Разкази - Проза

Мъжът с гумата

Почти 7.00 ч. е. В купето на бързия влак за София сме само аз и моят верен спътник - сутрешният студ. Чудя се защо досега БДЖ не са го назначили на щат при тях. И без това той е единственото сигурно нещо в българските железници. Винаги е на работа, не ползва отпуск и любезно посреща всички пътници, ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-09T07:13:58+02:00 774 2 5

Бяла спретната къщурка

От толкова време ходех на този плаж, а чак сега ги забелязах да пълзят в плиткото - мъничките рачета като от документалния филм, който бях гледала предишната седмица. Как е възможно да ги има и тук - във филма невероятната сценка се развиваше на един от онези карибски плажове с искрящо бял пясък!
Те ...

Freya_Frail

Проза » Разкази

2021-12-08T23:38:05+02:00 2.1K 2 8

Ключове

Студеният зимен вятър, свирейки, притича надолу по павираната улица в късния мързелив следобед. Заобиколи синият фолксваген голф, настанил удобно страничните си две гуми върху тротоара. Попързаля се по леда на замръзналата локва точно до уличната шахта. След това се шмугна някъде в улуците на близки ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-08T18:38:20+02:00 572 1 2

Човешки съдби 1

Хладничко, даже студено в този декемврийски ден...
Зимното слънце се опитваше да изгрее и понапече, е и това ще стане в следобедните часове.
Мислех си разни работи за гурбетчийския живот,.. механично оправях почвата около дърветата в двора на кирия Рула, е Ставрула де, но галено я наричаха Рула...Тя ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-08T18:28:18+02:00 1.1K 6

Голямото пътуване

ГОЛЯМОТО ПЪТУВАНЕ
Станеше ли дума за годините му…
Знаеше, че мина осемдесетте!
Но, не винаги си спомняше кога.
Държеше се, излизаше, дано човек срещне! ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2021-12-08T18:23:46+02:00 738

Активен живот

Събуди се рано. Ми – пенсионерски живот, малко сън, много проблеми. И най-големият – с какво да се занимава днес? Още по-точно – с какво да се забавлява?
Да отиде на лекар? Ама вчера беше при личната докторка. И стана интересно… Е, не чак полезно, но…
Вече предвкусваше как ще се появи, оная ще пребл ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-12-08T10:50:28+02:00 881 3 12

Офлайн УбОчение...

*
Връща се синът от училище и вместо ''Добър ден...'' още от вратата
- Мамо,мамо,..искам капама...Днес дрехите на госпожата така ухаеха на капама,..
едва изтраях та не умрях от глад....
** ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-12-07T20:18:50+02:00 768 1 8

Изпращане

Мръсно белите облаци, надвиснали над гарата, са се сгушили един в друг, като стадо настръхнали изплашени овце. Слънцето явно отново си е взело почивен ден, а юни си отмъщава на хората за нещо, с което без да разберат, са го обидили.
По празния перон вятърът гони една използвана маска за еднократна у ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-07T10:06:33+02:00 477 4

Предчувствието - 2 част

Когато отворих едното си око, слънцето беше блеснало в прозореца, а аз бях още замаяна. Стаята се въртеше в лудешки бяг около мен. Главата ме цепеше, все едно ковашки чук ме удря с все сила. Побързах да затворя очи. Беше ми сънено. И потъвах, потъвах…Чаршафът прошумоля и някой се промъкна до мен. До ...

di_t

Проза » Разкази

2021-12-07T10:02:34+02:00 1.9K 4 17

Осмисляне на живота

Роди се. Учи. Започна работа. Ожени се. Родиха се децата…
И внезапно животът загуби смисъл. Децата заминаха, жената се разведе, демокрацията изяде работата, приятелите се пръснаха – кой по чужбина, кой в крайградския парк…
Изобщо – къкрене в проблемите…
Нямаше смисъл да живее. Реши да се обеси.
Върз ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-12-06T11:40:24+02:00 794 2 10

Жената с пушката - 2

Редовете, отрупани все още с листа и със събиращи сладост гроздови зърна, хвърляха причудливи сенки по земята, осветени от появилата се луна. Отнякъде излезе лек ветрец, а това накара всичко да се раздвижи, споходено от променящ се шум. Стори ѝ се, че в далечината прибяга човек, затова свали пушката ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-12-05T21:04:27+02:00 933 4 20

Императори

Липсваха ми - древните гърци от петите класове, с които през последните няколко седмици общувахме само през "Тиймс", пътешествайки из раздел "Древна Елада". Разхождахме се из агората на полисите. Качвахме се на Акропола. Криехме се в Троянския кон. Посетихме оракула в Делфи. Участвахме в олимпиадата ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-05T13:12:25+02:00 566 2 1

По- голямата дъщеря

Жена му почина най-неочаквано и той се озова вдовец с две пораснали дъщери. Изстрада мъката си мълчаливо, в обичайна студенина и не си позволи да покаже колебания пред никого. После, строг, подреден, стриктен във всяко движение след дългата служба в поделението, Данаил въведе ред и правила в дома, д ...

svdonchev

Проза » Разкази

2021-12-04T16:50:11+02:00 2.6K 5

Предчувствието - 1 част

Когато влязох в полутъмния бар първото, което видях беше неоновия надпис над едно сепаре…"любов"... Бар „Любов”. Розовите букви бляскаха и се забиваха в очите ми...
Що за име на бар? Раздават ли любов тук? Хахааа...луда работа...луд свят...луд надпис...любов...тццц...
Още се чудех на това нелепо име ...

di_t

Проза » Разкази

2021-12-04T16:43:51+02:00 1.4K 6 21

Една сутрин в подлеза

Тишината на юнското утро удобно се беше настанила в празния все още подлез пред гарата. Само продавачът на банички, червендалест шишко с малки очички, гледаше със задоволство и гордост витрината на баничарницата си. Баници, тутманици, кифли и какви ли още не тестени произведения на изкуството очаква ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-04T15:28:20+02:00 560 1

Саудаде

Ще избере бележита дата и ще остави незабравима гледка. Ще превърне богохулството в изкуство – оскверняването на шестата божия заповед в абсолютния художествен жест. Или нещо такова...
Не бих могъл да сгреша повече. Тръгна си в ден, делничен като чиновник между девет и пет. Безшумно като котешка стъ ...

Филип

Проза » Разкази, Други

2021-12-04T10:27:54+02:00 867

Момичето със сияйната усмивка

Запознах се със Сия на един студентски купон малко преди завършването на университета. Първо, естествено, видях сияйната й усмивка. И си помислих, че тя е най-очарователното момиче на света. Нещо в мозъка ми изключи за момент и после осъзнах, че не мога да мисля за друго, освен за нея. Чудех се дали ...

Heel

Проза » Разкази

2021-12-03T16:59:23+02:00 1.2K 1 2

Даскалски работи

Помня, че бяха изминали 7-8 г., откакто работех като учител. Все още минавах за „батко“ (уви, днес вече съм „чичко“), „Нокия“ 3310 все беше абсолютен хит на пазара за мобилни телефони, а в България познавахме само една-единствена социална мрежа – „Една жена каза“, в която приемаха без регистрация и ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-03T09:49:37+02:00 494 1

Изборът 8

- Пиер, ..Пиер - извика Шарлот в съня си и се ококори...
- Да , тук съм,... какво сънува,.. наспа ли се..- попитах тихичко
- Сънувах, че си някъде пред мен,.. аз бягам да те стигна и все не успявам..- ръката й ме погали
по лицето, по гърдите ми,...продължи надолу - И защо сме се скрили под тези зави ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-02T18:01:13+02:00 944 8

Жената с пушката

Този спомен е загубил цвета си с времето. Толкова, колкото избелялата черно-бяла снимка на стената. Жената на нея е облечена с тъмно кадифено сако и голямата му яка стига почти до гордата ѝ брадичка. Изглежда сякаш се е сгушила в нея, но затова пък раменете ѝ са широки и повдигнати от подплънките на ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-12-02T15:32:47+02:00 725 4 13

Дъжд

Продължаваше да вали вече цял следобед, меланхолично и някак умиротворително. Едрите дъждовни капки се спускаха монотонно от небето, което беше свъсило веждите си - гъстите сиви облаци, надвиснали като обвинение над големия град. По улиците му се виждаха само коли със запалени фарове, нарушаващи от ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-02T08:17:38+02:00 490 1

Фишът

- Мога ли да ви помогна ?... - зад щанда стоеше млада жена, леко бухнали кестеняви коси, приветливо засмени очи, в дълбочината на които се бяха загнездили горчиви тъжни нотки, стройна фигура, облечена в приятна лятна рокля, показваща и скриваща издайнически неумолимия ход на годинките ...
- Ще может ...

jonnnn

Проза » Разкази

2021-12-02T03:18:20+02:00 1.6K 3 17

Изборът 7

Настанихме се удобно с Шарлот и зачетох на глас
'' Скъпи Пиер, аз направих своя избор, избягах от този свят, за да се оттам в полза на хората в нужда,... избрах расото пред модните дрехи...Ще ти разкажа накратко,.. Когато бях малко дете
преживях ужасен инцидент, паднах върху стърчащи предмети и се н ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-01T20:20:37+02:00 912 8

Страстите и терзанията на един муз

А, ти ли си… Сядай… Ще пиеш ли един нектар? Няма да ти тежи, не е парнаски, а адски нектар… Отде да знам какво му слагат, даже не питам и не се питам… Важното е да донесе забрава…
Какво знаете вие в Аид – сенки, полумрак, цял ден зяпате съдиите и коментирате кой умрял какво е направил. А после си де ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2021-12-01T09:59:15+02:00 528 2 5

След половин година

Изминаха шест месеца от началото на това необикновено преживяване.Дълго се упражнявах в събиране на две и две.Бавно напредвах, но един ден накрая открих,че сборът им е четири.Ще Ви разкажа.Все едно,че споделям откритието си с някакво друго свое Аз.Ще бъда до край откровена,Преди двадесет и три годин ...

ZAGORA

Проза » Разкази

2021-11-30T16:48:58+02:00 986 1

Диоген от спирката

Поредният ден от ноември. Онзи момент, в който г-жа Зимата все още пише увода на своята тазгодишна история преди да пристъпи към изложението.
Студено е. Вятърът е смразяващ. Имам чувството, че тази сутрин, преди да излезе навън, се е скарал жестоко с жена си без да успее да дори да допие кафето си и ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-11-30T15:32:08+02:00 514

Магарешка работа

Любовта, таз велика сила!
Кой ли не е падал в жертва на тази магия? Войни са се водили в името на любовта, държави са се затривали, герои са умирали, от Хубавата Елена, през Ромео и Жулиета, та до невъзможните бракове на Софка Маринова, историята е виждала какво ли не. Мъже са умирали за жени, жени ...

ЖивкоДимитров

Проза » Разкази

2021-11-30T08:45:45+02:00 1.1K 2 13

Разговор между приятели

Аз и Microsoft World Document!
Какво да ти кажа, приятелю? Как в гърлото ми е заседнала буца, седемгодишна буца, там е, не се маха!
На моменти, когато съм в "театъра" се скрива, защото артиста е артист на сцената, защото той е там, за да играе!
И аз така, приятелю като артистите, стискам гърлото, пр ...

jinjifilota

Проза » Разкази

2021-11-28T21:54:56+02:00 1.1K

Крадецът на вино

...
В живота има няколко неща, които ме правят щастлив, изпълват дните ми със смисъл и ме карат да се чувствам жив.
Сега ще си помислите, че става дума за любов, деца или благинки, но за мен това са по-скоро досадни битовизми и клишета. Дадености. Има къде-къде по-възвишени неща в тоя кратък живот. ...

ЖивкоДимитров

Проза » Разкази

2021-11-28T18:58:40+02:00 1.9K 3 13

Изборът 6

А дните и месеците сякаш летяха...
Един ден кака-снаха ме счупи на две
- Мари-Елен бременна ли е,... знаеш ли нещо...Гледам я последно, наедряла ми се струваше,... малко подпухнала... Как да не знаеш бе,.. аз ли да знам, да не би аз да спя при нея,.. не знаел - скара ми
се най-накрая - И ми седиш ощ ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-28T18:57:07+02:00 1.6K 6

Чувам есента

Само двамата с нея сме. Вървим по широкия булевард - аз и тази прекрасна и сънена сутрин, която днес, струва ми се, малко позакъсня, докато търпеливо я чаках отвън. Не й се сърдя. Нормално е може би. В края на август сутрините стават мързеливи и вече не са така ранобудни. Излежават се до по-късно, о ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-11-28T10:08:26+02:00 675 1 3

Изборът 5

Мари-Елен замина в командировка за десетина дни в Солун.
Гледам някакъв, по скоро някакъв тип криви задник в шарени панталони, блузка тип ала мадам, само дето няма жабо,... Ах как отмята кичури от косата си,.. ба си и Дзвера,...хвърля ми едни белтъци,...
от ;;нашите'' ще да е,...'' превъртял е резба ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-27T14:31:09+02:00 984 1 5

Изборът 4

С Мари-Елен се бяхме уговорили да избягваме да се търсим по мобилните по време на
работа, а вечер бъбрихме до късно, прегърнати на пейката пред входа й, и сякаш това ни
беше достатъчно, зазяпани в потрепкващите звезди и унесени в спомените си...
- Мари-Елен, ела да те запозная със семейството си, ше ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-27T11:02:17+02:00 854 6

12

Изкъпаното от снощния дъжд майско утро вече се разхождаше по улиците на големия град. Най-ранобудните слънчеви лъчи нежно се отразяваха в мръсните прозорци на гарата. Играеха си палаво на слънчеви зайчета и после уморени падаха пречупени от другата страна - в празната все още чакалня. Миришеше на ли ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-11-27T09:48:12+02:00 745

С дъх на есен

Отиде си лятото с една последна, уморена въздишка. След него дойде есента и обагри земята в златисто, кафяво и оранжево. Забравила бе само да изтрие последният спомен от топлото лято.
Една малка роза, зъзнеше на студеният вятър, оглеждайки с удивление необикновените цветове покрили земята наоколо. В ...

ДораНонинска

Проза » Разкази

2021-11-26T16:42:35+02:00 1.1K 1 6

Момичето от стая №5

Пръстите на Владо притискаха порцелановата чаша с чай и леко потрепваха. Сините му очи бяха приковани в насрещната картина на стената в огромния му кабинет. Беше четирдесетгодишен, имаше безупречна репутация на хирург, търсен и уважаван от много пациенти. В светлата му коса имаше няколко бели косъма ...

di_t

Проза » Разкази

2021-11-26T15:13:09+02:00 2.5K 14 51

Емигранти

Сърцето ми биеше до пръсване. Едва успявах да си поема дъх и треперех дотолкова, че не контролирах движенията си. Коленичих на пода и започнах да лазя бавно, много бавно. Трябваше да съм съвсем безшумна и най-много се боях от това, че челюстта ми трепери и зъбите ми ще изтракат всеки миг. Затова дър ...

Деница

Проза » Разкази

2021-11-26T10:28:32+02:00 1.2K 5 15

Върни се при мен

Изкъпаната есенна сутрин любопитно се опитваше да надникне през прозорците на автобус № 12. Подтикнато от нея, септемврийското слънце вече гъделичкаше палаво с лъчите си лицата на някои от полусъбудените пътници. Не на всички обаче се полагаше тази чест, доколкото успях да забележа. Може би слънцето ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-11-26T10:24:56+02:00 1.4K

Женски съдби - четвърта част

Една сутрин на развиделяване, когато светлината изпъди мрака, а новият ден, като малко момче скочи в скута на селото, Тяна помоли да извикат Станулица. Усещаше, че земните ѝ дни са преброени.
Остави Делчо двете жени сами в стаята. Едната свита, като изгризана ябълка в леглото, а другата като изваяна ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-11-25T22:42:24+02:00 1.4K 9 27

Изборът 3

- А, кирио Петро, това е кирия Мари-Елен от Белгия - ме представи Панайоти на нежна годпожица
Кирия, това е кириос Петро, той е от България....
О како, уж имало много вилички твои познати, а до сега не си ме обзавела с никоя,.. тя мацката
била съседка, ама кой да знае... разговарях със себе си наум
...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-11-25T13:03:20+02:00 869 1 7