Човек
Тази вечер за първи път през живота ми до мене седна истински изстрадал добър човек, с когото си поприказвахме като хора, които често се виждат.
Нито изцапаните му дрехи, нито тъмните му зъби ми направиха впечатление, а самият той, който се смееше истински от душа и сърце със смеха и усмивката ...

В сенките е по-студено от студената зима,
мраз довяват с буреносен леден дъжд,
мен и ураганите ме бият със плесници,
а в сърцето болката ми е изсъхнал стрък.
През ехото едвам намирам тясната пролука, ...

Есен – сезонът на равносметката от жаркото лято. Времето, в което обръщаме поглед към себе си, към дълбините на душата. Моментът, в който притихваме и даваме воля на скрития глас в нас и на всичко, което той е искал да ни каже по-рано, но не сме имали време да го чуем. Златната есен, която опиянява ...

Моята любов ще те засипе.
Говорѝ, говорѝ...
И аз говоря.
Това, което не казваме
е сойка, която лети. ...

(la versione italo-portoghese di “Chega”)
------------------------------------------------------------------------------------
Гая - Спокойствие
(италианско-португалската версия на „Пристига”)
--------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Врабец трепери, леден вятър с дъх от скреж ,
душицата му птичата до дън смразява.
Облещена от студ е вълчата Луна,
снегът боде до кръв - куршумени зърна,
прекрасно време. Бяла смърт да избереш, ...

— Мамо, какво е
„отровна усмивка“?
— Прикритото, чеденце,
зло е...
— Мамо, какво е ...

Мое мъничко момиче,
мое красиво дете,
прости ми, че още те нямам,
че не те държа в ръце.
Зная, чакаш дълго ...

Малката сладурана... ще я изтъргувам добре. От кога мистър Смит ми е замрънкал за нещо свежо. Ееее, свежа е…млада, гъвкава, хубава…ще я хареса. Иска я за два дни, за целия уикенд… Ок,ок …ще плаща. Само да не изчезне малката, както последното момиче…още я издирват…ммм и да не ми натресе някои неприят ...

Те, висшите закони на душата, развиват се неспирно всеки ден.
Понякога се губим в тъмнината, където сме на болката си в плен.
Понякога намираме утеха в познатите на всекиго дела –
даряване на шанс или на дреха на някого, премръзнал на студа.
Понякога душата ни се лута и дните си отиват като дъжд. ...

Понякога си мисля, дали, ако бях завършила медицина, както мечтаех от малка, животът ми щеше, да се развие по друг начин или щеше, да бъде, същия. Още от малка, си играехме с моите приятелки на лекари, медицински сестри, полагахме особени грижи, са децата(в случая малки шишенца) измервахме температу ...

Няколко бягства… с ненужни мъже!
Такъв е животът: Игра на въже!
Но с мен се получи, не точно така:
Избягах веднъж - и със мъж - будала!
Още го помня сред зимния ден: ...

Падат снежинките обезкрилени
с плач в декемврийския ден.
Мисли – завихрили дъх, обледени –
тръгват към спомен зелен.
Искаме нашето, жаркото лято ...

От хоризонта слънцето възкръсва,
и нежно светлина любовно ръси,
усмихнато целува утринта.
Последните листа отронва есента,
а вятърът се втурва да ги гони, ...

Видя го на спирката. Висок, слаб и леко хърбав. Беше превит на две от студ. Обличаше се спортно, с износени дрехи, които не топлеха. Ръцете му трепереха и допушваше старателно поредната цигара. Беше мълчалив. Личеше си, че не е в настроение. Тя не го попита нищо. Наблюдаваше и чакаше.
- Тази сутрин ...

Барът беше претъпкан, задушен, светлините блестяха почти яростно, отразяваха се в зелено, синьо, розово по кожените дрехи на танцуващите. Женски коси простираха кичури към светлината на фон на лица, които се намираха някъде другаде. Седнал на червено кожено сепаре, Юлиян, почти като изхвърлен от тех ...

Няколко бягства… с ненужни жени!
Майтап е животът. Тъжен! Уви!
Но с мен се получи, не точно така:
Избягах веднъж - и с прекрасна жена!
Още я помня сред зимния ден: ...

Въздухът, който нахлуваше през отворения прозорец на колата, носеше аромата на лавандула. Аромата на Прованс. От двете страни на пътя се редуваха жълтото море на кантариона и люляковия океан на лавандулата. Високите тополи, от двете страни на пътя, стояха като наполеонови гвардейци на пост. Сен Реми ...

Тя не обичаше неделята. Този ден винаги й носеше усещане за нещо меланхолично, тъжно и недоизказано, като угасващи чувства, които двама души са забравили редовно да подклаждат в камината на своята заедност. Особено трудно й беше в безкрайно дългите неделни следобеди. Тогава се опитваше най-силно да ...

Днес погубват човешкия Дух,
с похвати злокобни следващи власт
подложен на изпит в дните опасни
загубил посоките на своята страст.
Човекът е вече брутално ненужен ...

Казват медитацията е съзнателен сън, а сънят несъзнателна медитация. За мен сънят е нова възможност преодоляваща земните невъзможности. Обичам момента, в който ангелите вземат уморените ми дневни криле и вместо тях яхвам бялото облаче - превозното средство из вечните светли полета. Обичам момента на ...

Моите криле отново ще израснат,
душата ми помни как се лети.
Точно в нея от раните пораствах,
ала тя запомни и колко боли.
Белезите спомени навяват ...

Душата ми пуши своя седми грам.
Без срам в дима облян,
тръгвам сам натам...
Отвъд светлината...
Отвъд тъмнината... ...

Като частици в микромира
ние се отблъскваме, привличаме
а верен път най-трудно се избира
дори да искаме и да обичаме.
А разумът ни гневен не разбира ...

Пейо Яворов
С дружина хайдушка верна, с пушка в ръка,
в гора закрилница пишеше своите слова.
Ти водеше със свойте другари борба,
една борба в полза роду и България. ...

Гао Минг не знаеше за бруталното отрязване на мъжествеността на Яшимара. На пръв поглед това нямаше значение. Но Гао Минг не беше израснал за един-два дни, а беше оцелял много, много дълго време. Познаваше как действаха триадите, познаваше и действията на Якудза. Това беше нещо, което не беше типичн ...

Някога трептяха във душата
и напираха безброй мечти.
Ако можех горе в небесата
да достигна светлите звезди.
Времето минаваше край мене, ...

Зимата е с хиляди сестри
затова е шапка на тояга –
с чудни хали баница върти
та късметите да не избягат.
Слънцето нарамило дарак, ...

Не знам как да ти го кажа,
нямам думи да го опиша,
с топлината на тялото ми искам да го усетиш,
с ласките ми искам да го почувстваш,
а с целувките ми да го повярваш, ...

Скъпият Мелвил
- Хайде да се прибираме, скъпа - обгърнал раменете на съпругата си Мелвил Колинс й се усмихна и продължиха към дома си в зимната декемврийска вечер.
Капитанът наближаващ петдесетте години от своя живот и красивата му млада съпруга Рут Колинс, бяха ходили заедно с няколко скъпи приятел ...

Ще се справим - спокойна бъди,
просто зъби трябва да стиснем,
това са от тези, гадните дни,
през, които в живота трябва да минем.
Моя ранима и крехка душа, ...

Прах по пръстите.
Трънливите.
Жестоките.
Които за пореден път
посягат към острието. ...

Незримо зрънце в хладната земя,
от хиляди очи дълбоко скрито.
Расте и хубавее кротко под леда,
а песента му с вятъра се сплита.
Прикрита тъжна и ограбена душа, ...

Когато закарфичиш прашни думи
в реверите на глъхнещия ден,
протрузия усетил помежду ни,
отслужиш панахидата за мен,
ще впрегна всички нервни окончания ...