Разкази - Проза

Живи-умрели

- Мила моя, ти разби сърцето ми, но аз не мога без теб.. - отекваше в автобуса пиянският му глас. На моменти припяваше на развален гръцки, но с жар и страст.
После се обръщаше да огледа хората в сутрешния автобус. Повечето отиваха на работа. Цареше мъртвешка тишина, защото пътниците или гледаха в см ...

troia

Проза » Разкази

2021-12-19T13:17:23+02:00 1.6K 1 22

Продавачката на надежди

Тя обича тези блажени утринни мигове, когато денят все още се събужда, протягайки се мързеливо изпод завивките на собствените си очаквания за ново начало и успешен старт.
Не иска да признае пред себе си, но нарочно излиза по-рано от вкъщи, за да избяга от самотата и спомените си, полепнали навсякъде ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-19T13:11:17+02:00 639 2 1

Голямото междучасие

Голямо междучасие. Двадесет минути лично време. Тичам по най-бързия начин до кафе машината. Декемврийското слънце дава всичко от себе си, но студът е пронизващ.
Преди да вляза в учителската стая минавам покрай нашия Коледен базар. Със събраните от него средства ще се закупят хранителни продукти за н ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-18T11:35:59+02:00 699 1 2

Струва ли си!?

Летището Барахас Мадрид или още както го наричат "Адолфо Суарес" бе пълно с народ. Гледах как хората се разхождаха из него помъкнали куфари, сакове, чанти... Някои младежи седяха върху багажа си, забили поглед в телефоните и чакаха своя полет. Други бързаха към гишетата или към някоя дестинация. Мла ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-12-18T07:53:58+02:00 1.2K 7 24

Човешки съдби 7

И ето самолетният билет дойде на Е мейла ми...
Ще те чакам,..беше обещал Харалампи...
Поогледах се из залата на пристигащи,...не забелязах ни Рула,ни Харито да подскачат нетърпеливо,... зърнах високо вдигната табелка '' Пиетро Атина '', приятна жена в работен гащеризон, шарена риза с навити до лакти ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-17T16:17:57+02:00 841 5

Приближаване

Есенното слънце плахо надничаше през прозореца, като нечакан гост, който не желае да се натрапва, но все пак проверява дали домакините са си вкъщи.
Лекият ветрец навън нежно разклати осиротелите клони на близкото дърво и няколко пожълтели листа бавно полетяха към земята в красив пирует. Сякаш състез ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-17T10:27:38+02:00 528 1

Живот като леген

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...

exuded

Проза » Разкази

2021-12-16T22:33:25+02:00 842 2 6

Човешки съдби 6

Наистина нямаше какво друго да правя из къщи...
Барба Яни живееше сам, жена му починала,..а деца, внуци разпилени из големия град
Имаше лодката, две гребла и безкрайната морска шир,изглеждаше добродушен човек,
макар и одърпан и от бурите на живота...
- Ей, най ми тежи да готвя Петро,.. кога манджата ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-16T17:37:25+02:00 1K 7

Сълзи

Снегът бързо се превръщаше в киша под краката на хилядите хора, излезли да пазаруват за Коледа. Жвакането бе като някаква странна, недомислена мелодия. Небето бе сиво и ръсеше ситни снежинки. На пориви духаше студен вятър. Все още не се усещаше празнична атмосфера.
Камен беше излязъл да се поразходи ...

Heel

Проза » Разкази

2021-12-16T17:32:35+02:00 1.1K 1

Разговор за бъдещето

- Скъпи, да поговорим за бъдещето ни…
Така кажи… Обичам фантастиката, искам да погледна напред във времето, дори ми се ще да поживея тогава…
И започвам. Градове-спални, заобиколени от градини за отдих, всички производства свалени под земята, хората работят най-много по час на ден… Така - да не скуча ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-12-16T10:47:32+02:00 550 4 13

Посоки

- Има време. - каза сякаш на себе си незрящият човек. - Има още цели 15 минути. - после се подпря на белия си бастун и се наслади на останалата част от цигарата си. Беше около четиридесетте, с прошарена коса, грижливо сресана назад. Обут в черни панталони и облечен в старомодно кожено яке, поизтърка ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-16T06:52:41+02:00 564

История с Аерофлот

Невероятните приключения на един българин и един французин в Шереметиево – аеропорт имени Пушкина. (…или за необятностите на Аерофлот и някой други такива необятности)
Летя миналата седмица за Армения. Полетът е от София. Колегите от Брюксел ми предлагат две възможности. Едната е София – Франкфурт-Е ...

Светлан

Проза » Разкази

2021-12-15T20:36:33+02:00 1.1K 5

Прави добрини и не парадирай с тях

Екатерина рисуваше на центъра всеки уикенд. Беше поставила шапка за дарения и прилежно беше наредила своите картини в полукръг зад нея, та всеки заинтересован евентуален купувач да ги огледа добре.
Ръцете ѝ не спираха да рисуват, очите ѝ не се поместваха от платното. Цялата идея за картината я имаше ...

Amam1i

Проза » Разкази

2021-12-15T18:41:45+02:00 1.5K 1 1

Човешки съдби 5

Върнах се към нормалните си занимания,...една ще падне, друга ще я смени, какво тук значи някаква си мацка,... айде бе, нали уж не можеше без нея, зафилософствах отново
Изградих си навик, петък привечер минавах през къщата на Рула, поглеждах автоматичната поливна система, ако имаше листа, трева почи ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-15T15:16:16+02:00 1.5K 5

Сезам отвори се

В този момент по света се разказват стотици забавни истории. Те разсмиват хората или хората се отегчават от тях, защото са ги чували десетки пъти вече. Разказвачът седи на удобен стол, вперил е поглед в камината. От време на време цепениците се пукат и издават звук, котаракът напуска удобното си лег ...

kesten_2

Проза » Разкази

2021-12-15T15:13:27+02:00 892 3 2

Печени круши със синьо сирене

Свърших с готвенето за днес. Лаврак на фурна с кестени и аспержи, любимото ястие на любимия ми мъж, предястие от телешки език с гъби, а за десерт – печени круши със синьо сирене и бадеми.
Беше петък и ме очакваше една хубава и спокойна вечер.
Хмммм...да ще си сложа новото дантелено бельо, ходих и на ...

di_t

Проза » Разкази

2021-12-15T14:57:50+02:00 3.7K 12 61

Пет думи

Пролетта отново е тук. Усещаме я с всичките си сетива. Вдишваме я. Чуваме как нежно разтребва душите ни - като старателна домакиня в предвеликденско почистване. Обира паяжините на старите ни тревоги с парцала на щедрите си обещания за ново начало и по-добри времена. Странно е как всяка година успява ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-15T07:11:23+02:00 643 2 2

Белият щъркел

Забърсах масата от трошиците кус-кус и изпадалите от лъжиците на сестрите ми стафиди. Всички вече спяха кротко и спокойно в общото спално помещение. Измих лепкавия стар чайник и изхвърлих запарените листа мента. Отворих прозорчето в кухнята, защото слънцето отдавна се бе скрило и сега нямах търпение ...

yllona

Проза » Разкази

2021-12-15T07:09:20+02:00 982 2 6

Имигрантски хроники - 2

…
Най-прекият път между две точки, минава през ограда.
-Татко, Татко - чух го да вика, някъде от тъмното зад храстите…
Не беше лесно да взема това решение. Но пък какъв ли беше изборът ми. Бях влязъл в спиралата на несполуките още преди няколко години и нямаше измъкване. Къде поради стечение на обст ...

ЖивкоДимитров

Проза » Разкази, Повести и романи

2021-12-15T07:07:19+02:00 1.2K 1 7

Пеперудите, пътя и писмата...

Тъмна нощ...В небето се ширеха гъсти, сиви облаци...пълнолуние...Луната беше ярка и енергията, която носеше, не можеше да не повлияе...
По една тиха улица вървеше една дама, на име Селена...Тя беше толкова умислена и унила, че дори не забеляза прекрасната пеперуда, която кацна на рамото ѝ...Пеперуда ...

MayaKoleva

Проза » Разкази

2021-12-14T20:49:52+02:00 809 1

Човешки съдби 4

И мосю Хари пристигна.
Запознахме се един петък , до като работех в градината на кирия Рула....
Демек, Харалампи, който преди години емигрирал в Америка , после европейската носталгия го установила във Франция..
Мдаа, обикновен Харалампи, но вече с европейско-американско име Хари.
Държащ се надменно ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-14T19:52:28+02:00 889 4

Женски съдби - пета част

Има моменти, в които безизходицата и отчаянието спират дъха ти, а страхът и смелостта се смесват. Съдбата те притиска в ъгъла и те поставя на колене. Тогава, в тези моменти, разбираш, че животът е толкова прост и единственото, което трябва е, да се научиш да го живееш, с търпение.
Елена излезе на дв ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-12-14T11:14:27+02:00 1.2K 7 25

Орехи

Беше един от онези есенни дни, в които имаш чувството, че лятото все още не си е отишло. Останало е някак на пук на г-жа Природата и нейните закони, които хората отдавна спряха да спазват, създавайки за успокоение на гузната си съвест безброй екологични организации "с идеална цел". То обаче е тук и ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-14T07:31:59+02:00 797 3 5

Една нощ, в която забравих всичко!

Тази сутрин слънцето късно се събуди и упорито търкаше клепачи, за да пропусне през миглите си денят. Птиците вече бяха напуснали гнездата си и накацали по дърветата, се търсеха, като припяваха чудни песни, от които и на нас със съпругът ми, ни ставаше хубаво под завивките. По това време на годината ...

M1234567891

Проза » Разкази

2021-12-14T07:28:08+02:00 1.5K 4 14

Скучен народ

Ооооф… Ама че дъжд… Извинете, извинете… Отстъпете, трябва да вляза по на сухо. Народът не може да рискува да простина… И Пешо да мине – без охраната не може… Колата нещо се развали. Ей оная… Да, луксозната… Имате късмет, ще изчакам при вас дежурния автомобил. Да разправяте на децата си какво щастие ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-12-13T10:38:17+02:00 561 2 4

Дъвка

Седнал по турски на плажа под чадър, той боцка пържени тиквички по гръцки и отпива от кристалното узо. Спокоен е, вятърът полъхва и гъделичка обръснатата му глава, той отпуска шкембе и му е радостно и благо. Морето е близо, когато изпие това бокалче, ще се топне, ще се охлади и пак ще се върне.
– Ощ ...

exuded

Проза » Разкази

2021-12-12T19:19:46+02:00 909 1 10

Човешки съдби 3

Една привечер тя се обади по мобилния
- Петро в къщи ли си,.. искам да те видя незабавно,.. идвам веднага - с разтревожен глас изплака тя...
Какво ли е станало, недоумявах,...гласът й да звучеше така странно..
Колата й спря пред къщи..
Очите й бяха зачервени от плач, вървеше като в несвяс.. ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-12T15:14:41+02:00 842 5

Облаче

Седя на пейката пред един магазин и чакам Валка. Затворил съм очи и усещам как лъчите на ниското ноемврийско слънце галят нежно лицето ми. Какъв страхотен ден само! Чувствам се като истински котарак - един от онези рижави охранени мързеливци с дълги мустаци и загладен косъм, които живеят в блаженств ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-12T08:01:40+02:00 618

Човек

Човек
Тази вечер за първи път през живота ми до мене седна истински изстрадал добър човек, с когото си поприказвахме като хора, които често се виждат.
Нито изцапаните му дрехи, нито тъмните му зъби ми направиха впечатление, а самият той, който се смееше истински от душа и сърце със смеха и усмивката ...

Kamito_567

Проза » Разкази

2021-12-11T22:22:44+02:00 1.2K 3

Предчувствието - 3 част

Малката сладурана... ще я изтъргувам добре. От кога мистър Смит ми е замрънкал за нещо свежо. Ееее, свежа е…млада, гъвкава, хубава…ще я хареса. Иска я за два дни, за целия уикенд… Ок,ок …ще плаща. Само да не изчезне малката, както последното момиче…още я издирват…ммм и да не ми натресе някои неприят ...

di_t

Проза » Разкази

2021-12-11T15:11:19+02:00 1.8K 4 16

Животът понякога компенсира!

Понякога си мисля, дали, ако бях завършила медицина, както мечтаех от малка, животът ми щеше, да се развие по друг начин или щеше, да бъде, същия. Още от малка, си играехме с моите приятелки на лекари, медицински сестри, полагахме особени грижи, са децата(в случая малки шишенца) измервахме температу ...

M1234567891

Проза » Разкази

2021-12-11T15:08:40+02:00 2.2K 11 41

Сам

Видя го на спирката. Висок, слаб и леко хърбав. Беше превит на две от студ. Обличаше се спортно, с износени дрехи, които не топлеха. Ръцете му трепереха и допушваше старателно поредната цигара. Беше мълчалив. Личеше си, че не е в настроение. Тя не го попита нищо. Наблюдаваше и чакаше.
- Тази сутрин ...

troia

Проза » Разкази

2021-12-11T11:17:22+02:00 1.1K 2 28

Златооката

Барът беше претъпкан, задушен, светлините блестяха почти яростно, отразяваха се в зелено, синьо, розово по кожените дрехи на танцуващите. Женски коси простираха кичури към светлината на фон на лица, които се намираха някъде другаде. Седнал на червено кожено сепаре, Юлиян, почти като изхвърлен от тех ...

Otakuzak

Проза » Разкази

2021-12-11T11:16:21+02:00 1.2K 1 12

Неделя следобед

Тя не обичаше неделята. Този ден винаги й носеше усещане за нещо меланхолично, тъжно и недоизказано, като угасващи чувства, които двама души са забравили редовно да подклаждат в камината на своята заедност. Особено трудно й беше в безкрайно дългите неделни следобеди. Тогава се опитваше най-силно да ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-11T07:31:07+02:00 580 2 1

Скъпият Мелвил

Скъпият Мелвил
- Хайде да се прибираме, скъпа - обгърнал раменете на съпругата си Мелвил Колинс й се усмихна и продължиха към дома си в зимната декемврийска вечер.
Капитанът наближаващ петдесетте години от своя живот и красивата му млада съпруга Рут Колинс, бяха ходили заедно с няколко скъпи приятел ...

Kamito_567

Проза » Разкази

2021-12-10T22:03:25+02:00 1.9K 1 2

Залязваш изгрявайки

Ана отвори очи и прикова поглед в екрана.
– Съобщение!
Тя скочи и кликна с мишката нетърпеливо. На мига се отвори прозорец и ѝ намигна закачливо.
Борис: „Добро утро! Сънувах те. Обади ми се когато станеш! Искам да те видя!”
– По дяволите! Изпуснах го. Може би ще влезе отново след малко. ...

kalli

Проза » Разкази

2021-12-10T10:28:36+02:00 1.5K 2 12

Началото на деня

Едва минава седем, а градът вече е буден. Сякаш нарочно хората в него са станали по-рано от сън, за да се насладят на една от тези последни синьо-зелени прохладни утрини, с които лятото деликатно намеква на всички, че скоро ще си отиде. Има нещо меланхолично, нещо тъжно и закономерно в това. Като кр ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2021-12-10T08:54:19+02:00 1.2K 1

Напусто

Баба Мара се връщаше от разходка в 'Борисовата градина' с приятелката си. Тя слезе в подлеза на „Орлов мост“ и пусна няколко монети в ръката на един сляп просяк, който чу да мълви:
- „За греховете е, за греховете е, лельо! Но ще се смили Бог, ще се смили“, - и шепнеше, а минувачите току го наругаеха ...

sakio

Проза » Разкази

2021-12-10T08:51:37+02:00 1.1K 9

Специален подарък за Коледа

Толкова беше студено, че се чувстваше сякаш вдишва хиляди миниатюрни иглички, които преживяваха мимолетния си кристален триумф, преди да се превърнат в обикновени капчици вода. Дишаше дълбоко, наслаждавайки се на усещането, крачейки безцелно по приказно грейналата улица. Беше Коледа! Как не и се при ...

ljskovo

Проза » Разкази

2021-12-10T08:35:33+02:00 584

Човешки съдби 2

- Кирио Петро,.. Петро,... отново съм будна,.. Оздравявам ли - дочух от спалнята
- Я да видим - шеговито казах и отметнах завивката., поразмачках краката й, после ръцете, рамената
- А сега легни по корем...- поразмачках гърба й, кръста,.. ръцете ми се плъзнаха по дупето,.. по вътрешната страна на бе ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-12-09T16:15:52+02:00 1K 8