Преводи от руски на български
Руската литература има дълга и силна връзка с българската култура. Тук са публикувани авторски преводи от руски на български — поезия, проза и песенни текстове от преводачите на Откровения.
Пари за Мария. Валентин Распутин
Пари за Мария
Кузма се събуди от това, че кола на завоя заслепи прозорците с фаровете си и в стаята стана съвсем светло. Светлината, поклащайки се, опипа тавана, спусна се по стената надолу, зави надясно и изчезна. След минута утихна и колата, отново стана тъмно и тихо ...
Как да станем щастливи (Жена, семейство, любов) - К. Шемелинин
Момичета от непълни семейства
Пълно семейство – това е семейство, където има мъж (съпруг, баща, дядо, брат и т.н.), който демонстрира мъжка линия на поведение, а майката на детето проявява женска линия на поведение.
Еле ...
Ислям – Николай Гумильов
В кафето нощно мълком пиехме кианти,
когато влезе и поръча шери бренди
висок и с побеляваща коса ефенди,
враг зъл на християните из цял Леванте. ...
Черният камък на Кааба – Иван Бунин
той бе с неизразима белота
на цвят от райските поля блажени,
на сняг планински в ден от пролетта.
От Гавриил духà – за Авраама ...
Альоша Безконвойни. Василий Шукшин
Алеша Бесконвойный
Василий Шукшин
Его звали-то не Алеша, он был Костя Валиков, но все в деревне звали его Алешей Бесконвойным. А звали его так вот за что: за редкую в наши дни безответственность, неуправляемость. Впрочем, безответственность его не простиралась беспредельно: ...
Обичах ви – Александър Пушкин
да тлее още в мен – под пепелта,
но нека повече не ви тревожи;
не искам с нищо аз да ви смутя.
Обичах ви безмълвно, безнадеждно – ...
Николай Рубцов — Ще скачам с коня си аз по хълмовете на отечеството ни заспало
Оригинален текст
Николай Рубцов — Я буду скакать по холмам задремавшей отчизны: Стих
Я буду скакать по холмам задремавшей отчизны,
Неведомый сын удивительных вольных племён! ...
Безмълвна нощ, не чувам хора... – Давид Бурлюк
Пространства зимни в хладен мрак.
Тук буря трупа от простора
разкошни гробници от сняг.
Под лампите, де с тропот шумен ...
През деня – Елена Гуро
смеят се със сочна свежест.
Като трепкащи парички светят, вият се,
в сянката помръдват тайнствени създания.
Сенките рисуват по листата шарки. ...
Природата е сфинкс – Фьодор Тютчев
при изпитания тя взема дан.
Напразно с нея водим бран –
загадката химера е навярно.
Федор Тютчев ...
Вместо епилог – Юрий Левитански
след оня праг и след чертата строга?
А после фабула ще има друга
и нов ще бъде после епилогът.
Не пренебрегвайки сюжета минал, ...
Пази ме, талисмане мой… – Александър Пушкин
пази ме в дни на гнет и мъка,
в дни на смиреност, на разлъка:
получих те сред скърби рой.
Когато се надигнат с вой ...
Вълк – Марина Цветаева
няма лошо, братко вълк!
Тя издъхна, тази дружба:
дар не съм ти, а съм дълг.
Хващай друм след друм разкалян, ...
Съкровища на дъното открих... – Едуард Багрицки
сребро безмълвно в пясъчни жалузи.
От дълбините стъклена медуза
протяга пипала за допир тих.
Вгради скръбта ми в плъзгавия воден фриз, ...
Гердан – Валерий Брюсов
миг не смеят да проспят –
златни, светещи мъниста
на сребрист конец редят.
Бисер едър, бисер малък ...
Парка, бъбреща неясно – Валерий Брюсов
страшна в прашна самота…
Но какво вещае тя?
Горест? Милост ли? Опасно
звуци в тъмнината раснат – ...
„Парка, бъбреща неясно“ – Инокентий Аненски
изпълваха ги с трепет нежен –
към лунния простор безбрежен
духа зовяха да лети.
Измъчваха ме с рой копнежи ...
Стихове, съчинени нощем по време на безсъница – Ал. Пушкин
само мрак и сън досаден
с хода монотонен, хладен
на часовника: тик-так!
Парка, бъбреща неясно, ...
Мъдрости 2 по Бърнард Шоу.
2. Танцът е вертикален израз на хоризонтално желание.
3. Омразата е отмъщението на страхливеца за страха, който е изпитал.
4. Нямаме право да консумираме щастие, без ...
А после? Ръцете безсилни са морни, сломени… – Александър Блок
и хладната вечност се вглежда в помръкнали взори.
И мъките стихват. Било то и мъки неземни –
напразно! Аз виждам как шества нощта с тиха горест.
Изминало пътя свой, слънцето в залез угасна. ...
Бесове – Александър Пушкин
и невидима луна
през снега прелитащ свети –
мътна нощна пелена.
Нося се по степ широка, ...
Издигнал съм си паметник неръкотворен – Александър Пушкин
не ще обрасне пътят хорски там с трева,
от стълпа Александровски, с вид непокорен,
по-горе ще виши глава.
Не ще умра – духът ми в лира тънкострунна ...
Край! Решено е безвъзвратно...
Аз напуснах тез родни поля.
И звънят тополите пак, но
Дъжд последен над мен се изля.
Моят дом без мен прекатури се, ...
История за Котка и Човек (алтернативен финал)
Маса със странни ампули, таблетки, вода.
А на перваза Писанка доволна си дреме -
Тук е Човекът, и мина отдавна студа.
Същите прашни прозорци, позната походка, ...
Кой съм аз?
В този нов, чудесен свят!
В прекатурената стая
Нощем две очи блестят.
Докато не си изпатя, ...
За Котараците и Нощта
В топъл летен полумрак,
И от мисли за закуска
Се събужда котарак.
Хич животът не е лесен. ...
Котаракът Педро
И спяха постаменти и монументи,
Но нямаше за котките прегради -
Те търсиха романтика в нощта.
Навряла във ушите топки с вата, ...