625 резултата
НИКИШКИНИ ТАЙНИ
1
Къщите-колиби не искали в гората да живеят, бягали от там, но видяли - няма накъде да се бяга, спряли се изплашени, на купчина се събрали, гледат на морето в захлас... Тясно е разположено селото! По тесните улички кънтят крачките на хората по дървените пътеки-мостчета. Отдалеч се ч ...
  68 
Пренебрегая словесами,
Жизнь убеждает нас опять:
Талантам надо помогать,
Бездарности пробьются сами.
1962 ...
  83 
СТРАННИКЪТ
1
Вървеше отстрани на шосето, гледайки в далечината, там, където над поредица от хълмове стояха сбити на куп летните облаци. Срещу него силно биеше вятърът, раздухвайки меката, обгоряла на слънце брадичка. Очите му сълзеха, той ги триеше с мръсния, загрубял пръст, пак, не мигайки, гледаше ...
  162 
Свадбата беше в самия си разгар. Младоженците бяха отдавана отведени в друга къща, бяха пропяли първите петли, хармонистът все още свиреше, и дървената къща трепереше от ситното тропане, ослепително и горещо светеха пет лампи, и на прозорците все още висяха неуморните младежи.
Много нещо беше изяден ...
  124 
Това стихотворение е част от поемата „Реквием”, имаща за основа личната трагедия на Ана Ахматова: Нейният син Лев Гумильов (син на поета Николай Гумильов, разстрелян през 1921 год. по скълъпен процес) е на три пъти арестуван – през 1935 г., 1938 г. (лежи в лагер за 5 години) и 1949 г. (осъден на раз ...
  146 
УСТАЛОСТЬ
Елена Курелла
Тебе так душно, скучно и темно –
Ты слышишь только вен своих биенье.
Посмотришь в запотевшее окно... ...
  140 
ИЗГРЕВ
Слънцето изгрява над широкото поле.
Първи слънчев лик проблясва, погледни.
Като с кука невидима нагоре
го дърпат – полукръг е вече, гледай, ти. ...
  145 
МЕЧОКЪТ ТЕДИ
(продължение)
9
Един път Теди се натъкна на неголямо овесено поле посока селото, в гората, около стар изоставен път. Той веднага разбра, че тази растителност на полето, не си расте от само себе си, а е свързана с човека.
Теди се поразходи по края на поляната. Овесените метлички го гъдел ...
  158 
Мислех да публикувам този превод към 1 април т.г. по случай три години от смъртта на поета. Не зная как точно стана, че пропуснах датата, за което съжалявам, но ще се опитам да поправя грешката с един месец закъснение. Кой съм аз, че да давам оценки, но за мен той беше може би един от най-великите и ...
  167 
Топъл вятър задуха
Топъл вятър задуха. И рано събудих се аз.
Лежех си в леглото, блажено, една втора час.
Пикап до рекичката виеше диво.
Калта го бе вкарала в плен неочакван. ...
  158 
Казаков Юрий Павлович
Мечокът ТЕДИ
1
Големият кафяв мечок се казваше Теди. Другите животни в цирка също имаха имена, но Теди никак не можеше да ги запомни и постоянно ги объркваше и само своето прозвище знаеше твърдо, винаги се отзоваваше и се приближаваше, когато го викаха, и правеше това, което му ...
  181 
ЕПИЛОГ
Според мен, пътят към смисъла на живота, ми беше показан нагледно от Рада, когато ме беше помолила да доплувам с нея до камъните с мидите и рапаните. Първоначално се опасявах да плувам с нея, тъй като разстоянието до камъните беше голямо, а да плувам добре не умеех. И това беше страх не живот ...
  136 
ГЛАВА 13
РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПОСВЕЩЕНИЕТО
Колко време съм седял в това положение не знам. След известно време осъзнах: тайнството свърши, време е да тръгвам.
Видях пред себе си добре спрегнати моите дрехи, неизвестно откъде донесени. След като се облякох, слязох долу. Там беше само Дана. Като ме видя тя ...
  183 
ГЛАВА 12
ПОСВЕЩЕНИЕ (завършек)
- Не се движи, и затвори очи, - чух глас зад себе си.
Изпълних указанието и замрях.
- Моето име е Кази. Името „Кази“ означава „разказвачка“. Сега на тази дума по-подхожда друг термин – „гадателка“. Аз мога своите да предавам с думи видения си. И да ги донасям до Пръсте ...
  145 
ГЛАВА 12
ПОСВЕЩЕНИЕ (2)
След известно време около мен стана тъмно, като че намалиха яркостта на светлината, а когато стана светло пред мен стоеше Воля. Това стана като че по чудо, тъй като не беше възможно да се намали яркостта на осем свещи, горящи по периметъра на стаята.
- Казвам се Воля. Името г ...
  133 
Коледна приказка
Александър Куприн
Превод от руски език: Георги Карадобрев
В затънтения гъсталак на старата мрачна гора, току над сивите, обрасли с мъх буци на блатото, се издигаше бор. Слънцето почти никога не поглеждаше към това влажно място. Още от малко коренче, лишен от живителна топлина и свет ...
  149 
21 март – Световен ден на поезията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ПОЭЗИИ
Борис Пастернак
Это – круто налившийся свист,
Это – щелканье сдавленных льдинок. ...
  193 
ГЛАВА 12
ПОСВЕЩЕНИЕ_1
Дана стана, приближи се до мен и, протягайки ръка, рече:
- Хайде, скъпи, ела с мен!
Станах, тя ме хвана за ръката и ме заведе на втория етаж. ...
  158 
ГЛАВА 11
ВИЛАТА
Един ден Дана ми се обади:
- Доколкото знам, скоро ще бъде рожденият ти ден? - попита тя, знаейки много добре, че след седмица ще навърша двадесет и три години.
- Да - потвърдих. ...
  145 
ВОЛШЕБНЫЙ МЕСЯЦ МАРТ
Нинель Долговязова
Волшебный месяц март, ты снова на пороге,
В сиянии лучей - дыхание тепла.
Слезой растает снег, уйдут зимы тревоги, ...
  170 
ГЛАВА 10
ДАНА
Зимата на 1989 г. се приближаваше към своя край. Късно вечерта, връщайки се у дома, след занятията в института, стоях в очакване на автобуса и видях пийнала компания, която задяваше момиче, минаващо отстрани. Момчетата бяха в добра физическа форма. Уверени в безнаказаността си, те бяха ...
  132 
ГЛАВА 9
СЪБУЖДАНЕ
Когато се събудих, беше вече светло. "Защо вéстите* (*вéсти - жени, които могат да ведат, т.е. да знаят нещата отвътре) не ме извикаха да посрещаме слънцето?", - помислих си аз и погледнах към техния лагер. И, о ужас - палатките ги нямаше. Не може да бъде, сигурно се шегуват с мен. ...
  140 
* * *
Изыде сеятель сеяти семена своя
Свободы сеятель пустынный,
Я вышел рано, до звезды;
Рукою чистой и безвинной ...
  188 
ГЛАВА 8
СЪН
Събудих се от един слънчев лъч, който докосна лицето ми. Отворих очи. Нямаше никой до мен. Вчера вечерта Рада легна мълчешком в леглото ми. Не се учудих, беше неин ред да спи с мен. Затворих очи и веднага изчезнах в тъмнината на съня. Имах усещане за бесен полет в пълна тъмнина. И ето, о ...
  157 
Слънцето клонеше към хоризонта. Рада седеше близо до пътеката, обърната към залеза. Настаних се малко вдясно от нея.
Седях, гледайки към огромния златен диск на слънцето и усещах как в дланите ми, обърнати към Слънцето навлиза топлина.
Имах въпрос и той изплува. По-рано не можех ясно да го изразя, н ...
  172 
Махай се, сеячо,
сеещ свойте семена!
Сеяч на свободата – пустинен,
излязох тъй рано – по звезди.
С десницата чиста, и невинен, ...
  277 
На 2 февруари се навършват 77 години от края на Сталинградската битка която обръща хода на Втората световна война. Доста търсих стихотворение за превод по този случай, прерових близо 200 – военни и следвоенни, но някак си не успях да харесам – твърде много патос и ненавист към врага имаше в повечето ...
  310 
ГЛАВА 6
РАДА
Денят започна точно като предишният. Радостно, весело, рано, без ни най-малкото желание да полежа след нощния сън.
След като се изкачихме на планината и посрещнахме слънцето, Рада се приближи до мен и, като ме гледаше съсредоточено в очите, каза:
- Е, Малък, дойде и моя ред - днес е моя ...
  234 
Домът му океан е, любовта му – животът,
не завижда на птиците, летящи високо.
Слънце е златото, перлите – пяна, розови вълнѝ.
Като розови сънища са изживените дни.
Където искаш заплувай, ако някой повика те, ...
  230 
Мъжът беше на около тридесет години. Съдейки по тена, той не почиваше тук дълго. И, страхувайки се да се изгори, той се скрил от слънцето на сянка.
Влязох се във водата и, като постоях малко, излязох и легнах недалеч от човека. Влада, за да не ме смущава с присъствието си, се намираше на около дваде ...
  289 
НАДПИСЬ НА СТЕНЕ БОЛЬНИЦЫ
Вот здесь лежит больной студент;
Его судьба неумолима.
Несите прочь медикамент:
Болезнь любви неизлечима! ...
  230 
ГЛАВА 4
ЛАДА
Лада стана, отиде зад палатката и изнесе две празни туби за вода. С привидно учудване на лицето си, тя каза:
- О! И водата ни се е свършила!
- Трябва да отидем за вода, - заключи Влада. ...
  226 
Оригинален текст
ГЛАВА 3
ИГРА
Быстро и тихо наступило утро. Пока я готовил себе завтрак, солнце выползло из-за гор и начало свой дневной путь. Я сел с чашечкой кофе лицом к морю. Почему-то море и кофе каким-то странным образом контрастировали в моём сознании, а здесь я объединил их, что родило стран ...
  242 
КИРДЖАЛИ
В степях зеленых Буджака,
Где Прут, заветная река,
Обходит русские владенья,
При бедном устье ручейка ...
  302 
КЪМ МОРЕТО
ГЛАВА 2
Оригинален текст
ГЛАВА 2
К МОРЮ ...
  215 
Законът на творчеството
автор: Вера Половинко
превод: Красимир Тенев
Расне стихът в нас, подобно на бебе…
В мъки се ражда, звънлив е гласът му. ...
  369  12 
ГЛАВА 1
Придатък
През 1986 г. бях освободен от съветската армия и се потопих в цивилния живот, който така ме привличаше по време на моята служба със своята свобода, и своите възможности. Но, пред мен имаше задачи, които трябваше да бъдат решени, а основната от тях беше - на какви средства да живея. ...
  237 
Музика – Евгений Дога,
"Валс" от филма
"Мой ласкав и нежен звяр".
Текст – Сергей Алиханов
Аз съм с теб, но далеч... ...
  263 
В „Пръстенът на вещиците“, на Черноморското крайбрежие, в Крим, героят е въвлечен в "играта" от вестите* (* вéста - жена, която има способността да вéда, т.е. да знае безпогрешно нещата, бел. прев.) - представителки на ведическата цивилизация. Събитията се развиват напълно неочаквано за него, и игра ...
  210 
КРАЙ на книгата
Оригинален текст
ЭПИЛОГ
Я являюсь таким же человеком, как и большинство людей, населяющих нашу планету. Но передо мной стоит задача донести мудрость ведической цивилизации до нас с вами. Будь я святым, божественным, то не смог бы общаться с вами. Меня невозможно было бы понять. Мы го ...
  192 
Предложения
: ??:??