Болката на едно събличане
Падам бързо.
Много бързо!
Мишената е зададена, векторите – изчислени.
Свободно падане с примеси за самоирония. Не от Олимп, а направо от космоса! ...
Нека бъдем по-добри заедно, отколкото по-лоши по отделно!!!
Нека бъдем по-добри заедно, отколкото по-лоши по отделно!!!
Преди няколко дни, вървейки с приятели по улицата, изведнъж някой ме побутна леко по ръката. Обърнах се и видях просяк, който бе вкопчил насълзените си и изпълнени с болка очи в моите. Той просеше милостиня, протегнал кокалестата си ръка с ...
Четата на Таньо войвода: път от саможертва към свобода
2006 г.
Четата на Таньо войвода: път от саможертва към свобода
„Походът по пътя на четата на Таньо войвода
е израз на патриотизъм и съпричастие с
добродетелите на българския народ. ...
Мислите изпълват съзнанието на субекта, като се сменят с удивителна бързина. Никой не се замисля над възможността да насочва мислите си. Позитивни или негативни, мислите се появяват като потоци в унисон с обстоятелствата, другите субекти, въображението, фантазиите и т.н. По принцип нашите мисли и ду ...
Понякога не се ли чувстваш затворена на хубавия си балкон от недоверие?
С цветя, саксии и дори безоблачност.
Не ти ли се иска понякога да завали?
Сняг... посред лято.
Ей така, за да се тюхкат другите и разпалено да коментират, а ти само... да се усмихваш? ...
Преди тридесетина години даскалът по литература в школото жестоко се подигра с мен и съучениците ми и си навлече гнева ни. Тя беше една разумна дама на почтенна възраст с буржоазно потекло, но вече във крак със социалистическия морал. За домашно вкъщи ни даде да отговорим на въпроса "Що е щастие и и ...
Капка по капка времето изтича, материята се движи и променя, променят се животът и светът... изворите бликат, пълнят се и преливат, а човекът търси онази живителна влага, която ще утоли жаждата му, ще го пречисти и ще му даде нови сили, за да продължи своя път – напред и нагоре!
И така е било винаги ...
Протегнах се да я докосна, а тя се изпари, водата от ръцете ми. Чувствах силата, чезнеща безпощадно, караща ме да затая дъх, да се спра, готов да падна с присвити юмруци в пясъка под нейния плен. Пустинната горещина ме тласкаше към смъртта, прикован от миража, в които безумно се лутах. И точно тук с ...
Защо и как се случи?
Аз ли съм виновна, или ти, или, има ли виновен?
Аз видях добро във теб и ти го споделих.
А ти попита. - Защо така реши? Усет, може би.
Реши да не ме разочароваш и винаги се обръщаше към мен с уважение и доброта. ...
Смеем се на всичко елементарно, защото всичко е една частица от нас. Всяка една частица от нас е елементарна. А още по-забавното е, че всеки е един от нас е едно малко магаренце. Инато, упорито, търсещо неговото си, отстояващо своето на безумна цена. Надсмиваме се над тъпите си идеи, с мини цел, чаш ...
***
В живота често допускаме грешките си по една проста причина –
постъпваме не според логиката на ситуациите и събитията, а според субективната си представа за тази логика. Но притиснати до стената в критичен момент, спираме да мислим логично и действаме интуитивно. И тогава постъпките ни обикновен ...
Преди време, едно малко детенце бе написало стихче за любовта, което звучеше така: „Любовта – какво е това?/ Капка във морето?/ Облаче в небето?/ От пустиня пясък?/ В огледало блясък?/ Не. Любовта е силен звук във тишината,/ Любовта е светъл лъч във тъмнината,/ Любовта е слънцето красиво,/ Любовта е ...
Нощта на падащите звезди
В една такава нощ, огряна от самотната луна, видях звезда изгаряща да пада.
В една безкрайна нощ светът се преобърна.
Една мечта, изгаряща от страст, угасна в миг.
Молба за страст в тъмна нощ остана неразбрана. ...
Не вярвам, че българите сме толкова наивен и глупав народ, че ако се стигне до коренни промени към по-добър живот, да не ги искаме. Но малко са хората, които не се интересуват единствено от клюките около себе си, а останалата част от народа, на които явно не им е известно или им е безинтересно полож ...
Замисляли ли сте се колко преходен е животът ни?! Един ден си с един човек, на другия ден с друг. Всеки път имаш нова и нова тръпка... Ами ако един ден чувствата се изчерпят... ставаме емоционално изчерпани. Всяка нова любов е интересна и вълнуваща. Но защо след това идва друга. Аз съм на мнение, че ...
† Раба Божия Десислава †
2012 година в разгара на летния сезон, точно тогава аз бях в Испания, изготвяйки дипломната си работа си в University of Santiago de Compostela, град Сантияго де Компостела, Испания. А времето тук нетипично за сезона беше студено, дъждовно и напомнящо за късна есен. Докато в ...
Нека вземем за пример едно дърво - то консумира вода и минерали от почвата също и слънчева светлина и произвежда кислород. Сега да си представим, че хората сме дървета, които живеят в пъти по-малко от истинското дърво. Консумираме храна и вода и се нуждаем от светлина. Да се запитаме какво произвежд ...
Професия любовница или статус безлична греховница.
Подобно нещо се пише трудно и още по-трудно се преживява. Любовниците – тези така изкушителни създания, които със съществуването си провокират силните и не дотам верни на жените си мъже. Напоследък все по-малко ги съдим, но не може да кажем, че ги познаваме повече. Всеки има свои причини да направи ...
Капка тук, капка там. Една и на листото, друга на тревата. Малко по малко асфалтът става влажен. Точка по точка се оцветява в по-тъмно сиво.
Топъл, кротък, летен дъжд. Сякаш първите сълзи на малко момиченце падат на сухия чаршаф.
Усилва се. Ръми тихо. Няма никого. Нощ е и само уличните лампи осветяв ...
За любовта
Разговорът тепърва започваше…
- Не знам - каза терапевтът - може би любовта започва със съмнението и завършва с да. Може би първо трябва да пораснеш за нея, да се усъмниш дали обичаш някого, да я приемеш и накрая да кажеш „да” на нейното отхвърляне.
- Сигурно е така, но на мен ми се иска ...
Можеш ли?
Можеш ли да кажеш на вълните да спрат да блъскат брега? Да забраниш на морето да се вълнува? Можеш ли да кажеш на бурята да утихне и да се скриеш от вятъра, който се спуска към теб?
Можеш ли да кажеш на едно сърце - престани?
Спри да обичаш? Да изгониш и забравиш едно сърце, обичащо съвсем ...
Втори коловоз
(размисли на железопътната линия)
На И. К., която ме качи на влака...
ЛЮБКА: Ние искаме да се качим във влака и да се махнем от тук.
ХАРИ: Къде? ...
Пълна лудница. По-голяма, отколкото в нейната глава. Много мразя хаоса. Ама и го обичам. Дава щастие и болка... и да... болка. Но си мисля, че си струва за тази 1/3 щастие. В крайна сметка някои сме благословени да помним само хубавите моменти. Другите са за самотниците и нещастните хора. Ние не сме ...
„Де е българското”
„Славни времена бяха за футбола в Благоевградски окръг”- каза футболният съдия Барето. Е да, всяко нещо си има златни години. И България е имала. Сигурен съм, че чужденец поживял година-две в България; добре опознал манталитета и бита на българина днес, няма да повярва каква истор ...
„Прави добро, за да ти се връща добро“
Добро. Дума, която употребяваме всеки ден. Използваме я в много и различни ситуации. На ден поне по няколко пъти я изричаме или прочитаме. И все пак какво означава тая проста дума „Добро“ и заслужава ли си да правим добро на другите?
Несъмнено свързваме „доброт ...
Любовта в мен
Къде е тази истинска любов?! Която те изпълва с радост и спокойствие, с блаженство и удовлетворение. Щастлив, че си. Щастлив, че те има. Ти си себе си. Обичан и обичащ. Не съществуват граници, всичко е. Ти си светът, светът си ти. Не си сам. Ти си с него. Кой е той?
Аз имам единствено ...
Няма как да не се запитам понякога дали си струва. Да направя малка ретроспекция на отминалото до сега. И изниква този въпрос...
Струва ли си цялото усилие, всичката енергия? Пропилени. Изгубени безвъзвратно... И няма връщане назад.
Струва ли си? Да се бориш за нещо отдавна погубено? Да искаш нещо н ...
Ако искаме да открием съгласие с хората около нас, първо ние трябва да открием съгласие в себе си. Понеже хората, чисто и просто, са огледала на вътрешното си състояние. Когато хармонията се възцари в нас, тогава тя ще се отрази навсякъде около ни.
Не искам да се взирам, а искам да погледна, да погледна отстрани, за да разбера. Да се усмихна сърдечно, защото от много време не съм го правила, и да продължа. Усмихвам се, но ми идва да заплача, ей така от нищото. За всички малки неща, които се събират като прашинки в очите ни и замъгляват погледа ...
„О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“
„О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“
О, неразумний юроде, да можеше да те види сега Паисий Хилендарски как се срамиш от произхода си и страдаш заради държавата, в която си се родил!
Още през далечната 1762 година – време на робството, на подчинението и страха, този свет ...
Приятелстово ни бе непостоянно, любовта ни бе чиста, но крехка и омразата ни завладя, забравихме кои сме. Защо не ме погледнеш, защо не се усмихнеш, сърцето ти е обгърнато в омраза, защо не видиш отново в душата ми? Музиката и смехът ни се изгубиха в отражението на луната върху морската повърхност, ...
В цялата лудница на живота се опитвам да намеря някой... Нали? И ти се опита? И пак се провали? Няма да се опитвам да те накарам да се чувстваш по-добре. Няма и да успея. Продължавай и може някой ден да го намериш. Онова - с пеперудите в корема. Онова, което не ти дава да заспиш и с което си пиеш ка ...
Здравейте! Отдавна чета сайта ви, но чак сега се реших да публикувам нещо свое, написано преди години. Не съм една от вас (поетеса, писателка и т.н.)
Просто искам мнение, критика... Ето го и него:
Той беше Ти
На днешния ден преди години бях там... Там, където никога не съм мислела, че ще бъда някога ...
Намираш причина да продължиш, край теб отново е светът, в който си себе си. Живееш, за да не нараниш най-вече сърцето си. Безиходицата, в която беше потънал, вече е далеч от теб. Ти беше паднал, а аз ти помогнах да видиш през мен. Гледайки слънцето, светлината отразяваща се в очите ти и сърцето ти, ...
Здравейте :) Отдавна чета сайта ви, но чак сега се реших да публикувам нещо свое, написано преди години. Не съм една от вас (поетеса, писателка и т.н....)
Просто искам мнение, критика, ... :) Ето го и него:
Той беше Ти
На днешния ден преди години бях там... Там, където никога не съм мислела, че ще б ...
И това се оказа нещо повече от филм или песен на ъпсурТ.
Да бъдем ''луди'', да бъдем свободни, да мислим се оказа доста трудна задача за нас в 21 век. Той се оказва привикнал към съвсем различни категории като сигурност, бъдеще, реализация. Уместен въпрос е дали всъщност не се изгубихте някъде из по ...
Размисли на една тинейджърка
глава 1
Всеки ден аз гледам различни филми - драми, романтики, екшъни, анимациии - весели и
тъжни. Тези филми ме карат да се чувствам различно спрямо музиката във въпросния филм и историята в него. Аз чета много книги, обожавам да чета, но нещата, които чета, също внасят ...
Уединението изключва контакта с хора - допустимо е с животни и птици…
Проявява се при липса на отговор: Защо този свят е толкова лошо устроен?
Доброволна ли е Самотата или принудителна?
Изолацията гарантира ли в истинския смисъл Самота?
Осигурява ли вътрешно равновесие - до каква степен? ...
Dear You,
Всички подобни писма започват с идеята колко е трудно да бъдат написани. Не мисля, че ми беше реално трудно. Чувствам се сякаш ти говоря, а това винаги ми е било лесно. Понякога дори не се налагаше да го правя. Не ме познаваш много добре, но ако започнеш да се опитваш да го направиш, ще ра ...
Да си излишен е най–гадното усещане. То не е просто нежелание да бъдеш някога някъде с някого, а и твоето присъствие там да бъде от съжаление, въпреки че никой не се интересува. Защо хората правят такива неща въпреки себе си? Толкова ли е трудно да бъдеш честен и искрен с някого, а не да се опитваш ...