Разкази - Проза

Дупчести истории 8 Край

- Джей, завря ми главата от този бреин сторм, логиката на всяко отделно нещо ми е ясна, но толкова глобална задача до сега не бях ...
- Боб, същата работа – бъркоч от неизвестни ... малко съм обезверен, че можем да предложим нещо вразумително, но вече сме стигнали дотук ... Въпросът е дали да го нак ...

jonnnn

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-11-12T14:55:28+02:00 762 4

Човекът, който храни гълъбите

- Ти си само за снимка, с тези гълъби покрай себе си- така му рекох в тази прекрасна утрин. Защото предчувствах, че днес излиза интервюто ми. А и книгата ми добре се продава, взех я преди седмица от една софийска печатница. Не съм бързал да я издавам, две години отлежаваше в компютъра ми. Но лятото ...

lubara

Проза » Разкази

2021-11-12T07:35:41+02:00 843 4

Дупчести истории 7 Психолози

- Хайде гълъбчета , стига сте спали! Ставайте, времето не чака! - Ани бодро подкани спящите.
Том и Ели се размърдаха. Бръмбарите бяха изчезнали, всичко беше се успокоило, но двамата се втрещиха при вида на Ани – тя беше седнала в някакво кресло, а зад гърба и се чуваше равномерно жужене. Шарик подск ...

jonnnn

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-11-11T23:24:41+02:00 676 2

Някой ми помага

И тази вечер , както обикновено, се прибирах с влака след поредното дежурство. Времето беше дъждовно, неприятно влажно, по земята доумираха жълтите листа, а разумните хора отдавна се бяха прибрали в къщи. Беше все още ранна есен, но застудя , дърветата бързо се оголиха, а дъждът не спираше.
Погледна ...

NeliKaneva

Проза » Разкази

2021-11-11T20:41:23+02:00 960 2 6

Франсиска

Франсиска. Името ѝ оставяше металически вкус по устните ми. Беше хубава, може би не твърде много, но имаше дяволско красиви очи. Бяха зелени като смарагд и те пронизваха като стрела. Сякаш минаваха през теб и ограбваха душата ти. Тя не си даваше сметка за това или поне така твърдеше, „нямам власт на ...

Адриана.Василева

Проза » Разкази

2021-11-11T16:19:38+02:00 1.8K 2 10

Да се пробудиш поет

Не беше си вземал отпуска от две години. Не предполагаше, че е забравил какво е да мързелуваш, да живееш ей така, да дишаш без цел.
Сутринта стана като робот: горещо кафе, една препечена филийка и нещо здравословно - сочна ябълка. А след това? Нямаше на идея какво да прави. Сега седеше на някаква вл ...

troia

Проза » Разкази, Други

2021-11-11T16:08:24+02:00 1K 3 19

За ваше добро

Здравей, племе… Най-после се събрахме – аз, вождът ваш, и вие – моите поданици. За което благодаря на благородните ми войници, търсили ви цял ден по храсти и пещери за това доброволно обществено обсъждане…
Е, надявам се, че слушате внимателно. Въпреки че се оглеждате отде да избягате… Няма да стане! ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2021-11-11T14:12:23+02:00 1.3K 3 9

Живот в друг свят

Той вървеше винаги с наведена глава, като че ли търсеше нещо по земята , върху която стъпваше.Когато се случеше да размени някоя дума с познат, и него не поглеждаше в очите. С годините хората, с които общуваше, се променяха, остаряваха, затваряха се в себе си или си отиваха от този свят.Променяше се ...

JordanKalaykov

Проза » Разкази

2021-11-10T20:02:02+02:00 841 1

Дупчести истории 6 Смайлики

Тримата се отпуснаха в празния коридор събирайки сили. Ели се съвзе първа от преживения ужас и радостна от неочакваното спасение. Огледа внимателно двамата си спасители невярващо
- Ама вие от къде се взехте? – попита тя – Толкова бях отчаяна, очаквах чудо и то се случи! Аааа , къде се дяна зъбастият ...

jonnnn

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-11-10T18:13:26+02:00 742 3

Смешният каубой

Не съм консервативна личност по същност. Обичам предизвикателствата, но в две области на житието така и не се решавам на компромис. Едното е в храненето (спазвам принципа "Не ям това, което баба не е яла"), а другото е в стила на обличане, така и не смених каубойските ботуши, дънките, ризата и шапка ...

Миг31

Проза » Разкази

2021-11-10T10:36:22+02:00 1K 2 10

Моите апартаментни пируети

Сега, когато си поглеждам стенния календар за годината, си спомням как преди двадесет години продадох новия си апартамент на улица „ Ворино”. И как в продължение на дванадесет години бях наемодател на още два, останали като наследство от баща ми, а също и купувач и едновременно представител на брат ...

lubara

Проза » Разкази

2021-11-10T10:33:27+02:00 1.3K

"Цветя и баници"

Магазинът на цветарката беше до баничарницата. Въздухът наоколо беше смесен от мирис на вкусни, топли банички и цветя, предимно хризантеми.
Това бе втората война за десетилетието. Предишната продължи 3 години, а това бе преди 5 години. Тази година се разрази втора. Мирът бе изтраял само 2 години. Тъ ...

Writer96

Проза » Разкази

2021-11-09T19:06:12+02:00 896

Пръстен с червен камък

Не, не съм от тези, които държат да се показват накичени със златни бижута! Винаги съм се чудила, когато видя високомерно или екстравагантно протегната ръка, носеща по един, че и по два пръстена на всеки пръст. За да дефилира с прекомерния си нарцисизъм пред изумения ми поглед ли го прави? Или за да ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-11-09T15:27:56+02:00 1.7K 6 36

Дупчести истории 5 Лонголиерите

Тримата се отпуснаха в празния коридор събирайки сили. Ели се съвзе първа от преживения ужас и радостна от неочакваното спасение. Огледа внимателно двамата си спасители
- Ама вие от къде се взехте? – попита тя – Толкова бях отчаяна, очаквах чудо и то се случи!
- Чудо ?? – измърмори Том – Малко ми е ...

jonnnn

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-11-08T22:25:00+02:00 765 1 2

Дупчести истории 4 Съветът

Галактическият съвет се беше събрал на извънредно съвещание. Залата беше огромна, но едва събираше представителите на по голямата част от флората и фауната на Галактиките. Стените бяха облицовани с монитори, чрез които дистанционно присъстваха и представители на видове, за които беше невъзможно да п ...

jonnnn

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-11-08T16:17:24+02:00 636 3

Вълшебният доктор Ай Пари

В Приказното царство, модерно господарство, управлявано от могъщия крал Кепитъл Безкрайний, живее доктор Ай Пари.
Магьосник в занаята си – откривател на болести, лекуващ ги, премахващ ги така, че в протокола за аутопсията на пациента винаги пише: „Болният е умрял здрав.“.
Смайващ в знанията и умения ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-11-08T11:03:35+02:00 448 1 9

Женски съдби - трета част

Животът няма кахъри, като река си тече, понякога бързо, понякога едвам. Ама нищо насила не задържа. Туй що е писано да остане в него, като речен камък на дъното задълбава и там стои.
Метеше двора Станулица, а мислите и летяха като лястовици към Делчо. Все по-чужди си бяха, а мъката като жарава стоеш ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-11-07T23:32:38+02:00 1.6K 11 31

Богатият човек

Богатият човек най-често е самотен.
Сам в мислите си...В чувствата си... С цялата си същност.
Прибира се вкъщи. У дома... Никой не го посреща. С досада от поредния успех, сяда на дивана. Дори и се просълзява от факта, че е сам. От истината, че, че никой друг не топли неговата душа, която ще го накар ...

DodiS

Проза » Разкази, Други

2021-11-07T23:26:16+02:00 828 6

Quiet Light 🇬🇧

You are showered with white light. Photons hurl down like furious boulders and every single one crashes into you as you focus on the goal line. Your ears buzz. The crowd’s gaze is locked on your legs, awaiting your triumphant shot. You trip.
I recently recovered from a mild hand injury—some might ca ...

Амер

Проза » Разкази

2021-11-07T23:24:22+02:00 2.3K

Едни истории...5

- Петро, ела да ти покажа нещо..- каза Ангелики отваряйки пикапа, вдигна седалката и извади ловна пушка надцевка - Ето, ей така за кураж за сама жена,... може и на теб да потрябва някой път,.. има лисици, чакали из гората...Имам пушка и в леката кола..
- Браво, а още имаш ли, ти си като арсенал и въ ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-07T16:04:18+02:00 831 3 10

Есенно море - един спомен

Преди тридесет и девет години точно на този ден отидох с жена си и тригодишния ни син на море. Колегите ми казваха, Любо, не е ли късно. Но нали жена ми работеше в КЕЧ-а на В. Търново като млада зъболекарка, нямаше как да й дадат по-ранна смяна. Заминахме в почивната база на военните в курорта „ Дру ...

lubara

Проза » Разкази

2021-11-07T10:42:09+02:00 856 4

Кухото тире

Татето беше военен, майката партийна секретарка. И я обучиха от малка – изпълнявай казаното от висшестоящите. Може с едно стъпало да са по-високо – значи знаят по-добре. Каквото и да е…
В училище беше отличничка. Беше добре обучена – всичко, което е в учебниците, трябва да се заучава. Наизуст. До из ...

генек

Проза » Разкази

2021-11-06T11:21:11+02:00 685 2 10

Едни истории...4

И един есенен ден....
- Петро, искам да ти съобщя нещо много важно. Искам развод, друг човек вече ме обича и аз обичам него, децата знаят, той идва постоянно в апартамента. Дотук бяхме с тебе, не издържам повече,обичам го, с него ще имам друг живот, децата също.
Решихме да отдадем стопанството под а ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-06T10:24:52+02:00 790 2 9

- Есенен спомен от казармения живот

За разлика от сегашните дъждовни дни тогава есента беше приказна. В Спортната рота обаче имаше поредната чистка на такива спортисти като мен, яли напразно армейската чорба.. Цяла пролет нападахме вилните места покрай Симеоновското шосе, ягоди, череши и ябълки петровки. И това никак не беше успешно з ...

lubara

Проза » Разкази

2021-11-06T10:15:07+02:00 1.2K 1 14

Синя вина

„Аз, Ричард Томпсън, тържествено се заклевам, като член на гилдията на мимовете никога и при никакви обстоятелства да не огласявам дочутото или видяно от мен по време на работен пост…”
Из клетвата…
Гилдията на мимовете спря да функционира. Прочетох го във всички ежедневници, тиражираха го всички ТВ ...

Довереница

Проза » Разкази

2021-11-06T10:03:30+02:00 1.4K 4 8

Пак е нещо

Глупаво беше решението на Кольо Бъчвата да не говори. Спокойно можеше да съобщи на следователя името на убиеца и после да си отиде вкъщи и да се напие като хората. Ама не – реши само да пие без да говори. И понеже не можеха да го намерят трезвен, все отлагаха разпита му. Не можело така. По едно врем ...

exuded

Проза » Разкази

2021-11-06T09:04:41+02:00 1.4K 2 10

Едни истории...3

Брей, и след толкова години нищо не се е променило,..обичайната глъчка,
чаршаф-пазарите с разнообразна стока,.. хората щъкат като мравки наоколо
Минавам и покрай '' онези '' хотели, така де , само дето нямат червени фенери...
Я, на дъртия кир Тимо колата тука...какво ли прави пък той тука, уж се съб ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-05T16:33:25+02:00 860 2 8

Едни истории...2

Поогледах се сутринта след ''закуската'' на животните. Сеновалът, както си го
наричах по нашенски, винаги го почиствах от дреболиите нападали от балите, подреждах
чувалите и чак тогава присядах да хапна нещо и пийна фрапе, и мислено да отмятам
свършеното и какво трябва да правя. Щом си аргатин не тр ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-04T15:04:09+02:00 761 2 14

Едни истории...1

Дългоочакваният автобус-мечта за Гърция...
Настанени по седалките очаквахме нетърпеливо да потеглим към '' обетованата '' земя.
Съседът ми по седалка, дребно човече, неприлично разкрачен на седалката, със син анцунг
'' АДИЛАС'' качествена турецка марка, маратонки и тениска '' Ай лов грийс ''и ''Ай , ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-03T14:57:21+02:00 870 3 8

Айрин

Айрин.
От пода до тавана стаята беше бяла- толкова бяла, че ако постоянно пребиваваш в нея, сигурно щеше да боли...Ала човекът, който лежеше на леглото беше така обинтован на много места, че от малките дупчици , оставени за очите, едва ли можеше да я види, а в полусънното му състояние имаше усещанет ...

Иржи

Проза » Разкази

2021-11-03T13:07:23+02:00 1.7K 6 30

Това го преживях

Есента напираше, необуздана, нито от студения вятър, нито от гълчавата на безброй играещи деца в парка. Те единствени, не се интересуваха, от бързо падащите листа, които засипваха земята. Бяха толкова весели и игриви, че не ми обръщаха никакво внимание, а аз загледана в грейналите им, от щастие, лиц ...

M1234567891

Проза » Разкази

2021-11-03T12:54:57+02:00 2.3K 9 51

В света на сенките

/по поредицата за Амбър на Зелазни/
На огромната поляна – почти стадион, се сражаваха двама рицари. Зелен и червен.
Кипеше страшна битка. Мечовете се сблъскваха, щитовете трещяха, копията отдавна бяха станали на трески и хитри овчарчета ги събираха като запас за зимния огън…
Изведнъж отгоре падна ся ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-11-03T10:37:23+02:00 474 2 5

Събуди обичта си преди да заспи

Легнала съм от час в голямото ни легло и търся, както винаги, близкото до теб ъгълче на моята възглавница. Прегърнала съм я с ръцете си, свила съм единия крак и сякаш се готвя да скоча във водите на съня от трамплина на мислите. Но той се отдалечава и иска да играе с мен на криеница. Ядосвам му се и ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-11-02T14:48:04+02:00 667 4 14

Фирменото парти

- Разбрахте ли, че Петров от развойния си е купил нов джип?
- Нов втора употреба, или чисто нов?
- Чисто нов, от магазина.
- Каква марка?
- Рено, май Каджар се казваше модела. От големите, де, не от онези, малките джипчета за града. ...

Svilen75

Проза » Разкази

2021-11-02T10:11:24+02:00 881

Сърце от гълъб

Митко беше момче на шест години. Живееше в провинциално градче, където времето беше спряло, а децата седяха на тротоара и брояха колите, които минават по пътя.
Тогава колите бяха рядкост и на половин час минаваха два - три автомобила.
Митко беше умно дете. С кестеняви коси и сини очи. Кротък и послу ...

Eipril

Проза » Разкази

2021-11-02T08:46:42+02:00 760 1 3

Кацнал бръмбар на трънка...

Кацнал бръмбар на трънка…
До двадесетата си година живеех в малък провинциален град. Малък, но с много културни възможности за развлечение, и едно от тях сякаш беше “задължително”! Масовото участие вечер в разходката на “стъргалото”! Още нямаше домашни телефони и това беше основен начин на комуникац ...

Иржи

Проза » Разкази

2021-11-01T18:31:07+02:00 2.3K 8 61

Дядо Георги

Мнозина ехидно мислят, че дядо Георги е мъртъв, защото лежи неподвижно на земята. Но дядо Георги не е мъртъв, а е крайно изтощен. Изнуреното му тяло прави опити да се повдигне, ала мускулите не го държат. Дядо Георги няма дом, но има сметки и плаща парно; лято е, ала е премръзнал; има кола от синков ...

sakio

Проза » Разкази

2021-11-01T18:28:57+02:00 883

Който каквото

- Здравей… Ха, ама и аз го казах…
- А, какво толкова? Здравея си – рече той и се изправи, подпрян на възглавницата.
Болничната стая беше с три легла, но двамата спящи изобщо не усетиха влизането й. Тя се носеше безшумно, само светещата фигура на скелет в черно наметало, стиснал коса в дясната ръка, ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-11-01T10:57:20+02:00 898 3 11

Мълчанки

Една жена е завързала хамак на двора за два бора до селската си къща. Къщата е на върха на селото. Прането се вее мокро по теловете. Нощем, когато борчетата заспят, тя лежи в хамака и наблюдава звездите. Обичайно ѝ е хладно, затова придърпва китеник, останал от някогашния чеиз на нейната баба. Вятър ...

Plevel

Проза » Разкази

2021-10-31T22:53:31+02:00 466 2 6

Женски съдби - втора част

Красотата се ражда там където има любов. Ако едно дете е заченато с копнеж то ще бъде красиво, ама кога е гледано и с обич, два пъти по-хубаво ще расте.
Станулица бе единствената дъщеря на Неда и Стоян. Красива и кротка, отгледана с любов, тя бе най-желаната мома във Върбово. Висока, стройна като тр ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-10-31T19:01:15+02:00 1.2K 11 29