Подкатегории:
8 388 резултата
Дрога - No, thanks!
Когато бях дете, всяка Нова година точно в полунощ си пожелавах да обиколя света. Толкова много исках да зърна чудесата му и си представях, че там животът е по-добър и нищо лошо не би ми се случило. Не знаех как ще събера толкова много пари, за да осъществя мечтата си, но бях сиг ...
Когато бях дете, всяка Нова година точно в полунощ си пожелавах да обиколя света. Толкова много исках да зърна чудесата му и си представях, че там животът е по-добър и нищо лошо не би ми се случило. Не знаех как ще събера толкова много пари, за да осъществя мечтата си, но бях сиг ...
2583
Дихателните упражнения – път към здравето
Във въздуха има електричество и магнетизъм, енергия, етерна субстанция, прана. Първата крачка за придобиване и запазване на здравето е - да се научи човек да приема от въздуха тази ПРАНА. А това може да стане чрез дихателни упражнения.
Най-просто обяснение н ...
Във въздуха има електричество и магнетизъм, енергия, етерна субстанция, прана. Първата крачка за придобиване и запазване на здравето е - да се научи човек да приема от въздуха тази ПРАНА. А това може да стане чрез дихателни упражнения.
Най-просто обяснение н ...
1268
Как да регламентираме съществуването на културата? Която не се вижда, която се усеща във въздуха. Като ниво. Като стил. Като вихър, отворил черепа ти, застинал в съзерцание на чудото на мозъка. Като вятър, посял семената на днешния ден, за да има красиво утре. Хлебно утро. Дъждовно-освежена сутрин. ...
1223
Навън отново е пролет. Светът се събужда, пречистен от дълбоки снегове и проливни дъждове. И като че животът изглежда “по-хубав”, “по-мъдър”. Аз вървя по лъкатушещи пътеки, поръсена от снежния цвят на дърветата, взирам се в дълбокото синьо небе и с пълни гърди вдишвам от благоуханния въздух, за да у ...
1754
1
Аз вярвам в мълчаливата любов.
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание
в сподавения порив на кръвта. ...
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание
в сподавения порив на кръвта. ...
4561
7
ЕДИН СКИТНИК ОТ ЗВЕЗДИТЕ
Ще ти разкажа приказка, най-хубавата приказка на света. За теб. Не искаш? Добре, тогава за един мъж, който ми взе ума. И за поезията му, от която духът ми няма мира. И от тогава, всеки божи ден си я чета. И все се питам какво ни казваш, какво ни завещаваш? Какво ни пишеш? Не ...
Ще ти разкажа приказка, най-хубавата приказка на света. За теб. Не искаш? Добре, тогава за един мъж, който ми взе ума. И за поезията му, от която духът ми няма мира. И от тогава, всеки божи ден си я чета. И все се питам какво ни казваш, какво ни завещаваш? Какво ни пишеш? Не ...
937
Егото се опитва да те накара да отвориш широко очи и да впериш взор или в миналото, или в бъдещето, но не и в настоящето.
На него не му харесва да живееш в настоящето, тук и сега. Хитро е егото. Моето настояще е моята единствена връзка с времето. А времето ражда пространството. Излиза, че моята един ...
На него не му харесва да живееш в настоящето, тук и сега. Хитро е егото. Моето настояще е моята единствена връзка с времето. А времето ражда пространството. Излиза, че моята един ...
2782
1
3
Всеки е имал първа любов, първа раздяла, първа целувка...
Когато се разделиш с любим човек - боли и то много. Преживели сте го - повечето от вас. След раздялата сте тъгували, ронили сте студени сълзи, стичащи се по мрачното лице. Гледали сте снимките му, спомняте си за общите мечти, които сте имали. ...
Когато се разделиш с любим човек - боли и то много. Преживели сте го - повечето от вас. След раздялата сте тъгували, ронили сте студени сълзи, стичащи се по мрачното лице. Гледали сте снимките му, спомняте си за общите мечти, които сте имали. ...
1886
2
Р О Ж Д Е С Т В О Х Р И С Т О ВО
И
Н О В А Г О Д И Н А
Днес е Рождество Христово, а на мен ми е от тъпо по-тъпо и безразлично. Цял ден лапаме някакъв разпльокан ориз - от гнусен по-гнусен. Коледната ни трапеза вече 7 год. Лявата ми част е схваната, скулата ме боли, нагоре главата - да не говорим, ус ...
И
Н О В А Г О Д И Н А
Днес е Рождество Христово, а на мен ми е от тъпо по-тъпо и безразлично. Цял ден лапаме някакъв разпльокан ориз - от гнусен по-гнусен. Коледната ни трапеза вече 7 год. Лявата ми част е схваната, скулата ме боли, нагоре главата - да не говорим, ус ...
2108
Щастие, щастие... Тази дума, макар че се пише лесно, някои не я разбират. Щастието за един е емоционално състояние, за друг изблик на вълнение, за трети – друго. Най-често хората я разбират като радост, дори и начин на живот. Щастие има, когато получиш хубава оценка в училище или пък спечелиш наград ...
1599
Тя не усети момента, в който прекрачи границата... Тънката граница между реалността и илюзията... Нямаше как случилото ѝ се да беше истина... Макар че всичко сочеше обратното...
Нима въображението ѝ беше способно да измисли тази история? Нима всичко беше плод на болното ѝ съзнание...
Тя нямаше отгов ...
Нима въображението ѝ беше способно да измисли тази история? Нима всичко беше плод на болното ѝ съзнание...
Тя нямаше отгов ...
959
1
Стъклено
Стъклени капки падат от очите ù, сърцето ù, превърнало се в стъклен камък, леко потрепва при появата на спомен. А спомените са така ясни, бистри.. Всичко е така, сякаш се случва, докато нежните ù пръсти събират сълзите от пода. И тя, леко ридаеща, едва се мърда. Силите ù бавно се изчерпват, ...
Стъклени капки падат от очите ù, сърцето ù, превърнало се в стъклен камък, леко потрепва при появата на спомен. А спомените са така ясни, бистри.. Всичко е така, сякаш се случва, докато нежните ù пръсти събират сълзите от пода. И тя, леко ридаеща, едва се мърда. Силите ù бавно се изчерпват, ...
1379
1
Живея в един тунел. Тъмно е, отникъде не прозира светлина. Хората около мен спускат въжета, за да ме спасят, но ми писна от фалшиви усмивки на фалшиви приятели. Когато някой от тях ме погледне, се чувствам като нищожество, като една невинна антилопа, в чийто очи се отразява ликът на свиреп лъв, жаде ...
2506
5
Психо-физично влияние на дървесни видове – личен опит и заключения
Преди години, когато прочетох книгата „Анастасия“ на Владимир Мегре, веднага се вдъхнових от идеята лично да притежавам Кедрово парче. Закачих на шията Кедрово парче (КП) от атласки кедър (Cedrus atlantica) и бях доволен, чувствах не ...
Преди години, когато прочетох книгата „Анастасия“ на Владимир Мегре, веднага се вдъхнових от идеята лично да притежавам Кедрово парче. Закачих на шията Кедрово парче (КП) от атласки кедър (Cedrus atlantica) и бях доволен, чувствах не ...
3366
3
Пред мен си ти, Апостоле. Всъщност твоят портрет в скромна дървена рамчица. Искам да пиша за теб, но смущават ме очите ти. Погледът ти прониква пред мен и се рее някъде в безкрая. Този поглед, не трепнал хиляди пъти при срещите със смъртта. Кого търсиш там, Апостоле? Тези, които заклеваше да тръгнат ...
3730
2
3
Ако някой ме попита какъв е смисълът на живота, бих му отговорила, че смисълът на живота се определя от самия човек. Човек сам избира как да изживее своя живот и може да промени смисъла му, като го изживее по начина, по който той иска, а не по правилата на другите. Защото в живота смисълът е не да с ...
35680
1
2
Чудя се какво да напиша, така, както се чудя и какво да поискам. Какво и от кого? За какво? Усещането за някаква липса и празнота, която изпълва гърлото ми и ме кара горчиво да преглъщам неосъществените си мечти ме държи будна и тази нощ. Или пък, ако заспя, ще е на пресекулки - явен признак за депр ...
807
Мъртви преди мрак!
Събуждаш се всяка сутрин с махмурлука от снощи. Опитваш се да забравиш, ако не случващото се нещастие с теб, то поне изминалата вечер. Сутринта е по-ужасна от всичкото останало време, с което разполага човек. Утрото те кара да усещаш неудържимото желание да спиш, а когато станеш, ...
Събуждаш се всяка сутрин с махмурлука от снощи. Опитваш се да забравиш, ако не случващото се нещастие с теб, то поне изминалата вечер. Сутринта е по-ужасна от всичкото останало време, с което разполага човек. Утрото те кара да усещаш неудържимото желание да спиш, а когато станеш, ...
1526
1
2
Седиш. Гледаш вяло през прозореца. Капките дъжд бавно се стичат по стъклото. Хората вървят забързано по улицата сякаш се състезават с времето. Разминават се безразлично... Всички тези безизразни лица някак са ти познати, дори скучни, омръзнали. Те вървят, носейки разноцветните си чадъри, погълнати о ...
2861
1
Седя на стола... Навън ще вали... Мисля за толкова много неща, а музиката само допълва загубените части на мислите ми... И ето - включва се и бас китарата... Отпускам тялото си и оставям мелодията и текстът на песента да ме заведат някъде другаде... В една мечта, в един сън... Вече вали... Кап, кап. ...
1439
3
Прокарвам пръсти по страниците, а изпод устните ми полита въздишка, преплита се с нощния въздух и започва своето пътешествие към онази вездесъща магьосница – Луната.
Усмивка се появява по лицето ми, а очите ми за миг се затварят – колкото и красив външно да е този свят, реалният – тук и сега – когат ...
Усмивка се появява по лицето ми, а очите ми за миг се затварят – колкото и красив външно да е този свят, реалният – тук и сега – когат ...
1245
1
Както си стоях на сянка, при мен приседна моята муза. От четири години ме търпи, вече си е част от самия мене. Така си мислех, ама нещо май нещата съвсем не са били толкова розови.
- Ей, моичкия, докога ще те нося на гърба си - сладко прозвучава гласът ù. Ама някак си с една метална нотка, в жегават ...
- Ей, моичкия, докога ще те нося на гърба си - сладко прозвучава гласът ù. Ама някак си с една метална нотка, в жегават ...
1210
13
Варягът и Валкирия
Представям на вашето внимание моя превод от руски на едно стихотворение за послесмъртния разговор на воина-варяг и Валкирия. Преводът е в съпровод с коментари към текста!
Варягът и Валкирия
“Ето, помръкна в очите ми Белия свят
И паднах аз, срещнал с гърдите си меча вражески ...
Представям на вашето внимание моя превод от руски на едно стихотворение за послесмъртния разговор на воина-варяг и Валкирия. Преводът е в съпровод с коментари към текста!
Варягът и Валкирия
“Ето, помръкна в очите ми Белия свят
И паднах аз, срещнал с гърдите си меча вражески ...
1625
2
Има дни и часове, в които с настървение посрещам самотата си. Искам своята тишина.
Изтичам по канала и се скривам в себе си. И когато спра да съществувам, това са най-сладките мигове. Гледам, усещам, чувствам, но това не съм аз. Това са само очите ми. Само сетивата ми, които се радват на света.
Толк ...
Изтичам по канала и се скривам в себе си. И когато спра да съществувам, това са най-сладките мигове. Гледам, усещам, чувствам, но това не съм аз. Това са само очите ми. Само сетивата ми, които се радват на света.
Толк ...
1185
2
Отново искаше да ù каже толкова много неща, но езикът беше закован зад зъбите и не успяваше да поеме по своят път. Тази сутрин не успя да ù каже колко е красива, колко сини са очите ù, колко много я обича, колко много му липсват нощите, които понякога прекарваха заедно. Зъбите бяха залепени като със ...
2567
Най-дългите четири минути и четиридесет и пет секунди бяха, докато наблюдавах как животът си отива от там, където още не е започнал.
4:45…колкото времетраенето на повече песни…
4:45…цял живот, събран в този откъс от времето. И край. Моля, следващата песен... и да е по-весела.
Често си задавам въпрос ...
4:45…колкото времетраенето на повече песни…
4:45…цял живот, събран в този откъс от времето. И край. Моля, следващата песен... и да е по-весела.
Често си задавам въпрос ...
1194
2
Чували ли сте историята за това как в центъра на удоволствието, в мозъка на един плъх, поставят електрод. Когато плъхът натисне един бутон, той получава електрически импулс и за минута замира от удоволствие. Плъхът скоро се пристрастява, организмът му привиква и се налага да усилва дозите, скоро еди ...
1054
3
Понякога се чудя какво ни прави нас хората такива... Защо например се опитваме да помагаме и да даваме съвети на другите, а появи ли се трудност, завързваме ръцете си и чакаме някой да ни помогне. Съветите за другите не съществуват в нашия свят. Създали своята крепост, ние рядко позволяваме някой да ...
2306
2
Подреденият му свят сякаш падаше изпод краката. Пепел летеше около него, а по скулите полепваха горящи парчета хартия. Рухваха и последните построени с мъка и пот кули, където някой ден може би щеше да изгради нови…
„Рухна и последната… в очите ти!” – рече си той и обърна гръб. Светът отново бе потъ ...
„Рухна и последната… в очите ти!” – рече си той и обърна гръб. Светът отново бе потъ ...
2107
Ден и нощ минават тъй безразлично. Времето, прекарано така идилично. Изгрев и залез изпращам, ала значение няма за мен в този ден обезсмислен. Мрак настанал е в мойта душа и задушава ме, изгаря всяка следа от любовта ми. Всичко това е безкраен престой. Ала може ли някой да види това, да разбере едно ...
1452
1
Приемането на себе си, на уникалното си вдъхновение, означава понякога да изпреварвате своето време и да бъдете упорити, настоявайки на своето, доверявайки се на посланието на сърцето си, дори когато хората ви смятат за нелепи и глупави. Това е, което касае верността към себе си.
Обществото ви чака… ...
Обществото ви чака… ...
1895
1
1
Говори се, че жените сме били злобни, обсебващи, мрънкащи и досадни. Мъжете го говорят, де. То е ясно. Ами какви да сме? Цял ден сме на работа, след това тичаме да пазаруваме, да си вземем детето от детската градина, да приготвим вечеря, да изгладим ризите на любимия съпруг и някъде към полунощ да с ...
1373
1
1
Утре става една година. Знам, че за тебе няма никакво значение. Знам, че точно преди година ти ме сложи в шкафа със стари спомени, който заключваш с ключа от сърцето си и не отваряш никога, освен когато ти се налага да оставиш още един такъв. Там дълбоко в себе си. Да прашасва с другите такива, дока ...
2367
3
Вика ме при себе си. Аз не ставам. Той настоява.
- За какво?
- Да видиш красива природа.
Телевизорът е включен на някакъв чужд канал. Показват пролетта. Цъфнал цвят... ябълки и сливи, праскови, череши, люляци. Показват езерото и небето, зелената трева, оживялата природа. Прелест. Очите му светят, по ...
- За какво?
- Да видиш красива природа.
Телевизорът е включен на някакъв чужд канал. Показват пролетта. Цъфнал цвят... ябълки и сливи, праскови, череши, люляци. Показват езерото и небето, зелената трева, оживялата природа. Прелест. Очите му светят, по ...
1146
3
Без да мога...
... да усетя топлината на родителите ми, живея и се радвам на семейство;
... да се поддам на слабостта, я познавам във всичките ù форми;
... да кажа "Липсваш ми", седя и се чудя дали някога ще разбере какво е означавал той за мен;
... да погледна живота честно в очи, живея честно със ...
... да усетя топлината на родителите ми, живея и се радвам на семейство;
... да се поддам на слабостта, я познавам във всичките ù форми;
... да кажа "Липсваш ми", седя и се чудя дали някога ще разбере какво е означавал той за мен;
... да погледна живота честно в очи, живея честно със ...
1139
1
Вие всички слушате музика. Пианото на Шопен ви е омагьосвало и ви е карало да се възхищавате на майсторлъка на тези пръсти, които пъргаво са подскачали по клавишите му за да избликнат живота – тъжен, весел, закачлив, шумен, магически роден от целувките със слоновата кост на клавишите. Ръката на живо ...
1831
4
Въпреки че съм жена, понякога и аз не зная? Оказва се, че жените искат един и същи мъж. Да, невероятно звучи, но е истина. Той трябва да е красив, млад, богат, материално подсигурен, да е внимателен, отзивчив, галантен, разбиращ, секса с него да е зашеметяващ и едновременно с това да е и лошо момче. ...
1914
1
3
Кои са най-добрите плажове ли? Ами няма и съмнение, това са плажовете на младостта.
Когато само това, че има къде да спиш, ти е достатъчно. Когато ти е достатъчно голямата компания да се е разположила на маса в ресторанта, където няма друго, освен мешана скара, шопска салата и почти топла бира. Стол ...
Когато само това, че има къде да спиш, ти е достатъчно. Когато ти е достатъчно голямата компания да се е разположила на маса в ресторанта, където няма друго, освен мешана скара, шопска салата и почти топла бира. Стол ...
1755
8
Кънките плавно се плъзнаха по леда. Воалът се развя. Понесе се назад. Загадъчен танц. На едно момиче и едно момче. Във всичките нюанси на лилавото. Вихрен танц. Момчето я догони, косата ù се беше разпиляла. Улови я нежно, повдигна я нагоре и я завъртя. Тя протегна ръце. Божественият танц ги омагьосв ...
1261
2
Няма да стане, не е възможно, зарежи го, използвай го, излъжи го… един безспирен кръговрат от безнадежност, лъжи, интриги и проблеми - без искрица надежда. Заобикаляща разруха, безмилостна печал от настоящето, болка на забвение и скръб, пречупена през призмата на собствената ни апатия… Картина, лише ...
880
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
