Разкази - Проза

Болната вещица

Минавали дни, после месеци, а накрая и години. Никой не влизал в Черната гора. Нямало самоуверени принцове, разглезени принцеси или заблудени дракони. Нямало кого да прокълне, наругае или омагьоса. Животът бил пълна скука! Такива черни мисли налегнали баба Яга, по-черни и от самата й душа. Невероятн ...

troia

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

2022-01-21T18:00:34+02:00 1.6K 6 24

Ах, тези деца! - 8

- Тази сряда и следващата разполагаме с два пъти по петнайсет минути, за да поговорим отново за препинателните знаци, като се спрем по-подробно на запетаята.
- Уф, пак ли тия препъвателни знаци!
- Методи!
- Знам, госпожо - препинателни знаци, но те винаги ме затрудняват, затова ги наричам така.
- Те ...

Ida-L

Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-01-21T16:06:35+02:00 966 10

Нагоре по стълбата,която води за надолу 4

Нали казват утрото е по-мъдро от вечерта...
В главата ми се премятаха преживяванията преди часове...
Ами ако тези момчета са проявят като самохвалковци, или се правят на гангсери от някой филм,... или искат да направят впечатление на някои момичета, или..., ами ако полицията се добере до тези момчет ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-01-21T15:47:59+02:00 1K 1 13

Домошарка

Аз съм домошарка. Е, не точно както е обяснено в речника. Аз съм малко по различна домошарка. Нося домашен навик със себе си. Където и да отида си създавам кътче.
У дома си имам едно ъгълче, което съм обявила на всеслушание, че е моето и никой друг не може да се настанява там. То е под прозореца. Им ...

slaveja123

Проза » Разкази

2022-01-21T13:13:03+02:00 1.2K 5

Музиканти

Ранният следобед на този януарски ден беше необичайно слънчев и относително топъл. Преди да излезе от вкъщи той дори провери външния термометър, който висеше на терасата. Беше почти цели 8° C.
Нарами старият кожен калъф, който вече почти две десетилетия пазеше неговия безценен "Weltmaister". Взе мал ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-01-21T07:52:59+02:00 717 1

Ах, тези деца! - 7

Продавачът в кварталния магазин използваше затишието, за да попълни разредените стоки по рафтовете.
Звънчето на вратата сигнализира за клиент. Влязоха млада жена и около три-годишно момиченцe. Детето подскачаше около нея и нещо я уговаряше, а тя кимаше с усмивка.
Когато след малко застанаха пред кас ...

Ida-L

Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-01-20T17:47:45+02:00 811 5

Топлина

Тази зима беше от студените или както старите хора казваха: "Камик се пука от студ". Марти сърдито следеше минусовите температури на електронното табло, близо до леговището му. В това студено време нямаше много начини да изкара пари, но пък за негово щастие си имаше храна за повече от седмица. Стара ...

GearGhost

Проза » Разкази

2022-01-20T17:40:20+02:00 1.1K 2 2

Нагоре по стълбата, която води за надолу 3

В коридора погледнах часовника си,.. никакво време,.. ако се прибера в къщи ще разбудя Светла, а нали обещах на човека, че пак ще дойда,.. къде да подскачам в студа по улиците..
Отпуснах се отново на стола...
Притворих очи и някакви спомени оживяха отново...
Реших да кандидатствам за студент,.. да а ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-01-20T12:21:10+02:00 850 2 6

Джеф и Анди спасяват отново човечеството

/подражание по великия О.Хенри/
С Анди Тъкър завъртяхме няколко успешни бизнес проекта. В Айдахо открихме и закрихме университет и игрален дом, в Кънектикът намерихме, продадохме и загубихме златна жила, в Тексас проведохме курсове за бързо омъжване на вдовици.
Така стигнахме до малкото градче Зелен ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-20T10:16:36+02:00 520 4 7

Изборът

Около него стояха трите жени държейки ябълка в ръка. Чудеше се коя да предпочете. По тяло бяха с еднакви пропорции сякаш са еднояйчни тризнаци. Иначе едната беше брюнетка, другата блондинка а третата червенокоса, но той нямаше предпочитание към цвета косата. Всъщност към нищо конкретно нямаше предпо ...

slaveja123

Проза » Разкази

2022-01-19T21:54:30+02:00 1.1K 1 4

Само миг любов

Вече сме петстотин, пожълтелите ми леко треперещи ръце взимат изпокъсаната тетрадка, дописвам това тук и считам всичко за приключено.Пръстите ме болят от писане, а белезите на може би започваща болест си казват думата, леко изпукват, но не им обръщам внимание. защото вече сме петстотин.Тънък лъч све ...

justgirl

Проза » Разкази

2022-01-19T18:51:57+02:00 947 1 2

Домашен естрагон

Спиридон живееше на предпоследния етаж на нашия панелен блок. Беше спечено старче и отвсякъде изглеждаше като ехо от младостта или изпята стара градска песен. Не общуваше с никого, защото асансьорът го отнасяше директно пред гарсониерата му, освен когато той се повреждаше...По неизвестни причини тов ...

Иржи

Проза » Разкази

2022-01-19T18:36:17+02:00 1.5K 6 35

Нагоре по стълбата,която води за надолу 2

Тягостно и мълчаливо чакане....
Сегиз -тогиз някоя медицинска сестра в бяла манта ще премине из коридора, тихо и безшумно като фея, носеща надеждата със себе си...
Притворих уморено очи...
Връщах се от Военното окръжие, последна проверка преди казармата....
Срещу мен светлокосо приятно момиче в шушл ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-01-19T18:33:04+02:00 897 1 5

Хлъзгави камъни- 2 част

Беят се огледа и като не видя никого скочи от седлото. Запря коня до едно дърво. Без да се помайва изу чепиците си, размота чевръсто пояса, съблече антерията и горните дрехи, пусна силяха на тревата. Кесията с парите му глухо тупна и той я скри под купчината дрехи. Беше решил да се забавлява с гяурк ...

di_t

Проза » Разкази

2022-01-19T18:31:03+02:00 965 5 16

За кафемашините и хората

Кафемашина съм на тази улица вече четири години. Първо бях от другата страна на тротоара - точно до магазина за риба със синята врата, който вече не работи. После собственикът ми ме премести тук.
Ако някой ви каже, че е много лесно да бъдеш улична кафемашина, не му вярвайте. Знам го от опит. Ако оба ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-01-19T06:52:50+02:00 669

Нагоре по стълбата,която води за надолу 1

Студеният януарски вятър щипеше в късния следобед, колко бързо се стъмнява...
Всеки загърнал се в палтото си бързаше за някъде,.. даже уличните лампи сякаш премигаха уплашени от студеното време....Може би само аз се наслаждавах на студа, вървях бавно и правех през устата си имитация на пушещ парен л ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-01-18T19:33:38+02:00 1.3K 1 7

Между два свята

От няколко дни гърлото се опитваше да ми пробутва някакви обезпокоителни сигнали, но аз категорично отказвах да се тревожа, не беше болка, просто сухота, придружена с нещо като гъделичкане. Пиех по няколко лимона на ден и гледах да не задълбавам нещата. Само да не беше тази умора! С каквото и да се ...

rumbic

Проза » Разкази

2022-01-18T17:12:30+02:00 1.3K 6 16

Жената, която хранеше птиците

София вече се беше събудила. Свежият есенен ветрец като овчарско куче упорито гонеше непослушните облаци. Сутрешната мъгла беше изчезнала внезапно – така, както се беше и появила - сякаш Арабела просто бе завъртяла своя вълшебен пръстен. Витоша се усмихваше загадъчна и приветлива.
Сгради с най-разли ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-01-18T14:37:06+02:00 541 1

На сигурно зад оградата

Ние сме зад нея. Охранявани. Да не ни грабнат вълците. А те са едни лоши, лоши…
Затова ни пазят кучетата и овчарите. Нашите скъпи водачи – те отварят портичката, повеждат ни на паша, намират ни най-хубавата и полезна за нас трева, най-вкусната вода. Те знаят до кога да пасем и кога да ни отведат да ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-18T10:18:36+02:00 596 5 8

Тези отгоре знаят, тези отдолу изпълняват

Сутрин ги вдигаха едновременно. Така, както трябва. А как трябва знаеха тези, които ги вдигаха. За вдиганите беше излишно да се товарят с подобни сиви ежедневни мисли…
После започваха работа. Така, както трябва. А как трябва знаеха тези, които бяха над тях. Просто задължително беше да се изпълнява п ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-17T10:44:50+02:00 448 6 8

Отново... и отново

Отново бе есен – вечерната дама, покрила листата със загара на изтлялото лято, пременяща се в меките тонове на все по-ранните залези.
Онази същата есен, поръсила долината с росата от хладните повеи на късните изгреви. Идваща с умората на следобеден сън, обиващата прегръдка, която не винаги топли.
От ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2022-01-17T00:14:16+02:00 686 1 1

Ицо

Не бяхме приятели с Ицо. Не и в онзи класически, за мен, смисъл на тази свещена дума, носещ усещането за филма "Вчера" или за песен на група "Фактор". Един поизтъркан по ръбовете, но красив образ на приятелството, сякаш по шаблон изрязан от зелен линолеум в час по трудово обучение. Образ, с който по ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-01-16T12:44:28+02:00 581 1 1

И тя размаха крила 🌐

Едвам затвори вратата на шкафа. Почти с ритник. Когато преди четири години преобзаведоха спалнята, го поръчаха със специални отделения – с висока ниша, която да помести рибарските такъми и фотогафската раница на съпруга ѝ; с укрепени рафтове за книгите и речниците ѝ, както и за някои нейни писания, ...

anahid

Проза » Разкази

2022-01-16T10:37:08+02:00 1.1K 3 9

Цялата истина за Дядо Коледа

Бях в 4-ти клас, когато първата ми учителка – другарката Маджарова – откри в мен потенциал за ролята на Дядо Мраз в училищната пиеса (по онова време, началото на 80-те години на XX в., Дядо Коледа беше в немилост). Нямаше как – бях най-голям, повечето от другите деца ми бяха до кръста. По тази причи ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-01-15T23:29:05+02:00 948 2 6

Хлъзгави камъни - 1 част

Когато пропяха първи петли, Ангелина отвори очи. Петър лежеше до нея и тихо похъркваше. Едната му ръка лежеше на хълбока й и пръстите му нежно я бяха галили цяла нощ. Когато си спомни за ласките и целувките му, бузите й се зачервиха от свян, макар че живееше с него от шест години, но все още се срам ...

di_t

Проза » Разкази

2022-01-15T11:18:34+02:00 1.1K 7 16

Спътници

На перона съм. Потропвам ритуално с големите си туристически обувки, за да се стопля. (Добре, че днес си обух по-дебелите чорапи). Сякаш танцуваме някакъв странен зимен танц с поредната студена януарска сутрин. Тя ме държи здраво в ледената си прегръдката, а аз я настъпвам непохватно от време на вре ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-01-13T12:04:04+02:00 817 3

Йомена

Продължението
на
"Избор"
(финал)
Река Йомена взе със себе си нашият дом. ...

Nevium

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Писма

2022-01-12T08:35:34+02:00 1K 3 4

Нюанси на любовта

Нюанси на любовта
Посветен на приятелка
Наивна, красива и добра, навремето Поли работеше като библиотекарка в училищна библиотека. Четеше много, тя винаги се бе интересувала от литература и изкуства. Млада и одухотворена, Поли очакваше да срещне любовта – любов като в романите – неземна и красива, к ...

MariaMustakerska

Проза » Разкази

2022-01-11T12:43:29+02:00 515 1 2

Правилно по правилата

Когато постъпи на работа, в офиса я посрещнаха приветливо. С изключение на един млад колега, който нахално й намигна.
И тя веднага отиде при шефа да се оплаче от това долно, нагло посегателство над женската й същност и душа.
Младокът веднага бе предупреден, а когато – въпреки това – се опита да й об ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-11T10:52:34+02:00 486 2 11

Старият полковник е тук

Отпразнува Нова година. То така се казва, ама не беше никакъв празник. Не само заради присъствието на зетя му. Който цяла вечер не щя да чуе полковнишките мъдрости, ами се занимаваше с внучетата си, та дори с другата им баба поде разговор. За някакви книги, моля ви се… На масата, в присъствието на с ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-10T11:24:03+02:00 602 5 12

Сватбен подарък

Вечер като другите.Почти.Трябва да приготви вечеря, да зареди пералнята.
И разбира се да провери контролните на 6- ти”а”. След 34 години учителски стаж и вече над 10 години в пенсия я извикаха да замести болна колежка и трябваше бързо да се адаптира към новите условия на преподаване и изпитване.
В у ...

Довереница

Проза » Разкази, Хумористична

2022-01-10T10:57:36+02:00 2.3K 6 24

Кристалното езеро и звездите

Някъде, далеч от познатите места на хората, имало едно езеро. Но то не било обикновено. В него се събирали всички истории на смелите пътници, преминавали някога оттам, истините, отговорите на всякакви въпроси. Самото езеро било прозрачно и в него се отразявало абсолютно всичко, то имало силата да по ...

MayaKoleva

Проза » Разкази

2022-01-09T18:05:46+02:00 1K 1 8

След Коледна приказка 3

Нашите не бяха чак толкова религиозни,но спазваха традициите....
Масата подредена,.. нечетен брой ястия,.. даже лук, чесън, сушени дренки, орехи,...нямаше коледна елха а само три борови клонки мъжду пълните чиниии...Татко включи мигащите светлинки,
запали декоративната ароматна свещ...
След обичайни ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-01-08T13:11:04+02:00 876 9

Неразгаданият код

/ по истински случай/
Беше отдавна. Преди повече от десет години.
Една зимна нощ, докато си спях спокойно в легло си, ме събуди силен мъжки глас:
- Оум наси, ел ена, ног оум наси, ел ена на!
Думите звучаха силно, отчетливо и категорично в главата ми. Стреснах се, без да осъзнавам какво се случва. Гл ...

tanq_mezeva

Проза » Разкази

2022-01-07T22:49:36+02:00 1.5K 6 30

Григор

Хората минаваха покрай отворената врата на гаража, поглеждаха крадешком и бързо продължаваха по пътя си. Вътре един млад мъж подреждаше инструменти или майстореше нещо, но почти винаги бе с гръб към минувачите . В същност гаражът отдавна се беше превърнал в работилница – малко царство на едно момче ...

NadejdaTodorova

Проза » Разкази

2022-01-07T19:46:37+02:00 2K 8

Едно кръгче живот

Още със ставането си от леглото знаеше, че нещо не е наред. Че е предаден. Някой беше влизал в стаята му докато спи и беше преровил чекмеджетата и документите по масата. Натрапникът се беше постарал да прикрие следите си, но той виждаше малките издайнически знаци, че някой е идвал.
У дома вече не бе ...

eomer

Проза » Разкази

2022-01-07T18:15:55+02:00 1.9K 7

След Коледна приказка 2

Беше невероятно,... двама братя се женят за две сестри...
Не защото сватбата беше на моите деца, но беше великолепна ...фрау Гертруда и хер Вилхелм, моите родители, родителите на Хелена,..всички радостни от събитието. Беше ми чудно, бащата на момичетата не се радваше, може би ревнува,..даже по едно ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-01-07T18:12:29+02:00 1.7K 1 9

Изчегъртване на излишъците...

Пенсионираната учителка Танчева вдигна ръка към гърдите. Сърцето отново я стегна. Така, както не беше я прегръщал никога покойният й мъж. Здраво, с удушаваща хватка, пресичаща дъха…
Почака, почака… И я отпусна. Знаеше си. Няма смисъл да вика спешната, няма смисъл да разкарва хората. Ще й мине. Не е ...

генек

Проза » Разкази

2022-01-07T10:11:12+02:00 1K 6 19

Просто живот

Той вървеше и днес както обикновено – просто така, без да отива никъде. Вървеше по течението на реката, макар друг път да избираше да се разходи и срещу него. Водите ѝ бяха като живота - понякога е забързана, а друг път едва-едва течаща в следобедната си дрямка.
- Движение – каза си Пламък, проследи ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2022-01-07T08:47:16+02:00 1K 2

След Коледна приказка 1

... '' И когато щастието позвъни на входната врата, да не се правим, че не сме го чули, а да отворим широко вратата, да го прегърнем и поканим при себе си ...'' неизвестен мислител
Наистина няма нищо по-хубаво от това да си в къщи...
По-точно на гости на родителите си по Коледните празници...
Лежа н ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-01-06T14:10:19+02:00 1.3K 8