Подкатегории:
8 388 резултата
Защо? Този въпрос е толкова разпространен... И винаги отговорът е различен, защото въпросът, макар и състоящ се от една малка дума, никога не е един и същ.
Толкова много хора си задават този въпрос. И се случва никога да не получат отговор. Защото не всички отговори на този въпрос съществуват. А пон ...
Толкова много хора си задават този въпрос. И се случва никога да не получат отговор. Защото не всички отговори на този въпрос съществуват. А пон ...
1652
1
Вземам голямата ни червена тенджера със стъклен капак, пълня я догоре с вода и я слагам на котлона. След около 20 минути ще е завряла. Докато чакам, в главата ми нахлува откъс от един филм, с любимата ми Шарън Стоун, когато тя потърси за помощ един мъж. Мъжът, 70 годишен, заложил току-що на най-бърз ...
1353
''Ние не сме наследили Земята от дедите си ,
ние сме я взели назаем от децата си''
(Есе)
Обичам летните вечери на село, на вилата.
На люлката съм, стъмнило се е, на небето блещукат звездите... Около мен се носят летните шумове - далечен лай на куче, квакането на жабите в реката, тихата песен на близ ...
ние сме я взели назаем от децата си''
(Есе)
Обичам летните вечери на село, на вилата.
На люлката съм, стъмнило се е, на небето блещукат звездите... Около мен се носят летните шумове - далечен лай на куче, квакането на жабите в реката, тихата песен на близ ...
6075
1
Включваш телевизора. На екрана има черно-бяло изображение на жена между 30-те и 40-те, която изглежда посърнала като млада напъпила овошка след преминаването на урагана Иван. Тя е рошава, със торбички от Билла под очите, изглежда даже още по-състарена от отчаянието си. Глас зад кадър Ви казва: "Вече ...
1278
Луда съм. Наистина е така. Е да, не съм регистрирана, нито диспансеризирана в лечебно заведение, но определено съм луда. Така мислят хората. Всъщност не хората – мъжете. Луда съм, защото казвам каквото мисля, защото не ми пука за последствията, защото знам какво искам всъщност. Да, наистина го знам, ...
2412
1
3
Малко думи, много истина... От известно време в ума ми се въртят мисли, мисли за самотата, за отчаянието, за безнадежността. Самотата е много относителна. Можеш да бъдеш сам и да се чувстваш пълноценен и неразрушим, но когато се чувстваш сам сред хора и не само сред хора, а сред своите приятели, сем ...
1544
1
Една жена прочела в някаква книга, че нашите мисли се материализират. Авторката на книгата майсторски описвала процесите на проявление, чрез примери от своя живот, както и от живота на свои приятели. Също така, авторката на книгата предложила един метод, чрез който желанията ни се сбъдват. Той бил с ...
1556
След сутрешната доза от около един тон кафе и коктейл от витамини, мозъкът ми изпрати съвсем лек, даже по-скоро скромен (извинявам се за повторението на срички) сигнал към очите ми, които ме изправиха пред приятната утринна гледка на София, която точно тая заран бе решила да прилича на картина, нари ...
1832
2
Жената се разплаква. Пред всички на масата. Срещу нея е крушката и очите ù блестят. Наближава полунощ. Навън в градината сме. Зад нея е мракът. Тя говори. Клепачите ù често трепват и обират влагата. По лицето ù няма сълзи, само в нея до дъното на душата ù. До мозъка. До костите, до последната ù женс ...
938
1
Има поне три вида жени, в зависимост от начина за придобиване. Някои се купуват. Това са евтините жени. Други се крадат, това са глупавите. Трети се отдават под наем - общите.
За евтините, знаем как стоят нещата - влизаш в чалга дискотека и фиксираш готините мацки (тия, дето приличат на кукли, когат ...
За евтините, знаем как стоят нещата - влизаш в чалга дискотека и фиксираш готините мацки (тия, дето приличат на кукли, когат ...
1003
Пак е рано, аз пак съм седнала на оня праг от теракот между банята и така наречената кухня-коридор, и чакам да се свари кафето. Тихо е. Много е тихо навън. Тъмнината леко прозира, уличните лампи още светят в нощен оранж. Чета вестник. Чета едно интервю, по-точно препрочитам го.
- Любим писател – Рем ...
- Любим писател – Рем ...
1840
3
Ако знаех, че това е последният път, в който те виждам - нямаше да отделя поглед от теб.
Ако знаех, че това е последният път, в който те прегръщам - нямаше никога да те пусна.
Ако знаех, че това е последният път, в който те целувам - нямаше да отлепям устните си от твоите.
Ако знаех, че това е после ...
Ако знаех, че това е последният път, в който те прегръщам - нямаше никога да те пусна.
Ако знаех, че това е последният път, в който те целувам - нямаше да отлепям устните си от твоите.
Ако знаех, че това е после ...
3765
6
Забележка: Знам, че не всички харесват групата, за която пиша, но това е за техните фенове. Написано е по молба на мой приятел, който жадуваше да прочете нещо за тях от мен. Заглавието казва всичко. Това е просто изкуство, както всички други и не бива да търпи какъвто и да е вид дискриминация.
Новия ...
Новия ...
1447
2
Навярно всички си спомняте оня стар култов филм от "тоталитарните" времена "На учителя с любов", в главната роля с Сидни Поатие. Първият актьор, дошъл от гетото и успял да спечели "Оскар", в този филм, сниман през далечната 1967 година играе учител в едно училище в покрайнините, който с триста зора ...
3183
3
Един грък ми чете поезия. Стихове ми чете. Собствените си стихотворения. Аз го слушам с наслада. Искам даже да му се извиня за недоверието в началото. Хубав стих, прекрасен стих, невероятно трудно се пише. Не очаквах... мъжът е над 40, малко пълен, тромав дори изглежда, личи, че е интелигентен, но н ...
1526
1
Леко притварям уморените си очи. В съзнанието ми изплува за пореден път твоят образ. Цялата настръхвам, сърцето ми се свива. Едвам вдигам отпуснатата си ръка и дърпам от горящата цигара. Не само дробовете, но и душата ми се изпълва с мрак. Отново виждам усмихнатото ти лице, вперил поглед в нея, жена ...
1716
1
КЛОНИНГ
Тайната на новия век е клонинг. В тайни лаборатории, в тесни дълги епруветки, стъклени, прозрачни, разклатени клетки. Хората умират в зората на новия век. Остават клонингите. Био, био, био машинария. Дигитални, виртуални. Гладки и безчувствени. Заледени. Навярно умни. Ненужно умни. Фотоклетк ...
Тайната на новия век е клонинг. В тайни лаборатории, в тесни дълги епруветки, стъклени, прозрачни, разклатени клетки. Хората умират в зората на новия век. Остават клонингите. Био, био, био машинария. Дигитални, виртуални. Гладки и безчувствени. Заледени. Навярно умни. Ненужно умни. Фотоклетк ...
1616
Нищо не ми остана. Разбираш ли? Всичко ти дадох! Без дори да се замисля. Всичко! Сега съм странно празна - без теб, без половинката, която да ме прави цяла. Без днес и без утре. Без надежда. Без цел. Просто нищо... И затворена в изпразненото пространство на самотния ми свят, крещя. Крещя тихичко, бе ...
2124
4
По време и след Втората Световна Война екзистенциализмът като философско течение, и дори начин на живот, придобива широка публика из Франция и цяла Европа. Но съответно, като всяко, да кажем, нашумяло и предизвикващо множество въпроси със своята същност течение, то бива оплювано най-вече от християн ...
8319
4
Събуждаш се сутрин и усещаш топлината на слънчевите лъчи, въпреки че не можеш да ги видиш. Усещаш аромата на горещото сутрешно кафе, въпреки че не можеш да видиш образа на размитото си отражение в чашата...
Разхождаш се по плажа и усещаш студения зимен бриз, който се плъзга по цялото ти тяло, въпрек ...
Разхождаш се по плажа и усещаш студения зимен бриз, който се плъзга по цялото ти тяло, въпрек ...
1386
2
Момчето под нас
21.11./02 ч./неделя
На звънеца е изписано”SOBIESKI”. Натискам го. Отвътре никаква реакция. Лампата на стълбищната площадка угасва, търся ключа, светвам. Натискам отново звънеца. Вратата се отваря – желязна е, зад нея русо момиче ме гледа.
- Добър вечер.
Момичето продължава да ме гледа. ...
21.11./02 ч./неделя
На звънеца е изписано”SOBIESKI”. Натискам го. Отвътре никаква реакция. Лампата на стълбищната площадка угасва, търся ключа, светвам. Натискам отново звънеца. Вратата се отваря – желязна е, зад нея русо момиче ме гледа.
- Добър вечер.
Момичето продължава да ме гледа. ...
1014
2
Нищо, написано по време на депресия
Гледам него през прозореца и се чудя как ли живее, затрупан и задушен от толкова много многости.
На края на филма ми ме питат: „Защо остави всичките тези грешки?“ Отговарям: „Все пак животът продължава със своята безпочвена непосредствена радост. Капка по капка“.
...
Гледам него през прозореца и се чудя как ли живее, затрупан и задушен от толкова много многости.
На края на филма ми ме питат: „Защо остави всичките тези грешки?“ Отговарям: „Все пак животът продължава със своята безпочвена непосредствена радост. Капка по капка“.
...
1306
2
Аз съм празен лист. Празен – без нито една дума, без нито един знак по мен. Аз съм празен лист и път за себе си не виждам… Но все пак чакам. Чакам като прикован към пристанището кораб, който никога повече няма да бъде изкаран в открито море. Чакам… някой да ме намери, да ми подари поне един знак… за ...
3145
2
Днес е рожденият ми ден. Влизам в банята и пускам силно топлата вода.
Готова съм да се разплача. Плача.
Дълго и самотно плача. Дори ми се иска само да плача.
После изписвам върху изпотеното кръгло и старо огледало Ч Р Д и без
абсолютно всякакво желание цифрите 4 и 5. Пиша ги дълго и старателно и ...
Готова съм да се разплача. Плача.
Дълго и самотно плача. Дори ми се иска само да плача.
После изписвам върху изпотеното кръгло и старо огледало Ч Р Д и без
абсолютно всякакво желание цифрите 4 и 5. Пиша ги дълго и старателно и ...
2682
4
Плаче ти се и ти се пише. Живее ти се и ти се умира едновременно. Гледаш долната страна на листенцата на зеленото растение, което е обърнато към прозореца, а не към теб, и разбираш: то има повече нужда от светлината, отколкото от твоето присъствие. Хубаво е, че не му пречиш и дори му помагаш, когато ...
1564
Нищо 2
Изключен съм от света. Край злощастната ми глава не се въртят антени и приемопредаватели. Светът нищо не губи от моето изключване. Би следвало аз да губя, но аз печеля. Печеля облагородяващата му липса. И когато ме притиснете до стената с намерението да ме разстреляте или окайвате (все едно к ...
Изключен съм от света. Край злощастната ми глава не се въртят антени и приемопредаватели. Светът нищо не губи от моето изключване. Би следвало аз да губя, но аз печеля. Печеля облагородяващата му липса. И когато ме притиснете до стената с намерението да ме разстреляте или окайвате (все едно к ...
1022
2
Целувката
Навън заваля. Умълчахме се и двамата, седнали един до друг на малкия диван. Телата ни се доближиха съвсем от само себе си. Някак си залепнаха странично. Едновременно задишаха. Кап-кап. Кап-кап. Дъждът намокри двете ни тела. Нямо кино. После, после... Притъмня. Той протегна двете си ръце, п ...
Навън заваля. Умълчахме се и двамата, седнали един до друг на малкия диван. Телата ни се доближиха съвсем от само себе си. Някак си залепнаха странично. Едновременно задишаха. Кап-кап. Кап-кап. Дъждът намокри двете ни тела. Нямо кино. После, после... Притъмня. Той протегна двете си ръце, п ...
1319
Приказка, наречена България
Имало едно време една страна България... Страна с вековна история, славно минало, мизерно настояще и неясно бъдеще. Така започват повечето приказки и може би очаквате да чуете подобна такава, нали? От онези обикновените, със щастливия край – с бляскави герои, с красиви ху ...
Имало едно време една страна България... Страна с вековна история, славно минало, мизерно настояще и неясно бъдеще. Така започват повечето приказки и може би очаквате да чуете подобна такава, нали? От онези обикновените, със щастливия край – с бляскави герои, с красиви ху ...
2687
1
Винаги съм се питала какво е любовта...?
И все още не мога да намеря отговор, понякога тя ни кара да летим от щастие,
но друг път адски боли, боли толкова много, че целият изтръпваш и вече не чувстваш нищо.
Всичко ти е все едно, дори и това дали ще си жив, или не. Тази болка не може да се опише с ду ...
И все още не мога да намеря отговор, понякога тя ни кара да летим от щастие,
но друг път адски боли, боли толкова много, че целият изтръпваш и вече не чувстваш нищо.
Всичко ти е все едно, дори и това дали ще си жив, или не. Тази болка не може да се опише с ду ...
1616
Децата, които бавно порастват
И натежават бавно в златисти класове
Оформят леко медни, топли коремчета
Жълто-хладни сутрин
Медно-меки вечер ...
И натежават бавно в златисти класове
Оформят леко медни, топли коремчета
Жълто-хладни сутрин
Медно-меки вечер ...
1178
Здравей!
Хей, на теб говоря, да, ти, същата, какво правиш там в онзи ъгъл, за бога, стани, махни се оттам - нима не знаеш, че това е мястото, където забравата, самотата и тъгата се прокрадват лесно в сърцето ти, това е ъгълът на безпомощността, който пречупва човешката воля и те прави по-слаб от най ...
Хей, на теб говоря, да, ти, същата, какво правиш там в онзи ъгъл, за бога, стани, махни се оттам - нима не знаеш, че това е мястото, където забравата, самотата и тъгата се прокрадват лесно в сърцето ти, това е ъгълът на безпомощността, който пречупва човешката воля и те прави по-слаб от най ...
994
2
България е едно малко парче от рая. Достойно ли е обаче да си българин днес? Имаме хилядолетна история, с която се гордеем, култура със световен принос и силна кръв.
Но истина е, че днес живеем в трудно време. Животът в България е сив и труден. Нямаме нужната подкрепа и закрила от държавата ни. Няма ...
Но истина е, че днес живеем в трудно време. Животът в България е сив и труден. Нямаме нужната подкрепа и закрила от държавата ни. Няма ...
8199
3
П И С М О
До Зоя Петрова и Александра Бенер, по повод публикуването на писмата им в книга.
Благоевград - Германия
Здравейте, Зоя, Александра!
Четох и плаках, плаках и четох. А сега пиша и плача, продължавам да плача и пиша. Животът наистина е тъжен. И труден. И то много. Не успеем ли ние самите да с ...
До Зоя Петрова и Александра Бенер, по повод публикуването на писмата им в книга.
Благоевград - Германия
Здравейте, Зоя, Александра!
Четох и плаках, плаках и четох. А сега пиша и плача, продължавам да плача и пиша. Животът наистина е тъжен. И труден. И то много. Не успеем ли ние самите да с ...
1117
2
Човекът е между безкрайно малкото и безкрайно голямото, а нашият живот между миналото и бъдещето. Човек се преплита между виртуалното и реалното. Виртуалната реалност обозначава нереалния свят, фантазиите ни, които пресъздаваме, когато гледаме в очила,
т.е. компютърът прави виртуалното реалност. Все ...
т.е. компютърът прави виртуалното реалност. Все ...
10481
1
2
Разговор между Мамута и Иван Афанасиев -
преводен текст от “Съкровищата на Валкирия”, втора книга
Представям на вашето внимание един преводен текст от книгите “Съкровищата на Валкирия” на Сергей Алексеев. В дадения откъс е приведен един разговор между двамата приятели и колеги: Мамута (Александър Ру ...
преводен текст от “Съкровищата на Валкирия”, втора книга
Представям на вашето внимание един преводен текст от книгите “Съкровищата на Валкирия” на Сергей Алексеев. В дадения откъс е приведен един разговор между двамата приятели и колеги: Мамута (Александър Ру ...
1623
В таз тъма седя сама,
чакам те да дойдеш у дома.
Вън вали проливен дъжд.
Гръм и вятър люто карат се,
а за хората не мислят, ...
чакам те да дойдеш у дома.
Вън вали проливен дъжд.
Гръм и вятър люто карат се,
а за хората не мислят, ...
1082
1
МОЯТ МЕНТОР
Толкова много ми липсваш! Само да знаеш колко много ми липсваш... Сега, когато аз съм голяма, теб те няма... а си ми нужен. Просто си ми нужен, точно сега, когато ми е най-трудно... Търся те, а теб те няма... толкова много ми липсваш!
Не знам защо, но като малка ме беше страх от думата „ ...
Толкова много ми липсваш! Само да знаеш колко много ми липсваш... Сега, когато аз съм голяма, теб те няма... а си ми нужен. Просто си ми нужен, точно сега, когато ми е най-трудно... Търся те, а теб те няма... толкова много ми липсваш!
Не знам защо, но като малка ме беше страх от думата „ ...
1105
ОРИСИЯ
(есе)
Човекът, любовта, родът, времето - една съдбовна среща в разказа ‘’Дервишово семе‘ ’на Николай Хайтов.
Човекът и родът...
Голямото дърво на човешкия род и клончето - човекът. ...
(есе)
Човекът, любовта, родът, времето - една съдбовна среща в разказа ‘’Дервишово семе‘ ’на Николай Хайтов.
Човекът и родът...
Голямото дърво на човешкия род и клончето - човекът. ...
2229
1
Искам да ви предам едно свое наблюдение, което, надявам се, да помогне.
И така, преживях напрегнат ден и единственото ми желание беше да се успокоя и да релаксирам съзнанието си. Това най-лесно ми се отдава, като отида на минералните извори в града ни. Известно време в хубавата вода ме балансира отв ...
И така, преживях напрегнат ден и единственото ми желание беше да се успокоя и да релаксирам съзнанието си. Това най-лесно ми се отдава, като отида на минералните извори в града ни. Известно време в хубавата вода ме балансира отв ...
885
Светлината
Потънал в мрака, той търси своя път,
но неизменно с него върви и светът.
Сам срещу всички върви той, стреми се към вечна победа над Тъмнината,
той търси покой, ...
Потънал в мрака, той търси своя път,
но неизменно с него върви и светът.
Сам срещу всички върви той, стреми се към вечна победа над Тъмнината,
той търси покой, ...
1004
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
