нали имам колело, крака, градски транспорт.
Колата не е лукс, а необходимост.
Баба ми едно време само на кола се е возила ... ...

yanko88

Проза » Разкази, Хумористична, Други

2022-01-05T19:07:55+02:00 1.3K 1

Имам всичкото "СЕГА" а толкова малко "УТРЕ".

Беше особена форма на обич, форма, по-трудна за понасяне от всеки вид омраза.
За красивите "чудовища".Демоните,владеещи емоционалното обсебване,скритата агресия,измамното "добро"......
За лесното бягство и трудната трансформация...
За способността да оразмеряваш смислено времето,
разширявайки мащаба ...

dux

Проза » Разкази

2022-01-05T13:40:52+02:00 811

Спасение от хаоса

Помести се да вляза… Да, да – знам, че е твоят дом. Обаче е част от нашата кооперация. Обществен, значи…
Оная вечер имахме събрание и ме избраха за председател. Нещо като премиер или президент на входа… Нямаше те, видях… Как така не си искал да гласуваш, защото не си харесвал никого? Това е демокрац ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-05T11:24:25+02:00 700 2 7

Три смешно – тъжни истории

ДОФМ (*)
Поръчваме на западна фирма да ни достави тяхната си автоматична система, с нашата си добавка - да се управлява и с допълнителен сигнал – нули и единици, кодирани с промяна на фазата на всеки 16 такта ... На практика нищо сложно – имаме една идеална синусоида, която в нужния момент кръцваме ...

jonnnn

Проза » Разкази, Други

2022-01-05T06:55:00+02:00 2.2K 5 21

Лъжливата шестица

Моника беше от онези родители, които се събуждат при всяко движение на дъщеря им в бебешкото легло и бързо се спускат да видят как е детето им. Помнеше, че нейният поглед още при първата им среща откри следите по набодените със спринцовка крачета и как веднага осъзна, че това малко беззащитно същест ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2022-01-04T15:01:15+02:00 1.6K 7 41

Златните плужеци

Беше ги видяла в един моден фантастичен филм. Е, не целия го гледа – бая време прекара на колене пред фотьойла с госта на клуба, но зърна достатъчно…
Далечна планета. Населена с чудовищни плужеци – тлъсти, гадни, мазни. Оставящи подире си мокри следи. И, когато полазят по нещо живо, затрупват го с и ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-04T10:36:44+02:00 548 2 4

Клубът на парясниците /новогодишен дар/

Така го нарече мъжът на Ана. Когато беше жив, де. И тя тогава все още се присъединяваше към клуба тайничко – уж излизала по работа нейде си. Но оня накрая я освободи от присъствието си. Як излезе – що болести го бяха накачулили, ама не мирясваше и пускаше отровни шеги, подиграваше се на женското им ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-03T11:40:31+02:00 971 1 7

Лавандула, слънчогледи, жита и още нещо...

Юлско утро. Слънцето се подаде в чистото небе и засия силно още в ранните часове на деня. Слънчогледите, още спящи, леко започнаха да се обръщат и един по един поздравиха слънцето. Лавандулата в съседното поле стоеше безмълвна, само ароматът ѝ се носеше на вълни и предвещаваше нещо да се случи...
В ...

MayaKoleva

Проза » Разкази

2022-01-02T22:37:32+02:00 940 4

Несъвместими

Родителите ми, които по начало са разбрани и толерантни хора, бяха против връзката ми с Михаил. Не че ме убеждаваха да го зарежа. Изказваха недоволството си с кротко мърморене и тежки погледи. Защо не го харесваха, вероятно ще попитате. Отговорът е много прост. Човекът, в когото се бях влюбила, беше ...

Heel

Проза » Разкази

2022-01-02T22:34:34+02:00 1.3K 1

Четвъртък

Четвъртък е. Един от онези дни в края на декември, в които се чувстваш като шофьор, който току-що е слязъл от колата, върви бавно и от време на време се обръща назад, за да се увери, че е паркирал правилно.
Вървя към новия ден, но си мисля за изминаващата вече 2017 г., опитвайки се да я анализирам. ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-01-02T18:39:16+02:00 609 1

Отдел "Саможертва"

Нямаше представа къде се намира, нито как беше попаднал тук. Беше уплашен. Направо вцепенен. Мястото приличаше на лабиринт от фоайета, а той стоеше на пейка в коридор м/у две от тях.
- Какъв хаос, какъв хаос само, не мога да повярвам. Каква е тази организация ... А уж навсякъде пише друго, от Стария ...

Svilen75

Проза » Разкази

2022-01-02T15:34:00+02:00 919

Барби

Беше една студена снежна вечер в началото на март 1991 г. Снегът тихо шепнеше тайнствени заклинания по пустите улици на Пазарджик, слабо осветени от запотените прозорци на блоковете и къщите, чиито коминчета упорито изстрелваха нагоре димни въздишки. Студеният въздух миришеше на изгорели въглища, пр ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-01-01T12:55:13+02:00 872 1 1

В парка

Окъпан от лъчите на пролетното слънце и потънал в зеленина, градският парк е по-гостоприемен от всякога. Като че ли и на него му писна от социалните лишения и се е затъжил за хората, колкото и поразии да му причиняват понякога. Готов е да им прости и счупените люлки, и обелките от слънчоглед навсякъ ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-31T09:51:03+02:00 674

Трима мъже на перона

Продължаваше да вали. Дъждът невъзмутимо не спираше да изпраща безбройните си ситни капчици към грешната земя. Като камикадзета, фанатично и последователно, те се разбиваха една след друга в огромните мръсни локви, които бяха превърнали перона на гарата в някакъв странен асфалтов архипелаг. Поредния ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-30T12:10:25+02:00 796

Съседи

Някой бавно отвори тежката метална врата на входа на панелния блок. Вятърът, чакайки отвън като гост, нетърпеливо се шмугна вътре. Разлисти набързо брошурите на трите големи търговски вериги, оставени небрежно до асансьора, и след като не успя да си хареса нищо от тазседмичните промоции от страницит ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-29T13:05:33+02:00 642 1

Изборка

Гледам вестника. Работа търся. По каквато и професия да е. Бил съм какъв ли не, специалист, тачен… Но!
И последната фирма я купиха някакви. Нашенци. Обаче се заговори, че зад тях стоят чужденци. И си пролича – почти веднага изрязаха половината работници и служители. И назначиха други. Само дето…
С п ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-12-29T10:11:04+02:00 1.5K 3 17

Подготовка за Коледа

Георги погледна към таблото с разписание на рейсовете, след което се пребърка и извади телефона си за да сравни часът с този на общинският циферблат. Грешка нямаше. До идването на нужният му рейс оставаха пет минути. Прибра го във вътрешният джоб на якето си, след което го закопча максимално догоре. ...

5GLTE

Проза » Разкази

2021-12-29T08:45:00+02:00 956

Непокорният принц

И аз се смея над сърцето си – и изпълнявам волята му....
Йохан Волфганг Гьоте
През девет царства в десето живеел малък принц. Той притежавал неповторима красота. Косите му имали сребристият цвят на сияйната луна, а очите - синевата на небето.
- Сине, ти си пълно копие на майка си – Сияйната Луна. Тя ...

troia

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

2021-12-28T18:41:36+02:00 904 4 13

Ще дойде съблазън-6

Горе зад прозореца някой отмести завесата. Матей видя тънка, бяла ръка и една червена коса, която грейна по- силно от абажура в стаята. Сигурно Ефросина току- що пробудена от дрямка е затъгувала за Карло и сега го търси с поглед из алеите пред къщата. Каква ли би била тази къща, ако Ефросина не живе ...

svdonchev

Проза » Разкази

2021-12-28T15:19:54+02:00 1.8K

Предчувствието - 5 част Край

Пътувахме близо два часа. Високи борови гори се простираха от двете страни на пътя. Радиото не млъкваше и взе да ме боли глава. Мистър Смит си гледаше пътя и само от време на време усмивка се плъзгаше по лицето му и ме поглеждаше настойчиво. Въобще не можех да се ориентирам къде сме.
Все още се огле ...

di_t

Проза » Разкази

2021-12-28T12:40:11+02:00 1.1K 5 12

Всичко е възможно 2

Вратата се отвори, и..
Цвети, черната коса свободно падаше по раменете й, очите очертани с линия изглеждаха неземни като богиня, Афродита ли,.. Артемис ли е...блуза с по отворено деколте ,..а, имаше някакво златно медальонче в деколтето,.. очертаваха се добре изглеждащи стегнати гърди,. мдаа, блуза ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-26T14:12:30+02:00 785 9

Стъпки в пясъка

- Оооо, младежи! Как е настроението? - жизнерадостно почти се провикна служителката на БДЖ към групата пенсионери, които седяха кротко на празния перон. Поредното закъснение на бързия влак за Варна явно не ги притесняваше особено. Може би, защото на тяхната възраст времето вече има малко по-лежерно ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-26T10:39:10+02:00 1.6K 1

Завръщане

Зима е! Най-вълшебното време в годината. Време което изпълва сърцата ни с доброта и обич, време за скъпите на сърцето ни хора, за подаръци и мили жестове. Време за прошка, за топла прегръдка и добра дума. Студът преде бели нишки и ги вплита в покривите, прозорците, дърветата... Комините изпускат дъх ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-12-26T08:08:25+02:00 1.2K 11 27

Коледна искра

1.
Час преди началото, Принцеса оставаше сама - за съсредоточение, за преговаряне на текстовете, за прочитане отново на сценария на шоуто, което трябваше да бъде перфектно. Дължеше го на всички онези, които идваха на концертите ѝ.
Днес ще бъде необикновено, ще бъде празнично и приказно – каза си тя, ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2021-12-25T18:11:55+02:00 991 3

Всичко е възможно 1

Зяпам по витрините, дядо Мраз в шейничка, пардон дядо Коледа, около него купища лъскави кутии с панделки,...подаръци. Той, дядо Коледа никога не забравя послушните деца,.. даже и мен, от кварталния супер бях си купил по две бутилки вино, узо, Метакса, и весело подрънкваха в торбичката на път за в къ ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-25T18:07:40+02:00 986 3

Джеси

Джеси беше стар мъжки фокстериер с благ характер и изразителни, малко тъжни очи, които сякаш говореха на всеки, който с душата си умееше да разбира този тайнствен език. Е, понякога беше малко своенравен по време на лов и забравяше да се подчинява навреме на командите на собственика си - дядо Миро. С ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-24T13:33:30+02:00 495 1

По тепетата и нагоре - Коледа

По Коледа Пловдив беше цветен, главната светеше в шарени лампички и лъщящи гирлянди, а дядо Коледовци изскачаха от кюшетата. Носеше се аромат на чай, греяно вино и сладки. Въпреки студеното време навън имаше десетки хора, облечени топло с шапки и ръкавици. Празничното настроение се усещаше във възду ...

GearGhost

Проза » Разкази

2021-12-24T08:54:11+02:00 1K 1

Имигрантски хроники - 4

Ако ти затворят вратата, влез през прозореца…
Жаркото гръцко слънце пареше по бетонения кей на Саламина* и допълнително нагнетяваше въздуха, който примесен с миризмата на масло и изгорял мазут от клатушкаштите се фериботи и без това беше труден за дишане. Глъчката от работещите двигатели на автомоби ...

ЖивкоДимитров

Проза » Разкази, Повести и романи

2021-12-23T11:50:51+02:00 1.2K 2 5

Силуети

Прохладната съботна сутрин с охота отстъпва мястото си на поредния горещ летен ден. Малкият град се подготвя за нови температурни рекорди, докато юнското слънце прежуря върху горкия асфалт, който сам има чувството, че ще се размекне след малко. Хората вече съжаляват, че толкова се оплакваха от дъжда ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-23T07:12:42+02:00 666 2 2

Човешки съдби 10

Погледите ни се срещнаха,.. тя сякаш виновно наведе очи...
- А ти Жана, как си,.. все още във фамилната крепост,..как се чувстваш
- Какво за мен Пиер - очите й ме погледнаха, любопитно или тъжно - Има една възраст, в която си мислим , че всичко ни е разрешено и не взимаме мнението на по-възрастните. ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-22T15:15:29+02:00 1.1K 1 5

Самота

Вратата на малкото квартално магазинче бавно се отвори. Излъсканото звънче, закачено над нея, иззвъня с медния си глас и сякаш изтръгна от топлата прегръдка на мислите й продавачката. Тя веднага инсталира дежурната усмивка на умореното си лице, по което времето беше оставило своите издайнически след ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-22T10:40:46+02:00 724 3 3

Човекът на новото време

Следобяд реши да се разходи. Недалеч, до левия крак. Вкусният елексир беше заситил мозъка и затова мисълта му се движеше бързо – по гръбначния стълб, през таза, завой и – готово…
Пораздвижи се до петата, отдъхна си, облегнат на кокалчето, после стигна чак до пръстите. Там всичко беше нормално и спок ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-12-22T09:35:28+02:00 533 4 6

Реката на спомените

"Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш"
Еклесиаст 11:1
Четиримата старци са застанали по средата на моста, надвесили надолу през перилата побелелите си глави, загледани в пенливите бързеи на реката, която днес тече някак по-енергично. Зад гърбовете им, сякаш надигайки се ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-21T16:54:23+02:00 1.4K 1 1

Предчувствието- 4

Още умувах по ситуацията, в която бях попаднала, когато Хари влезе в стаята.
- След час ще дойде мистър Смит. Облечи се красиво, има доста дрехи в гардероба. Ще те заведе някъде тази нощ. Не искам да имам неприятности. Не искам да те пребивам...ммм...Ясно ли е, Сюзан? – хвана ме за брадичката и стис ...

di_t

Проза » Разкази

2021-12-21T16:53:12+02:00 1.1K 4 15

Човешки съдби 9

Марсилия...в далечината крановете на пристанището, камиони с контейнери сноват като мравки около тях...
'' Добре дошли в автобусен терминал Марсилия '' възвести уредбата на автобуса.
Слязох с чанта в ръка, завъртях се като пумпал, Марсилия.
Мдаа, имах ли самолетен билет - не,.. резервация за хотел - ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-21T16:52:27+02:00 1.6K 6

ПривличаНЕто/ТерзаНИЕ

"ПривличаНЕто" - 1
Търсех твоето внимание и се отнесох с нежност и старание за да покажа моето желание и копнежа към теб. Ти не поддаде не си привлечена и впечатлена. Нито има смисъл тези чувства да запазвам в себе си, вместо да изкореня тази болка във сърцето, която причиняваш ми всеки ден. Всеки п ...

speedbreaker

Проза » Разкази

2021-12-21T09:58:39+02:00 718 1

Имигрантски хроники - 3

....
Пърпорещия шум от мотор ме извади от мисилите ми и ме върна в реалността. Отначало се чуваше по-леко, после по-силно и накрая направо разцепи мрака. Имаше две неща, които ме караха да се съмнявам и да се страхувам. Първото беше, че очаквах, че ще минем с лодки през езерото. Границата минава по ...

ЖивкоДимитров

Проза » Разкази, Повести и романи

2021-12-21T07:30:52+02:00 1.2K 1 3

Аз съм Коледа

Ухая на портокал и масло. И надежда. Аз съм онази, която шепне в дългите зимни нощи и разказва приказката на Чарлз Дикенс. Заради мен ще станеш сутринта, много рано. Ще разбиеш яйца със захар, ще добавиш брашно и ще омесиш най-вкусното тесто, а аз ще изляза по терлички от стаята, ръсейки трошици от ...

yllona

Проза » Разкази

2021-12-19T21:43:50+02:00 1.8K 5 6

Човешки съдби 8

След десетина дни видях Рула....
В бял панталон,бяла копринена блуза и бяло сако, като филмова звезда на червения килим в Кан...Нещо се преобърна в мен,.. погледнах изпоцапаните си с масла ръце,.. даже не можех и да се ръкостискаме, бях като в небрано лозе, пристъпях неуверено от крак на крак...
- Б ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-19T19:35:45+02:00 1.7K 7

Букетът

Днес имах нужда да се разкарам из селото. Пуснах кучка Сара за другар, а тя от радост едва не ме разцелува... Вярно, студено е, рядко ще се срещне някой на улицата. Само пушекът от комините и бръмчащи климатици тук-там подсказват, че животът продължава в домашни условия. Да си кажа право, да не бяха ...

breg

Проза » Разкази

2021-12-19T19:31:51+02:00 1.8K 2 9