Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

Момичето, което ти не оцени

Свърши ли? До тук ли бяхме? Мислех си, че ме обичаш и че няма да се откажеш толкова лесно от мен... явно съм грешала. Сега има ново момиче, след което тичаш. И от нея ли ще се откажеш толкова лесно? Не мислех, че си такъв. Мислех, че си различен и че се бориш за това, което искаш и заслужаваш. Сега ...

xXxAnissaxXx

Есета » Любовни

4.5K 1 3

Сърцеразбивачкa

Скъпи сърцеразбивачо,
това е поредното писмо, което пиша до теб. Писмо, което никога няма да изпратя, защото нямам смелост. Писмо, което ти никога няма да прочетеш, за да разбереш как се чувствам след всичкото това време.
Ти беше първият, в който се влюбих истински. Първият, на който се доверих напъ ...

xXxAnissaxXx

Есета » Любовни

2.1K

Въпроси без отговор

Понякога, когато няма какво да правя, мисля. Вярно, рядко се случва, но все пак се случва. Мисля си за всякакви глупости – все философски работи. Понякога чак се възхищавам дори на собствените си мисли и като един модерен „философ“ реших да споделя с вас моите размишления:
Винаги съм се чудел дали и ...

xpired

Есета » Философски

5.6K 1 2

Разум и карма

Истински щастлив си, когато не мислиш за нищо. Пълна свобода над себе си имаш тогава, когато в главата ти няма дори и една мисъл, един проблем, една нотка. Тогава си свободен да мислиш за каквото и да е. Когато освободиш тялото си от нуждата да мисли и да живее в постоянен страх, тогава ще постигнеш ...

Eeyorestz

Есета » Философски

2.9K 3

Истината, съдбата и мечтите

Истината? Тя е нещо много относително. Истината е това, в което вярваш. Това, в което искаш да се надяваш. Дори и то да не е пълната такава. Но така или иначе, когато вярваш достатъчно силно, това става твоята реалност. Има много истини. Моята истина, твоята истина, нашата истина, вашата истина, тях ...

Eeyorestz

Есета » Философски

2.8K 1

Хайде, мамо, чао

Пресякох булеварда, където се намираха контейнерите, за да изхвърля сметта... Когато вече бях там, чух женски глас да казва: „Хайде, мамо, чао...”. Погледнах в посока, откъдето идваше гласът, и видях дъщерята като се сбогуваше с майка си. Не я бях виждала десетки години. Беше все така привлекателна ...

dimi49

Есета » Социални

3K 6

Загуба

Трудно е да приключиш връзка. Но още по-трудно е да осъзнаеш, че губиш човека до себе си. Да усещаш как малко по малко ти се изплъзва ръката му. Как е престанал да казва скъпоценните думи "обичам те" и колко му е тягостно да ги чува. Как мълчи в твое присъствие. Не усещаш дъха и сърцето му толкова б ...

mashka

Есета » Любовни

2.4K 1 5

Волтер

Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш. Волтер
Всеки избира своите пътища в живота, доста труден избор според мен. Понякога грешим, друг път сме уцелили точното попадение. Изборът си е игра на нерви, всеки знае колко може да спечели или загуби, ...

IvankaaIvanova

Есета

3.8K

Перипетуммобиле или...

Перипетум мобиле или...
Фармацефтичната промишленост произвежда безброй лекарства. Едно от тях се казва Карведилол. Изпитано лекарство в борбата със стенокардията и хипертонията, водещи до инфаркти, инсулти и не зная още какво. Прекрасно!
Отварям листовката, която е пъхната в кутийката с хапчетата, ...

petertpetrov

Есета

1.5K

Самота

Дълго време си прекарала в това да помагаш на един човек, да го подкрепяш, да си с него във всеки един лош момент, въпреки всичко и всички да го защитаваш. По едно време той е станал единствен за теб, не можеш да живееш без него, не можеш да си представиш света без него, сама си осъзнала, че значи с ...

buffynka

Есета » Любовни

2.2K 1

За мен, за нея и за това дали си заслужава...

Опитах се да я последвам... бях на крачка да я хвана... съвсем близо...
една малка стъпка ме делеше от осъществяването на мечтата ми...
Вложих всичко, което имах - сърце, душа, разум, сила, чувства...
Всяка една молекула от мен работеше неуморно за постигането ù...
И в един момент се осъзнавам отнов ...

inchetoivanova

Есета » Лични

2.4K 4

Торта на три етажа

Отчаяни мисли за живота, толкова несбъднати мечти и пропилени шансове... Колко от нас се чувстват така и колко биха си признали, че възприемат съществуването си на тази земя повече като товар, отколкото като радост..
Баба ми днес навършва цели 90! Поръчах ù прекрасна торта на три етажа. Застанах на ...

Stambo

Есета » Философски

3.2K 2 15

За напразните обещания

И ето пак сме тук, както преди. Все същите думи, все същите обещания, все същата болка. Мълчание и студ сковават тялото ми и сякаш времето спира. Сякаш всичко, което бяхме постигнали, се крепеше на лист хартия, но и той изгоря. Нищо, никога няма да се промени, нали? Винаги ще е така. Къде ми беше ум ...

krasi94

Есета » Лични

2.3K 1

За много и малко

Имам нужда да се оттърся от всичко, случващо се около мен.
Тъмно е, седя сама на спирката, пуша и чакам рейса си за вкъщи, където най-вероятно ме чака ядосана майка, готвеща се да изсипе сума ти обвинения по мен още с отварянето на вратата.
Ако зависи от мен, наистина нямаше да съм на тази спирка, а ...

ppurple

Есета » Лични

1.9K 4

* * *

Коя съм аз да те съдя, коя съм аз... Можех да те имам, имах те... можех с една дума да те изгубя, изгубих те... Но на каква цена? Заслужаваше ли си да страдам по теб, а на теб да не ти пука? Толкова много време мина, но ти още си играеш с мен, сякаш аз съм една марионетка в твоя живот, която винаги ...

Dessito

Есета » Любовни

2.1K 1 1

Закрила

Закрила
За крила, за крия...
Със съчувствието, присъствието, помощта, дадена ни в точния момент, получаваме увереност и сила, които са наша закрила. С крилата от нея се чувстваме спокойни, доверяваме се и добиваме самочувствието да се открием пред света. А преди да я почувстваме, се крием и крием, ч ...

vikibobeva

Есета » Философски

1.4K 1

За късмета

Чу се затръшване на врата. Влязох в кухнята и заварих баба ми угрижена и притеснена. Още от погледа ù разбрах, че не са я назначили на работа. Защо ли се изненадвам? Това се повтаря вече от четири месеца.
Все същите думи, надежди и очаквания и накрая нищо не става.
Коя съм аз ли? Аз съм момичето, ко ...

krasi94

Есета » Ученически

3.2K 3

На Иги с любов

Днес разбрах какво е „да ти липсва” от двегодишната си племенница. Да ти липсва е „Да ‘бичаш”. Сигурно като съм бил малък, и аз съм го знаел. Сега просто не го разбирам. А повечето хора сме устроени така, че когато не разбираме нещо, то спира да ни интригува. Това е логичното ми обяснение защо хорат ...

Eeyorestz

Есета » Философски

1.6K

Социализмът като култура

Социализмът като Култура
(да си припомним)
По времето на социализма нещата бяха много сериозни. Например, за виц влизаш като нищо в затвора. И въпреки това, имаше много неща, от които и последният ахмак би се изумил. Особено в лозунгарската индустрия. (Тогава лозунгите бяха като лазерно насочващите ...

D2345678

Есета » Граждански

1.7K 3

Аризонска надежда

Всяка сутрин се събуждам с надежда. Всяка сутрин тя е различна. Понякога е нещо малко, като да мога да изкарам работния ден след пиянска вечер. Друг път е да ми се случи нещо красиво вечерта. Истината за нея е, че когато разчиташ на нея, то тя обикновено отговаря на някой друг. Там всичко е както пр ...

Eeyorestz

Есета » Философски

1.5K

Не успях

След поредната молитва пред свещената икона се изправих и се вгледах в запрашеното огледало отстрани. Това сякаш не съм аз. От мен е останало някакво подобие на човек. Същество с пусти очи, напукани устни и треперещи ръце. Аз съм виновен за положението, в което се намирам. Отгледах две красиви момич ...

krasi94

Есета » Ученически

2.1K 2

Живот

Живот
Отворих те като широк прозорец, мислех те за необятен простор, мислех, че времето няма да ми стигне да те обходя, да съзра в теб дребния детайл, да преживея хиляди парченца от вселенски ти мир. Но ти се изниза като капка по стъклото - Не можах да спра устремения ти ход, да уловя дивия ти разум ...

Миролюба

Есета » Други

2.4K

На какво ни осъжда днешното време

На какво ни осъжда днешното време?! Въпрос, който ни кара дълго да размишляваме. Дали сме ние тези, които се осъждаме, или други ни слагат белезниците?! А може би по малко и от двете. Хората сме доста странни същества, все гледаме да се закопаем един друг, да завидим на ближния. Все неща, които не с ...

march82

Есета » Лични

3.3K 2

Живот ли бе да го опишеш?

В живота на всеки човек настъпва един момент, в който губи нещо ценно. И точно когато си бил най-щастлив, губиш всичко. Осъзнаваш, че си постъпил
глупаво и наивно. Даваш си сметка за нещата и губиш надежда, вяра, интерес. Сядаш на студения под, поръчваш голяма водка и кутията с цигари стои плътно
до ...

Erlandsson

Есета » Философски

4.3K 1 1

Аз...

Аз ли?
Да, аз съм този с дългата коса. С железата и рисунките по себе си. Небръснатият... Този, след който постоянно мърморят, нямайки смелост да му кажат каквото има в очите. А, да – понякога си позволяват да ме гледат мръсно...
Аз съм този, който ще стане в автобуса, за да направи място, и то пред ...

BELETSA

Есета » Социални

2.5K 9

Моят юли

"Hello, July. Please be good..." - с тези думи посрещнах първия юлски изгрев. Той ме накара да се почувствам истински жива, да загърбя всичко, да се вгледам в изгряващото юлско слънце, символ на надеждата към по-добро, и за миг да помечтая. Осъзнах, че материалното не ме влече повече, а напротив... ...

maggito4490

Есета » Лични

1.4K 3

Разкрасих живота си с мечти

Направих си чаша кафе и започнах да пиша. Пишех, препрочитах, а след това триех. Не ми харесваше. Музата не идваше от седмици наред. Не се чувствах тъжна, нито весела. Чувствах се неутрална... Очаквах нещо да се случи в сивия ми живот, но си останах само с чакането... Всеки ден се будех без настроен ...

dreamcatcherr

Есета » Лични

2K 1

Наказанията

Наказанията
Приятно ли е да получаваме наказания? А приятно ли е да налагаме наказания? Две позиции – едната на потърпевш, другата на съдник.
Започваме да получаваме наказания още от бебета, когато плачем и не ни разбират, и не ни прегръщат достатъчно. Имаме потребност от близост и да ни дадат сигур ...

vikibobeva

Есета

1.8K

Лудата

Луда съм. Полудяла.
Тичам измежду спомени и сегашно.
Съчинявам си бъдеще. Трия го- всичкото! Нищо да няма!! Нищо да не остане!!
Смея се сама. Смехът се превръща в кикот. В дивашка болка. В тишина. В самота.
Луда. Луда съм. ...

komarigova

Есета » Лични

2K 3

Трудното и лесното

ВИНАГИ е било трудно да си далеч от най-важния човек за теб. Трудно е да не го виждаш. Трудно е да нямаш възможността да го докоснеш. Трудно е да заспиш, без да споделиш с него всичко - от важните неща до дребните и незначителни случки. А най-трудно е да чакаш, за да бъдеш отново с него. И тогава вр ...

Ninsi

Есета » Други

2K 3

Мръсна

Отчаяно се опитавах да попълня всяка свободна минута с някого. Усещах, че ако си позволя дори един миг самота, ще се върна в грозната си реалност и ще я проумея. И ето че не успях. Бягах няколко седмици всеки ден, всяка нощ при някого. Уплътнявах си времето, печелех срещу самотата. Но не и днес. Дне ...

ivelina90

Есета » Лични

2.9K 13

Приемаш предизвикателството, бягаш от сигурността...

И един ден един човек просто се появява в живота ти и обръща всичко наопаки... С него се чувстваш жива, силна, пълноценна, щастлива,сигурна, но тази сигурност е безпочвена... това не е този, който в продължение на 10 месеца е доказвал чувствата си... Това не е този, който днес ти заряза и слуша как ...

SmukiSmilee

Есета

2.2K 1 1

Умирам ли

Смених всичко! Целия си свят смених, за да се науча да живея сред злобата... Провал! Не успях, не надмогнах себе си, добродушието ( или наивността) си, вярата в прословутите християнски ценности! Явно обричам себе си на бавна и мъчителна смърт, заради липсата на остър език зад зъбите, на ледено сърц ...

Stambo

Есета » Философски

3K 1 25

...Обичам...

Опитвам се да се протегна и да достигна до мистичната Луна…
Опитвам се и звездите да преброя, а знам, че е невъзможно, но съм влюбена в илюзията….
Обичам легнала да стоя и да се взирам в нощния небосвод, търсейки най-красивата звезда…
Обичам тихия и пуст нощен плаж, така различен е той под лунната с ...

sara-charis

Есета » Лични

2.4K 5

В какво вярвам

Често животът ни поднася трудни изпитания. Плащаме чужди грехове, страдаме, борим се, но у нас остава надежда, която ни крепи, която не ни позволява да паднем духом. Това, което ни крепи, е нашата вяра. Всеки човек вярва в нещо. Някои вярват в доброто, други в злото, в любовта, в справедливоста, в г ...

StellaGeorgieva

Есета » Лични

11.1K

Болката от любовта...

Истина ли е, или не... никой не знае, но любовта те грабва и не пуска душата ти. Вкопчва се като отровна пепелянка и се надява да си прережеш вените, но не това, което аз мисля, е че просто търси внимание. Разбито сърце... хм... комерсиално, но празнина в същността ти - истина. Бавно и мъчително уби ...

daniel95

Есета » Любовни

2.7K

Реалност във мечта

В дупка съм, ров голям в тъмен цвят! Не е пред мен, в нея съм. Тъмно, черно, черно от най-черното. Очите ми свикнаха да виждат, но само тъмни петна. Проклинам дните си в нея, кога ли паднах тук? Загубих мисъл за време, никога не знам! Коя дата е днес? Какъв ден сме? Колко е часът, сутрин ли е, обед ...

sadesofblue

Есета

1.7K 2

Кристални отношения

Връзката ни бе крехка. Имах чувството, че само да я докосна и ще се разпадне на хиляди миниатюрни парченца. По-крехка от кристал бе…
Седях и я гледах с децата. Бе сцена от филм на ужасите. От онези в края, когато се разбира защо “чудовището” е такова, какво е. Малките неща бяха проблем. Защо тичали ...

Samion

Есета » Лични

1.6K

Силата на любовта

Много хора казват, че любовта не съществува. Други пък мислят, че тя трае само миг. Но според мен истината е, че има любов и тя не трае ден или два, тя е вечна. Макар и малко хора да са я срещали, аз вярвам, че тази любов я има.
Всички ние трябва да вярваме, че съществува нещо толкова прекрасно като ...

StellaGeorgieva

Есета » Лични

28.2K 1

Поезията е това, което се губи при превода - есе за 1000 стипендии

Поезията е това, което се губи при превода
„ В крайна сметка едно стихотворение трябва да достигне до три места:
Окото, ухото и това, което можем да наречем сърце или душа.
Най – важното за нас обаче е да достигнем до сърцето на читателя.”
Робърт Фрост ...

bubble-pink

Есета » Ученически

4.8K 1 3

Есета на различни теми

Момичето, което ти не оцени

Сърцеразбивачкa

Въпроси без отговор

Разум и карма

Истината, съдбата и мечтите

Хайде, мамо, чао

Загуба

Волтер

Перипетуммобиле или...

Самота

За мен, за нея и за това дали си заслужава...

Торта на три етажа

За напразните обещания

За много и малко

* * *

Закрила

За късмета

На Иги с любов

Социализмът като култура

Аризонска надежда

Не успях

Живот

На какво ни осъжда днешното време

Живот ли бе да го опишеш?

Аз...

Моят юли

Разкрасих живота си с мечти

Наказанията

Лудата

Трудното и лесното

Мръсна

Приемаш предизвикателството, бягаш от сигурността...

Умирам ли

...Обичам...

В какво вярвам

Болката от любовта...

Реалност във мечта

Кристални отношения

Силата на любовта

Поезията е това, което се губи при превода - есе за 1000 стипендии

Опашка