Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

Дневниците на амазонката - част 7

Може би няма не справедливост, може би няма късмет и липса на такъв, може би има липса на вяра и наличие на огромно безверие и още по-голямо недоверие и доза на разяждащо съмнение... защо са ни те, толкова ли не можем сами на себе си да повярваме, че сме стойностни, че имаме качествата да се справим ...

AVA

Есета » Лични

1.4K 1 1

Доматът

Д О М А Т Ъ Т
Той реже домат.
Разрязан български домат винаги ми е действал възбуждащо. От миризмата е. Обръщам глава и го гледам. Новият остър нож се губи в ръката му, остава само доматът в бялата чиния. Нарязан на парчета.
- Много е остър, внимавай!
- Едно момче ученик е нарязал на парчета съучени ...

StefkaGaleva

Есета » Социални

1.5K

Копнеж

КОПНЕЖ
Какво е копнежът? Копнежът е онова чувство на преминаващо през цялото ти същество изгарящо желание, тръпката, която, тествайки всяка малка частица от теб, те променя. Прави те зависим от нещо. Кара те да изпитваш такива непоколебими и непреодолими импулси, каквито няма да усетиш с никое друго ...

Dessislawa

Есета » Лични

5.4K 4

Любовта му

Вървя по пътя и гледам аз земята черна, черна, намокрена с вода.
Очите влажни, влажни от скръб, горят, дори прекрасно слънце загоряло и
ронят се сълзи по мойто крехко тяло.
Не виждам никого пред мен и сякаш
времето се слива в нощ и ден. ...

alenaroza

Есета » Любовни

2.5K 2

Моята история

Много разкази са изписани за несподелената любов. Много песни са изпети за разбитото сърце, много стихотворения са посветени на копнежа по любимата жена. Но някъде в сянката на всички тези чувства остава историята за неосъществената любов, онази, която не се появява в точното време и място, онази, п ...

Teddy_music

Есета » Любовни

4.3K 2

Раздяла

РАЗДЯЛА
Никога няма да се науча да се разделям с този мъж. Никога.
Пътната ми чанта е извадена, топлата вода тече по мен, той мълчи. Никога няма да се науча да се разделям с него. Никога. В такива моменти не знам какво трябва да кажа, не знам накъде да погледна, не знам какво да заръчам, дори не зна ...

StefkaGaleva

Есета » Лични

1.6K

Приятелство ли...

И ето, настъпва и този момент, в който хората, които си имал за близки и приятели, биват първите, които ти забиват нож в гърба... Дали трябва да се питаш: "Аз ли направих нещо?", "В мен ли е проблемът?"... Отговор няма... Няма и да се намери... От моя гледна точка, вижданията на един предаден, разоч ...

puholinka

Есета » Лични

2.2K 4

Молитва

МОЛИТВА
Навън вали. Аз съм в църквата. Сама при Бога. Краката ми са боси, душата ми е мокра. Аз се моля. Навън вали. Душата ми е гола и боли, устните шептят молитва, там, в църквата, при Бога. Някой плаче, дъждът вали. Небето слиза по-надолу, опира купола на църквата – блести – протягам двете си ръц ...

StefkaGaleva

Есета » Лични

1.5K 1

Да дадеш от сърце

Бях на минералните извори в нашия град. Има минерална вода, която блика по протежението на реката, на мястото, където са минералните извори. През последните дни реката спадна. И на доста места се оформиха водоемчета, от които блика минерална вода. Бях си направил нещо като малко коритце, в което се ...

dyx

Есета » Други

1.7K 2

Мъжът е този, който избира жената, която вече го е избрала

Светът като уравновесено цяло е възможен чрез двете половини: Мъжът и Жената. Те непрекъснато се търсят, респективно Мъжът търси своята половинка и Жената търси същото. Най-важното е да не се разминат, да се намерят в морето от лица, в света от хора. И най-хубавото е, когато това се случи навреме. Т ...

Ростислава

Есета » Любовни

4.1K 4

Благослов

Здравейте, приятели. Днес ще поговорим за нашата способност да погледнем на света с нови очи. Очи, които виждат добротата във всекиго и във всичко. Само от нас зависи начина, по който ще изберем да гледаме на заобикалящия ни свят и на самите себе си. Да, ние можем да изберем да гледаме на живота си ...

dyx

Есета » Други

1.4K

Истински

Понякога не ви ли се струва безсмислено... всичко... целият свят губи смисъл, цел, посока и заедно с него и вие губите части от себе си.
Мразя подобни моменти. Мразя да не зная на какъв етап от живота съм, къде точно се намирам в даден момент. Психиката ми просто отказва и се отдавам на емоциите,
ко ...

summer

Есета » Лични

1.9K 3

Кошмар

*Nightmare*
Събух обувките си! Тръгнах по ситния, златен през деня, но сребрист сега - на лунната светлина - морски пясък. Времето сякаш беше спряло. Водата беше така гладка и черна... черна като очите, които ме преследваха в съня ми... сън, който се повтаряше нощ след нощ. Сън, а може би кошмар, сл ...

MoonBeam

Есета

1.6K

В моя солипсистичен свят...

В моя солипсистичен свят...
Тук сме само аз, моето въображение и цялата Вселена. Проектирам я в съзнанието си слънчева. В нея всичко е подредено и дори хаосът на мислите ми е строен в редички. Те едва се удържат, но… аз нали затова съм нащрек… Подреждам ли, подреждам… Като много чувствителна везна с ...

pavli

Есета » Философски

2.5K 3

Грозната истина

Пoнякога хората, които най-малко очакваш те разочароват. Толкова наивно да смяташ, че ще намериш някой по-свестен, някой, който ще те разбира и подкрепя, а да се окаже такова разочарование. И не един или двама души, а всеки нов с когото имаш контакт се оказва поредната издънка на природата. Хора, ко ...

puholinka

Есета » Лични

2.5K 1 2

* * *

Забелязал ли си как, когато вали много силно, се вдига мъгла? Сякаш наистина някой излива с чаша вода от небето. В това време си седях и си плачех на вратата за моите си неща. Стана ми смешно през сълзи как можех да стоя в студа по нощница, студените пръски да вледеняват краката ми и да плача, а ког ...

vandesina

Есета » Лични

1.8K 1

Равновесие

Искам да споделя едно свое наблюдение. Често си правя разходки сред природата. По времето на една такава разходка ми направи впечатление, че голяма част от широколистните дървета са нападнати от гъсеници, които буквално унищожаваха всичките им листа. По всичко личеше, че в най-скоро време дърветата ...

dyx

Есета » Други

1.3K 1

Защо не пиша?

В последно време все повече и повече хора ме питат защо съм спрял да пиша и да публикувам неща в Интернет. Отговорът е много прост. Не, не съм загубил вдъхновението си, не съм се отчаял от живота, не съм решил да се самоубивам и със сигурност не съм решил да ставам сектант или отшелник. Просто няма ...

Wizard

Есета » Граждански

3.4K 6

Вече без страх!

СтрахувАХ се...
Страхувах се, страхувах се много при мисълта, че не мога да изпитвам вече истински чувства. Страхувах се като опознавах хората. Страхувах се като виждах всички тия големи човеци. Страхувах се, защото не можех да намеря своето място... защото всеки ден губех вярата си в нещо... защото ...

angiedb

Есета » Лични

1.7K 3

Любов по време на криза

Безспорно, мъча се да сложа себе си извън обикновения обсег на голата статистика. Любовта изчезва по време на духовна и социална криза.
Е, да, но аз все още обичам.
Докато моето велико "аз" все още се крепи на тясното семейно легло, подобно на Ноев ковчег, в скромната стая с тапети на цветя, ще отст ...

Bardejov

Есета » Философски

2.6K 5

Нощ край реката

Нощ е край реката. Потънала в нейната тишина, наоколо светеха лампите, които търсеха своя лъч, заровени в дълбочината. Вятърът потрепваше с нежна милувка вълните, нежно и гальовно, а те вървяха и се гонеха, разтапяйки светлината из реката. Златни образи плуваха и се вълнуваха наоколо.
Тъмнината не м ...

petq-marinova

Есета » Лични

1.8K

Кокиче

На дъното съм. Дълбоко и тъмно е. И много студено. Вече нямам въздух. Ще умра.
Не помня от колко време съм тук. Кой сезон сме. Ден или нощ, може би година.
Сама на дъното, с подути колене и набъбнала кожа. С отмито съзнание невиждаща и нечуваща.
От безбройните опити да изплувам душата ми стана морав ...

StefkaGaleva

Есета » Други

2.7K 2

Любов ли е?

Срещнах ли те? Припознавам ли се или това си ти?
Ти ли си този, когото чакам, откакто се помня?
Всъщност, кого да питам - теб или себе си? Или?
"Ти си" - крещи сърцето, последвано от всяка една частичка в мен.
"Ти си" - крещи сънят ми, който ти е в плен. ...

I{}anka

Есета

3.1K 7

Основополагаща мисъл на Порфирий Иванов

Порфирий Корнеевич Иванов е разработил система за природно закаляване и за практическо постигане на здраве и самочувствие. Основната идея в тази система е: ТРУД И ПРАКТИКА. ИДЕЯТА, ЧЕ ПРЕТЪРПЯВАНЕТО НА ВРЕМЕННИ НЕУДОБСТВА И НЕПРИЯТНОСТИ В ИМЕТО НА ЗДРАВЕТО Е ЕДНА НЕИЗБЕЖНОСТ ПРИ ПРИРОДНОТО ВЪЗПИТАНИ ...

Лесничея

Есета

1.6K

Делителна точка

ДЕЛИТЕЛНА ТОЧКА
Връх Васильов. Делителната точка на земното с небесното, на света на светлината със света на сенките; отворено пространство за полета на мисълта и сетивата. В ушите ми просвирва вятърът с мелодията на безкрайността.
На юг погледът ми се препъва в грамадата на Вежен, а на изток пр ...

ivliter

Есета » Лични

1.2K

Поглед

Поглед
Има дни, в които стоя тихо и гледам към небето. Наблюдавам как птиците летят. Различавам пластове облаци, които леко се движат от вятъра горе при тях. Понякога образувам различни образи. Виждам ги като една дълга пътека с голяма перспектива, към която мога вечно да се издигам и никога няма да ...

mimsity94

Есета

1.7K

Дъжд

Прохладна тъмна нощ отново посети душата ми със спокойния ръмеж на дъжда, той охлаждаше тялото ми, но не можеше да отмие мислите ми. Душата ми се луташе между надеждите, които бяха дълбоко потънали в локвите наоколо, образували река. Реката се бе насочила стремително надолу, оттичайки се бързо, разр ...

petq-marinova

Есета

2.3K 1

Научих, че...

Научих, че времето може да бъде както най-големият ни приятел, така и най-големият ни враг – времето поучава и показва, но късното осъзнаване на нещо може да доведе до необратими последствия.
Научих, че ще сгреша, ако кажа, че познавам някого – та аз не познавам и себе си! Освен това в много случаи ...

sunflow

Есета » Лични

3.4K 1 1

Моментно падение

Извървявам този тежък път, осеян с престъпления, кръв, жестокост, корупция и още хиляди осквернявания на душата и тялото, на ума, на личността... Проблемът си остава нерешен. Само се разраства. Но ние търпим, търпим, защото друго не ни остава... или се крием, крием се в собствения си свят, въображае ...

Hellfire

Есета » Философски

1.4K 1 1

Вдъхновение

Навън вали като из ведро, а в душата ми е приятно слънчево. Представи си зелена гора с усмихнати дървета и чуруликащи славейчета. Това е моята душа. Там има цветчета, които ухаят на радост. Пеперуди, които носят със себе си неизпитвани отдавна чувства. Бели пухкави облачета, които ме взимат в прегръ ...

Ninsi

Есета » Други

3.3K 9

Искам... да забравя очите на любовта!

Тик-так, тик-так...
Времето върви, не спира своя ход, не поглежда през рамо назад, не забързва своя ритъм, не го забавя... дори не спира уморено. Търкаля си се като огромно
нащърбено колело и прегазва през мен глухо за болезнените ми писъци.Бях дете... Тичах неуморно, да го надбягам, забавлявах се и ...

pepelqshka

Есета » Лични

1.8K 4

Дори разбито, сърцето ти все още тупти!

Дори разбито, сърцето ти все още тупти!
Да живееш в страх някой да не те нарани, да се боиш да отвориш сърцето си за когото и да било – това е най-голямата грешка и най-често срещаният начин на съществуване! Защо?! Цениш се прекалено много, за да позволиш на някого да се добере до теб, страхуваш се, ...

$NiNchEtO_{P} (Нина)$

NiNchEtO_{P}

Есета » Философски

3.2K 2

Стига толкова минало

Странно как днешният дъждовен мрачен ден ме зареди с положителна енергия и ме накара да мисля положително. Замислих се за новото начало. И за бъдещето. Определено имам нужда от ново начало. И от сили веднъж завинаги да заровя миналото в най-далечното кътче на съзнанието ми. Хората от миналото ми, ко ...

катинка_

Есета » Лични

2K 1

“Щастието и безсмислието са две деца на една и съща земя” Албер Камю

“Щастието и безсмислието са две деца на една и съща земя” Албер Камю
Есе
Да, те са две деца на една и съща земя – нашата, но светът сам по себе си не е нито щастлив, нито безсмислен. Ние, хората, създаваме тези определения, ние задаваме критериите. Чрез тях описваме света, живота и дори – самите себ ...

petle

Есета » Философски

5.1K 1 3

Мисли в клетка

Мисли в клетка
Ако един човек в определен момент от живота си разбере, че не е бил обичан цял живот, как ли се чувства? Може би като мен или по съвсем различен начин. Това усещане би трябвало да е строго индивидуално.
Състоянието на усещане на необич само по себе си има пагубни последствия за човека ...

Dimena

Есета » Други

1.9K 2

Мечтата и чашата на страданието

Една безмълвна камбана очаква буреносния вятър, една душа мълчи... една душа, притихнала в своите мечти, страдания и вопли, една душа се лута пак...
Защо отново не можах да открия себе си? Защо след толкова лутане и пропиляване на душевни и интелектуални ресурси, аз пак стоя на кръстопът... аз пак т ...

sombra

Есета » Лични

2K 2

Пролетно почистване

За да се оправят нещата, трябва хубавичко да се объркат.
Стара мъдрост, на която често не вярваме. Но е истина!
И в цялата бъркотия реших да сложа ред. Измъкнах един голям чувал, в
който да изхвърля всички ненужни неща, натрупани от години и да
поразчистя душата си. ...

aza-9

Есета » Други

2.9K 1 2

За поета

Срещнах го през есента. Мъката по лятото и сълзите ми се сливаха с дъжда. Той се опита да утеши сърцето и душата ми, но потънала в себе си аз не забелязвах. Започнахме да говорим. С дни, с часове. Винаги имаше какво да си кажем. Понякога мълчахме. Просто стояхме и се наслаждавахме на присъствието на ...

katerina6

Есета » Лични

2K 1

Истинската болка

Защо се влюбих точно в теб? Защо отдадох цялото си сърце на човек, на когото не му пука за мен? Човек, който едва ли някога ще ме заобича...
За теб съм просто една кукла на конци, защото аз самата ти го позволих...
Боже, колко ме боли! Сърцето ми изгаря, душата ми крещи. Всяка мисъл за теб е толкова ...

krisity920105

Есета » Лични

2.4K 1

Свобода

Родих се. Но не бях свободен. Сам не можех нищо, освен елементарни физически действия. Не бих казал, че ми ги позволяваха, правеха с мен каквото си искат. Всичко беше толкова странно подредено.
После почнах да се осъзнавам. Все още не бях свободен. Можех да правя вече доста неща, но трябваше да ми г ...

PM

Есета » Философски

3.5K 1 6

Есета на различни теми

Дневниците на амазонката - част 7

Доматът

Копнеж

Любовта му

Моята история

Раздяла

Приятелство ли...

Молитва

Да дадеш от сърце

Мъжът е този, който избира жената, която вече го е избрала

Благослов

Истински

Кошмар

В моя солипсистичен свят...

Грозната истина

* * *

Равновесие

Защо не пиша?

Вече без страх!

Любов по време на криза

Нощ край реката

Кокиче

Любов ли е?

Основополагаща мисъл на Порфирий Иванов

Делителна точка

Поглед

Дъжд

Научих, че...

Моментно падение

Вдъхновение

Искам... да забравя очите на любовта!

Дори разбито, сърцето ти все още тупти!

Стига толкова минало

“Щастието и безсмислието са две деца на една и съща земя” Албер Камю

Мисли в клетка

Мечтата и чашата на страданието

Пролетно почистване

За поета

Истинската болка

Свобода

Опашка