Джокондата не съм, а Мона Лиза.
Знам, трудно ти е да го разбереш,
в подробностите няма да навлизам.
Теории за всичко, колко щеш.
Аз всъщност съм самия Леонардо ...

БОГ утвърждава,
че см...рт се чрез ОБИЧ и
труд побеждава!...
БОГ настоява,
че см...рт се чрез труд и ЛЮБОВ ...

Чувам, спориш с огледалото лъстиво,
излъгало било, че си красива,
грабваща дъха жена, икона жива...
Знам, глезиш се, но ти отива.
Бенка, бръчици. Затуй ли негодуваш? ...

Изкърпва мрежи, бавно, търпеливо
с трептящи пръсти старият моряк,
морето е в кръвта му. Особняк
е той и самотата някак му отива.
А лодката потръпва и в сирени ...

Навън не го търси,
той е във всеки от нас
скрит в мълчание, бди,
и ни пази без глас.
В тишината говори ...

Разбираш ли, че няма смисъл?
Реалността превърна ни във грешка.
Дори във стих не ни написах.
Поне съдбата пък ни срещна.
Уви, за кратко разминаване, ...

Момиче с изящни черти
и много жар в очите!
Усмивка на устни трепти,
снагата — тънка, вита!
Косите ѝ — огненозлатни, ...

Денят преражда се отново и отново
със слънчев лъч от изгрева роден,
зарево застила над море - олово
с първото дихание на бриз солен.
Утрото върви, върви по хоризонта ...

Tръгва си рано...
Почти призори
Цяла вечер на бара
в чаши и във бутилки,
давила своите болки ...

Гледам – на екрана някакви… Абе, да се самоцензурирам: никакви…
Говорят, нареждат, убеждават, доказват…
Титли, титли, титли…
С муцуни, които предубедено те отблъскват. И обясняват – не си заслужава да им отделяш време.
Но може да са някакви… Нали имат титли? ...

Висока, руса си кокетка,
омая ме като дете
и само сладката ти гледка
държа ме в твоите нозе.
А гледката си заслужава ...

Трябваш ми щастлива
като слънцето наранина,
което ме целува по зениците,
като росата по краката боси сутрешна,
като нежното докосване на утрото, ...

Когато и мене вече
няма да ме има тука,
пак дъжд ще вали,
слънце ще грейне
и някой по небето ...

Безплатно и безценно време!
Но мога ли да те спестя?
Или със себе си да взема
това, което отлетя,
което бързо се изплъзва ...

На разходка в планината
тръгнах рано сутринта.
С двете кучета в ръката
да разтъпча ходила.
Хванах с тях една пътека ...

Материалът е продължение на:
otkrovenia.com/bg/eseta/pyrvorodniyat-gryah
otkrovenia.com/bg/eseta/pyrvorodniyat-gryah-2
otkrovenia.com/bg/eseta/pyrvorodniyat-gryah-3
https://otkrovenia.com/bg/eseta/pyrvorodniyat-gryah-4 ...

Аз съм тъжен и потиснат,
душата ми е безутешна,
от абсурдите ни писна,
нито е помощ, нито спешна,
животът трябва да е приоритет, ...

Днес на горската поляна
във средата на Балкана
животинките се сбраха
и накрая се разбраха.
Ще направят училище горско ...

- Представи си, че всеки ден се събуждаш в променена реалност. Всеки ден безкрайния набор от променливи се пренарежда в произволен, но контролиран порядък. Времевият възел обаче е нещото, което е ключът към всичко това. Когато искат да направят нещата по техния начин, те могат да слеят временен възе ...

Януари сплита косата ми на плитки,
на инат и на решимост.
Слагам забрадката си бяла, всичките си
сълзи съм скрила!
Дърветата с дъждовни пръсти, ...

Таланта си съм взел от твоя род,
косата и нозете, част от нрава,
но преводи на проза не подлавям.
Набързо си отиде. Беше горд
със своя характерен произход.* ...

Денят се смее в следдъждовна зима,
цвърчат врабчета в близкия кипарис,
студено е, но нещо свежо има
в издигащите се в небето пари.
И чувството, открило стих и рима ...

Тази двугодишна изолация никак не му пречеше. И преди си беше затворен вкъщи. Не обичаше шумните тълпи на улиците или събиранията в компании. Живееше сам и дори преди пандемията работеше он лайн. Твърдо беше решил никога да не се ваксинира. Имаше гадното усещане, че тази ваксина ще отнеме нещо от не ...

Яна, даскалската дъщеря, беше силна жена. За всичките кахъри, с които се бе борила в живота си мислеше, докато вървеше в снежните преспи. Виелицата се извиваше над селото вече втори ден, а от небето сякаш не се сипеха меки снежинки, а малки ледени късчета, дето можеха да порежат лицето ти. С присвит ...

Перверзници! Под лупа ще ме гледат!
Дисекция ми правят като жаба,
поклащат си главите тез говеда
и мислят си, въжето ще разхлабя,
за да ме разгадаят. Колко жалко! ...

Ненаситна съм
Изпивам с очи всеки миг с теб
С настръхнала кожа преживявам всяко чувство
Непокорността ти ме възбужда - полазват ме болезнено сладки тръпки
Електричество преминава през цялото ми тяло, щом чуя гласа ти ...

Един дакел – Атаман,
стана мой първи редактор.
На него най се доверявам,
на него единствено поверявам -
нахвърлен още на лист, ...

Хард е Киро, думи нямам!
(Ний сме пасмина голяма):
все сме гладни, все и жадни!
Един стане, други пък падне...
Абре, Киро, абе смайл* войводо?! ...

Захлупил си очи - не виждаш нищо,
безчувствен си - мъртвешки сън.
Къде се изгуби момчето,
с което щастлива се разхождах навън.
Студен си - няма живот, ...

На залеза нотите алени в чувствен акорд
мелодия нежна с безбрежна ефирност разляха.
Последваха облаци слънцето, сякаш е лорд,
на който тържествени, девствени пажове бяха.
А в клоните сгушен, послушен доскоро, повя ...

Обича Тя – Луната, в очите да се вглежда,
че носят те, лъчите на слънчевия ден,
Енергията в тях намира, която я зарежда
и вест от своя слънчев брат получава тя чрез мен.
С любопитния си поглед обича да пронизва, ...