Вървя тъй както някога съм раждан,
а вятър гали задника, ефирен.
Очите на жените ме изяждат -
Привличам ги с корема бирен,
с главата си оплешивяла, ...

На Е.
Какво мъгливо утро ме застигна?
Дали, тази бяла кърпа скоро ще
се вдигне? Влажно е, на дъжд
мирише и като че ли от тревата, ...

Като реката, която вечно пътува,
брегове мие, мостове руши,
тайни укрива в мътни води
и обречена нощем морето сънува.
Като реката път назад нямам, ...

Не е тунел, а улица паважна.
Оловото на спусъка тежи.
Да бъда жив дотук ми беше важно,
защото знам: дори и Бог греши.
Вървя натам, където не предрече ...

ПЕСНИЧКА ЗА ЯЛОВАТА КРУША
Тъй както благият стопанин
си плаши яловата круша,
и – да я съсече! – се кани,
защото му дойде до гуша, ...

В мен чувството, а колко е голямо,
щом всеки час се ражда изгрев нов,
щом всеки миг се лее като пламък
от къдрава и празнична любов.
Разлива се и грее без предели, ...

– А така! Ашколсун на Мирабела! Такава киша има да сърба, че ще ѝ стигне до свършека на всички времена.
– Ти за коя киша пък сега?
– За най-голямата, която е забърквала някога. Като изключим рисовете-галопи, разбира се. Оная с кубчетата лед, дето плуват на едната везна и колкото повече се топят и см ...

Нарамил кръста към Голгота вървеше,
сина на Бога отиваше към гибелта.
Край пътя му млада жена стоеше,
тя гледаше го с мъка и много тъга!
Вървеше бавно а кръстът му тежеше, ...

Простете ми, простете ми, простете!
Не казвам много често: Извинете!
След свършеният факт е суета,
за грях случаен да се извиня.
Грешили са дори крале, царе, ...

Едва ли някой би разбрал това, което...
идва с любов от сърцето...
и би поискал да докосне не само струните,
живота, думите и любовта към другите.
Но все пак, предатели много... ...

Небето свъси вежди, чело.
Ядосано поглежда към полето.
Отдавна сухичко е в село.
Но май, какво му дреме на бомбето?
Житата вече ги прибраха, ...

НЕ ЧЕТЕТЕ СИТНИЯ ТЕКСТ
Остарях. А не беше предвидено
в оня договор, който подписах.
И внезапно, със стъпки невидими
в мойте нощи студът се натриса. ...

Подсъдно млад си. Моля те, недей!
Къде сега и твоя грях да дяна?
За мене питай всеки суховей
и лудост – от разсъмване пияна.
Допих накрак каквото беше. Чай? ...

Пробваш дълго да си млада.
Да те моли мъж красив.
Със сълзи юнакът страда -
с поглед лъжеш го свенлив...
Чувствата ти са в рулетка - ...

Що такава се превърна България
и кой в тази цигания, докара я?
Или те или аз,
махна ли се, няма да се върна,
за жалост вече съм пас ...

Всеки извор е начало днес
от дето тръгват ручеите бистри.
За да слеят нежно те в река
водите си прекрасно чисти.
Когато търсиш си поток, ...

,,Вземи си мъж!"-на Пенка казват,
дори женихи и показват.
А тя, горкичката, нехае,
танцува, пее и играе.
Туй нещо бива ли, не бива? ...

Опадва тихо пролетния цвят,
на прага сяда знойна лятна вечер.
Реката приласкава своя бряг,
а тя улавя вятъра от север –
прегръща леден крехката снага ...

Недей. Недей тъгува.
Аз плача винаги, когато ти тъжиш!
Тъгата ти от теб, във мен потъва,
сърцето ми в ръцете си държиш
и знаеш го това! ...

С нож около очите
пак пиши ми клетви.
От кръв да са сълзите,
че другите са изтекли.
Режи ме на парчета, ...

До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели –
живеехме в различни времена.
Започна да разказваш като в унес ...

Моят път не е ли нишка?
Бисер – женските сърца?
Парки, сбирайте с въздишка
ярки бисери – зрънца.
Валерий Брюсов, „Гердан“ ...

Със залеза започва той
да потъва в хоризонта
Денят е мъдър в покой,
преди нощта да се опомни...
Тя ще спусне тъмен плащ, ...

Животът на човека е
Запълване на празнини.
Не подбира той
Първоначално, пълни
И запълва. Но се ...

В душата ми влезе с боси нозе,
тихо пристъпи, сякаш е храм.
Всичко ми даде, нищо не взе
и аз те оставих завинаги там.
Тази любов, родена в безкрайност, ...

Сърце глава не пита,
болка в мен, дълбоко пропита.
Времето продължава да отлита,
а душата - още някъде си скита.
Сърце глава не пита, ...

/на Тихчо - моето ангелче/
Образът ти... в спомените скрит е,
с очи на палаво дете,
с искрици взети от звездите,
в шепи сложил своето сърце. ...

Една любов,едно сърце...безкрили пеперуди,
сълзи, мечти избягали от луди.
Лъжи, пари... измамници и много други.
Електорат за избори ,фалшиви.
Ненужно време,тишина... ...

Сиво беше, всичко до което се опре и изгаряше от жал, когато странеше от другите, сякаш още от дете познаваше думите, дали бяха верни или грешни,
кога хората бяха прекалено лесни или от малкото човечни.
И обикаляше сам пустите улици на малкото градче с неясно в себе си гласче, дали някой за него ще ...

Имахме, искахме. После се срещнахме.
Целият свят се срути.
Себе си сбъднахме в здрача на свещите,
само за две минути.
Търсихме, чакахме. Сълзи преглъщахме. ...

Уморени, паднали криле,
смътно смаляват хоризонта.
Времето е призрак на невъзможните мечти, превърнати в клоунско посмешище.
Протягам ръка, обръщам се към теб.
Има ли те? ...

Преди година се събудих бясна,
огледах се, светът ли се е свил?
Кой - казах си, а и къде е драснал,
че ще живея както е решил?
И за начало огън си накладох, ...

За живота ... .
Три месеца, каза лекарят -
диагноза, уви, последна ...
А тя - все пак с усмивка нежна,
ние, помагаме с надежда - ...

Не можех да спра вината своя.
Не можех да обърна гръб сега.
И да разбера, че всъщност котва
беше ти и всичко между нас.
Заливаха ме вълни от щастие ...