Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 740 резултата
" Завинаги" е дума илюзорна! " -
изфилософства егото в реалност...
" Наивна обичта е, неуморна,
романтиката с нея е баналност! " .
Но всъщност, може би, не е така, ...
  446 
Танцувам аз ламбада със мадама.
Повярвайте ми – лошо няма!
Но, двама трима гледат ме на кръв...
Навярно,че поканил съм я пръв.
Те не умеят да поканят дама, ...
  506 
Отвсякъде настъпваха чакалите.
Надеждата разкъсваха с очи.
Тя мяташе се в дивото реалити,
детето си невинно да спаси...
Лятото дойде и от гнездото ...
  160 
Много красота видях в този кратък живот.
Песни с птиците пях; и зреех от дърво в плод.
Над тази зелена трева и в това синьо небе:
по пътя на висок превал-ти ли си или не бе?
Търсих те в жадуван рай, но си загадка за мен... ...
  489  13 
Под прозореца на вярата ми спря
някаква напудрена измама.
Даде ми добре да разбера,
че от моята страна ме няма.
Маза по стъклото ми лъжи, ...
  180 
(С благодарност на децата ми за стотиците вечности)
От цяла вечност те познавам
И все пак, дай да се прегърнем!
Че всеки ден или час раздяла,
Усещам, че живота ми наопаки ще преобърне. ...
  218 
Събота, неделя мина.
В забавачката на „Тимок“
Нора, водена от татко,
идва след почивка кратка.
Тука песнички ще учи: ...
  222 
Великите несгоди
са на пътя на истината.
Илюзиите често са красиви,
а безвкусицата – сладка.
Ценното е рядко, ...
  245 
И аз нося сърце и душа
и искам, да бъда обичан!
Не съм безгрешен и аз греша,
но още на звяр не приличам!
Отново се върнах във вкъщи. ...
  246 
Последни я, красива е, нали?
Ангел слязъл от небесни висини,
орисал я – цял живот да бори всякакви беди.
Преди да тръгне, целунал я дори,
но ангелското му сърце не спряло да кърви. ...
  241 
На дългия път, отново в движение
съзирам маскирано свое отражение.
В съседно пространство, с очи, дух и тяло,
живее поредното мое огледало.
То е аз и аз съм него, всъщност. ...
  172 
Ангел не съм, кацнал в земния Ад.
Греша, но грешките дори си надплащам.
И дявол не съм, страховит и рогат,
изтъкан от коварство и злост в душата.
Не съм и светена вода пред олтара, ...
  582  23 
Вечните ловни полета -
такъв, уви, ни е късмета!
Що след живота ни чака -
светлината или мрака!?
Скепсис, мъка изпълва ми душата, ...
  271 
  477 
  369 
Онази вещица с котлето прекатурено
в чертите свои вече аз не разпознавам,
вода мълчана сложих, обич, луди бурени,
и ето ти – отвара блага – за забрава.
Метлата си открих в горите, най-бездънните ...
  159 
  430 
  472 
  435 
Не съм броил колко души бяха под закрилата ми. При нас Светът е друг – математиката е друга, мисленето различно, погледът далеч от земната реалност. Няма минути и часове, вековете споменаваме само, когато обсъждаме планетата Му, разстоянията са неизмерими, хоризонталното и вертикалното са в едно, на ...
  255 
Дали защото много извървях.
Дали защото малко ми остана.
Но мислите ме връщат все назад
и чоплят незарасналите рани.
Разбудих бивши, спящи светове ...
  285  14 
В сърцето ми Си!
Нося Те отвътре,
като червена глътка,
пълна с благодат.
И отливи, ...
  399 
Стоеше подпряна на едно самотно дърво и чакаше пред някаква шумна дискотека. Какво? И тя не знаеше. Мракът я обгръщаше със самодоволната усмивка на стар любовник. Беше толкова свикнала с него, че вече не го забелязваше. Отдавна беше второто и аз.
На няколко пресечки от тук в храстите лежеше почти об ...
  545 
Композитори сме на живота,
поети сме на чувствата си,
и ние изписваме съдбата си,
точно както и тя изписва нас.
И във всеки миг я изрисуваме, ...
  536 
ХРАМ НА ДИШАНЕТО
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Когато поетът се пита какво научихме от Христа,
това, повярвайте, не е религиозен въпрос.
Има една ясна утринна светлина ...
  342 
Безсъниците токчета обули са,
побягнали стремглаво. Накъде?
Животът ми – еднопосочна улица,
посоките им до една краде.
Под роклите от сълзи избелелите, ...
  527 
ВРАБЧЕ В ХРАМА
Додето посребрявах на брада, през пръстите ми злато не потече,
и носеше мълвата из града, че прося милостиня в храма вечер,
а аз се молех Богу с глас горещ на всички хора да даде сполука,
и пет пари да имах, палех свещ, и молех се – за вас да заблещука, ...
  206 
Последен сезон
Навън вее зимен вятър
и шума разпилява.
А зимата в мен...
мисли тъжни всява. ...
  186 
20. Мед с бодли
Детето на една жена било много болно. Тя търсела за него специален мед, препоръчан от докторите като лекарство. Такъв, при който пчелите не са захранвани със захар, и съдържа определени билки. Разпитвала близки и познати, проверявала в магазини и аптеки. Най-накрая стигнала до дома н ...
  297 
Един обикновен ден, включващ в себе си едно сиво ежедневие. „Скука!“ ще кажете вие, но аз предпочитам така. Това за мен е магията на обикновеният ден. От работа вкъщи и от вкъщи на работа.
Не, че не обичам да се впусна в някое приключение, но не виждам смисъл в това. За си застраша живота само за да ...
  249 
Ти си като волна птица,
искам с тебе да летя,
в облаците да кръжим,
да пребродим ний света.
Но крилете ми са тежки, ...
  201 
Юнаци сме пак и пак въртим хорото.
За свирки май прахосахме банкнотите.
В една държава с много патриоти
по принцип управляват идиотите.
Но лудият умора не признава. ...
  236 
- Бих искал да кажа, че за момента нищо със сигурност не мога да ви кажа. Понеже това което знам към момента със сигурност е, че нищо не се знае още със сигурност.
Да - липсва сигурност.
Доколкото имам информация, все още няма достатъчно информация, някой да има ясна и точна информация.
Да - липсва ...
  782  36 
ад - от а̀дище
е умалително и
покъртително -
и спрямо свѝше - повече
от оскърбително
  264 
има̀нето и
ѝмането славят се -
че закопават
поголовно - и света̀
неспирно изличават
  153 
Взаимната непоносимост между хората се поражда от несъответствието на убеждения, ценности, манталитет, морал и житейски приоритети. В човешкото общество се налага (метафорично казано) лъвът да е съсед на сърната, вълкът да е семеен партньор на агнето, лисицата да е съдружник или колега на кокошката. ...
  602 
Венка беше хубаво стройно девойче, което беше започнало да се момee. Слабичка, с тънка като трепетлика снага, с кафяви кротки очи и тъмни ресници. На бузите си имаше две трапчинки, когато се засмееше. До скоро играеше с двете си по-малки сестри, но вече се събираше с по-големи дружки и с тях си прик ...
  688  10  17 
Природно умен е по-стойностен от образовано глупав.
Емпатия е пасивен алтруизъм, алтруизъм е активна емпатия.
Вяра е облагородяване, религия е покваряване.
  528 
Победите са лесни единствено на думи,
където се разтягат големите локуми.
А иначе в живота, нещата са различни.
Понякога сурови. И никак романтични.
Създадени са сякаш по собствени стандарти. ...
  124 
Аз нямам повече сърце за ада,
че на парчета го раздадох сам
и дупка е в гръдта ми - тихо там
не мисля, че животът ми пропада.
Душата ми от болки се настрада ...
  318 
Предложения
: ??:??