Безкрайна любовта докосна
лицето ми във нощен мрак,
една мечта към мен се спусна
и даде ми небесен знак.
Нощта чертае хоризонти ...

Сънувам стихове...
Като пролетен цвят от череши
те кацат на моите мигли
с надежда да ме събудят.
Сънувам стихове...

Сигурно сте забелязали ( надявам се ) че бях в стачка. Отказах да пиша докато не ми се удовлетворят исканията: Поне 20 читатели, 5 коментара и две в любими! Борисов обеща да изнамери и върне Анани, Пеевски каза ,че ще прати двайсетина души от електората си да се упражняват да четат. Бях пред успех, ...

Долината зелена е от нощта обляна,
В тъма покрит е целия ни малък свят,
Но ти стоиш така красива и засмяна,
И погледнеш ли ме ставам сляп,
Селото под нас спи в покой, ...

Има човек и други форми.
Тела други, образ друг,
Когато се събуди той ще
Види в други форми себе си
И другите. Като бог, човек, ...

В крилете на бездомен май,
в сърцето на побъркан климат,
живея. В приказка безкрай.
В сълзата на врабец ме има,
създавам си от думи свят, ...

ПЛАМЪЧЕ ОТ КЪСА СВЕЩ
Жадувам топъл мирис на земя
след взривовете в облачните туфи.
Да се стиша под здрачната асма,
щом люлякът край мене се натруфи. ...

ЕДНА ДЕВОЙКА С БОРОВА ИГЛИЧКА
... една девойка с борова игличка
или – с ресниците на своя шал,
брадището ми в миг погъделичка,
доде на сянка кротко бях заспал. ...

От страничка само, от две и дори,
от книга съвсем циклостилна,
се смея, повярвай от мрак до зори
и шапката гледам да килна.
Съвсем папагалски заучен език, ...

ТИХА ПЕСЕН
... понеже подир нас остава пепел, отвеяна далеч нашир и длъж,
във спомена за топлите ми шепи едно перце от птиците задръж? –
и аз не знам какво да ти оставя? – когато си затръгвам от света,
дали да ти накича стръкче здравец с вързунка върху пътните врата, ...

"Вие обичате добродетелта си както майка
своето дете;ала кога се е чуло майка
да иска да й се заплаща любовта?
Из "Тъй рече Заратустра"
Фридрих Ницше ...

Лунен мъж.
Изхвърлих всички цветя,
откакто си тръгна.
Пролях сълзи.
Не мога да върна ...

Пулс, искра, милувка, дъх,
Разумът поражда буря,
Ток трепти, бушува кръв,
Стрелкат се частици щуро.
Танц и взрив, вълни, море, ...

Отдавна минотавъра го няма,
посечен от Тезей сред мрака падна.
Но още в лабиринта дебне драма,
топи се нишката на Ариадна.
В тунелите съдбовни и мистични ...

Хляб и зрелища... дойде време тъмно.
Ножът вече не маже филия.
Струната не носи наслада.
А гласът Божи прокудихме някъде.
Мъгла, невиждащи очи, сълзи, тъмнина!? ...

На някаква – горска полянка,
между хиляди дребни неща…
Бях се развързал от своята сянка!
И се възнасях, далеч от смъртта!
Далече от грешки! И от заблуди! ...

В творбите, дето пиша, доброто чувство диша,
по воля Божа висша, трудът ми има смисъл,
към него ли се върна, плода му там ще зърна
и с радост ще пожъна, с лъчиста светла мисъл!
Една добра повеля, с вас искам да споделя, ...

Животът ми – покривка пъстра
с петна от вино и скандали –
в легло с артрит от земетръси,
Тя някой ден ще ме погали.
И, не че искам да си ходя, ...

Защо ли светът на побъркан от ярост прилича
и сее не жито, а смърт, без да трепне окото?
Кръвта като лавата пари и грешна се стича,
а в нея загива, от Тебе посято, доброто.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки, ...

И както пъпката дочаква онзи миг,
във който хубостта си ще разтвори,
така стихът в скалите скрит,
мълчи и чака, за да проговори.
Преди да дойде суха старостта, ...

Меч, щит, меч, щит! – крещеше воинът, който ги обучаваше.
Бяха отделно от останалите, групата на новаците. Учебните оръжия тежаха повече от бойните, с цел ръцете да свикнат и позаякнат. Но главата на Бартак пулсираше най-вече от снощното вино, макар да не изпи голямо количество.
Той поглеждаше краде ...

НЕОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ
Това е времето ми за тъга –
начене ли да шепне листопадът.
И пресечеш ли жълтата мъгла –
нататък прекоси площада. ...

Чао, училище любимо,
с теб за малко се прощавам,
щото слънчице игриво
ме с усмивка поздравява.
И подканя до забрава, ...

Ще продължава любовта,
като река ще се разлива. -
Вълна на щастие в кръвта,
усмивка странно мълчалива...
И името ти - светъл свян, ...

Блок цехове - фабрика.
Блок магазини - мол.
Блок апартаменти - кооперация.
. . .
Блок сърцев - саркофаг.

Душата е бронирана, сърцето спи,
очите са отворени по навик.
Безцветно точат се еднакви дни,
надеждата отдавна е удавник.
Посоките са слети във кълбо ...

Погледни звездите в нощното небе!
Толкова са много и така далече.
Коя е най-красивата за тебе?
Коя усещаш, че е твоя вече?
Изчакай докато се появи зората, ...

Спокойствието си избрала,
но в него липсва топлина.
Страстта е вече отшумяла -
и тъй изнизвам го деня.
Не търся ласките на друга. ...

Годините 65 побрах ги в сърцето.
През тях изминах път нелек,
платих си с бръчки по лицето.
И ето ме подгонила съм век.
Живях достойно и в добро и зло. ...