Претака си зелето и отпи от чашата. Неуспешно. Капките се разляха.
Горчиво беше кафето. Винаги беше такова, когато го пиеше до бидона.
Запали цигара. Мокра беше, без дим. Особени аромати цигарите до бидона със зеле придобиват. Кофти мирис. Но пък се напояват с нещо естествено.
Как да запалиш цигара, ...

Редовете, отрупани все още с листа и със събиращи сладост гроздови зърна, хвърляха причудливи сенки по земята, осветени от появилата се луна. Отнякъде излезе лек ветрец, а това накара всичко да се раздвижи, споходено от променящ се шум. Стори ѝ се, че в далечината прибяга човек, затова свали пушката ...

Текст: Валентин Чернев

Гая - Моментни снимки
(превод от английски език и португалски език)
---------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Fausto Cogliati
--------------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Сърцето ми гори
От обич то пламти
И само то ще изгори
И ще тлее в спомените вечни
Пее ли пее в пламъци горещи ...

Не искам нищо под елхата,
тя и без това не свети от години.
И без друго вече свикнах с тъмнината.
Нека само болката от ляво да си иде.
Не искам нищичко от магазина. ...

Той стоеше на бара, (да кажем) самотен.
Предплати колебливо две чаши коняк.
Вечерта му вещаеше с явна охота
и дръвника окастрен, и меча двояк.
Той мълчеше, (да кажем) защото прозря, че ...

1. Който търси, намира./ Въпросът е - какво?/
2. Което не се купува с пари, се купува с много пари!/ Но нищо, което може да се купи с пари не е толкова ценно, колкото нещата, които не струват пари!/
3. Истината боли!/ Защото за всеки тя е различна и изключително субективна./
4. Господ забавя, но не ...

Една жена, която може да обича,
в сърцето носи пламък от жарта.
Една жена, която с облаците тича,
не се страхува да се мокри под дъжда.
Чадър не носи, жаравата я топли, ...

Липсваха ми - древните гърци от петите класове, с които през последните няколко седмици общувахме само през "Тиймс", пътешествайки из раздел "Древна Елада". Разхождахме се из агората на полисите. Качвахме се на Акропола. Криехме се в Троянския кон. Посетихме оракула в Делфи. Участвахме в олимпиадата ...

Щом гората с багри се прошари
и птиците отправят се на юг,
слънчев лъч полегне по ливади
с топъл глас повикай ме,
ще дойда тук... ...

СБОГУВАНЕ СЪС ЗИМНАТА ТЪГА
Остават шепотите в мрака – да ми напомнят за дъжда,
след който дълго те очаквах и нишки от тъга предях.
Копнеех да съм лист от явор, покрит с червено кадифе
и да се стелне листопадът – с уханието на кафе, ...

Без капчица суетност пак наднича,
в замръзналата локва облак бял,
не би ли там звездиците видял
и образа далечен, на момиче.
Което се съмнява в туй, дори че ...

Две шишета морска сол,
по-голяма шепа перли,
не е нужно да си гол
стига ти, чe си изперкал.
Ситен пясък три буркана, ...

Веднъж, както скитах сам из гората
и правех букети с горски цветя,
аз се засякох - с на Кирчо жената:
Умна, красива и мила жена!
Аз… от години бях влюбен във нея! ...

Камъкът ти стои на място
със заветно минало,
начертало настоящето.
Запазени традиции в културен самобит,
укрепват твоите устои, изграждат щит ...

Зодия проклета, но благословена!
Зодия със дарби от Бог надарена!
За приятел верен на всичко са готови!
И за авантюри, и подвизи нови!
Те до гроб обичат! Страдат и копнеят! ...

Песента подир есента.
Сгушена и тя на две
Изпускам се
Двете ти ръце
ме изпускат ...

Като видение на Пушкин
прииждаш в стаята ми ти…
Наяве ли, илѝ на ужким
пред мен са милите черти?!
Като мираж, въздушно лека, ...

– Стани и погледни към небето! – без увертюри казах аз още щом вдигна телефона.
– Какво има да му гледам? – промърмори гласът му през слушалката.
– Погледни го де, на две крачки от прозореца ти е телефонът.
Мърморенето в слушалката продължи, след това се чу скърцане, потропване и гласът му пълен с д ...

Любе, любе, лудо любе!
Що не доде на вечеря?
Аз тъ чаках, лудо любе!
Чаках тъ до вчера!
Неска вече не тъ чакам! ...

Рисувам те навсякъде с любов -
в действителност, в мечтите и в съня,
и твоя образ винаги е нов,
и все си ти - любимата жена.
Не те затварям в рамки от дърво - ...

В гората тиха скри се, моя фея,
но да те търся още аз не спирам.
Макар и в самотата да линея
за тебе сред дърветата се взирам.
Бе топла нощ учудващо, когато ...

ЗИМНИ МНОГОТОЧИЯ
Три врани чоплят пръхкавия сняг.
Нощес е наваляло и е чисто.
Студът накрая – след неспирен бяг,
на моя покрив си намери пристан. ...

Пеку пироги с ананасами – хочу попробовать,
Мне мир предлагал взамен себя к ногам,
Но я открестилась – «Пошёл ты, тебя я не трогаю,
Мне нужен сегодня только кусок пирога»
Он явится здесь аромо – НО – диктатурою ...

За моята малка родина ще пея,
малка, но горда, силна, смела.
Народе, повтаряй си:"Ще успея!
Тринайсет века България оцеля!"
Нищо не може да сломи българския дух, ...

Надбягвахме се с времето, но ето
не спира то, а аз съм на предела.
Разбрах, че всичко е назаем взето,
под греховете ми съм се привела.
Обичах, мразех, спъвах се и ставах, ...

След всеки влюбен удар на сърцето
в душата ми разцъфва нова пролет
и как безкрай лазурно е небето,
и моята любов е волен полет.
Сред топлите лъчи на слънце живо, ...

Тъгуват свинете, че хората пак ще празнуват.
Унили мисирки, нещастно кълват си ярма.
Студеното идва. Снежинки със вятър танцуват.
Коледа чука на тежката входна врата.
Колячите точат ножове с искрящи надежди. ...

Без сертификат
За Ада искат ли сертификат?
Защото няма да отида в Рая!
Щом тръгнеш си веднъж от този свят
това ще значи, че дошъл е краят! ...

Някой някъде плаче. Надолу.
По етажите. Чувам го аз.
Някой сам е в душата си гола.
Някой плаче за капчица страст.
Някой пие. Жената си бие. ...