"Не без право казват, че ако не си сигурен в паметта и възможностите си, не трябва да се опитваш да лъжеш !"
Мишел де Монтен (1533 - 1592) - френски философ-хуманист
Лъжата е съзнателно изречено неистинно твърдение, с цел въвеждане в заблуда на определена личност, или обществото. Когато дадена лъжа ...
Животът е произлязъл от водата! Бил е молекула, после едноклетъчно, станал е риба, на прага на реката е изпълзял като земноводен, тръгнал е по сушата, изправил се е на крака, полетял е в облаците, после и над тях, вече е в орбитална станция...
Докато пълни дупката, водата стои на едно място само при ...
Какво обединява нас, хората?
Какво ли обединява и какво ли разделя нас, хората? В своя живот не веднъж сме задавали въпроса -„защо се разделихме”, мислейки повече за отрицателното, отколкото за положителното. Без да се опитаме да търсим и в нещастието си мъничко щастие. Нима всеки един от нас днес г ...
Животът е променлив. Чувствата също. А и самите чувства не са нищо по-различно от интереси, само че в най-тънките вибрации. Изпитвайки силни чувства към даден човек, вие не осъзнавате, че всъщност изпитвате тези чувства към себе си, към своето същество и его. Вие искате да задоволите себе си, притеж ...
Всеки от нас е разпъван на кръст от близките си и има своята голгота.
Дали Христос не ни наказва за предателствата ни към него?
Дали не изкупуваме грешките, които правим всеки ден?
Болката и страданието - две пречистващи клади на душата.
Изпепеляват ни независимо от нашата убеденост, че сме прави и ...
Любов! Любовта е сляпа – гледа не с очите, а с душата.
Любовта е като живак върху дланта. Дръж си пръстите отворени и ще го задържиш. Стисни юмрук и той ще се разхвърчи на всички страни.
Всяко нещо, което ограничава свободата, не е любов. Любовта и свободата са двете крила на една и съща чайка.
Има ...
Но не забравям
Откъде тръгнахме…
Не знам много ли, малко ли са летата, които донасипаха преспите сняг в косите ти... Годините не само умножиха, но и очовечиха твоите читатели, и то главно онези, които успяха реално да се потопят в нежните вълни и ритми на сърчицето ти... Които вдъхновено черпеха от ...
Много често дори не осъзнаваме колко късмет имаме. Да се родим точно тук, точно сега! Не винаги България е била родината, която искаме да бъде, не винаги тя на дава това, което заслужаваме. Но като се случи нещо, осъзнаваме какво точно значи тя за нас.
Лично за мен, родината не е само лошият живот, ...
„Театърът“във всеки от нас
Какво всъщност различава театъра от живота? Може би точността на отговора ще се доближи най-много само до една-единствена дума – истината!
Хората взимат в живота си и „второстепенни роли“ (броят им е много индивидуален при всеки човек), при които често стойността на „главн ...
Твърдо мога да заявя, че детското в мен е още живо. Преди 10 минути валеше, вода се сипеше от небето като от водопад. Отникъде се появи студен вятър, а аз, вместо да се сгуша в топлото си одеало, излязох навън. Стоях под дъжда, усмихната и щастлива, както никога до сега. Усмихвах се на природата, на ...
Детството
Какво е детството? Това са сладки мигове от времето, когато сме били деца или пък мигове, които с удоволствие забравяме и не говорим за тях, защото са наранявали детските ни сърца, чувства и виждания. За някои хора детството е най-хубавото нещо в живота им, а за други най-лошото.
Когато см ...
Според една легенда хората, обединени, станали толкова силни, че се опитали да построят стълба до небето. Бог се ядосал и ги спрял. За да не се опитат отново, Бог ги разделил на сравнително малки групи, наречени народи, давайки на всеки народ различен език.
Думите могат да са по-болезнени и от много ...
Р Е А Л Н О С Т Т А И Н И Е
Откакто свят светува, медицината никога не е стигала по-ниско ниво на морал и хуманизъм, както днес. Далеч съм от мисълта, че няма лекари, които все още лекуват със състрадание и човеколюбие, като „лекари без граници”, например, но като цяло медицината и фармацията са се ...
„Да те обичам, това ме прави по-добър човек”, дали...?
„Да те обичам, това ме прави по-добър човек”… през годините на човешко съществуване и развитие това изречение се е превърнало в нещо като девиз на влюбените двойки, че никой вече не го подлага на съмнение, но дали в крайна сметка любовта ни прав ...
Е... Важното е, че имаме приятели, които ни обичат. Ще са до нас и ще ни помагат във всичко. Ще лъжат, както никога, заради нас! Ще са до нас винаги когато имаме нужда от тях, ще преодолеят и ще изпитат болката, която ние изпитваме! Ще ни подадат ръка и ще ни изкарат от калта, каквото и да им коства ...
Винаги във живота си съм имала две теории, които са ме бутали напред. Едната е, че няма нищо вечно, а другата е, че хората определяме случващото се, а не съдбата. Естествено, хората оспорват и двете, но за кое са прави... за вечността?! Или за страничните сили, които казват какъв ще бъде животът ти? ...
Всеки ден е нов, както всяко начало, което е ново предизвикателство в нашия живот. Всяко утро е различно. Днес може да е слънчево, а утре - дъждовно. Ако днешният ден е слънчев обаче и ти се усмихне, усмихни се и ти и посрещни с добро настроение новия ден. Не мисли за вчера и за отминалите събития. ...
Сняг през април - странно... Такава метаморфоза се случва с това време - ту е топло, ту - студено - непостоянно време, непостоянно... А като се замисля, аз и снегът през април имаме много общо. Не, не казвам, че съм толкова студена, колкото е той или че смразявам всичко и повечето не искат да ме доб ...
Успехът
Успехът, към който всички се стремим. Да успееш в надпреварата с околните, в бъркотията на нелепите ситуации, с дискомфорта на ежедневието и най-трудната победа - да преодолееш себе си. Успехът е във всяка малка проява, във всяко правилно решение, във всеки опит да бъдеш полезен, а не затвор ...
Студент съм, мамо! Домати да продавам на пазара...
Питаш ме за бъдещето? За моето бъдеще? Нека ти разкажа как виждам нещата!
Избягах от вкъщи. Е, не в буквалния смисъл! Просто си тръгнах да преследвам развитието. Тръгнах си, за да стана! Сега съм студент и да ти кажа право – аз бъдеще не виждам. Лошо е. Тоя моят черноглед не се появи току-така от ни ...
Етиката, Моралът - боже опази, човек не знае в днешно време как и по какъв начин да заложи на едно от двете, на друго ли, да си измисли ли нещо... Това все е въпрос, който наистина не може да се реши от само себе си, но все пак впоследствие се оказва много сложен. Такава една завъртяна работа, че ся ...
Винаги съм се питала защо са всички тези страдания, защо не мога да си намеря никъде място. Сега, поглеждайки назад разбирам, че съм търсила мястото си не където трябва. Всичко е било с цел да ме отвърне от външния, видим свят и да ме насочи към невидимия. След години страдания, които човек усеща ка ...
Добрата дума - тя ще зарадва всеки, ще го направи по-добър, ще го накара да се замисли за отношението му към другите. Всеки иска да чува добри неща за себе си, но и ние трябва да правим същото, за да го получим в замяна. В днешно време не ползваме добрите думи. Забравили сме колко вълшебни са те. Но ...
Идва пролет... „Пролет моя, моя бяла пролет!“ Хубава си, скрита си в аромата на липите, в нежнобелия ябълков цвят, в упойващия дъх на бадемовите дръвчета, разцъфтели в Аязмото над Стара Загора.
Обичам те, пролет в родния град! Но ти, роден град, особено си ми скъп сега, когато е тъжно и пусто, и теж ...
Иска ми се да бях поет. Да можех да пиша стихове. Да разчувствам хората. Иска ми се да можех да пея. Щях да пея прекрасни песни – и емоционални, и надъхващи. Иска ми се да бях музикант, композитор. Да съм като Бетовен. Да напиша някое прекрасно творение като „На Елиза“ или „Лунната соната“. Иска ми ...
Онези очи – неговите, имащи цвета на кафето, което пия всяка сутрин. Тези очи ме карат да се влюбвам отново всеки ден и също толкова много да го мразя. Когато погледна в тях, потъвам толкова надълбоко, все едно пропадам в бездна, безтегловност. Точно в този момент този нюанс на кафявото става толков ...
Чувствали ли сте се някога все едно пропадате? Сякаш целия ви свят се срутва с появяването на нещо или някого; сякаш не сте способни да върнете времето назад, а отчаяно се нуждаете от това. Сякаш всички, които са ви обичали, постепенно се отдръпват назад и само чакат поредния ви провал, за да ви го ...
Не искам да пропускам нищо! Комбинацията от тези пет думи събира в себе си голяма част от желанията на млади, мечтите на пораснали и спомените на възрастните. И аз, като всички, не искам да пропускам нищо. Не искам да пропускам нито един момент от моя живот. Не искам безмислено да съжалявам за недои ...
Кога за последно сънувахте? Предполагам повечето от вас ще кажат, че е било предишната нощ. Но кога наистина сънувахте, имам предвид истински сънища, от онези, образните. Сънища, които са толкова реални, че ти е трудно да ги отличиш от реалността. Чак да се питаш дали наистина това се е случило, или ...
Не искам да сънувам никой и за ничии устни да ме боли. Да не страдам тихо, времето ми да е свободно от всякакви мисли, не ми трябва да се влюбвам наново и наново да забравям. Уж достигнах възраст, в която да си казвам, че аз си стигам, но отново нещо се случва, някой преминава и от самовлюбените ми ...
Стремежът към любов, щастие и свобода - основен двигател на човешкия живот
Наистина за мен е най-важното да има любов, щастие, разбирателство и, естествено, свобода между хората. Затова се питаме: „Дали любовта, щастието и свободата са основни са основни двигатели на човешкия живот?” или „Стремим ли се към любов, щастие, свобода и по-добър живот?”
Сигурно всеки човек се ст ...
Хората се срещат и се разделят през живота си и за това си има причини. Не могат просто така да се срещнат без никакъв смисъл, без никаква цел. Съдбата играе много важна роля за срещите и разделите на хората. Има различни гледни точки на хората, даже в ежедневието сме чували някои да казват: "Ако ни ...
Има дни, в които нещата не изглеждат толкова зле. Когато не се молиш на висшите сили да движат бързо стрелките на часовника, а с тях и работния ден. Когато стъпваш по-ведро и си мислиш, че може би точно този живот е подходящият за теб. Сигурна съм, всеки има такива дни.
Когато бях по-малка и се гнев ...
Да се влюбиш в този, в който никога не си очаквал
Доста често се движиш само в една среда, една компания, въпреки че познаваш много хора. Но в един момент разбираш, че можеш да се влюбиш в някой, който познаваш от дълго време, но никога не си го приемал като нещо повече от познат. Тогава разбираш, ч ...
Очите му... Те са толкова красиви - кафяви, точно като кафето, което пия всяка сутрин. Когато ме погледне с тях, не мога да му откажа нищо. Искам, старая се да бъда силна пред него, но не успявам... Той е всичко, което ми е нужно, но и също всичко това, което ме съсипва. Защо не спре да стой така - ...
България се намира в Европа и като част от нея, ние, българите, имаме правото да се наречем европейци. Териториално е така, но дали наистина притежаваме чертите на истинските европейци. Дали нравите ни, възпитанието ни и отношенията ни един към друг са цивилизовани и отговарят на тези, които трябва ...
От днес четенето е строго забранено. Чувате ли? Строго! Предлагам всички книги да бъдат изгорени. Хвърлени в морето. Стъпкани от индийски слонове гиганти, погълнати от кит и изплюти в някоя друга вселена. Тази възможност е за предпочитане пред висенето в час по литература и слушането на безкрайни ле ...
Аз-а - това, което е всеки от нас. Със свойте мечти, страхове и надежди! Но и с нещо тайно, лично, скрито най-дълбоко в сърцето. Всяко наше действие е водено от мисълта да сме щастливи. А самото щастие, То, за всеки е различно и толкова индивидуално, колкото и хилядите частици, съставящи земята. Оба ...
Беше празник, беше радост и бяха поздравления.
Писах писма и поздравих всички, поздравих и теб, любов моя. И във всичките ми поздрави имаше капчица от любовта ми към теб, тези капчици правеха всички мои поздравления много по-красиви от всеки друг път. Не казвам, че с тези поздрави съм мислил само за ...
Ето, заставаме на същото място. Не чак толкова много време след това. Не чак толкова много думи след това. И не чак толкова много дела след това. А защо сме толкова много различни? Какво изгубихме? Какво открихме? Какво научихме? Какво забравихме? Какво изобщо направихме? Явно си зададохме твърде мн ...