На нощта ѝ отива да има звезди,
на Луната – до край да пълнее,
на морето – игриви, пенливи вълни,
на дървото – сто птички да пеят.
А на мен ми отива да имам крила, ...

Със септември във вените, с есен в кръвта,
този град непрестанно сънува...
От някъде набъбва доброта
и в охрата на утрото изплува.
Не искам този свят да се изгуби ...

Усещам го, че лятото е близо,
по мисъл се изкачва тъй свободно,
по изгрева в морето рано слиза,
изкъпва свойта слънчева природа.
Усещам го, че лятото е близо, ...

Пожелавам си вяра и дух и мечти
Воля да бъда наивно свободен
Място далечно където си ти
Далеч от живота престорен
Пожелавам си мисъл и нещо на ум ...

Пред мен се беше ширнал път безкраен,
облян от изгрев – розово море.
Подканваше да тръгна – аз нехаен
не знаех, ни защо, ни за къде.
Ала не се стърпях, закрачих смело – ...

Крадеш ли, крадеш
от към Бог Любовта и
не знаеш да спреш!...

Което ни е писано, избира ден студен.
Което е орисано, кинжал е заблуден.
Засилени за скока си, закачаме връвта.
Пронизани от откази, захапали стръвта.
Посрещаме почудата през ириси невесели. ...

Обичах да седя в кафенето на бай Ставро, кириос Ставрос де, в неделните дни..
т.нар. репо на всички работещи в Гърция...
Днешният предиобед беше сравнително топличко, даже големите прозорци на кафенето бяха
отворени, все едно си на тротоара...
Пийвам кафенце, зяпам навън,.. хвърлям по едно око към в ...

Сънувам ли?
Разхождат се лица под маски,
очи потъват във сковаващ страх,
рисунка жива в черни краски,
игнорирала понятието грях. ...

днес на сърцето
Световният ден е — за
тебе и мене
днес е Денят на
сърцето и всички за ...

И дори есента във нахално червено да дойде,
този меден сезон като вятър при дъжд ще олекне.
Придошлата вода на черупка една ще се бодне,
вътре в нея е скрит най-узрелият есенен кестен.
И дори зла оса да отпива ширата на грозда, ...

Аз какво съм? Ни цвете, ни трън, ни крило, нито полет,
Аз на птиците нямам куража да литна далече.
На цветятя ми липсва цветът с аромата на пролет,
Аз човек ли съм, щом и човешкото все ми е пречка?
Аз защо се родих, щом не мога да гледам високо ...

Изрецитирах си красивите мечти.
Изиграх наивния спектакъл.
Сега е времето да се мълчи.
Сега е времето да съм глупакът.
Сега е времето да се върви. ...

Сделката /продължението/
Обичайното време,обичайното място,обичайната пейка.Само слънцето бе по-слабо,сандвичът по-сух а пулсът ми учудващо по-висок.Въобразявах ли си? Може би! Мисълта още владееше съзнанието ми когато,вниманието ми привлякоха две познати сини очи.Изминали бяха месеци от последната ...

"Отведи ме, където ръцете отпускат юмруци"
Цвета Иванова
Ние всички отдавна такова местенце желаем.
Дотежа ни да стискаме зъби и гневни юмруци.
Илюзорното щастие пак се е скрило в безкрая, ...

Кой разля мастило на небето
и размъти тази синева?
Притъмня, звезди не светят,
идва малко тъжна вечерта.
Но Луната тихичко изплува, ...

Как идваха думички, свежи, напудрени.
В душата чертаеха нова дилема.
Напираха нощем да вземат превес
над здравия, тягостен, уличен стрес.
И лягаха тихо в леглото ми мрачно. ...

Български Рап - 2021

Изтрезняването
Пияни сме със теб сега, но не от вино,
а от Страстта ни: и разблудна, и невинна...
Но за изтрезняване часът ако настъпи –
бих искал аз във път да ни завари Скъпа!... ...

Ти ли счупи вярата в небето
и надеждата на кръст разпъна,
та подритваха ме боговете
като най - недостойната смъртна?
Или вече небето прелива ...

Изгубих се по залезите мокри
с танцуващите есенни листа.
Подгизнало небето се промъкна
в загадъчните тайни на нощта.
Вятъра студен да ме втъче реши ...

Ех, Радой, Радой,
как ни липсваш в този строй.
Че без твойте каламбури
все стоим си със потури,
а се мислим за велики ...

Какво си ти "септември" -
свършек на жега
или хладно начало?!
Защо мислят те - гаден,
маркираш ни порив на есенен тракт, ...

Момичето на морето
Не тъжи мое мило море тя ще се завърне,
ще дойде при теб, с ръце ще те прегърне.
Усмихната, красива жена , ти си я избра,
твоето момиче красиво, ти си го пожела. ...

Вероятно не помните, когато съвсем леко бях вметнала, но и в същото време дебело подчертала с колко страхове и безнадеждност е напоен градския въздух. Заради реалната опасност да го забравя, често си го напомням по най-различни начини.
Каквото и да правя, до където и да се опитвам да стигна, не мога ...

Есенно
Есенно ми е в душата –
малко тъжно, малко всесело,
меланхолно в самотата,
замечтано и унесено... ...

За всичко, мамо, знам, че ми прощаваш...
Дори за теб че време не намирах.
За кой ли път пред теб се оправдавам.
От себе си вината си не скривам...
С очите топли, гледащи към пътя, ...

През урви, през понори и дерета,
сама вървя по трудния си път.
Съдбата моя женска е проклета,
по вълчи пак очите ѝ блестят.
Ни рожби свидни има, ни бърлога, ...

590-
Понякога е гумен светът
- еластична вибрираща стена.
Думите, дори да ги крещят,
отскачат, сякаш билярдни кълба. ...

Той седеше върху скалата, увенчаваща короната на Върха. Както винаги беше съсредоточен. Защото решаваше съдбите на хората. Пък и трябваше да бъде точен в прицела си.
Ето – онзи там. Излъга жена си, измами съседката… И светкавицата го порази…
А другият открадна два хляба. Няма значение, че искаше да ...