Заговорит зима стихами белыми,
Снега слагая в рифмы, как слова,
И крохи неба истинами первыми
Опять слетят с небесного пера…
Заслушаюсь, в тепло души закутавшись, ...

ГОЛЯМОТО ПЪТУВАНЕ
Станеше ли дума за годините му…
Знаеше, че мина осемдесетте!
Но, не винаги си спомняше кога.
Държеше се, излизаше, дано човек срещне! ...

Морска е мечтата ми вълнá,
морски вятър сред сърцето сее,
в утрото, сред снежна тишина,
изгрев като ален кораб грее.
Пухкав сняг навред се сипе вън, ...

Напътствие от Себе си за себе си
Хапвай, колкото да оцелееш,
с мярка пий единствено вода,
не жадувай дълго да живееш –
жаждата е дяволска юзда! ...

Мамо, съвестта
такава трябва да е
дружка, сякаш е
в окото стружка, за да
сбъдне справедливостта!

ЦВЯТ МАРСАЛА*
Цветът Марсала е комбинация между тъмновишнево и кафяво. Старо скъпо вино и качествена телешка напа. Тютюн и къпини. Шоколад с малини. Пура и уиски. Червени портокали с канела. Кестени с чили. Печени ябълки с ром. Блат за парфе с какао и херес. Плодчета от бъз, посипани с кафява нерафи ...

Никола Вапцаров
Там далече под звездите на небето,
един моряк, поет редеше своите слова.
Далече от роден бряг, далече в морето,
пишеше за живота стихове с вяра и тъга. ...

Синьо небе, слънце и сняг,
голи дървета, потънали в сън,
скрил се е вятърът, стар веселяк,
в преспите, там, до стария пън.
Няма пътеки, няма ни път, ...

Дъждът
Вали. Небето плаче трети ден.
Дъждът излива се по тротоара.
А този дъжд вали и вътре в мен.
Да спре! Но той това ще го накара? ...

Може би,
някога,
е по-добре... да мълча!
Може би,
някога , казват , ...

При мен не идва зима. Не и не!
Какво като е снежно и студено?
В душата ми, не зная от къде,
едно безкрайно лято е стаено.
Стаено ли ви казах? Не и не! ...

*Тук отварям малка скобичка за да кажа, че реших да преведа поемата "Tell me..."
за тези, които биха искали да я прочетат, почувстват и разберат, но не знаят езика.
Преведох я и за себе си също, защото ми е любима от всичките онези, които някога
съм написала и заема специално място
в душата ми. Надя ...

Събуди се рано. Ми – пенсионерски живот, малко сън, много проблеми. И най-големият – с какво да се занимава днес? Още по-точно – с какво да се забавлява?
Да отиде на лекар? Ама вчера беше при личната докторка. И стана интересно… Е, не чак полезно, но…
Вече предвкусваше как ще се появи, оная ще пребл ...

По пътя дълъг криволичи
такси от вестникарски лист.
Небе с елмази и момиче
и погледът детински чист.
В полета ягодови скрита ...

Романсът е написан от белогвардееца генерал-майор Георги Гончаренко - участник в Първата световна и в Гражданската война в Русия. В литературните среди той бил известен с псевдонима си Юрий Галич.

И знам, че още преди да са изпопадали
последните вишневи цветчета,
те ще се омаят и ще полетят
като малки розови пеперуди,
които радостно биха трепкали в дланта ми. ...

Хей, орачо, млад и буен -
огън палиш, гдето стъпиш!
Плуга ти е начиличен,
заоре ли, земя стене.
Хей, сеячо, глава луда - ...

"За наема не ми дреме,
просто няма да се плаща!
Какво неблагодарно племе,
Минеков в крачка ме хваща!
На свободното слово "се посяга", ...

Киселото вино ме опиянява,
но не колкото мисълта за теб,
не колкото въображаемата ти поява
и думите: „Обичам те! Ела с мен
да изградим свой дом с нашата любов, ...

Аз не искам сладникави спомени
И сладка реалност не ща
Аз възкръсвам от сълзите отронени
Аз роден съм със мрачна душа.
Аз съм птица която възкръсва ...

Наслаждавам се на новият ден
изтъкан е от радост, за това,
че осъмнал си - останал си жив
и носи със себе си - светлината...
Изпълвам с любов сетивата, ...

Дни, месеци, години летят като чайки. Стрелват се за миг в небето, и вече са изчезнали зад хоризонта. Само прибоят е вечен, като времето и живота.
На бившите дипломатически кортове всичко се беше променило. Да, беше на същото място в Борисовата градина, но както името на градината беше вече друго, т ...

Помниш ли баба,
как чака на прага-
зиме и лете,
с нежност в гласа ?
Дали те упреква? ...

Да можех да заспя в гората
под тази снежна белота…
Да гледам сутринта спектакъл
невиждан нийде по света.
Снежинки – чудни балерини ...

*
Връща се синът от училище и вместо ''Добър ден...'' още от вратата
- Мамо,мамо,..искам капама...Днес дрехите на госпожата така ухаеха на капама,..
едва изтраях та не умрях от глад....
** ...

Под пръстите клавишите рисуват
на музиката прелестния танц
и оживяват образи и чувства.
Любов без думи, хваната в каданс.
Тя никога не приближи напълно, ...

Ти си невероятно изящна жена,
с прекрасни сияещи изумрудени очи,
ти си неизмеримо привлекателно цвете,
не знаех че има такива цветове, които ти ми показа - ярки и красиви,
не знаех че мога да изпитвам толкова силни емоции, ...

Тодака знаеше добре психологията на своя народ. Беше наясно с престорената любезност, която беше начин за мнозина не просто да се впишат в обществото, но и да оцелеят на ръба. Защото прошка нямаше. Знаеше и разбираше езика на улицата. Осъзнаваше напълно ясно, че Япония беше изолирана за прекалено дъ ...

Снежна нежност се разстила
в зимен, бял, непипан ден
и снежинки кротки, мили
стих събуждат съкровен.
Но отвътре лято зрее ...

- 5 -
Метин Амари подмина невъзмутимо Алекс и се насочи към автомобила си. Ал хвръли поглед към коридора и за секунда си позволи да изпита страх и съжаление по изгубеното… по онези топли мигове със семейството, по предизвикателните часове, които прекарваше пред компютъра в игра на кой е по-добър в у ...

Безброй са наброили телесата
На всякакви бездушни маргинали
Отхвърлили и Бог и чудесата
Нахранени, но вечно недоспали
Пропукахме обществените норми ...

Празен лист, приличащ на стъкло
изпукващо от силния натиск,
написан стих под моето тегло,
събрал цялата ваша завист.
Моята кръв, пише всякое писмо ...