Подкатегории:
1 429 резултата
Човек прекарва своя живот сънувайки - понякога дори с отворени очи. Знам, че звучи някак налудничаво. Когато сънуваме, чуваме най-искрените звуци на копнежа, ангелския звън на искреността, бликащите извори щастие, звънливия смях на влюбено момиче и песните, които пеят тайнствените самодиви с най-пре ...
1208
„Историята на моя живот...”
Моят живот...
Роден съм август 1991-ва година. Да, аз съм от децата на 90-те, едни нереално красиви и забавни години. Имах весело детство, изпълнено с много игри и веселие. Не знам дали това се дължи на факта, че съм живял на село или просто времената са били такива, но б ...
Моят живот...
Роден съм август 1991-ва година. Да, аз съм от децата на 90-те, едни нереално красиви и забавни години. Имах весело детство, изпълнено с много игри и веселие. Не знам дали това се дължи на факта, че съм живял на село или просто времената са били такива, но б ...
6367
12
Спрях да мечтая в деня, в който ми поставиха диагнозата "Тумор в мозъка." Всички ние си имаме мечти и копнежи, аз също си имах своите - исках да си намеря хубава работа, евентуално да се преместя в Дания и др. Но в един ден всичко това бива изместено от по простички неща - да внимаваш как ходиш, да ...
1779
3
Искам да полетя, да съм свободна като птиците. Често сънуваме, че летим, поне като малки. Доста мечтаех за това. Искам и сега, не да мечтая, а да мога. Птиците са свободни, искам и аз. Не като лястовичка, не! Искам като орлите, свободна и силна! Тук долу, на земята тази свобода я няма, има хора - ло ...
5515
1
6
Ден, след ден... нощ, след нощ, как изобщо е възможно години наред да не можеш да се примириш с невъзможната си любов? Фредерик Бегбеде казва, че любовта трае 3 г. - лъже! Моята вече трае 5-та поред. Да, сигурно е малко нелепа - започна, когато бях едва на 13 г. Но тежестта в корема, буцата в гърлот ...
2088
2
Времето да си кажа „лека нощ”, мина преди часове. И тази вечер се наказвам с безсъние. И не е, че не ми се спи, но някак не мога да си легна и да се заровя в спокойствието на прекрасните ми чаршафи. Съзнанието ми е обременено. Някак си загнивам отвътре. Има хора, които преследват щастието. Аз пресле ...
1316
2
Празно е. В стаята е празно. Стаята е празна. Няма я китарата, която стоеше в ъгъла. Цветето е преместено в един друг празен ъгъл, който вече е полупразен. Ти си отиде. Остави ме сама. Аз го пожелах.
Празно е. В сърцето ми е празно. Сърцето ми е празно. Той го грабна, омота го в мрежите на усмивката ...
Празно е. В сърцето ми е празно. Сърцето ми е празно. Той го грабна, омота го в мрежите на усмивката ...
1371
3
Странно.
Познавам себе си. Но не познавам човека, в който се превръщам, когато съм с теб. Не съм го срещала досега. Мога да се опиша със светлината на далечна звезда, така блестя и светя, когато съм с теб. Когато ежедневието ми е една голяма пустиня, намирам спасението си в прекрасен оазис, носещ тв ...
Познавам себе си. Но не познавам човека, в който се превръщам, когато съм с теб. Не съм го срещала досега. Мога да се опиша със светлината на далечна звезда, така блестя и светя, когато съм с теб. Когато ежедневието ми е една голяма пустиня, намирам спасението си в прекрасен оазис, носещ тв ...
1143
Казвам:
- Напускам те.
Стоиш и пушиш цигара след цигара. Вдишваш дима и го издишваш. Гледаш ме през него. Потресен си от моето заявление. Аз не питам, не моля за позволение. Аз просто ти съобщавам моето решение.
Знаеш, усещаш, че няма нужда да ме разубеждаваш. Този път те изненадах с проявената от м ...
- Напускам те.
Стоиш и пушиш цигара след цигара. Вдишваш дима и го издишваш. Гледаш ме през него. Потресен си от моето заявление. Аз не питам, не моля за позволение. Аз просто ти съобщавам моето решение.
Знаеш, усещаш, че няма нужда да ме разубеждаваш. Този път те изненадах с проявената от м ...
1303
2
За обувките, стигнали до края
Изхабени от носене. Набити с прах, изгубили цвят и възраст.
Минали през всичко!
Изтъркани от завои и обръщания...
Та нали умните са казали, че ако се заседиш достатъчно дълго на едно място, целият свят ще мине пред очите ти. ...
Изхабени от носене. Набити с прах, изгубили цвят и възраст.
Минали през всичко!
Изтъркани от завои и обръщания...
Та нали умните са казали, че ако се заседиш достатъчно дълго на едно място, целият свят ще мине пред очите ти. ...
1290
7
Аз те нараних. Аз те излъгах. Аз те манипулирах. Аз обичах. Аз обещах.
Това е искреност, която бих желала да чуя поне веднъж след грозния край, но никога не ми се е случвало. Аз съм тази, която е съсипана, но мисля, че ти имаш нуждата да бъдеш спасен. Трябва да се отърсиш от вината, която изпитваш, ...
Това е искреност, която бих желала да чуя поне веднъж след грозния край, но никога не ми се е случвало. Аз съм тази, която е съсипана, но мисля, че ти имаш нуждата да бъдеш спасен. Трябва да се отърсиш от вината, която изпитваш, ...
1982
1
Изискваме ли прекалено много ?
Едно е да искаш, но друго е да получаваш. И да, може би искаме прекалено много – мила дума, малко внимание, нежност и ще бъдем щастливи, защото точно тези малки неща преобръщат световете ни. Карат ни да се чувстваме специални, а нали точно това търси човек у другия. Да ...
Едно е да искаш, но друго е да получаваш. И да, може би искаме прекалено много – мила дума, малко внимание, нежност и ще бъдем щастливи, защото точно тези малки неща преобръщат световете ни. Карат ни да се чувстваме специални, а нали точно това търси човек у другия. Да ...
1470
7
Преди употреба – прочетете листовката
Extreme ways are back again,
Extreme places I didn’t know,
I broke everything new again,
Everything that I’d owned… * ...
Extreme ways are back again,
Extreme places I didn’t know,
I broke everything new again,
Everything that I’d owned… * ...
1517
3
Реалност, пронизана от безброй остриета. Полет върху крилата на една мечта. Мечта, която имам чувството, че е съществувала още преди да ме е имало.
Мечтата ми е да открия теб. Ти, който ще обречеш сърцето ми на вечно щастие. Ти, който няма да спреш пред нищо за едничкия, нищожен шанс да достигнеш лу ...
Мечтата ми е да открия теб. Ти, който ще обречеш сърцето ми на вечно щастие. Ти, който няма да спреш пред нищо за едничкия, нищожен шанс да достигнеш лу ...
1317
1
Хората с фина душа умират млади
„Аз съм чужда радост прегръщал
и съм плакал – заради чуждия смях!”
Е. Димитров
Обикновено сърцето издънва нещата. ...
„Аз съм чужда радост прегръщал
и съм плакал – заради чуждия смях!”
Е. Димитров
Обикновено сърцето издънва нещата. ...
2894
1
6
Какво трябва да направиш, когато си безсилен? Крещи ти се, а не можеш да крещиш. Смее ти се, а не можеш да се засмееш. Плаче ти се, а не можеш да пророниш нито една сълза. Задушаваш се в собствения ти свят, този свят, който беше единственото ти спасение. Твоята малка и прекрасна утопия вече я няма. ...
1164
1
Не видях очите, които толкова много исках да видя... дори за последен път. Не усетих и прегръдката, която толкова много исках да усетя и така копнеех за нея... Винаги виждах очи непознати и така чужди, прегръдки нежелани и чужди, защото това не бяха твоите очи... не бяха твоите прегръдки... Исках са ...
1054
Наскоро стигнах до заключението, че Аз-ът е илюзия – той зависи само от онова, с което се идентифицираме: в това число с вещи, облекло, работа, дори моделът на поведение, който смятаме за своята същност, но той е заучена фасада, която ни дава чувство за сигурност. Например, свикнали сме да реагираме ...
924
Въпрос на избор
Един приятел веднъж ми каза:
- Надя ще си свободна, когато ти пожелаеш.
И ето този ден дойде. Бях готова за него. Пожелах си го.
От тук насетне всеки ден ще избирам свободатата и щастието. Ще изисквам това, което заслужавам и ще го получа. Всичко е въпрос на избор. ...
Един приятел веднъж ми каза:
- Надя ще си свободна, когато ти пожелаеш.
И ето този ден дойде. Бях готова за него. Пожелах си го.
От тук насетне всеки ден ще избирам свободатата и щастието. Ще изисквам това, което заслужавам и ще го получа. Всичко е въпрос на избор. ...
987
2
Моно-лог
Хората рядко гледат в очите.
Неудобно е. А може и да ги е страх?
Не знам!
Когато имаш нужда от някого, от всеки, от когото и да е... него го няма. ...
Хората рядко гледат в очите.
Неудобно е. А може и да ги е страх?
Не знам!
Когато имаш нужда от някого, от всеки, от когото и да е... него го няма. ...
1267
1
3
Осмелих се. Влезнах в пещерата. Колкото по навътре отивах, толкова по-мрачно и студено ставаше, но продължавах да вървя.
Включих телефона си, да ми осветява пътя. Имаше красиви скални образования, които никъде не можеш да видиш, освен в тази пещера, поне така си мислих аз.
Стана ми самотно и студено ...
Включих телефона си, да ми осветява пътя. Имаше красиви скални образования, които никъде не можеш да видиш, освен в тази пещера, поне така си мислих аз.
Стана ми самотно и студено ...
1016
2
Преди два дни гледах филма "Американско престъпление". За мен това е нещо като традиция – вечер гледам по някой филм преди да заспя. Гледал съм всякакви филми като повечето хора, сред които доста такива, които си заслужава да се видят. Този, обаче, определено беше различен. Нямам намерение да описва ...
1193
... Беше безкрайна нощ... с аромат на звезди... нежна и тайнствена като момичето, което се взираше в нея... Далечен гръм проряза тихия здрач, оставяйки светла диря на хоризонта... чиста и ясна като детска усмивка... и после изчезна...
Лекият вечерен бриз, понесъл шепота на дъждовните капки и зеленат ...
Лекият вечерен бриз, понесъл шепота на дъждовните капки и зеленат ...
1036
1
2
Мечтите са нещо прекрасно. Те се сбъдват само на онези, които са способни да повярват в себе си и да направят всичко възможно, за да ги постигнат. Някои хора крият мечтите си. Питаш ме, защо го правят ли? Може би са избрали да ги запазят само за себе си. Всеки има своите мечти. Понякога и невъзможни ...
3435
Креативно мислене и последвалите действия от него? Целта ми не е да оспоря положителните черти на креативността, а да задам и да се опитам поне донякъде да отговоря на въпроса - "Доколко ние можем да бъдем наистина креативни и какво ни спира да бъдем такива?". Ще говоря от личен опит, тъй като нямам ...
2277
1
Откакто преоткрих чувството на страдание, не спирам да се питам кой всъщност е неговият източник. Постепенно установих, че той не е само един, а може да бъде просто един от многото. Подозирам, че в емоциите си, аз – както предполагам и повечето хора – си оставам дете и изпитвам негодувание, когато м ...
1474
1
Събудих се с главоболие. Още преди да си отворя очите, исках да заспя отново. Не исках да се събуждам и да чувам гласа му. Уви, бе прекалено късно.
- Добро утро - отвърна ми той.
- Не е добро. Щом се събуждам и ти пак си тук. Не може ли поне един ден да замълчиш и да ме оставиш да си живея живота? - ...
- Добро утро - отвърна ми той.
- Не е добро. Щом се събуждам и ти пак си тук. Не може ли поне един ден да замълчиш и да ме оставиш да си живея живота? - ...
1473
Любовта
Чувствам се толкова спокойна и щастлива, някак тихо щастлива. Сещам се как искам да съм влюбена и да споделя този миг с любимия човек. Но съм сама. Не съжалявам, не плача, но силно копнея за деня, в който ще споделя любовта си с човека, който ще е просто до мен. Ще ме гледа в очите и погледъ ...
Чувствам се толкова спокойна и щастлива, някак тихо щастлива. Сещам се как искам да съм влюбена и да споделя този миг с любимия човек. Но съм сама. Не съжалявам, не плача, но силно копнея за деня, в който ще споделя любовта си с човека, който ще е просто до мен. Ще ме гледа в очите и погледъ ...
1481
1
„Призрак“... колко яко звучи! Идеалното заглавие за някое стихотворение, нали? Жалко само, че не мога да пиша поезия. Не че се справям с прозата де, ама поне си вярвам поне малко, че ми се получават нещата. Добре де, ако не друго, то поне ви привлякох вниманието с това заглавие, нали? Нали?!
Сега не ...
Сега не ...
1303
5
Тъкмо свърших и музиката спря. Точно навреме, но ако се замисля, прекалено бързо зейна долавящата се пустота. Досега беше захвърлена в ъглите на стаята, издишана от стоновете на двама души, но сега се стелеше около нас, неизбутвана от нищо. Сърцето ми биеше учестено в отмиращи конвулсии и зараждаща ...
1309
Толкова е трудно... да останеш сам.
Един ден имаш всичко, а на другия го няма.. изчезнало е и е оставило след себе си единствено празнота и липса. И пред всичко, имам предвид наистина всичко. Смехът, радостта, чувството за споделеност. Изчезна. Дори спомените избледняват, натежали под силата на безг ...
Един ден имаш всичко, а на другия го няма.. изчезнало е и е оставило след себе си единствено празнота и липса. И пред всичко, имам предвид наистина всичко. Смехът, радостта, чувството за споделеност. Изчезна. Дори спомените избледняват, натежали под силата на безг ...
961
1
Този спомен вече е чужд.
Преминава през лицето ти като нещо от друг живот.
Като вик от нечий гроб.
Без да оставя следи.
Без да извиква усмивка. ...
Преминава през лицето ти като нещо от друг живот.
Като вик от нечий гроб.
Без да оставя следи.
Без да извиква усмивка. ...
1394
1
1
На прага на 19-те години стоя и гледам отражението си в огледалото и започвам да пътувам назад към всичко изминало до момента, с всеки изминал момент въпросите в мен растат... Усещам, че сега повече от всякога всичко е в мои ръцe, понякога се плаша от суровата действителност на диаболистичния часовн ...
1735
Толерантност
Автор: Николай Бенчев
Толерантността не може да дойде от само себе си, ако не я пожелаем. Тя има няколко лица и всичките са символ на добродетели, които са на изчезване. Когато сме толерантни помежду си, в този свят, не би трябвало да има различни, защото всички сме равни - без значение ...
Автор: Николай Бенчев
Толерантността не може да дойде от само себе си, ако не я пожелаем. Тя има няколко лица и всичките са символ на добродетели, които са на изчезване. Когато сме толерантни помежду си, в този свят, не би трябвало да има различни, защото всички сме равни - без значение ...
1275
2
Остави ме за малко, Тъга.
Да поплача сама имам нужда.
Дълго търсих в живота любов, а намирам единствено нужда.
Дълго молих за малко простор, а пък той... той се воювал.
Свиваш пръсти в юмрук и нанасяш убийствени удари. ...
Да поплача сама имам нужда.
Дълго търсих в живота любов, а намирам единствено нужда.
Дълго молих за малко простор, а пък той... той се воювал.
Свиваш пръсти в юмрук и нанасяш убийствени удари. ...
1540
1
"Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови."
Свобода и робство. Един непрекъснат кръговрат от избори и правила.
Свободата е правото да избираш и свободно да изразяваш позицията си. За мен тя е висша ценност. Присъства във всяко мое действие и всяка моя дума. Благодарение на предците ни сега жив ...
Свобода и робство. Един непрекъснат кръговрат от избори и правила.
Свободата е правото да избираш и свободно да изразяваш позицията си. За мен тя е висша ценност. Присъства във всяко мое действие и всяка моя дума. Благодарение на предците ни сега жив ...
5676
1
1
Белите магии на баба
Нея я няма до мен – цял океан ни дели. И като стане много тихо, чувам благия ѝ глас: „Ей, пакостници, къде се изпокрихте? Вие днес хляб няма ли да ядете!?”
Така питаха селските хора от нейното поколение. Имаше на трапезата ястия всякакви, и наденички, и какви ли не изкушения, от ...
Нея я няма до мен – цял океан ни дели. И като стане много тихо, чувам благия ѝ глас: „Ей, пакостници, къде се изпокрихте? Вие днес хляб няма ли да ядете!?”
Така питаха селските хора от нейното поколение. Имаше на трапезата ястия всякакви, и наденички, и какви ли не изкушения, от ...
1649
1
8
Разбито сърце... Абсолютно клише, ще каже всеки, включително и аз. Напълно разбираемо е за човек, който не е видял как любовта му си отива, да го разбере и да го проумее. Е, аз го разбрах. Едва сега осъзнавам с пълна сила значението на този израз. Там, където доскоро имаше топлина и усещане за сигур ...
2293
1
Вината е като бодил от роза.
След пробождането, ако не забележиш капчицата кръв, няма да ти направи кой знае какво впечатление.
Но...
Съвестта е за това, да те гризе по част, разкъсвайки мъчително душата отвътре.
Точно както опияняващия аромат на розата. ...
След пробождането, ако не забележиш капчицата кръв, няма да ти направи кой знае какво впечатление.
Но...
Съвестта е за това, да те гризе по част, разкъсвайки мъчително душата отвътре.
Точно както опияняващия аромат на розата. ...
1225
17
Отлитна времето като един миг, като пясък изтече между пръстите ми и все повече чувствам как нищо вече няма да бъде същото - нито аз, нито ти, нито времето, в което живеем! Променяме се със скоростта на светлината, а двойно по-бързо променяме и света около нас...
Стоя в същата стая, на стария чин, з ...
Стоя в същата стая, на стария чин, з ...
2556
18
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
