Подкатегории:
8 398 резултата
Закрила
За крила, за крия...
Със съчувствието, присъствието, помощта, дадена ни в точния момент, получаваме увереност и сила, които са наша закрила. С крилата от нея се чувстваме спокойни, доверяваме се и добиваме самочувствието да се открием пред света. А преди да я почувстваме, се крием и крием, ч ...
За крила, за крия...
Със съчувствието, присъствието, помощта, дадена ни в точния момент, получаваме увереност и сила, които са наша закрила. С крилата от нея се чувстваме спокойни, доверяваме се и добиваме самочувствието да се открием пред света. А преди да я почувстваме, се крием и крием, ч ...
1072
1
Чу се затръшване на врата. Влязох в кухнята и заварих баба ми угрижена и притеснена. Още от погледа ù разбрах, че не са я назначили на работа. Защо ли се изненадвам? Това се повтаря вече от четири месеца.
Все същите думи, надежди и очаквания и накрая нищо не става.
Коя съм аз ли? Аз съм момичето, ко ...
Все същите думи, надежди и очаквания и накрая нищо не става.
Коя съм аз ли? Аз съм момичето, ко ...
2661
3
Днес разбрах какво е „да ти липсва” от двегодишната си племенница. Да ти липсва е „Да ‘бичаш”. Сигурно като съм бил малък, и аз съм го знаел. Сега просто не го разбирам. А повечето хора сме устроени така, че когато не разбираме нещо, то спира да ни интригува. Това е логичното ми обяснение защо хорат ...
1195
Социализмът като Култура
(да си припомним)
По времето на социализма нещата бяха много сериозни. Например, за виц влизаш като нищо в затвора. И въпреки това, имаше много неща, от които и последният ахмак би се изумил. Особено в лозунгарската индустрия. (Тогава лозунгите бяха като лазерно насочващите ...
(да си припомним)
По времето на социализма нещата бяха много сериозни. Например, за виц влизаш като нищо в затвора. И въпреки това, имаше много неща, от които и последният ахмак би се изумил. Особено в лозунгарската индустрия. (Тогава лозунгите бяха като лазерно насочващите ...
1301
3
Всяка сутрин се събуждам с надежда. Всяка сутрин тя е различна. Понякога е нещо малко, като да мога да изкарам работния ден след пиянска вечер. Друг път е да ми се случи нещо красиво вечерта. Истината за нея е, че когато разчиташ на нея, то тя обикновено отговаря на някой друг. Там всичко е както пр ...
1106
След поредната молитва пред свещената икона се изправих и се вгледах в запрашеното огледало отстрани. Това сякаш не съм аз. От мен е останало някакво подобие на човек. Същество с пусти очи, напукани устни и треперещи ръце. Аз съм виновен за положението, в което се намирам. Отгледах две красиви момич ...
1708
2
Живот
Отворих те като широк прозорец, мислех те за необятен простор, мислех, че времето няма да ми стигне да те обходя, да съзра в теб дребния детайл, да преживея хиляди парченца от вселенски ти мир. Но ти се изниза като капка по стъклото - Не можах да спра устремения ти ход, да уловя дивия ти разум ...
Отворих те като широк прозорец, мислех те за необятен простор, мислех, че времето няма да ми стигне да те обходя, да съзра в теб дребния детайл, да преживея хиляди парченца от вселенски ти мир. Но ти се изниза като капка по стъклото - Не можах да спра устремения ти ход, да уловя дивия ти разум ...
1815
На какво ни осъжда днешното време?! Въпрос, който ни кара дълго да размишляваме. Дали сме ние тези, които се осъждаме, или други ни слагат белезниците?! А може би по малко и от двете. Хората сме доста странни същества, все гледаме да се закопаем един друг, да завидим на ближния. Все неща, които не с ...
2979
2
В живота на всеки човек настъпва един момент, в който губи нещо ценно. И точно когато си бил най-щастлив, губиш всичко. Осъзнаваш, че си постъпил
глупаво и наивно. Даваш си сметка за нещата и губиш надежда, вяра, интерес. Сядаш на студения под, поръчваш голяма водка и кутията с цигари стои плътно
до ...
глупаво и наивно. Даваш си сметка за нещата и губиш надежда, вяра, интерес. Сядаш на студения под, поръчваш голяма водка и кутията с цигари стои плътно
до ...
3734
1
1
Аз ли?
Да, аз съм този с дългата коса. С железата и рисунките по себе си. Небръснатият... Този, след който постоянно мърморят, нямайки смелост да му кажат каквото има в очите. А, да – понякога си позволяват да ме гледат мръсно...
Аз съм този, който ще стане в автобуса, за да направи място, и то пред ...
Да, аз съм този с дългата коса. С железата и рисунките по себе си. Небръснатият... Този, след който постоянно мърморят, нямайки смелост да му кажат каквото има в очите. А, да – понякога си позволяват да ме гледат мръсно...
Аз съм този, който ще стане в автобуса, за да направи място, и то пред ...
2110
9
"Hello, July. Please be good..." - с тези думи посрещнах първия юлски изгрев. Той ме накара да се почувствам истински жива, да загърбя всичко, да се вгледам в изгряващото юлско слънце, символ на надеждата към по-добро, и за миг да помечтая. Осъзнах, че материалното не ме влече повече, а напротив... ...
1051
3
Направих си чаша кафе и започнах да пиша. Пишех, препрочитах, а след това триех. Не ми харесваше. Музата не идваше от седмици наред. Не се чувствах тъжна, нито весела. Чувствах се неутрална... Очаквах нещо да се случи в сивия ми живот, но си останах само с чакането... Всеки ден се будех без настроен ...
1611
1
Наказанията
Приятно ли е да получаваме наказания? А приятно ли е да налагаме наказания? Две позиции – едната на потърпевш, другата на съдник.
Започваме да получаваме наказания още от бебета, когато плачем и не ни разбират, и не ни прегръщат достатъчно. Имаме потребност от близост и да ни дадат сигур ...
Приятно ли е да получаваме наказания? А приятно ли е да налагаме наказания? Две позиции – едната на потърпевш, другата на съдник.
Започваме да получаваме наказания още от бебета, когато плачем и не ни разбират, и не ни прегръщат достатъчно. Имаме потребност от близост и да ни дадат сигур ...
1460
Луда съм. Полудяла.
Тичам измежду спомени и сегашно.
Съчинявам си бъдеще. Трия го- всичкото! Нищо да няма!! Нищо да не остане!!
Смея се сама. Смехът се превръща в кикот. В дивашка болка. В тишина. В самота.
Луда. Луда съм. ...
Тичам измежду спомени и сегашно.
Съчинявам си бъдеще. Трия го- всичкото! Нищо да няма!! Нищо да не остане!!
Смея се сама. Смехът се превръща в кикот. В дивашка болка. В тишина. В самота.
Луда. Луда съм. ...
1619
3
ВИНАГИ е било трудно да си далеч от най-важния човек за теб. Трудно е да не го виждаш. Трудно е да нямаш възможността да го докоснеш. Трудно е да заспиш, без да споделиш с него всичко - от важните неща до дребните и незначителни случки. А най-трудно е да чакаш, за да бъдеш отново с него. И тогава вр ...
1541
3
Отчаяно се опитавах да попълня всяка свободна минута с някого. Усещах, че ако си позволя дори един миг самота, ще се върна в грозната си реалност и ще я проумея. И ето че не успях. Бягах няколко седмици всеки ден, всяка нощ при някого. Уплътнявах си времето, печелех срещу самотата. Но не и днес. Дне ...
2353
13
И един ден един човек просто се появява в живота ти и обръща всичко наопаки... С него се чувстваш жива, силна, пълноценна, щастлива,сигурна, но тази сигурност е безпочвена... това не е този, който в продължение на 10 месеца е доказвал чувствата си... Това не е този, който днес ти заряза и слуша как ...
1763
1
1
Смених всичко! Целия си свят смених, за да се науча да живея сред злобата... Провал! Не успях, не надмогнах себе си, добродушието ( или наивността) си, вярата в прословутите християнски ценности! Явно обричам себе си на бавна и мъчителна смърт, заради липсата на остър език зад зъбите, на ледено сърц ...
2473
1
25
Опитвам се да се протегна и да достигна до мистичната Луна…
Опитвам се и звездите да преброя, а знам, че е невъзможно, но съм влюбена в илюзията….
Обичам легнала да стоя и да се взирам в нощния небосвод, търсейки най-красивата звезда…
Обичам тихия и пуст нощен плаж, така различен е той под лунната с ...
Опитвам се и звездите да преброя, а знам, че е невъзможно, но съм влюбена в илюзията….
Обичам легнала да стоя и да се взирам в нощния небосвод, търсейки най-красивата звезда…
Обичам тихия и пуст нощен плаж, така различен е той под лунната с ...
1971
5
Често животът ни поднася трудни изпитания. Плащаме чужди грехове, страдаме, борим се, но у нас остава надежда, която ни крепи, която не ни позволява да паднем духом. Това, което ни крепи, е нашата вяра. Всеки човек вярва в нещо. Някои вярват в доброто, други в злото, в любовта, в справедливоста, в г ...
10521
Истина ли е, или не... никой не знае, но любовта те грабва и не пуска душата ти. Вкопчва се като отровна пепелянка и се надява да си прережеш вените, но не това, което аз мисля, е че просто търси внимание. Разбито сърце... хм... комерсиално, но празнина в същността ти - истина. Бавно и мъчително уби ...
2271
В дупка съм, ров голям в тъмен цвят! Не е пред мен, в нея съм. Тъмно, черно, черно от най-черното. Очите ми свикнаха да виждат, но само тъмни петна. Проклинам дните си в нея, кога ли паднах тук? Загубих мисъл за време, никога не знам! Коя дата е днес? Какъв ден сме? Колко е часът, сутрин ли е, обед ...
1393
2
Връзката ни бе крехка. Имах чувството, че само да я докосна и ще се разпадне на хиляди миниатюрни парченца. По-крехка от кристал бе…
Седях и я гледах с децата. Бе сцена от филм на ужасите. От онези в края, когато се разбира защо “чудовището” е такова, какво е. Малките неща бяха проблем. Защо тичали ...
Седях и я гледах с децата. Бе сцена от филм на ужасите. От онези в края, когато се разбира защо “чудовището” е такова, какво е. Малките неща бяха проблем. Защо тичали ...
1179
Много хора казват, че любовта не съществува. Други пък мислят, че тя трае само миг. Но според мен истината е, че има любов и тя не трае ден или два, тя е вечна. Макар и малко хора да са я срещали, аз вярвам, че тази любов я има.
Всички ние трябва да вярваме, че съществува нещо толкова прекрасно като ...
Всички ние трябва да вярваме, че съществува нещо толкова прекрасно като ...
27251
1
Поезията е това, което се губи при превода
„ В крайна сметка едно стихотворение трябва да достигне до три места:
Окото, ухото и това, което можем да наречем сърце или душа.
Най – важното за нас обаче е да достигнем до сърцето на читателя.”
Робърт Фрост ...
„ В крайна сметка едно стихотворение трябва да достигне до три места:
Окото, ухото и това, което можем да наречем сърце или душа.
Най – важното за нас обаче е да достигнем до сърцето на читателя.”
Робърт Фрост ...
4294
1
3
Замисляли ли сме се колко безполезни и празни думи изричаме всеки ден. Подмятаме и си играем с фразите, без да им придаваме голямо значение и стойност. Обезценяваме стойността им някак дори несъзнателно…
А думите, какво са те? Извор на живот и изказ, както са безбройните листа, носещи живителните со ...
А думите, какво са те? Извор на живот и изказ, както са безбройните листа, носещи живителните со ...
3158
1
9
В самото начало на безсънните нощи всяка една ми се струваше адски дълга, времето минаваше адски бавно, но имах време да премисля всяко едно нещо, което ме мъчеше, след което на сутринта просто си лягах, защото бях твърде уморена и заспивах... но с течение на времето просто свикнах... нощите ставаха ...
2070
Случи се... В един безличен и нищо необещаващ ден... Срещнаха се! Те... Толкова различни и далечни души. Опознаха се- две наранени и разбити сърца. Пламна искра между две непознати същества. Но какво беше това? Любов? Страст? Утеха, която всеки е намерил при другия? Или просто временно привличане? Т ...
3148
6
Светлинно замърсяване и миризма на пържен лук и чубрица. Далечен стон на преминаващи автомобили и оглушителен лай на биещи се кучета. Люлин, краен блок, етаж 9... От тук небето е като черно парче плат – избелял кадифен правоъгълен трaпец със светли, жълти петна – също като дупки от молец. Един по ед ...
970
1
Самотата. О, това е много относително нещо. Подобно е на онова ужасно стягане в гърлото. На сълзите в очите. Същата като мрака в стаята. Студеннината в душата. Смъртта. Ужасно чувство. Опитите ми да опиша самотата са все така несполучливи. Тя не се вижда. Чувства се. Изпитва се.
Няма да забравя думи ...
Няма да забравя думи ...
1532
1
Искам да се отърва от всичката тежест, паднала върху сърцето ми... Защото сърцето ме кара да правя неща, които не трябва... Защото бих дала всичко за теб... Бих Направила всичко за теб... Ти да си добре... Но нищо няма значение... Дори това какво и колко съм готова да ти дам, ако ти не го искаш... Д ...
658
1
Ангел бях, а може би и дявол, не знам аз сега, но със сигурност видях как едно подобие на мен с ангелска душа, в летния зной на деня, приседна на камък под дебелата сянка на вековното дърво с името Любов. В ръката си държеше роза и галеше я нежно с поглед, а тя разцъфна до няма и къде. В миг реши, щ ...
2916
1
Седим в сумрака на църквата. Сами! Катерина и аз! Дошли сме твърде рано. До началото на мéсата има поне още 20 минути. Но, това е нейното решение, а командва тя! Седим една до друга, разделени от мълчаливата вражда, всяка потънала в своите мисли. Тя, с мислите на възрастна, полусляпа жена, изоставен ...
1331
2
Няма нищо по-прекрасно от любовта. Нищо по-силно- от споделените чувства, от разбирането, прегръдката, когато се чувстваш сам. Нищо, което да те прави по-щастлив. Да се чувстваш влюбен, обичан и разбиран. Най-красивото е началото на една връзка. Не сте ли се замисляли над това?! Това обаче съвсем не ...
2571
7
Срещу мен стоеше тя, говореше колко я боли, плачеше… в ръцете си държеше счупено огледало, парчета кървави мечти, надежда, куп лъжи и обещания… хиляди истории…. Каза, че се чувства някак чужда, сам-сама на света… Питаше къде е сбъркала, къде беше точката на пречупване в нея…
Погледнах я, косата ù па ...
Погледнах я, косата ù па ...
1409
4
Другото лице на лукса
Дали не ви се е случвало в някой топъл летен ден да съзрете в зелената трева, в леко разхвърляната ви стая, в някоя остаряла мебел да съзрете нещо необяснимо. Как дори дребните набиващи се на очи дефекти са точно там, където са, и вие не можете да си представите друго място за ...
Дали не ви се е случвало в някой топъл летен ден да съзрете в зелената трева, в леко разхвърляната ви стая, в някоя остаряла мебел да съзрете нещо необяснимо. Как дори дребните набиващи се на очи дефекти са точно там, където са, и вие не можете да си представите друго място за ...
1974
1
1
Да бъдеш или Да не бъдеш
Често напоследък си задавам един малко страшен въпрос: Има ли смисъл всичко това? Защо съм жив и за какво e цялата тази борба? За какво е цялата тази скапана работа. Та нали ако се вгледаме достатъчно проницателно в този свят, ще осъзнаем както Еклесиаст, че всичко е суета. ...
Често напоследък си задавам един малко страшен въпрос: Има ли смисъл всичко това? Защо съм жив и за какво e цялата тази борба? За какво е цялата тази скапана работа. Та нали ако се вгледаме достатъчно проницателно в този свят, ще осъзнаем както Еклесиаст, че всичко е суета. ...
8719
1
♥♥♥… Ако можеше да почувстваш това, което аз изпитвам, да усетиш горестта на душата ми в тези тeжки среднощни часове, обречени на мисли по теб, мисли, обречени на хаос и тъга, за Теб, за Мен, за любовтa!!!.. За момент се опитвам да събера мислите си и да си наложа да бъда по-силна, но някак и това с ...
2208
2
●•∙ Ние сме сбор от всички моменти, които сме преживели, с всички хора, които сме познавали. В тези моменти се изгражда и нашата история. Моментите на сътресение формират и живота ни, ние самите сме Създателите на своя личен космос. Всеки човек търси своята истина, тази, отговаряща на неговия светог ...
2808
6
Как да не бъдем ограбени
Как смятате - дали животът ни ограбва, или ни дарява? Въпросът е дали ние даряваме на себе си, или продаваме това, което имаме, за да спечелим уважението на другите. Звучи изтъркано, нали? Звучи изтъркано до момента, в който не прозрем истината. Едно време са връзвали магаре ...
Как смятате - дали животът ни ограбва, или ни дарява? Въпросът е дали ние даряваме на себе си, или продаваме това, което имаме, за да спечелим уважението на другите. Звучи изтъркано, нали? Звучи изтъркано до момента, в който не прозрем истината. Едно време са връзвали магаре ...
1649
1
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
