Каручката на времето се спря –
магарето бодил да дегустира.
Лежа си в нея, може би умрял,
опят, простен, грижливо мазан с миро.
Ще съзерцавам синя далнина. ...

Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше ...

По тънката крива за лесен живот
живеем. Днес в култ е боклука!
Графити с гневно „Fuck off“,
бурени, сметища. На кой ли му пука?
Трупаме купища боклук отлежал. ...

“Хората изпитват неистова нужда да определят нечие поведение като "девиация", така легитимират в морално отношение себе си. И в борбата за надделяване над другия, в днешно време, те са склонни да определят като девиация всичко, несъответстващо на техните разбирания, очаквания и представи за живота, ...

Облак черен ме притисна
на светъл празник, свят.
Дъжд от мисли в мене плисна.
Една след друга из ведро валят.
Коя съм аз? И добра, и лоша, ...

Снощи скрих се от жена ми Дуда,
па свърнах в оремака при Мавруда.
След мене влезе Колю – другари от деца;
някога от полозите крали сме яйца...
Вътре беше димно – като в селска баня, ...

Ти знаеш ли, силна жена как се обича?
Ти знаеш ли колко обич в гърдите си носи?
Колко грижи всеки ден преоблича,
колко пъти мълчи... пред нелепи въпроси?
Ти знаеш ли, силна жена как се обича? ...

Задушница е.
Задушно е от мъка
и само споменът витае.
Близките ни,
сякаш до вчера били са тука, ...

„Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.“
„Бесове“, Достоевски
Бесовете се успокоиха. Демонът ми – бяга ужасен.
Най-накрая съм спасен и душата ми не стяга –
тъмнината огнестрелна тлее непонятно слаба ...

НЕСПОДЕЛЕНОСТ
Ти
няма
никога
да си моя – ...

В ръцете ти подирих пристан тих
сред бурите от болка
и тревога.
За друга – обич тъй и не спестих
и да спестя – ...

Гледах как красавицата спи,
и линее дълго под юргана.
Още малко ако полежи,
вечно ще остане на дивана.
Нямах шанс да стана шефски зет, ...

Какъв е смисълът – да има смисъл…
Към себе си въпрос отправи
за смисъла на всеки ден
и в миг по стар, но глупав навик
реши, че всичко тъне в тлен ...

Сред черната пустош те търся.
От тъга е изпепелена гората.
Щастлива съм, когато те има,
живота ми без теб е студена зима.
От смеха ти ставам щастлива, ...

Достатъчно за себе си живях,
с душата си сега Те моля.
Признавам много пропилях,
съдбата ми лежи в ръката Твоя.
Отдавна всяка мисъл в мен вали, ...

Двайсет, трийсет,четирийсет ...
Коловоз от илюзии,
перон на делюзии.
Тук и там,тук и там...
Кой си,кой съм-мечти и амбиции... ...

Казах ли ти...
колко исках
точно ти да ме обичаш...
По човешки - топло, искрено и нежно...
Казах ли ти... ...

Нацъфтели са тъжните ноти по скъсани струни.
Ти прости ли звука им, когато очите ти плачеха?
Ти прости ли, че нещо си тръгна така помежду ни
или мислиш съдбата била е отново палача?
Или мислиш, че Господ разделя и Господ събира? ...

А всичко беше простичко, кафето,
от радиото – песен закачлива.
Започваше денят ми там, където,
Луната, уморената заспива.
На двора чакат кучето, врабците ...

Луда работа. Тези Пип и Нил бяха луди, ама и ние не им отстъпвахме. Боже, не искам да си спомням как преминаваха съвместните ни купони, ама често ни липсваха, та подклаждахме огъня с нови. Първоначално ... имаше телефон с предварително бързо набиране, където бяха запаметени 160, 150, 140, 170 и този ...

Вече съм голяма
мога да чета,
даже мога, мамо,
рими да редя.
Искам да ми купиш ...

ВРЕМЕ ЗА ЛЯГАНЕ
Автор: Армин Болич, Босна и Херцеговина
Времето е на хапещите кучета.
Времето раните не изцерява.
Езикът на времето почервенява от тичане по улицата, ...

Стрелките на часовника потракваха ритмично. Само те напомняха, че времето не е спряло в действителност. Само така й се струваше. Болката от премълчаното я настигаше, завихри се около тялото й и я стисна за гърдите. Искаше да крещи, да плаче, но когато отвори уста се отрони само един безгласен, но уж ...

А да те обичам, коства много.
Цял един живот - млъчание
и въпреки, че с лекота го мога,
липсите са равни на страдание.
Да те обичам, навярно е присъда. ...

Дните мои – с бастуни, тътрят бавно крака.
Беловласи маймуни в мен протягат ръка,
сляпо търсят опора, глухо клетви хриптят.
Смисъл никакъв – хора няма в техния път.
Трескав, грипав, фебрилен, идва новият ден, ...

Ние сме богови
љубовта е случајна
златарниците се ограбени
во сенката на еден прстен
без престан се љубиме.