Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

Зарежи стария, пробвай новия

Включваш телевизора. На екрана има черно-бяло изображение на жена между 30-те и 40-те, която изглежда посърнала като млада напъпила овошка след преминаването на урагана Иван. Тя е рошава, със торбички от Билла под очите, изглежда даже още по-състарена от отчаянието си. Глас зад кадър Ви казва: "Вече ...

rhinswind

Есета

1.7K

Драсканиците на една луда

Луда съм. Наистина е така. Е да, не съм регистрирана, нито диспансеризирана в лечебно заведение, но определено съм луда. Така мислят хората. Всъщност не хората – мъжете. Луда съм, защото казвам каквото мисля, защото не ми пука за последствията, защото знам какво искам всъщност. Да, наистина го знам, ...

katerina6

Есета

3.1K 1 3

Среднощни мисли

Малко думи, много истина... От известно време в ума ми се въртят мисли, мисли за самотата, за отчаянието, за безнадежността. Самотата е много относителна. Можеш да бъдеш сам и да се чувстваш пълноценен и неразрушим, но когато се чувстваш сам сред хора и не само сред хора, а сред своите приятели, сем ...

mania4kata`

Есета » Лични

2.2K 1

Забогатяване

Една жена прочела в някаква книга, че нашите мисли се материализират. Авторката на книгата майсторски описвала процесите на проявление, чрез примери от своя живот, както и от живота на свои приятели. Също така, авторката на книгата предложила един метод, чрез който желанията ни се сбъдват. Той бил с ...

dyx

Есета » Други

2K

Пътуването

След сутрешната доза от около един тон кафе и коктейл от витамини, мозъкът ми изпрати съвсем лек, даже по-скоро скромен (извинявам се за повторението на срички) сигнал към очите ми, които ме изправиха пред приятната утринна гледка на София, която точно тая заран бе решила да прилича на картина, нари ...

rhinswind

Есета » Социални

2.4K 2

Мъжете ни български

Жената се разплаква. Пред всички на масата. Срещу нея е крушката и очите ù блестят. Наближава полунощ. Навън в градината сме. Зад нея е мракът. Тя говори. Клепачите ù често трепват и обират влагата. По лицето ù няма сълзи, само в нея до дъното на душата ù. До мозъка. До костите, до последната ù женс ...

StefkaGaleva

Есета

1.3K 1

Купува се, краде се, няма се

Има поне три вида жени, в зависимост от начина за придобиване. Някои се купуват. Това са евтините жени. Други се крадат, това са глупавите. Трети се отдават под наем - общите.
За евтините, знаем как стоят нещата - влизаш в чалга дискотека и фиксираш готините мацки (тия, дето приличат на кукли, когат ...

bet365

Есета » Други

1.4K

Моето време

Пак е рано, аз пак съм седнала на оня праг от теракот между банята и така наречената кухня-коридор, и чакам да се свари кафето. Тихо е. Много е тихо навън. Тъмнината леко прозира, уличните лампи още светят в нощен оранж. Чета вестник. Чета едно интервю, по-точно препрочитам го.
- Любим писател – Рем ...

StefkaGaleva

Есета » Други

2.5K 3

Ако знаех..

Ако знаех, че това е последният път, в който те виждам - нямаше да отделя поглед от теб.
Ако знаех, че това е последният път, в който те прегръщам - нямаше никога да те пусна.
Ако знаех, че това е последният път, в който те целувам - нямаше да отлепям устните си от твоите.
Ако знаех, че това е после ...

Gretelina

Есета » Любовни

4.5K 6

Заради самото изкуство

Забележка: Знам, че не всички харесват групата, за която пиша, но това е за техните фенове. Написано е по молба на мой приятел, който жадуваше да прочете нещо за тях от мен. Заглавието казва всичко. Това е просто изкуство, както всички други и не бива да търпи какъвто и да е вид дискриминация.
Новия ...

bell

Есета » Други

1.9K 2

На учителя - с тъга

Навярно всички си спомняте оня стар култов филм от "тоталитарните" времена "На учителя с любов", в главната роля с Сидни Поатие. Първият актьор, дошъл от гетото и успял да спечели "Оскар", в този филм, сниман през далечната 1967 година играе учител в едно училище в покрайнините, който с триста зора ...

Bardejov

Есета » Философски

3.9K 3

Един грък

Един грък ми чете поезия. Стихове ми чете. Собствените си стихотворения. Аз го слушам с наслада. Искам даже да му се извиня за недоверието в началото. Хубав стих, прекрасен стих, невероятно трудно се пише. Не очаквах... мъжът е над 40, малко пълен, тромав дори изглежда, личи, че е интелигентен, но н ...

StefkaGaleva

Есета » Граждански

2K 1

Безкраен кошмар

Леко притварям уморените си очи. В съзнанието ми изплува за пореден път твоят образ. Цялата настръхвам, сърцето ми се свива. Едвам вдигам отпуснатата си ръка и дърпам от горящата цигара. Не само дробовете, но и душата ми се изпълва с мрак. Отново виждам усмихнатото ти лице, вперил поглед в нея, жена ...

aneliy

Есета » Любовни

2.2K 1

Клонинг

КЛОНИНГ
Тайната на новия век е клонинг. В тайни лаборатории, в тесни дълги епруветки, стъклени, прозрачни, разклатени клетки. Хората умират в зората на новия век. Остават клонингите. Био, био, био машинария. Дигитални, виртуални. Гладки и безчувствени. Заледени. Навярно умни. Ненужно умни. Фотоклетк ...

StefkaGaleva

Есета » Лични

2.1K

Нищо

Нищо не ми остана. Разбираш ли? Всичко ти дадох! Без дори да се замисля. Всичко! Сега съм странно празна - без теб, без половинката, която да ме прави цяла. Без днес и без утре. Без надежда. Без цел. Просто нищо... И затворена в изпразненото пространство на самотния ми свят, крещя. Крещя тихичко, бе ...

komarigova

Есета » Лични

2.9K 4

"Екзистенциализмът е хуманизъм" (коментар)

По време и след Втората Световна Война екзистенциализмът като философско течение, и дори начин на живот, придобива широка публика из Франция и цяла Европа. Но съответно, като всяко, да кажем, нашумяло и предизвикващо множество въпроси със своята същност течение, то бива оплювано най-вече от християн ...

pinky6000

Есета » Философски

9.1K 4

Дори да не можеш да го видиш

Събуждаш се сутрин и усещаш топлината на слънчевите лъчи, въпреки че не можеш да ги видиш. Усещаш аромата на горещото сутрешно кафе, въпреки че не можеш да видиш образа на размитото си отражение в чашата...
Разхождаш се по плажа и усещаш студения зимен бриз, който се плъзга по цялото ти тяло, въпрек ...

bobit0o

Есета » Социални

1.9K 2

Момчето под нас

Момчето под нас
21.11./02 ч./неделя
На звънеца е изписано”SOBIESKI”. Натискам го. Отвътре никаква реакция. Лампата на стълбищната площадка угасва, търся ключа, светвам. Натискам отново звънеца. Вратата се отваря – желязна е, зад нея русо момиче ме гледа.
- Добър вечер.
Момичето продължава да ме гледа. ...

StefkaGaleva

Есета » Други

1.4K 2

Нищо, написано по време на депресия

Нищо, написано по време на депресия
Гледам него през прозореца и се чудя как ли живее, затрупан и задушен от толкова много многости.
На края на филма ми ме питат: „Защо остави всичките тези грешки?“ Отговарям: „Все пак животът продължава със своята безпочвена непосредствена радост. Капка по капка“.
...

UGLY_BOY

Есета » Философски

1.8K 2

А сега накъде?

Аз съм празен лист. Празен – без нито една дума, без нито един знак по мен. Аз съм празен лист и път за себе си не виждам… Но все пак чакам. Чакам като прикован към пристанището кораб, който никога повече няма да бъде изкаран в открито море. Чакам… някой да ме намери, да ми подари поне един знак… за ...

gall

Есета » Лични

3.8K 2

Рожденият ми ден

Днес е рожденият ми ден. Влизам в банята и пускам силно топлата вода.
Готова съм да се разплача. Плача.
Дълго и самотно плача. Дори ми се иска само да плача.
После изписвам върху изпотеното кръгло и старо огледало Ч Р Д и без
абсолютно всякакво желание цифрите 4 и 5. Пиша ги дълго и старателно и ...

StefkaGaleva

Есета » Лични

3.1K 4

Игра на ротативка

Плаче ти се и ти се пише. Живее ти се и ти се умира едновременно. Гледаш долната страна на листенцата на зеленото растение, което е обърнато към прозореца, а не към теб, и разбираш: то има повече нужда от светлината, отколкото от твоето присъствие. Хубаво е, че не му пречиш и дори му помагаш, когато ...

Ладида

Есета » Други

2.2K

Нищо 2

Нищо 2
Изключен съм от света. Край злощастната ми глава не се въртят антени и приемопредаватели. Светът нищо не губи от моето изключване. Би следвало аз да губя, но аз печеля. Печеля облагородяващата му липса. И когато ме притиснете до стената с намерението да ме разстреляте или окайвате (все едно к ...

UGLY_BOY

Есета » Философски

1.6K 2

Целувката

Целувката
Навън заваля. Умълчахме се и двамата, седнали един до друг на малкия диван. Телата ни се доближиха съвсем от само себе си. Някак си залепнаха странично. Едновременно задишаха. Кап-кап. Кап-кап. Дъждът намокри двете ни тела. Нямо кино. После, после... Притъмня. Той протегна двете си ръце, п ...

StefkaGaleva

Есета » Лични

1.8K

Приказка, наречена България

Приказка, наречена България
Имало едно време една страна България... Страна с вековна история, славно минало, мизерно настояще и неясно бъдеще. Така започват повечето приказки и може би очаквате да чуете подобна такава, нали? От онези обикновените, със щастливия край – с бляскави герои, с красиви ху ...

Manov88

Есета

3.1K 1

Какво е любовта?

Винаги съм се питала какво е любовта...?
И все още не мога да намеря отговор, понякога тя ни кара да летим от щастие,
но друг път адски боли, боли толкова много, че целият изтръпваш и вече не чувстваш нищо.
Всичко ти е все едно, дори и това дали ще си жив, или не. Тази болка не може да се опише с ду ...

silvi84

Есета » Любовни

2K

Децата, които бавно порастват

Децата, които бавно порастват
И натежават бавно в златисти класове
Оформят леко медни, топли коремчета
Жълто-хладни сутрин
Медно-меки вечер ...

Milimili

Есета

1.6K

Ъгъл на забрава

Здравей!
Хей, на теб говоря, да, ти, същата, какво правиш там в онзи ъгъл, за бога, стани, махни се оттам - нима не знаеш, че това е мястото, където забравата, самотата и тъгата се прокрадват лесно в сърцето ти, това е ъгълът на безпомощността, който пречупва човешката воля и те прави по-слаб от най ...

Manov88

Есета

1.5K 2

Достойнството и истината да си българин днес

България е едно малко парче от рая. Достойно ли е обаче да си българин днес? Имаме хилядолетна история, с която се гордеем, култура със световен принос и силна кръв.
Но истина е, че днес живеем в трудно време. Животът в България е сив и труден. Нямаме нужната подкрепа и закрила от държавата ни. Няма ...

GeriiLyY

Есета

8.7K 3

Писмо

П И С М О
До Зоя Петрова и Александра Бенер, по повод публикуването на писмата им в книга.
Благоевград - Германия
Здравейте, Зоя, Александра!
Четох и плаках, плаках и четох. А сега пиша и плача, продължавам да плача и пиша. Животът наистина е тъжен. И труден. И то много. Не успеем ли ние самите да с ...

StefkaGaleva

Есета » Други

1.5K 2

Реално и виртуално - „Битието е навсякъде” –Жан-Пол Сартр

Човекът е между безкрайно малкото и безкрайно голямото, а нашият живот между миналото и бъдещето. Човек се преплита между виртуалното и реалното. Виртуалната реалност обозначава нереалния свят, фантазиите ни, които пресъздаваме, когато гледаме в очила,
т.е. компютърът прави виртуалното реалност. Все ...

perito

Есета » Философски

11K 1 2

От "Съкровищата на Валкирия". Разговор между Мамута и Иван Афанасиев

Разговор между Мамута и Иван Афанасиев -
преводен текст от “Съкровищата на Валкирия”, втора книга
Представям на вашето внимание един преводен текст от книгите “Съкровищата на Валкирия” на Сергей Алексеев. В дадения откъс е приведен един разговор между двамата приятели и колеги: Мамута (Александър Ру ...

Лесничея

Есета

2K

Без заглавие

В таз тъма седя сама,
чакам те да дойдеш у дома.
Вън вали проливен дъжд.
Гръм и вятър люто карат се,
а за хората не мислят, ...

alenaroza

Есета » Лични

1.6K 1

Моят Ментор

МОЯТ МЕНТОР
Толкова много ми липсваш! Само да знаеш колко много ми липсваш... Сега, когато аз съм голяма, теб те няма... а си ми нужен. Просто си ми нужен, точно сега, когато ми е най-трудно... Търся те, а теб те няма... толкова много ми липсваш!
Не знам защо, но като малка ме беше страх от думата „ ...

StefkaGaleva

Есета » Философски

1.5K

Орисия

ОРИСИЯ
(есе)
Човекът, любовта, родът, времето - една съдбовна среща в разказа ‘’Дервишово семе‘ ’на Николай Хайтов.
Човекът и родът...
Голямото дърво на човешкия род и клончето - човекът. ...

skarleta

Есета » Други

2.7K 1

Наблюдението

Искам да ви предам едно свое наблюдение, което, надявам се, да помогне.
И така, преживях напрегнат ден и единственото ми желание беше да се успокоя и да релаксирам съзнанието си. Това най-лесно ми се отдава, като отида на минералните извори в града ни. Известно време в хубавата вода ме балансира отв ...

dyx

Есета » Други

1.3K

Светлината

Светлината
Потънал в мрака, той търси своя път,
но неизменно с него върви и светът.
Сам срещу всички върви той, стреми се към вечна победа над Тъмнината,
той търси покой, ...

alenaroza

Есета

1.6K

Маски

МАСКИ
Маската е жизненоважна за нашето съществуване. Тя се използва от всеки, без да са от значение възрастта, външността, характерът, навиците. Всеки носи маска. Всеки го осъзнава, но се опитва с всички сили да докаже обратното – той/тя не носи маска, просто е такъв/такава. “Аз съм истински/истинск ...

Dessislawa

Есета » Философски

5.5K 2 5

Има ли желание, има и начин!

А може би всичко е просто доза инат и гордост?
Докъде стигаш... как свършва всичко, ако гордостта и инатът се срещнат и препречат пътя на желанието и действието? Остава ли желанието по-силно...? Дали гордостта убива всички чувства, а инатът възпира всички действия?
Какво се случва, когато вместо да ...

migli4kite

Есета

7.2K 1 1

Де е България

ДЕ Е БЪЛГАРИЯ
Все някога идва ден, когато неизбежно си си задаваме въпроса: ’’Какво е за мен родината? Къде е България?’’
Различни хора - отговори – много...
За мен България – това е нашата природа, нашето минало, героите ни, езикът ни - всичко онова, което човек цени и обича, което му е родно и скъ ...

skarleta

Есета » Други

7.9K 4

Есета на различни теми

Зарежи стария, пробвай новия

Драсканиците на една луда

Среднощни мисли

Забогатяване

Пътуването

Мъжете ни български

Купува се, краде се, няма се

Моето време

Ако знаех..

Заради самото изкуство

На учителя - с тъга

Един грък

Безкраен кошмар

Клонинг

Нищо

"Екзистенциализмът е хуманизъм" (коментар)

Дори да не можеш да го видиш

Момчето под нас

Нищо, написано по време на депресия

А сега накъде?

Рожденият ми ден

Игра на ротативка

Нищо 2

Целувката

Приказка, наречена България

Какво е любовта?

Децата, които бавно порастват

Ъгъл на забрава

Достойнството и истината да си българин днес

Писмо

Реално и виртуално - „Битието е навсякъде” –Жан-Пол Сартр

От "Съкровищата на Валкирия". Разговор между Мамута и Иван Афанасиев

Без заглавие

Моят Ментор

Орисия

Наблюдението

Светлината

Маски

Има ли желание, има и начин!

Де е България

Опашка