Кошмар
Събух обувките си! Тръгнах по ситния, златен през деня, но сребрист сега - на лунната светлина - морски пясък. Времето сякаш беше спряло. Водата беше така гладка и черна... черна като очите, които ме преследваха в съня ми... сън, който се повтаряше нощ след нощ. Сън, а може би кошмар, сл ...