Есета - любовни, ученически и политически есета

Истински

Понякога не ви ли се струва безсмислено... всичко... целият свят губи смисъл, цел, посока и заедно с него и вие губите части от себе си.
Мразя подобни моменти. Мразя да не зная на какъв етап от живота съм, къде точно се намирам в даден момент. Психиката ми просто отказва и се отдавам на емоциите,
ко ...

summer

Есета » Лични

2010-07-07T10:01:42+03:00 1.7K 3

Кошмар

*Nightmare*
Събух обувките си! Тръгнах по ситния, златен през деня, но сребрист сега - на лунната светлина - морски пясък. Времето сякаш беше спряло. Водата беше така гладка и черна... черна като очите, които ме преследваха в съня ми... сън, който се повтаряше нощ след нощ. Сън, а може би кошмар, сл ...

MoonBeam

Есета

2010-07-07T07:44:05+03:00 1.3K

В моя солипсистичен свят...

В моя солипсистичен свят...
Тук сме само аз, моето въображение и цялата Вселена. Проектирам я в съзнанието си слънчева. В нея всичко е подредено и дори хаосът на мислите ми е строен в редички. Те едва се удържат, но… аз нали затова съм нащрек… Подреждам ли, подреждам… Като много чувствителна везна с ...

pavli

Есета » Философски

2010-07-05T11:29:29+03:00 2.3K 3

Грозната истина

Пoнякога хората, които най-малко очакваш те разочароват. Толкова наивно да смяташ, че ще намериш някой по-свестен, някой, който ще те разбира и подкрепя, а да се окаже такова разочарование. И не един или двама души, а всеки нов с когото имаш контакт се оказва поредната издънка на природата. Хора, ко ...

puholinka

Есета » Лични

2010-07-04T14:44:42+03:00 2.2K 1 2

* * *

Забелязал ли си как, когато вали много силно, се вдига мъгла? Сякаш наистина някой излива с чаша вода от небето. В това време си седях и си плачех на вратата за моите си неща. Стана ми смешно през сълзи как можех да стоя в студа по нощница, студените пръски да вледеняват краката ми и да плача, а ког ...

vandesina

Есета » Лични

2010-07-02T23:31:12+03:00 1.5K 1

Равновесие

Искам да споделя едно свое наблюдение. Често си правя разходки сред природата. По времето на една такава разходка ми направи впечатление, че голяма част от широколистните дървета са нападнати от гъсеници, които буквално унищожаваха всичките им листа. По всичко личеше, че в най-скоро време дърветата ...

dyx

Есета » Други

2010-07-02T23:26:03+03:00 1.2K 1

Защо не пиша?

В последно време все повече и повече хора ме питат защо съм спрял да пиша и да публикувам неща в Интернет. Отговорът е много прост. Не, не съм загубил вдъхновението си, не съм се отчаял от живота, не съм решил да се самоубивам и със сигурност не съм решил да ставам сектант или отшелник. Просто няма ...

Wizard

Есета » Граждански

2010-07-02T09:16:16+03:00 3.1K 6

Вече без страх!

СтрахувАХ се...
Страхувах се, страхувах се много при мисълта, че не мога да изпитвам вече истински чувства. Страхувах се като опознавах хората. Страхувах се като виждах всички тия големи човеци. Страхувах се, защото не можех да намеря своето място... защото всеки ден губех вярата си в нещо... защото ...

angiedb

Есета » Лични

2010-07-02T09:05:14+03:00 1.4K 3

Любов по време на криза

Безспорно, мъча се да сложа себе си извън обикновения обсег на голата статистика. Любовта изчезва по време на духовна и социална криза.
Е, да, но аз все още обичам.
Докато моето велико "аз" все още се крепи на тясното семейно легло, подобно на Ноев ковчег, в скромната стая с тапети на цветя, ще отст ...

Bardejov

Есета » Философски

2010-07-01T20:10:36+03:00 2.4K 5

Нощ край реката

Нощ е край реката. Потънала в нейната тишина, наоколо светеха лампите, които търсеха своя лъч, заровени в дълбочината. Вятърът потрепваше с нежна милувка вълните, нежно и гальовно, а те вървяха и се гонеха, разтапяйки светлината из реката. Златни образи плуваха и се вълнуваха наоколо.
Тъмнината не м ...

petq-marinova

Есета » Лични

2010-07-01T13:13:45+03:00 1.6K

Кокиче

На дъното съм. Дълбоко и тъмно е. И много студено. Вече нямам въздух. Ще умра.
Не помня от колко време съм тук. Кой сезон сме. Ден или нощ, може би година.
Сама на дъното, с подути колене и набъбнала кожа. С отмито съзнание невиждаща и нечуваща.
От безбройните опити да изплувам душата ми стана морав ...

StefkaGaleva

Есета » Други

2010-06-30T22:04:48+03:00 2.4K 2

Любов ли е?

Срещнах ли те? Припознавам ли се или това си ти?
Ти ли си този, когото чакам, откакто се помня?
Всъщност, кого да питам - теб или себе си? Или?
"Ти си" - крещи сърцето, последвано от всяка една частичка в мен.
"Ти си" - крещи сънят ми, който ти е в плен. ...

I{}anka

Есета

2010-06-30T18:52:57+03:00 2.8K 7

Основополагаща мисъл на Порфирий Иванов

Порфирий Корнеевич Иванов е разработил система за природно закаляване и за практическо постигане на здраве и самочувствие. Основната идея в тази система е: ТРУД И ПРАКТИКА. ИДЕЯТА, ЧЕ ПРЕТЪРПЯВАНЕТО НА ВРЕМЕННИ НЕУДОБСТВА И НЕПРИЯТНОСТИ В ИМЕТО НА ЗДРАВЕТО Е ЕДНА НЕИЗБЕЖНОСТ ПРИ ПРИРОДНОТО ВЪЗПИТАНИ ...

Лесничея

Есета

2010-06-30T14:18:29+03:00 1.5K

Делителна точка

ДЕЛИТЕЛНА ТОЧКА
Връх Васильов. Делителната точка на земното с небесното, на света на светлината със света на сенките; отворено пространство за полета на мисълта и сетивата. В ушите ми просвирва вятърът с мелодията на безкрайността.
На юг погледът ми се препъва в грамадата на Вежен, а на изток пр ...

ivliter

Есета » Лични

2010-06-30T14:17:08+03:00 1K

Поглед

Поглед
Има дни, в които стоя тихо и гледам към небето. Наблюдавам как птиците летят. Различавам пластове облаци, които леко се движат от вятъра горе при тях. Понякога образувам различни образи. Виждам ги като една дълга пътека с голяма перспектива, към която мога вечно да се издигам и никога няма да ...

mimsity94

Есета

2010-06-30T12:23:23+03:00 1.5K

Дъжд

Прохладна тъмна нощ отново посети душата ми със спокойния ръмеж на дъжда, той охлаждаше тялото ми, но не можеше да отмие мислите ми. Душата ми се луташе между надеждите, които бяха дълбоко потънали в локвите наоколо, образували река. Реката се бе насочила стремително надолу, оттичайки се бързо, разр ...

petq-marinova

Есета

2010-06-30T11:48:44+03:00 2K 1

Научих, че...

Научих, че времето може да бъде както най-големият ни приятел, така и най-големият ни враг – времето поучава и показва, но късното осъзнаване на нещо може да доведе до необратими последствия.
Научих, че ще сгреша, ако кажа, че познавам някого – та аз не познавам и себе си! Освен това в много случаи ...

sunflow

Есета » Лични

2010-06-30T11:40:28+03:00 3.2K 1 1

Моментно падение

Извървявам този тежък път, осеян с престъпления, кръв, жестокост, корупция и още хиляди осквернявания на душата и тялото, на ума, на личността... Проблемът си остава нерешен. Само се разраства. Но ние търпим, търпим, защото друго не ни остава... или се крием, крием се в собствения си свят, въображае ...

Hellfire

Есета » Философски

2010-06-30T10:37:16+03:00 1.2K 1 1

Вдъхновение

Навън вали като из ведро, а в душата ми е приятно слънчево. Представи си зелена гора с усмихнати дървета и чуруликащи славейчета. Това е моята душа. Там има цветчета, които ухаят на радост. Пеперуди, които носят със себе си неизпитвани отдавна чувства. Бели пухкави облачета, които ме взимат в прегръ ...

Ninsi

Есета » Други

2010-06-29T22:18:31+03:00 3K 9

Искам... да забравя очите на любовта!

Тик-так, тик-так...
Времето върви, не спира своя ход, не поглежда през рамо назад, не забързва своя ритъм, не го забавя... дори не спира уморено. Търкаля си се като огромно
нащърбено колело и прегазва през мен глухо за болезнените ми писъци.Бях дете... Тичах неуморно, да го надбягам, забавлявах се и ...

pepelqshka

Есета » Лични

2010-06-29T21:24:07+03:00 1.7K 4

Дори разбито, сърцето ти все още тупти!

Дори разбито, сърцето ти все още тупти!
Да живееш в страх някой да не те нарани, да се боиш да отвориш сърцето си за когото и да било – това е най-голямата грешка и най-често срещаният начин на съществуване! Защо?! Цениш се прекалено много, за да позволиш на някого да се добере до теб, страхуваш се, ...

$NiNchEtO_{P} (Нина)$

NiNchEtO_{P}

Есета » Философски

2010-06-29T14:13:09+03:00 3K 2

Стига толкова минало

Странно как днешният дъждовен мрачен ден ме зареди с положителна енергия и ме накара да мисля положително. Замислих се за новото начало. И за бъдещето. Определено имам нужда от ново начало. И от сили веднъж завинаги да заровя миналото в най-далечното кътче на съзнанието ми. Хората от миналото ми, ко ...

катинка_

Есета » Лични

2010-06-29T10:20:50+03:00 1.8K 1

“Щастието и безсмислието са две деца на една и съща земя” Албер Камю

“Щастието и безсмислието са две деца на една и съща земя” Албер Камю
Есе
Да, те са две деца на една и съща земя – нашата, но светът сам по себе си не е нито щастлив, нито безсмислен. Ние, хората, създаваме тези определения, ние задаваме критериите. Чрез тях описваме света, живота и дори – самите себ ...

petle

Есета » Философски

2010-06-28T12:19:21+03:00 4.8K 1 3

Мисли в клетка

Мисли в клетка
Ако един човек в определен момент от живота си разбере, че не е бил обичан цял живот, как ли се чувства? Може би като мен или по съвсем различен начин. Това усещане би трябвало да е строго индивидуално.
Състоянието на усещане на необич само по себе си има пагубни последствия за човека ...

Dimena

Есета » Други

2010-06-27T23:18:37+03:00 1.6K 2

Мечтата и чашата на страданието

Една безмълвна камбана очаква буреносния вятър, една душа мълчи... една душа, притихнала в своите мечти, страдания и вопли, една душа се лута пак...
Защо отново не можах да открия себе си? Защо след толкова лутане и пропиляване на душевни и интелектуални ресурси, аз пак стоя на кръстопът... аз пак т ...

sombra

Есета » Лични

2010-06-25T14:32:11+03:00 1.8K 2

Пролетно почистване

За да се оправят нещата, трябва хубавичко да се объркат.
Стара мъдрост, на която често не вярваме. Но е истина!
И в цялата бъркотия реших да сложа ред. Измъкнах един голям чувал, в
който да изхвърля всички ненужни неща, натрупани от години и да
поразчистя душата си. ...

aza-9

Есета » Други

2010-06-24T22:05:29+03:00 2.6K 1 2

За поета

Срещнах го през есента. Мъката по лятото и сълзите ми се сливаха с дъжда. Той се опита да утеши сърцето и душата ми, но потънала в себе си аз не забелязвах. Започнахме да говорим. С дни, с часове. Винаги имаше какво да си кажем. Понякога мълчахме. Просто стояхме и се наслаждавахме на присъствието на ...

katerina6

Есета » Лични

2010-06-24T20:52:59+03:00 1.7K 1

Истинската болка

Защо се влюбих точно в теб? Защо отдадох цялото си сърце на човек, на когото не му пука за мен? Човек, който едва ли някога ще ме заобича...
За теб съм просто една кукла на конци, защото аз самата ти го позволих...
Боже, колко ме боли! Сърцето ми изгаря, душата ми крещи. Всяка мисъл за теб е толкова ...

krisity920105

Есета » Лични

2010-06-24T19:54:45+03:00 2.2K 1

Свобода

Родих се. Но не бях свободен. Сам не можех нищо, освен елементарни физически действия. Не бих казал, че ми ги позволяваха, правеха с мен каквото си искат. Всичко беше толкова странно подредено.
После почнах да се осъзнавам. Все още не бях свободен. Можех да правя вече доста неща, но трябваше да ми г ...

PM

Есета » Философски

2010-06-24T10:26:08+03:00 3.3K 1 6

Днешният ден...

И тогава животът ми се преобърна завинаги... За първи път бях истински щастлива - за първи път можех да обичам и да знам, че не обичам само аз, за първи път можех да съм себе си, без да ме е страх и за първи път исках да продължи вечно... И когато си тръгнах, крещях от болка, и светът крещеше с мен. ...

Em0_KiD

Есета » Лични

2010-06-23T23:04:12+03:00 1.8K 1

Да устоиш до края

Навярно някои от вас са били в университет и знаят как понякога човек търси по-лесен начин за вземане на изпитите. Минах през пищовите, но ми се искаше да намеря още по-лесен начин. Един ден прочетох думите - „ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия”. Казах си, че ако съумея да повярвам ...

dyx

Есета

2010-06-23T23:01:01+03:00 1.1K 1

На дъното

Някои се оплакват, че сме на дъното. Защо?! Там си е даже много добре! Никой с нищо не те заплашва, не ти завижда, не иска да те измести от
мястото, което заемаш в живота. Там всички сме равни!
Но когато решиш да изскочиш през някоя дупка и надникнеш на повърхността, изведнъж те помитат вълните на з ...

aza-9

Есета

2010-06-23T01:43:24+03:00 1.7K 4

Сутрешна разходка

Днес се разходих, но не в парка, а из сутрешните блокове на телевизиите. В първата телевизия, на която попаднах, вървеше ожесточен спор за предстоящия парад на гейовете, нещо, за което според мен изобщо не трябва да се говори, камо ли да се спори. Прескачайки неопровержимия аргумент в полза на това ...

Izidi

Есета » Граждански

2010-06-22T22:55:50+03:00 1.9K 2

Въпроси без отговор

Защо хората сме толкова жестоки? Защо не се изслушваме? Защо не си помагаме? Знам, че всички сме различни, че всеки избира пътя, по който да върви, но защо таим толкова омраза, толкова жестокост в сърцата си? Защо не се подкрепяме и не делим това, което имаме, с хората, които нямат нищо и си нуждаят ...

am4illy

Есета » Други

2010-06-22T21:52:45+03:00 2K 1 3

Разум срещу чувства

Кое е по-нужно на човешката цивилизация – разумът или чувствата
Вечна е борбата между разум и чувства – две мащабни понятия така различни едно от друго. Двоумение между грубия съвет на суровата логика и мимолетния повик на чувствата. Прекомерната сигурност в опозиция на слепия, но и щедър риск! Диле ...

Arogarn

Есета » Философски

2010-06-22T13:19:10+03:00 23.5K 1 19

За срама

Срам. Малко се замисляме за това понятие/чувство, а на мен ми се струва, че е важно. На пръв поглед, е нещо съвсем естествено. Срам ни е от родителите, срам ни е от комшиите, срам ни е от продавачите, от хората във влака и от момичетата ни е срам. Виждаме хубаво момиче в парка, или в бара, или на пл ...

bet365

Есета » Други

2010-06-22T12:58:07+03:00 2.5K 1

За него - несбъднатия сън

Всеки път, когато те погледна, виждам в очите ти целия свят. Всеки път, когато те докосна, усещам как цялото ми тяло изтръпва. А когато устните ни се слеят, въздухът ми спира и за миг сърцето престава да бие...
Всичко в теб ме подлудява! Погледът, усмивката, устните, тялото, допирът, ароматът... вси ...

krisity920105

Есета » Лични

2010-06-22T10:59:24+03:00 2.7K 1

Искам да го знаеш.

Ако поне за ден се беше чувствал така, както аз сега, убедена съм, че всичко щеше да е различно. Аз просто искам да знаеш какво е вътре в мен. Мрачно, много дъждовно и някак болно чак. Не искам от теб да бъдеш с мен. Пределно ясно ми стана, че шанс за това няма. Но искам само едно, да ти кажа всичко ...

катинка_

Есета

2010-06-22T10:02:58+03:00 1.8K 1

Пеперуда

Една пеперуда полетя в тъмното към светлината на фаровете. Толкова радостно се беше устремила, че просто се залепи на тях. Трепна само за миг, докато изгаряха крилцата ù. После се отпусна размазана. Шофьорът спря да я изчисти, за да не остават следи.
Днес тя избяга, шумолейки с пъстрите си крилца. З ...

aza-9

Есета » Други

2010-06-21T22:48:08+03:00 1.5K 2

Животът без любов нищо не е. Лула тютюн не струва.

Казват, че любовта е магия. И сякаш преобразява хората. Казват, че любовта е чудо. Кара те да виждаш и чувстваш различно.
Сещам се за една мисъл на Уилям Шекспир: "Живеят само влюбените, останалите просто съществуват". Колко прав е бил, когато го е казал! Та животът без любов нищо не е! И ако Елин П ...

poisonscorpion

Есета » Любовни

2010-06-21T13:31:21+03:00 8.4K 1