Есета

8,5 резултата

Единственото, което истински желая...

Той ме обичаше с цялото си сърце, безусловно и всеотдайно. Аз бях единствена за него. Имах го, но всичко пропилях. Държах се студено, отдръпнато. Може би, защото съм лесно ранима и ме е страх за разкрия чувствата си, или защото винаги бягам от късмета си. И в двата случая аз съм виновната. Защо не г ...
2.7K 2

Среднощните размисли на тринайсетгодишния - Четвърти Коледен Творчески Фестивал

Свободата – това е непризната сила, безкрайно чувство, трудно осъществима мечта. Да си свободен, не означава да се разхождаш по улиците. Да си свободен означава да цениш всички, да не бъдеш комплексар, да нямаш и да не бъдеш решетка за останалите.
Орелът лети нависоко. Опитай се и ти да полетиш... в ...
1.2K

За Земята или "Кръстоносният поход", който водим...

Къде отиваме??? Накъде сме тръгнали??? Наистина ли искаме да видим Земята изстискана, сива, измъчена и безлична???
Правим се, че не забелязваме или просто не ни пука!
Къде е онази Земя, която сме виждали по картинките или рисунките като деца??? Все по-често я виждаме като в кадри от филма „Матрицата ...
1.5K 1 1

Чашка

Прибирайки се след поредната сбирка с класа си, той отново остана разочарован, все едно пребито младо момче. Прибира се и пак отваря хладилника и взима още студената бутилка вино. Налива виното в чашата и си мисли.
- Къде сбърках? Има ли Господ, по дяволите?
Пак сяда пред компютъра, намира си музика ...
2.2K

Слепият старец

И ето го него, стои пак там,
на същото място.
Подпрял се на стената,
а в ръката му има
една тенекиена кутийка, ...
1.3K 2

За социалната мисия на Църквата

Църквата присъства в историята ненатрапващо се и парадоксално. Тя проповядва ценности, за които модерният човек нехае - спасение му във вечността. И по идея състрадава на бедните, грижи се за страдащите. Но не с благотворителни концерти и кампании... Оттук и напрежението между средствата и целите. З ...
2.3K 3

Чашата на търпението

Шт-шт-шт! Тихо! Чуваш ли? Още една капка в чашата на търпението.
Всеки един от нас има такава, само че е в различни цветове, форми, размери - или е ярка, или пък не – зависи от това дали си весел, или мълчалив и затворен в себе си човек; или е малка, или голяма – зависи от характера ти, от това дали ...
6.6K 2

Защо

ЗАЩО
Тя стои срещу мен и ме гледа студено. Питам се къде загуби погледът ù меката си ласка. Нещо ми говори, но гласът ù е без топлина, всъщност по-точно казано, говорейки, тя мълчи, защото нищо конкретно не казва, защото говоренето ù е едно бягство от мен, от ситуацията и обстановката. Докато я слуш ...
1.8K 2

Животът - единственото, което имаме

ЖИВОТЪТ - ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ИМАМЕ
Напоследък светът е изпаднал в истерия. Може би това е нещо ново за него, а може би не е. Някога хората са се тревожели за слънчевите затъмнения и бурите, треперели са пред тях в неведение за същността им, след това са се молели на Бог за душите си, вярвайки, че и ...
2.6K 1

„Свестните у нас считат за луди” – размисли върху нормалността на покорството

„Свестните у нас считат за луди” – размисли върху нормалността на покорството
(Литературно есе)
Какво всъщност е лудостта? За някои лудостта е изкривен възглед и неразумен тласък на съзнанието, за други е идеал, възвишена цел, която стои над пределите и рамките на нормалността. Вероятно има и други ...
34.8K 4 1

Завистта - порок или амбиция

Десетата Божия заповед гласи:
„Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък – НИЩО, което е на ближния ти.” Изход 20:17
Като забранява да желаем каквото и да било, което принадлеж ...
7.1K 1

Несподелена Любов

Всеки ден си мисля за теб! Всеки ден си мисля как да ти кажа… че те обичам! Всъщност, излъгах! Не мисля за теб всеки ден, а всяка минута, всяка секунда дори! И знам, че, ако ти го кажа, това едва ли ще промени нещо! Но повече не мога! Не мога да се крия! Искам да знаеш само, че те обичам! Не вярвах, ...
2.2K 4

За сълзите в очите на това дете...

За сълзите в очите на това дете, трябва да бъдем убити... Разпънати, но не като Христос там на кръста...
За сълзите в очите на това дете трябва да плащаме своята кървава лепта до последния дъх на жалкото ни съществуване.
За сълзите в очите на това дете трябва да целуваме неговите нозе и ръце и да пи ...
1.6K 1

***

Търсих. Вярвах. Мечтах. Бягах. Крих се. Плаках, но пак се връщам там при тебе. Търсих ден и нощ любов, вървях по неизвестни пътища и се запознавах със различни, странни хора. Мечтаех да намеря онзи един, който ще ме накара да чувствам най-малките неща. Който ще бъде винаги до мен. Бягах и се крих от ...
1.8K 1

Толерантността между хората

Толерантността... Още преди да започна да пиша това есе, се замислих колко от връстниците ми и въобще колко хора в днешно време съзнават значението на тази дума, имат ли представа в какво се проявява тя и откъде започва. В най-общия си смисъл толерантност е синоним на търпимост. Бихте ли се съгласил ...
21.8K 2 2

Моята най-добра приятелка

Не знаех. Не че не можех да попитам, а просто не исках да знам отговорите на повечето въпроси. Предпочетох да избера лесния път - да тъна в невидение, но тогава се яви ТЯ! Появи се в пълния си блясък и ми даде всички въпроси, придружени с отговорите им, макар че не исках да знам. С отговорите дойдох ...
6.6K

Всичко, което искам за Коледа, си ти

Всеки от нас е чувал, че на Коледа стават чудеса. И аз наистина вярвам в това.
Моето най-голямо желание за Коледа си ти! Ще съм много щастлива, ако на този прекрасен празник видя красивото ти лице, усетя топлата ти прегръдка и прекрасната ти усмивка да грейне на лицето ти. Тогава моята Коледа ще ста ...
3K 2

Как да бъда сърдита... на Коледа...

Колко пъти започвах и спирах - това уж кратко, но важно писмо.
Не съм виждала родителите си от 4 години, а така се надявах, че тази Коледа ще е различна. "Писмото" до дядо Коледа остана в графа "неизпратени". Няколко хиляди мили ни делят...
А боли. Искам синът ми да познава моите родители... Искам д ...
1.4K 1 2

Повече от 130 години България не може да намери своя път - защо ли е така

По времето на робството българите са били много травмирани и то най-вече психически. Трудно е било да устоят на мизерията и мъките, на които са били подложени. Били сме дълго време под робство и това ни е повлияло във всяко едно отношение. Не знаем на кого да вярваме, а в същото време сме станали ад ...
1.1K

Чук Чук

Knock Knock...
Какво стана? Какво се случва?
Защо пак се връщаш? Защо пак спираш пред моята врата?
Какво те води насам? Не разбирам...
Нали пое по своя път? Защо? ...
1.2K 1

Днес

Днес... и нямам предвид 10-ти, 18-ти или 23-ти ноември, октомври, декември или януари, а днес като понятие за неопределен период от време, някак безкраен, безчувствен... Времето, може би самият сезон навява в мен всичко онова, скрито така дълбоко в съзнанието ми. Напомня със скърцащия си звук в гърд ...
2K 2

* * *

Животът е миг от вечността. Замисляме ли се какво оставяме след себе си? Едва ли. Повечето хора живеят, без да мислят! Но идва момент, в който сърцето тревожно започва да усеща края на земния път. Той сам заговорва за себе си. Тогава, незнайно откъде, изникват куп въпроси, които безпокоят нощите ни ...
2.5K 1 4

Грешка

Ние, хората, често правим грешки. Понякога по-малки, понякога по-големи, но по-важното е как те се отразяват на живота ни.
Сега ще ви разкажа за най-голямата си грешка. Всичко започна, когато бях на 17. Влюбих се. Отначало не вярвах, че е истинска любов, защото мислех, че съм прекалено млада, за да ...
2.1K

Плуване с неочакван край

Това се случи преди време на курса по водно спасяване в басейн "Мадара".
Обикновенно в края на тренировката тренираме за плуване под вода. Идеята е като се гмурне човек от единия край на басейна и да излезе на другия, това са 25 метра под вода.
Та взимам въздух аз, гмуркам се и плувам. По едно време ...
1.9K 1

Памет и забрава в "Епопея на забравените" от Иван Вазов

Патриархът на българската литература Иван Вазов написва цикъла "Епопея на забравените" след Освобождението на България, разочарован от следосвобожденската действителност. Поетът се грижи за съвременниците си и се стреми да ги научи на горещ патриотизъм. В своята Априлска епопея Вазов възкресява обра ...
22.7K

Земята на Ботев и Левски

Всички в България развяват като знамена имената на Ботев и Левски, кълнат се пред тях, гордеят се с тези герои.
А Ботев и Левски - те дали се гордеят с нас?! Това ли е България, за която мечтаеха?
Тези две имена са свещени за народа ни. Те са легенда - българският Ескалибур, който попаднал в ръцете ...
2.9K 1 2

dear c2h5oh

Пак вървя. Все по-бавно.
Всяка крачка, която направя по релсите на навика, сковава краката ми все повече и повече, прави ме слаб, безволев и безутешно ме притиска към земята. Всеки път, когато откажа да вървя по тези релси и се отделя от собствения си елемент, ме изпълва празнотата, с която трябва д ...
1.6K

Ягодово сладко

Защо да е грешно да искаш сърцето ти да е пълно с ягодово сладко? Защо да е грешно да обичаш аромата му навсякъде из живота си? Защо да не помниш вкуса му, дори когато бягаш. Когато бягаш от собственото си сърце и от копнежа към това да бъдеш цял. Цял, споделен с някого. Не можеш да си цял, ако си с ...
1.8K 1 1

За моята сестра Мариана

Това е вторият ми рожден ден в живота, защото най-важният за мен човек празнува днес. Не знам какво бих правила, ако теб те нямаше. Толкова много те обичам, че не знам как да го изразя, защото има думи, които предават силни емоции, но има чувства, за които не достигат думи! Такава е и радостта ми от ...
8.9K 1

Прелюдия към трагедия

Дните минават, месеците си отиват, преди можех поне да вдигна главата си със гордост и да кажа, че знам коя съм, но времето отне ми този лукс - сега съм просто нищо, изгонен в тъмнината призрак, хванат с кървави окови от лъжи и затворен в метална клетка от съдбата, често тъй несправедлива с тез, що ...
1.7K 1 1

Скрити български вопли

Скрити български вопли
... “аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина.” ...
5.5K 1 9

Има ли любов

Има ли любов?
Основателен въпрос, провокиращ интереса към душевната сфера на съвременника. Преди да се превърне в постоянен обект на учените (антрополози, философи, психолози, биохимици, сексолози), любовта и нейните варианти са една от най-често или доминиращо интерпретираните теми от творците на с ...
2.8K

E.Л.И

... хумористично есе за най-големия глобален проблем на Земята - АЗ!
"Природното бедствие"
На нашата планета Земя възникват много и различни природни бедствия и екологични проблеми като торнада, циклони , замърсяване, изсичане на тропическите гори, пожари наводнения и редица други. Но през последнит ...
2.7K 2 2

Тъжната реалност на родната действителност

Тъжната реалност на родната действителност
… С влизането на автобуса в родната столица пред очите ми “лъсва” тъжната реалност на българското - пардон - на софийското ежедневие - да не забравяме все пак, че в страната има места, където и автобусите са лукс. Грозна картина, гарнирана с купчина ламарин ...
2.5K

Не Просто СЪН

Не Просто СЪН
Хаха, дневниче... както и да е… или пък може би просто търся приятеля, който така и не открих!? Не зная…
Колко нелепо звучи, и все пак… Не мога да започна, просто не знам как, защото само той ми е в главата. Той? – Да, той, принцът от съня ми… Жабок ли беше, принц ли беше… знам само, ч ...
1.4K

Ужасът и чудото да си човек

Ужасът да бъдеш човек е, че хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било. Хората очакват материалното, но не и душевното. Търсят вината във всеки и най-рядко в себе си. Имат очаквания, без да са дали.Ужасът е в това, че хората вършат това, което искат, а не това, което тряб ...
9.3K 1

Кога?

Връщам се назад... Стоя и в съзнанието ми изплуват спомени. Чувството е непознато за мен. Присещам се за съвсем незначителни случки, разговори, думи.
Осъзнавам - липсват ми. Имам нужда от тях. Дълбаят дупка в мен.
Пропадам в дълбока яма. Но все още не съм стигнала дъното... Падам. Животът ми минава ...
1.1K

Цветът на деня

Цветът на деня
(вечерна импресия)
Април е. Десет дни след рождения ми ден. Седя си в квартирата и наблюдавам, не, по-скоро усещам как се изнизва денят. Този цвят на деня го мразя ужасно. Слънцето омърлушено се скатава зад покривите, хем иска да грее, хем вече се тътри уморено към бърлогата си, там н ...
2.8K 3

Разни размисли

На лъжата краката били къси - гласи една поговорка. Колкото повече се замислям, толкова повече ми натежава обратната теза - на лъжата краката понякога са много, ама много дълги. Не един човешки живот, много често векове не са достатъчни, за да се достигне до прозрението и истината. Най-дългокраките ...
1.8K 2

Европа - мой дом

Европа е дом на много хора, както и мой. Защото аз съм в България, а тя е част от Европа.
Въпреки че влязохме в Европейския съюз, някои хора все още ни третират като несъществуващи. Пример за това е най-популярната програма за комуникации skype. От началото на месец октомври тази година ние не можем ...
2.6K