Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 167 резултата
  389 
  479 
  535 
  337 
  269 
ДЕЛБИ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Погледни как тихо умират
цветовете на деня
в зенита на нашите очи! ...
  295 
Една жена, като сияеща из необятното небе звезда.
Единствена и неподправена във моя свят си ти!
Като песен романтична галиш нежно всички сетива,
В ума ми палиш пламък и разпръскват се искри!
На върха на щастието влюбен пак към тебе тичам, ...
  336 
АВТОПОРТРЕТ СЪС СЪЛЗА
... поболя се лятото – и легна
върху хълма с жълтите треви,
дюлята прегърна го последна
и му каза: – Карай да върви! ...
  198 
Взех си почивка от поезията
и реших да релаксирам реално
в реалния бетонен свят.
Почивах дълго, докато
реших да се разходя, ...
  283 
Ще ме засили старостта,
ще ме засели в някой залез –
от див божур, цъфтял в нощта,
ще пие багри изгрев алест.
https://www.youtube.com/watch?v=7o2FaV9udwU ...
  220 
Хладилници, фризери пълни с храна,
как да им устоиш, ако те ти въздействат,
нали дотук сме стигнали точно така
след милиарди хранителни тестове?!
Това е влязло много дълбоко ...
  245 
Руснаците… не искали… война.
Те водят днес, специална операция,
със цел да стане по-добър света,
без някаква си там, нацистка нация.
Руснаците… не водели… войни. ...
  272 
За какво са ни изобщо рамене,
ако няма кой на тях да стъпи?
За какво изобщо да растем?
Поколение,
пред взрив. ...
  270 
Предговор
Животът е низ от случайности, срещи, събития, случки. Някои от тях може да ни променят до неузнаваемост. По такъв начин, че след това никога вече не сме същите.
Може ли любовта да лекува и променя? Може ли егото ни да убие нещо толкова чисто и свято като любовта? Способен ли си да изключиш ...
  348 
Ако трябваше теб да си представя,
щях да тръгна някъде нагоре,
по дивите пътеки на Родопите,
по тишината настанила се в вековни дъбове,
... и после, щях до тебе да приседна ...
  233 
Една жена е цялата Вселена
Една жена е чаша недопита
с вино отлежало в младостта!
Една жена е като тайна скрита
необяснима даже за света! ...
  250 
"Чуйте ме сега, грух, грух, грух,
Доган го направих на прах и пух!
Бившият кандидат шеф на ДАНС
ще бори дръндарския "Алианс"!
Циркът - пълен, властта - в транс, ...
  311 
Защо Светът мрази вестоносците...
Нима са те врагът!?
За истината те говорят...
За пъпа на Света.
Истината знам, горчи... ...
  244 
  343 
Ето, по зъбера, или по сипея
боса вървя, бързам, пея си даже.
А любовта ми, животе, не пипай я,
лапите долу! Съвсем маловажен,
ти си без нея. Живуркане в сивото, ...
  252 
На последното събиране с класа от гимназията дойдоха около десетина човека, което само по себе си, не беше зле. Поговорихме си - поне с хората около мен, за два-три часа. Изглежда всеки бе намерил някакъв път в живота, даже и тези, които навремето съвсем ги бях отписал, като вероятни да направят нещ ...
  429 
Седи една такава важна,полюшва краче, барабани с пръсти по бюрото и отсича: Дунав?
_ Дунав- казвам и - почва от България и кара така до Бяло море...
_ Просто така до Бяло море- и ми се хили!
_ Преди това - уточнявам - пресича Витоша.
Чак подскочи- Витоша? И къде я пресича? През Черни връх? ...
  380 
Някои от нас купуваха нова украса всяка Коледа,
при други коледният дух живееше целогодишно.
Някои в точен час всяка неделя се молеха;
а други така живееха, че самият живот им беше молитва.
Някои усърдно спомените запечатаха в снимки, ...
  248 
  464 
КРЪГЧЕТА ТЮТЮНЕВ ДИМ
Горчи ми вече всяка глътка въздух.
И давя се в лютив тютюнев дим.
И се изплъзва... как ми се изплъзва! –
все по-далеч Вълшебният килим. ...
  173 
Нямам дом или адрес,
квартирант – на чужда къща,
който ми е ближен днес,
утре – юда ме прегръща.
Вятърът ме е довял. ...
  209 
  332 
  586 
Утре
Най-хубавата думичка е утре за мен
изпълнена с надежда и вяра една.
Да бъда жив и здрав аз всеки ден
да имам радост не само сива тъга. ...
  412 
Дълбоки, кòси, тъжни - очите му сразяваха,
укритото в мен, разгаряха и палеха.
Отваряха врати… залостени по право.
Прорязваха стени... и даваха направо.
Не му достигна малко… да стигне до сърцето. ...
  226 
Откривах те всяка сутрин в горчивото кафе
седнал там под сянката на нашето време
рисувах те с палитра от пастелни цветове
красива, неподправена, преливаща във мене.
Будех се до теб с радостна усмивка окрилен, ...
  332 
ЗА ВСЯКА БОЛКА БОГ ЩЕ ТИ ПЛАТИ
... пере морето мръсната ти риза, в бездънни центрофуги я върти,
най-светлата ти възраст се изниза, доде заравяш в пясъка пети,
по буните, обрасли с водорасли, дере мъглата своя сив шинел,
пресипнал гларус ще ти гракне: – Здрасти! Къде из тая пустош си поел? – ...
  336 
Ежедневки 104
1. Маскирах се, като истината... и ми лъсна задника и другата анатомия...
2. Не вярвам в никого... но имам доверие на всички...
3. Избрах си пътя... и тръгнах в другата посока...
4. Изгубих си мисълта... но не усетих липсата й... ...
  286 
Бог добър е, ще ме назначи
за пазач на райските градини.
Янаки Петров, „Безработният поет“
От жегата на лятото се скрих
на сянка пред компютъра – да пиша. ...
  236 
Как само пропълзява времето край мен. Тихичко! На пръсти! Отброява ден след ден! Някак, изтънява пейзажът покрай мен. Ще повтарям тази дума, докато ме има МЕН. Отново и отново своя свят ще ви покажа! И пак, и пак за себе си ще ви разкажа! За да ме помните! Да отбележите с резка, че тоз живот е минал ...
  382 
Г Р Я Х И Б Л А Г О Д А Т
Дебелото черво е парният котел,
топлещ сградата цяла на тялото,
липсва ли суровина,ни става студено
и инициативата за Живот бавно запада. ...
  174 
В неосезаемите равнини, където небесата се срещаха с ръба на тъмнината, съществуваха две извечно противопоставени царства: Небесното царство на светлината, където ангелите се рееха с лъчисти криле, и Бездната на сенките, дом на демони, родени от огън и злоба. Тези две царства бяха разделени от невид ...
  322 
Кога завеят тъмни хали
изпили от дъха ни сила
пак гръм сърцето ще пожали.
Кога изпечен хлябът с рани
в солта потъне за закрила ...
  328  10 
Варвари, какво ли ще ми вземете?
Аз вече съм в номад превърнат!
Кракът ми стъпил е във стремето,
а конят ми
е здрав и пъргав! ...
  341  14 
В една от онези вечери на Камен бряг тя го чакаше в пещерата. Бяха се настанили в нея от няколко дни и вече чувстваха с всичките си сетива, че са точно там, където искат да бъдат. Сливаха се със звездите, с тишината на голото поле, с вечния тътен на трийсет метра под краката им и с малките необитаем ...
  198 
Предложения
: ??:??